Ит Лидери

Технологичният кадрови пейзаж – реалност и перспектива

Computer World

Професиите в сферата на ИКТ - програмисти, проектни мениджъри в ИТ, специалисти по обработка на данни, са на второ място по дефицит на кадри в Европа за 2012 г. след медицинските професии – сестри, фармацевти, лекари. След тях се нареждат инженерите, търговските представители и счетоводителите, сочат данни от анализ на компетенциите на работната сила в сектор „Информационни технологии“, който беше представен на пресконференция на 17 септември т.г. Анализът е подготвен по проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”, който се осъществява в периода 2009-2013 г. от Българска стопанска камара (БСК) - съюз на българския бизнес. Инициативата се осъществява с финансиране по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд по мярка BG 051PO001-2.1.06 “Повишаване гъвкавостта и ефективността на пазара на труда чрез активни действия на социалните партньори”. Партньори по проекта са Конфедерация на независимите синдикати в България и Конфедерация на труда “Подкрепа”.

В ЕС се очертава ясна тенденция за намаляване на броя на завършилите висше образование в областта на компютърните технологии, както като абсолютен брой, така и като относителен дял спрямо всички завършили висше образование. През 2011 г. в сферата на компютърните технологии са завършили около 128 000 студенти, което е съизмеримо с броя на завършилите през 2003 г. Според ЕК броят на хората, които ще се пенсионират в сектора на ИКТ, ще нарасне с около една трета - от около 90 000 души годишно през 2012 г. до около 120 000 души годишно през 2015 г.

Отделно, очакванията на ЕК са за около 900 000 незаети работни места в ИКТ сектора на Европа през 2015 г., като около 300 000 от тях ще бъдат в сферата на компютърните технологии.

Според CEDEFOP (Европейския център за развитие на професионалното обучение) търсенето на специалисти, занимаващи си с компютърни технологии на ниво ЕС, ще расте по-бързо от всички останали професии – очакванията са за ръст на броя на заетите от около 13% през 2020 г. спрямо нивата от 2010 г. (средният очакван ръст за всички други професии за същия период е 3%). Според последните данни на ЕК в сферата на компютърните технологии всяка година се откриват над 100 000 нови работни места.

CEDEFOP отчита на европейско ниво все по-активно търсене на позиции като бизнес анализатори, специалисти продажби и high-end (по-опитни) разработчици за сметка на администраторите на бази данни и low-end разработчиците.

В България към юли 2013 г. сред най-търсените позиции са тези за уеб програмисти.

Според данни на НОИ, през 2012 г. ИТ секторът в България осигурява работа на 39 353 души, като той е силно концентриран - малко големи компании, в които работят преобладаващата част от заетите лица. Извън тази статистика остават т.нар. фрилансъри (заетите на свободна практика). Според статистика на сайта Elance, 1772 българи са регистрирани към края на 2012 г. като фрилансъри в дейностите по ИТ и програмиране, твърди се в анализа.

Сред очакваните резултати по проекта “Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони” са използване на информационната система за оценка на компетенциите от служители в институции и организации, осъществяващи контрол и работещи на пазара на труда и осигуряване на функционална съвместимост с изграждащи се информационни системи на институциите, свързани с пазара на труда.

“Извършването на оценка на компетенциите на работната сила е доста сложна задача, за което се използват разнообразни инструменти. Към настоящия момент опитът в България сочи, че такива оценки най-често се правят на ниво длъжност или професия, квалификацията се преценява на базата на степента на завършено образование, оценяват се и отделни компетенции. На базата на тази информация се правят и опити за разработване на прогнози за търсенето и предлагането на работна сила с определени знания и умения.”, заявиха от Министерството на труда и социалната политика (МТСП).

