Ит Лидери

Българският ИКТ пазар през погледа на румънските мениджъри

Computer World

Тихомир Иванов

Бизнесът в България на немалко международни компании се ръководи от Румъния. В това има известна логика от гледна точка на размера на страната и на населението, както и на географското й разположение, икономиката й и членството й в ЕС. По време на няколко срещи между представители на ICT Media и на такива компании обаче стана ясно, че в някои случаи продажбите им на ИТ продукти от среден и висок клас в България надминават тези в Румъния, въпреки по-малкия ни пазар. Няколко ИТ компании пък заявиха за България, че очакват 2013 г. за тях да е по-добра от тази, от Allied Telesis споделиха, че ще си търсят нов дистрибутор, а Symantec има вероятност да назначи първия си служител в България.

Българите купуват повече от високия клас, отколкото румънците

„Причината да имаме офис тук, а не в България, е, че румънският пазар е по-голям – сподели Адриан Чорояну, мениджър „Бизнес развитие“ в румънския офис на Intel. – От друга страна, когато става въпрос за потреблението на устройства, като компютри, таблети или телефони, българските индивидуални клиенти купуват по-скъпа техника, предимно от среден и висок клас, докато румънците обикновено търсят най-евтиното. Така че Румъния е ценово чувствителен пазар и хората са свикнали да търсят при телекомите и търговците на дребно предимно промоциите и най-евтините устройства, поради което не може да се постигне добър баланс между цена и качество.“

Адриан Чорояну покрива Румъния, България, Хърватска, Албания и Косово и определени вертикали в тях, като връзките с правителствата, образованието до 12-ти клас, телекомуникациите, здравеопазването и европейските програми.

Подобни наблюдения имат както в Asus, така и в Lenovo. „Румъния е много силно ценово-ориентиран пазар за разлика от България, където продаваме повече продукти от високите серии Z и Y, отколкото по-евтините от серията G, които се продават по-добре тук. В България много успешно продаваме мейнстрийм и продукти и такива от висок клас“, сподели Аурел Нетин, генерален мениджър в Lenovo за Румъния, България и Молдова, който е на тази позиция от миналата година.

Нетин заяви, че в България потребителският пазар е много по-голям, отколкото в Румъния, където са силни продажбите на големи, средни и малки бизнес клиенти.

Освен това, в България риселърите, е-търговците и ритейлърите имат доста близки марджини, а в Румъния има много високи марджини при търговците на дребно, средни при риселърите и най-ниски при онлайн продажбите.

Като цяло, продажбите на Lenovo в двете държави се движат нагоре. „Всяко тримесечие отбелязваме ръст на продажбите в двете страни, където и пазарните ни дялове са много близки, по над 10%, според IDC“, каза Аурел Нетин, говорейки за тази и миналата година.

Доволни от бизнеса си в България са и Logitech и Symantec.

Logitech очаква ръст в България за 2012 г.

За Logitech тази година бизнесът е доста стабилен, въпреки че ритейл пазарът, който е насочен към индивидуалните потребители, е срещнал известни трудности заради финансовите затруднения на някои важни играчи, коментира Камелия Барбалата, клъстър мениджър в компанията за Югоизточна Европа.

„Очаквам за 2012 г. да отбележим едноцифрен ръст на приходите спрямо предходната година, което е добре, според мен. Очакваме влизането на еMAG в България слабо да се отрази на представянето ви в страната в положителен аспект“, добави тя.

В допълнение Камелия Барбалата сподели и за една любопитна разлика между продажбите на Logitech в двете страни. „Бих отбелязала, че в Румъния продаваме значително повече високоговорители, което е специфична тенденция тук, докато в България продажбите са много повече като в Западна Европа – каза тя. – Иначе няма значителни разлики между продажбите на различните класове на нашите продукти в двете страни.”

Symantec ще гони по-високи продажби у нас през 2013 г.

