Ит Лидери

Български ИКТ износители искат различна държавна подкрепа за панаири и други дейности в чужбина

Computer World

Тихомир Иванов

Държавата да поема половината от разходите на всички фирми, които са решили да участват в международно изложение и са готови да вложат и собствени средства за тази цел. Това предложи Николай Илиев, президент и съосновател на Datecs (Датекс), по време на втората годишна кръгла маса „Bulgarian ICT Watch – Възможности и успешни стратегии за ИКТ износ“. „Голямото предимство на подобен подход е, че в този случай отпада необходимостта държавната институция сама да решава кои са най-перспективните продукти или фирми“, както и най-заслужаващите си изложения, добави той. Мнението му бе подкрепено от Георги Брашнаров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), и Ивайло Славов, член на Борда на Българската аутсорсинг асоциация (БАА), които бяха другите двама представители на българския ИКТ бизнес сред участниците на кръглата маса.

Събитието бе организирано в София от ICT Media, Българската агенция за инвестиции (БАИ) и БАСКОМ и със съдействието на Българска асоциация на информационните технологии (БАИТ) и БАА. Генерален партньор на инициативата бе InterConsult Bulgaria (ИнтерКонсулт България), a официални партньори бяха Datecs и Sofia Airport Center.

Николай Илиев предложи, „ако някой има продукт с експортен потенциал или дори само идея за него, и толкова вярва в неговото развитие, че е готов да инвестира в него собствени или заети от банка пари, но на негово име, тогава държавата да му помага с още толкова грантови средства“. Той заяви, че това е принцип, който се е доказал като достатъчно ефективен в страни с големи успехи в износа, като Германия.

„Напълно заставам зад последната идея. За нас също е било важно да се фокусират малкото средства, които има, в прагматични и успешни мероприятия, а не да се правят масовки“, съгласи се Георги Брашнаров.

„Не само абсолютно споделям последната идея, но мога да кажа, че можехме да я приложим преди два месеца на панаира CeBIT, където сами финансирахме собствения си щанд – каза Ивайло Славов, който е и изпълнителен директор на компанията Bulpros (Булпрос). – Щеше да бъде чудесно, ако държавата ни беше подпомогнала в това. Но това, че нямаше държавен щанд, не ни попречи да участваме.“

Подобно мнение и опит сподели и един от посетителите на събитието – Кирил Русев от българския стартъп в сферата на образованието Nimero (Нимеро). Неговата фирма също е участвала на международно изложение през изминалата година. „Абсолютно сами си го финансирахме, макар че сумата беше голяма за нас, имайки предвид, че досега оперирахме само на локалния пазар. Според мен, държавната помощ определено има смисъл за стартиращи компании, било чрез национален щанд, било чрез частична помощ за самостоятелно участие”, каза той.

Според Борислав Стефанов, изпълнителен директор на БАИ, споделянето на такива разходи е добра идея и най-доброто, което държавата може да прави, е директно да дава пари на бизнеса, вместо да се опитва да го регулира прекалено много. Той обаче добави, че, ако няма някакъв добър механизъм, с който да се прецени на кои събития е най-добре да се ходи, „или трябва да имаме огромни чували с пари, за да финансираме всички тези участия, или няма да се отиде на всички и тогава пак ще има недоволни фирми и организатори на мероприятия“.

Ивайло Славов коментира, че това би трябвало да е предмет на обществена дискусия, на която да се приоритизират най-важните събития за съответните индустрии.

Николай Илиев обаче заяви, че няма да е лесно да се определят кои са изложенията, за които държавата следва да помага, затова всяка фирма трябва сама да си ги определи. Той даде пример с Datecs. „Ние може би от 20 г. участваме на CeBIT. Това действително е много важно събитие – на него не само намираме нови партньори, но и показваме на старите си партньори, че продължаваме да присъстваме. Но от 2-3 г. участваме и на CARTES в Париж – най-голямото изложение за платежни технологии, карти и т. н. Това е едно по-фокусирано мероприятие, но аз смятам, че бъдещето е на по-фокусираните събития. Затова мисля, че всеки би следвало да определи и да предложи на държавата къде очаква да бъде подпомогнат, ако така или иначе ще харчи и от собствените си пари. Не бих търсил силно администриране, достатъчно е да се задели някаква сума от бюджета, с която да се подпомагат фирмите, които са се усмелили да участват. Вярвам, че от това ще има реална полза“, обясни той.

Никола Стоянов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), също изложи мнението си по въпроса.

От една страна, той посочи, че е съгласен с препоръките на бизнеса, че държавата е разумно да подпомогне една част, а не да плати за цялото участие. „Това, че ние предлагаме безплатна панаирна площ води до нездррави интереси тя да се използва. Простата сметка е, че с парите, с които можем изцяло да покрием участието на 15 фирми на един щанд, можем да заведем 18, ако те обаче си покрият 20% от разходите. Така бихме допринесли повече, а и фирмите не биха се натоварили много с тези 20%“, каза той.

От друга страна, опитът на Никола Стоянов показва, че много фирми в началото, когато са по-малки, ходят с общите щандове, защото така е най-евтино, а, когато добият достатъчно знания и самочувствие, предпочитат да си платят за отделен, по-хубав щанд. Впоследствие обаче идва момент, в който фирмите виждат, че е хубаво да са част от един сектор и една държава. И Никола Стоянов се надява ИАНМСП, другите отговорни институции и бизнес да направят с всеобщи усилия така, че „Made in Bulgaria“ да значи много хубави неща. Тогава и за вас ще е от полза да сте на един общ български щанд“, добави той.

„Координацията и доброто сътрудничество между фирмите от информационните и комуникационните технологии е повод за все по-често срещаното определение за нашата страна като „Силициевата долина на Балканите“ – каза Виолета Лорер, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. – Бих искала да ви уверя, че в налагането на тази визия в лицето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма вие имате сериозен и надежден партньор. Ние работим усилено, за да повишим информираността на бизнеса относно възможностите за допълнително финансиране чрез средства от европейските фондове за стартъп хъбове, кредити с ниска лихва по инициативата JEREMIE и други. Съвместно с БАИ представяме сектора на бизнес изложения в САЩ, Западна Европа и Азия.“

Никола Стоянов увери присъстващите, че целта е една – всички фирми да станат по-богати, за да станат и служители повече и по-богати и по този начин цялата държава да стане по-богата. И, ако износът е това, което може да спомогне за постигнето на тази цел, има много пътища към него, а един от тях са панаирите.

Затова и ИАНМСП планира да подобри качеството на спонсорираното от държавата участие по международни изложения, което обаче ще доведе до това да бъдат покрити по-малък брой събития. „Ще се стремим всяко участие да е наистина сериозно – с по-големи щандове, с програма, със съпътстващи събития, за да може не нашите фирми да говорят за чуждестранните щандове, а чуждестранните фирми да говорят за нашия. Дори и участията да намалят от 50 на 10. Надявам се в следващия програмен период да има повече пари и да правим 50 като хората. Но просто не виждаме смисъл да правим 50 самоцелно – каза той. – В допълнение част от търговските мисии ще съпътстват панаирите, защото смятаме, че между самите фирми има големи разлики. Като цяло, сред МСП има фирми, които са готови да отидат на един панаир, и други, които не са готови. За компаниите, с които ще работим за изложения, ще организираме търговски мисии, за да се ориентират в обстановката. Целта е всяка фирма да представи държавата добре и наистина да извлече полза от участието си.“

Агенцията организира и форуми в България, като тази дейност също ще бъде продължена.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X