Според експертите от МТСП, от своя страна обаче, проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони” надгражда прилаганите у нас подходи. Проектът залага на изграждане на т.нар. „секторен компетентностен модел”, от една страна, а от друга – на разработването на прототипи на компетентностни стандарти, спецификации и профили по отделни длъжности. Особено печеливши от прилагането на тези модели и стандарти ще бъдат работодателите от отделните сектори, доколкото те ще могат да планират развитието на човешките ресурси в своите предприятия, имайки ясна представа какви са примерните нива на очаквано ниво на владеене на всяка компетенция от работник или служител, заемащ определена длъжност. От друга страна, бизнесът ще може да дефинира ясно своите нужди от определени специалисти, което пък ще позволи за много по-точно насочване на публичните и частни инвестиции в развитието на знанията и уменията на работната сила, категорични са специалистите от социалното ведомство.

“Друга силна страна на проекта от гледна точка на политиката по заетостта е, че създаденият компетентностен модел предоставя точна информация за търсенето на работна сила и което е още по-ценно – да изгради мост между търсенето и предлагането, коментираха от МТСП - Това създава база за аналитична и прогностична дейност, тъй като основен проблем пред политиката е недостигът на информация на най-ниските нива – работните места в предприятието. До сега при прогнозирането на търсенето се използват многосекторни макроикономически прогнози, които се базират на макроикономически модел; търсенето се обяснява в секторите според професиите, чрез използване на общоприетите класификации и източници на данни; за квалификациите се използват подобни данни, но фокусът е върху последиците при търсенето на определени професии и квалификации, а не толкова на предлагането. И не на последно място, компетентностните модели модели могат да бъдат използвани и за разработване на държавните образователни изисквания и стандарти в професионалното образование, както и по отделни специалности във висшето образование. Всичко това показва, че резултатите от проекта могат да бъдат успешно приложени за нуждите на политиката по заетостта.”

ИТ кадри – образование, квалификация, заетост

“Тенденцията е ИТ секторът да се разраства се запазва и тази година. Определено има затруднения в привличането на висококвалифицирани професионалисти. В тази връзка не знам дали може да се говори за недостиг, а по-скоро за предизвикателствата тези професионалисти да бъдат привличани и задържани”, коментира Добромира Манасиева, съпредседател на комитета по човешки ресурси към Американската търговска камара в България (AmCham). Според Манасиева, друга тенденцията е все повече хората да избират компаниите, а не обратното. Избирайки на база всички фактори като име на компанията, сфера на действие, технология, екип, мениджмънт, условия на работа. В тази част компаниите не могат да правят промени в много от факторите, които са свързани с дейността им, но могат да създават системи за навлизане и развитие на завършващи специалисти, чийто брой на годишна база може да покрива една част от разрастването, w/eoekd убедена е Добромира Манасиева. Друг вариант за вливане на нов ресурс са близките до нас държави, които не са част от Европейския съюз, но това, разбира се, е предмет на държавна политика. Според Манасиева, изграждането на система за наемането на нови специалисти е само входът на процеса по осигуряване на ресурс, необходимо е компанията да изгради свои правила за развитие и задържане на тези специалисти, за да осигури ефективност в бизнес организацията и да не се превръща в школа за обучение.

Елена Маринова, председател на комисията по образование на Българската асициация по информационни технологии (БАИТ) и съпредседател на общата браншова работна група за ИКТ в образованието изтъкна, че недостигът на ИТ кадри е хроничен в световен мащаб и макар и бавно, и в България започват да се взимат мерки. “ТУ-София вместо планираните 180, приема 270 нови студенти в софтуерния си факултет тази година; все повече университети "узряват" за активно сътрудничество с бизнеса - трябва да признаем, че част от тригера са оперативните програми, благодарение на които се получи финансиране за осъвременяване на учебните програми например. Все повече университети активно създават курсове и дори цели магистърски програми съвместно с бизнеса, за да бъдат завършилите максимално близко до практиката.”, посочи Маринова.

Въпреки всичко, проблемът с кадрите стои с пълна сила и в краткосрочен и средносрочен план единствената възможност за справяне с него е внос на ИТ специалисти отвън. В противен случай според Маринова ще продължат да се случват неща в две посоки:

  • негативна: невъзможност за разгръщане на пълния потенциал на българската ИТ и особено софтуерна индустрия; пропуснати ползи както за бизнеса, така и за държавата заради невъзможността за нарастване на дела на сектор с висока добавена стойност и внесени данъци от напълно "бял" печеливш бизнес с високи нива на трудови възнаграждения.