Василе Аникулаесей, мениджър в Symantec за Румъния и България от януари тази година, също очаква бизнесът на компанията у нас да расте, като добави, че ако постигне „критичен обем от продажби“, ще може да осъществи желанието си да има поне един служител в София.

Сравнявайки Румъния и България, Аникулаесей вижда едни и същи принципи, очаквания и подходи, при това само в добрия смисъл.

„В България има много сериозни и знаещи професионалисти, което ме впечатли – подчерта той. – Не говоря само за нашия дистрибутор там – Apcom – а и за ключовите партньори, с които работим – CNsys, CRI Bulgaria, Intracom Bulgaria, Lirex, Paraflow Communications, Stone Computers и Umbrella.

Друго позитивно нещо за България е, че там бизнесът се движи както се очаква, стъпка по стъпка, което се дължи и на партньорите, и на клиентите ни.

Освен това в технологично отношение компаниите в България са на нивото на държави, като Германия. Достъпни са и се използват най-добрите технологии.“

Siveco цели най-вече електронното здравеопазване и образование у нас

Добри думи за опита си в България споделиха и от Siveco – една от най-големите румънски ИТ компании, която бе част от консорциума, изпълнил проекта за изграждане на интегрирана информационна система на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). „Проектът в България е една от най-важните референции, които сме получавали в сферата на електронното здравеопазване“, подчерта Флориан Чолаку, вицепрезидент „Международни клиенти и партньори“ в Siveco.

Именно електронното здравеопазване е „най-важната бизнес сфера за Siveco в България“, добави Чолаку. Той обаче изрази съжаление, „България не продължи проекта, за да направи средата по-ефективна“.

Действително, работата по този проект замря за известно време, а след това бе подновена.

Друга важна бизнес сфера за Siveco в България е електронното образование. „През последните 5-6 години Siveco се превърна в един от водещите глобални играчи в сферата на електронното образование. Понастоящем имаме проекти в 19 страни в тази област.“ Конкретно в България, например, компанията работи заедно с Microsoft за предоставянето на е-уроци за ученици, локализирани на български език, каза Флориан Чолаку.

Образованието е важен бизнес и за Intel

Intel също има дейности, свързани с образованието в България. Компанията работи съвместно с мобилните оператори по специални пакети за нови клиенти, включващи – хардуер и Интернет връзка от страна на оператора и приложения и образователно съдържание от Intel. „Един от проблемите, които забелязахме, е английският език, който много хора не владеят добре. Затова се опитваме да привлечем и Британския съвет (British Council), които да правят съвместни пакети с някой оператор, включващи уроци по английски“, каза Адриан Чорояну.

Allied Telesis ще търси нов дистрибутор за България

За съжаление, една от компаниите, с които разговаряхме, изпитва затруднения в България. Това е Allied Telesis, която тази година остана с два от трите си дистрибутора в страната – Data Optics, Lancom и Macteam. „През 2013 г. ще търся нов дистрибутор за България – сподели Драгош Маринеску, мениджър в Allied Telesis за Румъния и България. – Когато заех този пост през 2011 г., имахме три дситрибутора. Тази година един от тях [бел. ред.: Lancom] ме уведоми, че вече няма да предлага продуктите ни и аз предложих на другите два да запълнят появилата се празнина, но те не пожелаха. Така че ще търся нов дистрибутор, но цел №1 за следващата година е да подобрим нивото на бизнеса си. Нямаме краен срок за избора, искам да съм сигурен, че ще работя с правилната компания.“

Според Маринеску, освен Data Optics, другите два дистрибутора са загубили фокуса си, който имаха върху решенията на Allied Telesis. „Някои от тях имат твърде широки портфолиа от продукти и това ги прави много опортюнистични. Докато, ако предлагаш решения само от един вендор, тогава ще се бориш, за да продаваш точно тях“, каза той, добавяйки, че някои от тях страдат заради ниското ниво на бизнеса в сравнение с миналата година и по-рано.

