Ит Лидери

Е-комуникация между управляващите органи и бенефициентите цели проектозакон

Computer World

Да осигури изцяло електронифицирана система за подаване и отчитане на проекто-предложения и за общуване на бенефициентите с управляващите органи е една от целите на проекта на Закон за управление на средствата от ЕС.

Това е само едно от предложенията за революционни реформи, които документът предвижда да въведе.  Министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев представи проекта на 17 декември в столицата. Предстои публично обсъждане на документа след публикуването му на сайта на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН).

„ИСУН отговаря на най-високите стандарти за информационна сигурност. Системата е обект и на одитна проверка по този показател поне един път годишно. Няма да навлизам в детайли, защото част от тях са обект на класифицирана информация - от разположението и защитата на сървърите, до изискванията за достъп до системата. Публичният модул на ИСУН – eufunds.bg, е само екстракт от базата данни на цялата система. Разполагаме и с огледално копие на цялата информация, съхранявана в системата, като сървърът е разположен отдалечено извън сградата на Министерския съвет, не в София, така че каквото и да се случи с единия сървър, информацията ще оцелее. Без контролиращ и работещ ИСУН, няма да има и еврофинансиране. Системата се ползва непрекъснато и от нас, и от ЕК, и от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)“, уточни министър Дончев.

Очаква се проектозаконът да бъде внесен за разглеждане от Министерския съвет до месец март 2013 г.

Новият документ е резултат от усилията на междуведомствена работна група с участието на представители на всички заинтересовани институции, включително Управляващите органи. За подготовката на законопроекта са проведени и дискусии с различни категории бенефициенти относно предложения за оптимизирането на процедурите. При изработването на закона са приемствани добри практики от законодателството и успешен опит от Естония, Латвия, Гърция, Словакия, Унгария и Финландия.

Сред основните цели на закона са той да обхване всички фондове по Общата стратегическа рамка на ЕС, както и да осигури устойчивост и предвидимост на средата, унификация на правилата, намаляване на административната тежест. Сред задачите на новия документ е да премахне съществуващата фрагментарност на нормативната уредба, да въведе независима и ефективна процедура по разглеждане на жалбите, да гарантира оптимизирането и опростяването на правилата за изпълнение на програмите.

„Към момента целият процес на усвояване на средствата от ЕС се регулира от десетки постановления на Министерския съвет, поясни министър Дончев – Факт е, че един подобен подход говори за фрагментарност на нормативната уредба, липсва квалификация, не са събрани всички принципи в един общ документ, различни правила по отделните оперативни програми, което може да обърка както администрациите, които са отговорни за разходването на парите, така и тези, които ползват финансирането.“

Законът за управление на средствата от ЕС трябва да влезе в сила от 1 януари 2014 г., когато започва новият седемгодишен програмен период. Министър Дончев подчерта, че приемането на закона е обвързано с регламентите на ЕК, които се очаква да бъдат приети в първата половина на следващата година. По думите му, предвид обвързаността на българския закон с приемането на европейските регламенти, е възможно проектът да бъде разгледан в рамките на следващия парламентарен мандат. 

Ключови промени

Заложено е прилагането на закона да бъде осигурено най-много с пет подзаконови нормативни акта - наредби.

Съществена промяна е свързана с предложението за установяване на административно-правни отношения между управляващите органи/междинните звена и бенефициентите, които ще заменят сега съществуващите договори за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с решение. Решението се издава от съответния административен орган (УО/МЗ), въз основа на което възникват правата и задълженията за бенефициентите. То бележи административно-правния характер на отношенията между страните във всички фази от изпълнението на проекта.

Предложението за закон предвижда редица облекчения в сега действащата система: прилагане на унифицирана документация за кандидатстване; въвеждане на облекчени процедури за кандидатстване, оценка и изпълнение за проекти на стойност до 100 000 лв.; възможност за интегрирани проекти с финансиране от различни програми; подход за подаване и отчитане на документи по електронен път; опростени процедури за избор на изпълнител при бенефициенти, които не са възложители по смисъла на ЗОП, чрез публична покана за възлагане на дейности над определени прагове.

Предложенията

Ключовите предложения, залегнали в проекта на Закона за управление на средствата от ЕС могат да бъдат обобщени в пет направления – оптимизиране и опростяване на процедурите, намаляване на административната тежест, кодификация и стандартизиране на подзаконовите документи, ускоряване на изпълнението и адресиране нуждите на бенефициентите.