  • позитивна: все по-добри процеси, иновации в бизнеса, изкачване в хранителната верига, за да се компенсира липсата на достатъчно ИТ специалисти.

МТСП с мерки срещу глада за ИТ специалисти и инженери

Благодарение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г., Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта инициираха редица инициативи, насочени към развитие на уменията на работната сила, в т.ч. и тези, свързани с дигиталните компетенции, подобряване на професионалната квалификация по професии, имащи отношение към развитието на ИКТ сектора, информираха от МТСП. Такива инициативи са схемите „Квалификационни услуги и обучения за заети лица”, по която бяха реализирани три фази и близо 470 работодатели получиха финансов ресурс за организиране на обучения за наетия от тях персонал. Самите заети лица можеха да подобряват своите знания и умения в рамките на схемите „Аз мога” и „Аз мога повече”, по които близо 125 хиляди заети лица успешно завършиха обучения. Такива инициативи, най-вече за подобряване взаимодействието между бизнеса и образователната система, както и за осигуряване на практическо обучение на студенти в реална работна среда, бяха инициирани и от Министерството на образованието и науката.

Но истината е, че предизвикателствата пред обучението на ИТ специалисти и инженери са далеч по-сложни. Това не е случайно, имайки предвид важността на ИКТ сектора за българската икономика – по някои оценки, заетите в този сектор са около 1% от общия брой на заетите в икономика, но секторът произвежда 3% от брутния вътрешен продукт на страната. Това говори за високата му добавена стойност за икономическото развитие. Според оценки на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), в следващите няколко години секторът ще се нуждае от 3 пъти повече софтуерни специалисти, 2 пъти повече управленски кадри и 2 пъти повече специалисти по маркетинг и продажби.

Това показва, че

за решаването на предизвикателствата с недостига на кадри в ИКТ сектора е нужна всеобхватна и добре обмислена стратегия,

с водеща роля на самия бизнес и започваща още в средното образование, а не толкова отделни мерки по един или друг инструмент с публично финансиране. Освен мерки за обучения, трябва да се помисли за материалната база, наличието на достатъчен брой и добре подготвени преподаватели, стандарти за качеството на обученията по информационни технологии. Трябва да се търси решение каква всъщност е националната визия за развитието на информационното общество в България и начинът, по който ИКТ секторът ще обслужва едни такива идеи.

Вярно е, че отделни инициативи също са важни, но техният ефект би бил много по-голям, ако не бъдат реализирани изолирано, а едновременно с други инициативи, подчинени на общи цели.

От 2011 г. МТСП работи по проект “Изграждане на система за прогнозиране на потребностите от работна сила с определени характеристики” на стойност 1 млн. лв., финансиран по ОП РЧР 2007-2013, който се очаква да приключи в края на 2014 г.

През 2012 г. по проекта е проведено „Пилотно проучване на потребностите на работодателите от работна сила с определени характеристики”. Очакванията, според проведеното проучване, за промяна в заетостта през 2013 година показват умерена склонност за наемане на нови работници и служители, обясниха от социалното министерство.

“Сред най-търсените кадри с висше образование са специалистите по ИКТ.

Търсенето на подобен род специалисти е предимно в икономическите дейности: преработваща промишленост, създаване и разпространение на информация и творчески продукти и търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети. Също така значително е търсенето на кадри с инженерен профил в т.ч. инженери – технолози, електроинженери, машинни инженери, строителни инженери, инженери – водоснабдяване и канализация и инженери – хидравлични и пневматични машини. Търсенето на специалисти с инженерно образование е предимно в икономическите дейности: преработваща промишленост, професионални дейности и научни изследвания, строителство, търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети.”, разкриха от министерството на труда.