Друг наболял проблем пред Allied Telesis са по-евтините, но и по-некачествени устройства на други вендори, които се предлагат в България, сподели Драгош Маринеску. „И тук, и в България имаме проблем с „евтините“ вендори, които продават пластмасови устройства с базисни функции, привличащи клиенти заради ниската първоначална инвестиция. В дългосрочен план обаче клиентите разбират, че са направили глупава инвестиция и че не е добра идея винаги да се купува евтино“, посочи той.

Компанията изпитва и специфични затруднения в Румъния, която страда от вътрешнополитически проблеми. „Постоянните политически битки не оставят правителството да функционира пълноценно, а организациите от публичния сектор са сред големите ни клиенти. Сега в Румъния разчитаме повече на частни поръчки, но и с частния сектор е трудно, защото решенията за покупка се вземат бавно, с много обмисляне и колебания, а и накрая на тримесечията много клиенти се опитват да свалят цената“, обясни Маринеску.

Той обаче смята, че настоящото състояние на бизнеса не представлява истинския потенциал на България и Румъния.

По-рано тази година Миодраг Сундич, директор продажби в Allied Telesis за Централна и Източна Европа, заяви, че очаква подобрение на нашия пазар. „Смятам, че българският пазар ще се развие относително бързо, като се надяваме на проекти в обществения сектор, когато ситуацията се подобри, все пак в момента все още сме в криза“, каза той.

Kaspersky Labs затвърждава бизнеса си с Polycomp

За бизнеса си в България споделиха и от Kaspersky Labs. За да затвърди позицията си на нашия пазар, компанията си партнира с Polycomp (Поликомп). „Занапред се надяваме да получим по-добра представа за специфичните нужди на нашите български клиенти и да отговорим на техните изисквания, предлагайки им най-добрата защита за дигиталните им дейности и информация“, коментираха от Kaspersky Labs.

България и Румъния – все по-близо

Без значение дали живеем в кризисни времена, или не, връзките между България и Румъния се задълбочават все повече. Редица факти говорят за това.

Например, през 2011 г. 401 румънски компании са били регистрирани у нас, съобщиха тази година от НАП. Това е значителен ръст спрямо 2010 г., когато техният брой бе 272. Причината за това най-често се крие в по-леките данъчни условия В България ДДС е 20%, а плоският данък е 10%, докато в северната ни съседка тези данъци са съответно 25% и 16%. В допълнение тук и плащането на осигуровки е по-изгодно.

Същевременно българският производител на акумулатори Monbat (част от Bulgarian Prista Oil Group) направи голяма инвестиция в Румъния, където през 2011 г. дъщерната й компания Monbat Recycling отвори завод за 13 млн. евро.

Тази година бе официално открит и Дунав мост 2 – един от най-важните инфраструктурни съвместни проекти на България и Румъния, която дори изрази желание да се работи и по трети мост до Русе.


Българският ИКТ пазар през погледа на румънските мениджъри

© Computer World, Computerworld.bg

В допълнение България одобри отварянето на два нови пропускателни пункта на границата с Румъния, което вероятно ще се случи през 2013 г. Единият ще свързва Крушари с румънското селища Добромир, а другият ще е между българското село Кайнарджа и румънското Липнита.

Отново във връзка с подобряването на транспорта между двете страни бе подписан меморандум за създаването на българо-румънски комитет, който ще работи по устойчивото развитие на транспорта по р. Дунав. Също така Румъния и България, с помощта на средства от ЕС, заедно ще подобрят навигацията по тяхната отсечка от реката с 50%, което ще се случи в рамките на следващия програмен период на ЕС, който е между 2014 г. и 2020 г.

Друг важен и нов проект между двете страни изграждането на газовата връзка, която ще бъде готова през 2013 г. и ще бъде част от енергийния мегапроект Набуко.

България и Румъния ще бъдат все по-тясно свързани и във военно отношение „на всички нива“, обявиха през септември тази година съответните министри на отбраната.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X