Оптимизиране и опростяване на процедурите чрез:

  • Замяна на договорите за безвъзмездна финансова помощ с възможност за предоставяне на финансиране с решение на Управляващия орган;

  • Интегрирани проектни предложения, които позволяват финансиране за взаимно обвързани и допълващи се дейности от различни мерки и програми в рамките на един проект - (напр. въвеждане на технологична модернизация и обучение на персонала за работа с техниката);

  • Опростено кандидатстване и изпълнение на „малки проекти“ – до 100 000 лв. чрез съкратени срокове за оценка и въвеждане на опростена форма за кандидатстване;

  • Прилагане на бюджетни линии като нова форма за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от приоритетните оси за техническа помощ и процедури от типа на ваучерните схеми

Намаляване на административната тежест чрез:

  • Гарантиране на възможността цялата комуникация да се осъществява по електронен път;

  • Пропорционален контрол, според който операциите, при които общият размер на допустимите разходи е по-малък от 100 000 лв., да бъдат обект на една одитна проверка от национален контролен орган за целият период на изпълнение, а за тези над 100 000 лв. – на не повече от една одитна проверка в рамките на една година;

  • Еднократно подаване на документи, като в рамките на процедурите по предоставянето и отчитането на финансовата помощ не се допуска изискването на документи, които вече са предоставени и валидни;

  • Проверяване на информация, налична в публични регистри, по служебен път.

Стандартизация и кодификация чрез:

  • Унифицирани формуляри и насоки за кандидатстване, издадени от съответния министър ръководител на Управляващ орган;

  • Ограничен брой от максимум 5 наредби за прилагане на закона - за уреждане на правоотношенията на лицата, работещи в административните структури; за определяне на задачите и структурния състав на комитетите за наблюдение; за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ; за допустимостта на разходите; за реда и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ, за верификация и сертификация на разходи, възстановяване и отписване на неправомерни разходи и осчетоводяване; налагане на финансови корекции и администриране на нередности.

  • Обща наредба за допустимост на разходите по всички програми за постигане на по-унифицирани правила.

Ускоряване на изпълнението чрез:

  • Реформа на системата за управление на средствата, която да се изразява в самостоятелни административни звена (Управляващи органи) създадени като Изпълнителни агенции към съответните ресорни министри;

  • Ускорено разглеждане на жалби - предвижда се изрична възможност за оспорване на административните актове чрез две нива на контрол: по административен ред - пред съответния ресорен министър и по съдебен – пред ВАС. Предложението се прави с цел по-голяма част от обжалването да бъде изнесено и разрешено на административно ниво и във възможно най-кратки срокове от съответния министър, като по този начин максимално бъдат ограничени основанията за тяхното съдебно обжалване;

  • Унифицирани срокове за верификация, сертифицикация и извършване на плащанията към бенефициентите - предложението запазва приложимите сега срокове за верификация (40 дни) и разплащане (10 дни). Проектът на закон определя нов срок за сертификация в рамките на 40 дни;

  • Въвеждане на възможност за прилагане на опростени разходи.

Адресиране на нуждите на бенефициентите чрез:

  • Публично обсъждане на Индикативните годишните работни програми (ИГРП) не по-късно от 30 ноември на съответната година с информация за предстоящите процедури за следващата. Законът предвижда като въвеждане на вид мярка за публичност проектът на програма да се публикува предварително за обществено обсъждане за срок най-малко 10 дни;

  • Удължаване на срока за обсъждане на проекта на Насоките за кандидатстване от 10 на 20 дни преди публикуването на обявата за набиране на проектни предложения на интернет страницата на съответната оперативна програма;

  • Създаване на централизирано звено за обучения, което осигурява възможност за развитие на ключови компетенции и специализирана експертиза за служителите от администрациите на органите, отговорни за управлението на фондовете по ОСР;

  • Нови форми на финансиране – „съвместни планове за действие“ и „водено от общността местно развитие“:

- Съвместните планове за действие представляват нов инструмент, който позволява опростено отчитане на бенефициентите. Законът цели да уреди процедурата на национално ниво по оценката на такъв тип проекти.
- Водено от общността местно развитие – цели устойчиво развитие на регионално ниво чрез мобилизиране на местния потенциал, като се вземат предвид особеностите и потребностите на отделният район. Този инструмент се основава на интегрирани и многосекторни стратегии за местно развитие. Прилага се от местни инициативни групи и се осъществява на територията на райони с население от 10 000 до 150 000 жители.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X