Ит Лидери

KPMG: Банките да вървят към хоризонтална консолидация на предложенията си

Computer World

Тихомир Иванов

Миряна Кирова, мениджър в отдел „Управление и информационни технологии“ в KPMG БългарияБанките трябва да вървят от вертикална към пълна хоризонтална интеграция на продуктите и услугите си, за да могат по-лесно и успешно да диверсифицират предложенията си, да прилагат стратегически маркетинг и да задържат и разширят клиентските си бази. Това заяви Миряна Кирова, мениджър в отдел „Управление и информационни технологии“ в KPMG България, по време на 15-ия финансов ИТ форум „Технологичната еволюция на финансовия свят“, организиран от ICT Media и ISACA – Sofia Chapter в края на април в София.

„Някои компании се опитват да избягат от фокуса, който е бил върху вертикалната интеграция на един продукт на едно ниво с функциите, които го подкрепят, с цел освобождаване на ресурси и създаване на гъвкавост, за да може да се прилагат по-разнообразни практики, да се диверсифицират услугите, да има нещо, с което да се задържи и разшири клиентската база“, каза Миряна Кирова, като добави, че технологиите са необходими за тази цел, но не са достатъчни.

Според нея, през последните 20 г. постоянно се гонят икономии чрез комбиниране на икономиите от растежа и всички вътрешни синергии между дейности и основни системи, като се централизират операциите, създават се центрове за споделяне на знания, за споделено обслужване. С всичко това се цели намаляване на разходите и се постига конвергенция, която обаче не съдържа в себе си тези иновации, с които можем да отправим поглед към бъдещето.

„В контекста на тази презентация конвергенцията е синоним на постигане на пълна хоризонтална интеграция между услугите – изтъкна Миряна Кирова. – Тя започва от вертикалната интеграция на ниво индивидуален продукт, вървейки към пълна хоризонтална интеграция. Тук градивните елементи са сегментите, целевите пазари и предлаганите продукти и свързаното с тях обслужване. Без да знаем тези градивни елементи ние не можем да построим и да използваме този модел. Това, което се цели, е излизане от обхвата на фокуса върху продуктите. В момента много от ИТ системите обслужват определени продукти или продуктови линии, като същевременно дори административно банките са организирани около своите продукти, например отдел „Ипотечно кредитиране“, отдел „Потребителско кредитиране“, отдел „Корпоративни взаимоотношения“ и т. н. В идеалния вариант би могло да се помисли за комбиниране на всички тези дейности около общи стратегии, като създаване на стойност за клиента, разработване на нови продукти, стратегически маркетинг и пр.“

Като примери Миряна Кирова бихме даде конвергенцията между инвестиционно банкиране, частно банкиране и застраховане, между операции с по-ниска доходност и мобилно и онлайн банкиране, както и между ИТ отделите и доставчиците на технологии и услуги. Конкретно конвергенцията между вътрешните ИТ екипи и доставчиците може да излезе извън рамките на обикновения аутсорсинг и да се насочи в посока създаване на стратегически партньорства, в които повече от една ИТ функция в банката се комбинира с даден доставчик за изграждане на необходимия продукт при по-ниски разходи, обясни тя.

Според проучване на KPMG у нас, сред неоперативните разходи на финансовите институции традиционно важно място заемат разходите за ИТ. В този контекст на първо място като важност е опростяването на ИТ платформите, а след това идват мобилните плащания, спазването на регулации, интегриране на клиентската информация, социални медии и поддръжка на ИТ.

Основните цели пред технологиите във финансовия сектор

в момента, изведени на база на проучвания на KPMG у нас, са автоматизация на операциите, разделяне на компоненти, пренареждане на процесите за постигане на възможно най-ниска цена, добавяне на нови дейности към даден оперативен процес и поддържане на добра аналитична информация, която да дава гъвкавост за вземане на правилни управленски решения.

Според KPMG,

сега е важно банките да обърнат внимание на иновациите,

на реаранжирането и преосмислянето на бизнес веригата, която създава стойност и за играчите в сектора, и за клиентите им, както и на разработването на нови канали за реализация. „Това, което е различно в този момент, е, че банките виждат промяната през очите на клиентите си и на бизнес модела, който искат да видят в бъдеще – това са иновациите и запазването и разширяването на клиентската база“, коментира Миряна Кирова.

Също така трябва да се отбележи, че бизнес моделът на банките се променя и в структурно отношение. „Области, които са били доходоносни преди кризата, вече не са същите. Например, ако преди е било типично да се реализират много големи печалби от операции с оборотни ценни книжа или от лихви върху парични средства, това вече не е така. Затова банките търсят варианти да диверсифицират своите услуги и нови възможности за реализация. В тази връзка те виждат себе си като компании, които предлагат стратегически набор от услуги на целеви сегменти от пазара и търсят най-подходящите методи за достигане до тях. Новата сегментация на пазарите включва неща, за които се говори много напоследък – социалните медии, различните видове плащания, дори склонността на клиентите към самообслужване, което трябва да се има предвид, когато се правят планове как да се оптимизират бизнес процесите, как да се интегрират хоризонтално операциите, за да се постигне конвергенция и сливане на съответните услуги с водеща стратегия как да бъде обслужен клиентът по-добре и да бъдат реализирани съответните маржове на печалбите“, обясни Миряна Кирова.

Тя също така спомена, че е необходимо банките да имат богати данни и динамични аналитични възможности, които да позволят да се интегрира клиентската информация за вземане на по-добри решения.

В допълнение Миряна Кирова обърна внимание на

три тенденциозни оперативни модела в банките:

директно обслужване на транзакциите, обслужване от едно място и създаване на канали за самообслужване, като обединяващата цел около тях е да се изнесат масовите операции от клоновете. „Тези операции са много на брой и същевременно са със сравнително по-нисък марж на печалбата. Тук могат да помогнат иновациите, тъй като те създават възможности по най-различен начин клиентът и банката да си комуникират двупосочно. Идеята е, че наборът от услуги, предлаган на един клиент, който се обслужва от банкомат, например, може да бъде съвсем различен от набора от услуги, които клиентът би ползвал, ако отиде в клон на банката и разговаря лично със служител“, обясни Миряна Кирова.

ИТ форумът

за петнадесета поредна година се проведе под егидата на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, със съдействието на Асоциацията на банките в България, Асоциацията на българските застрахователи и Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Тази година събитието акцентира върху влиянието на промените в сферата на регулациите и платежните системи върху ИТ и предизвикателства при управлението на ИТ във финансовите институции. Лектори от Европейската централна банка, БНБ, КФН, SWIFT, KPMG, Gartner, Банка ДСК, Уникредит Булбанк, Централен депозитар, ПроКредит Банк, Борика-Банксервиз, Пощенска банка, Булстрад и водещи технологични компании се включиха в събитието, за да споделят последните новини, свързани с новия европейски финансов надзор, тенденциите в управлението на риска за финансовите институции и добри практики в приложението на ИТ.

Участниците в конференцията имаха възможност да се запознаят с най-актуалните технологични решения, предлагани от Asseco SEE, Mellon Bulgaria/Gemalto, SAS Institute, Intracom Bulgaria, Lirex.com, VIVACOM, ScaleFocus, CenterMine, Stone Computers, Visa Европа, Konica Minolta Bulgaria, Sirma Business Consulting.

За участие в събитието бяха регистрирани над 200 души, сред които мениджъри от средно и висше ниво във финансовите институции в страната, ИТ мениджъри, финансови специалисти, икономисти, независими анализатори и представители на големия бизнес в България.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X