В началото на октомври предстои да бъде тестван изготвения макро-иконометричен модел за прогнозиране развитието на пазара на труда в средносрочен и дългосрочен аспект. След верифициране на предварителните резултати и неговото „захранване” с допълнителни данни за заетостта и безработицата от Националния статистически институт, Националния осигурителен институт, Националната агенция по приходите и Агенцията по заетостта предстои неговото финализиране и изготвянето на окончателните прогнози до края на годината.

На основата на данните от пилотното проучване сред работодателите и изготвените прогнози от модела, през 2014 г. ще бъде публикуван доклад „Търсенето и предлагането на труд в България”, който ще бъде представен официално и разпространен сред всички заинтересовани страни в т.ч. държавни институции, образователни и обучаващи организации, работодатели, учащи, заети, безработни и други търсещи работа лица, обясниха от МТСП.

Инициативи на ИКТ бранша срещу недостига на специалисти

Георги Ранделов, заместник-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) допълва въпроса относно инициативите за справяне с дефицита на ИКТ кадри с уточнението “за реалните нужди на бизнеса и икономиката”.

“Знаете, че от много години КРИБ е активно ангажиран по тази тема. Ние нееднократно подчертаваме, че е необходима промяна в цялостната система на висшето и професионалното образование.

В крайна сметка, с цялостната си дейност КРИБ допринася за създаване условия младото поколение да избира да учи и работи в България”, посочи Ранделов.

Основните насоки, по които КРИБ работи са:

-       Осигуряване на система на пряка връзка университет – бизнес, вкл. информационна;

-       Университетът да има интерес от покриване нуждите на бизнеса, вкл. нуждата от качествено образование. Сегашната система на финансиране на университетите е пречка за такъв интерес: университетите ни се конкурират за брой студенти, а не за качество на предоставяната услуга образование по предлагани специалности. С интерес очакваме какво ще бъде включено в наскоро обявената инициатива за промяна на финансиране;

-       Промяна на трудовото законодателство и реформа в професионалното образование;

-       Максимално гъвкава и либерална система за стажуване по отношение на трудовото законодателство и заплащането на стажовете, даваща възможност за пряко договаряне на условията между стажант и работодател. Това включва възможност за договаряне на неустойки при неизпълнение, да има свобода за избор между платен или неплатен стаж, за продължителността на стажа. Стажуването да се зачита за трудов и осигурителен стаж. Работодателят да има възможност, а не задължение да назначи стажанта след изтичане на периода на стажа, ако е получил държавно дотиране. Да има нови форми на данъчни облекчения за работодателя, предоставящ стажа.

Добромира Манасиева, съпредседател на комитета по човешки ресурси към Американската търговска камара в България посочи, че ролята на AmCham е да опосредства комуникацията за сближаването на целите на бизнеса и образованието, да съдейства при формулирането и въвеждането на изискванията на компаниите в образователните програми, с цел да се осигури бързо навлизане на завършващите специалисти в организационна среда и да се намали неефективността на входящото обучение.

Сред водещите инициативи на БАИТ по посока решаване на казуса с недостига на ИКТ кадри е проект, изпълняван от асоциацията. БАИТ е партньор на Американския университет в България (АУБ) по проект по ОП „Развитие на човешките ресурси”, имащ за цел да предефинира и актуализира образователните програми като създаде 7 нови курса в учебните програми на департамент “Компютърни науки”. Цели на проекта са осъвременяване и актуализиране на учебните програми в департамент “Компютърни науки” в АУБ съвместно с бизнеса, както и привличането на ключови експерти от бизнеса, които съвместно с академичните преподаватели да предефинират и актуализират образователните програми като създадат 7 нови курса. Всеки курс ще бъде разработен от професор и 3-ма експерта от бизнеса. 7-те курса са Computer Forensics, Mobile Computing, Cloud Computing, System Administration, Business Intelligence and OLAP, Data Mining Techniques и BI Applications. До септември т.г. са разработени два курса, когато започва есенният семестър - Cloud Computing и System Administration.

 

 





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2021 съгласно Общи условия за ползване

X