Ит Лидери

ISO 9001, ISO 14 001 и OHSAS 18 001 са тясно свързани с КСО

Computer World

Тихомир Иванов

Сертифицирането по ISO 9001, ISO 14 001 или OHSAS 18 001 също е тясно свързано с това един бизнес да бъде социално отговорен, тъй като по този начин осигурява на първо място вътрешната си устойчивост, а след това и повлиява върху обществото и околната средаКорпоративната социална отговорност (КСО) е практика, която става все по-популярна в България. Показателно е, че през април тази година във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) ще започнат обучението си първите студенти по новата магистърска програма „Корпоративна социална отговорност (финансов мениджмънт)“, която е уникална за страната, т. е. адресирането на зараждащата се нужда от такива кадри вече започва.

Прилагането на КСО обаче е нова и непозната територия за голяма част от бизнеса у нас и първоначално много организации я свързват с провеждането и участието в различни инициативи, например дарителство, спонсорство и др. Трябва обаче да се знае и че сертифицирането по ISO 9001:2008, ISO 14 001:2004 или OHSAS 18 001:2007 също е тясно свързано с това един бизнес да бъде социално отговорен, тъй като по този начин осигурява на първо място вътрешната си устойчивост, а след това и повлиява върху обществото и околната среда. Това стана ясно в рамките на уебинара „Интегрирани системи за управление в основата на социално отговорни компании“, фокусиран върху връзката между стандартите ISO 9001:2008, ISO 14 001:2004 и OHSAS 18 001:2007 и КСО.

В онлайн дискусията, организирана от IDG България и Lloyd's Register България на 28 февруари, взеха участие Илко Бръчков, старши оценител в Lloyd's Register България, инж. Димитър Сапаревски, управител и главен експерт в ADS Consult, инж. Владислава Седевчева, главен експерт в ADS Consult, Боян Рашев, управляващ партньор в Denkstatt България, инж. Георги Калайджиев, мениджър „Интегрирана система за управление“ в Дружба стъкларски заводи, и инж. Марио Георгиев, ръководител на ОТКК, представител на ръководството по ИСУ и вътрешен одитор в Метаком-СЛЗ-Инвест.

Корпоративната социална отговорност се разглежда по един начин, който изобщо не се свързва със стандарти за момента – обърна внимание Боян Рашев. – Разглежда се като нещо, което едва ли не е извън компанията, нещо, което фирмата прави за обществото, а не вижда себе си в него. А всъщност това, което всички трябва да осъзнаем, е, че корпоративната отговорност действително започва с вътрешното устойчиво развитие на бизнеса, а то е възможно в голяма степен благодарение на тези стандарти. Затова за мен е много важно да говорим по какъв начин внедряването на системи за управление допринасят за това една фирма да е първо устойчива и второ й дават възможност да прави неща, които излизат извън нея и помагат и на обществото като цяло.“

Нещата, които свързват ISO 9001 с КСО, са качеството и безопасността на продуктите или услугите, обучението на персонала, изискванията за осигуряване на подходяща инфраструктура и работна среда, спазването на законовите изисквания, а също и изграждането на фирмена култура по отношение на изискванията на клиента, отбеляза инж. Сапаревски.

С ISO 14 001 пък всяка сертифицирана компания поема ангажимент за изпълняване на очакванията на заинтересованите страни и обществеността. При този стандарт има контрол върху замърсяването, възстановяването и опазването на околната среда, съхраняването на природните ресурси, рециклирането, управлението на енергийната ефективност и пр.

Относно OHSAS 18 001, там също сериозно се засягат заобикалящите ни условия, фирмите, с които евентуално има взаимни действия, обществеността – каза още управителят на ADS Consult. – Също сериозно трябва да се изпълняват съответните нормативни изисквания. Има и изискване за постоянно обучение на персонала, за подпомагане неговото развитие и кариера и за удовлетворяване и ангажираност на служителите по време на работа.“

Също така 80% от стандартите ISO 14 001 и OHSAS 18 001 са свързани с изпълнение на нормативните изисквания, подчерта инж. Сапаревски, но всъщност и в трите стандарта е заложено организациите да надхвърлят нормативните изисквания на държавата, т. е. да надминат очакванията, заложени от законите и наредбите и да докажат, че са отговорни.

Много малка част от организациите в България обаче се сертифицират по собствено желание

по стандартите за качествено управление, опазване на околната среда и осигуряване на безопасни условия на труд, отбелязаха участниците в дискусията. Повечето го правят по различни външни, принудителни причини – най-вече от необходимост за участие в обществени поръчки, а също така и заради изисквания на партньори и клиенти.

И в трите стандарта още в първите текстове е записано, че внедряването им трябва да бъде стратегическо решение на висшето ръководство. Това все още се наблюдава в много малко случаи в България и често основните двигатели на внедряването и сертифицирането на системите за управление са външни за организацията. Като пример мога да дам участие в търгове по ЗОП, където като критерии за оценка и за получаване на определен брой точки се слагат изисквания за сертификация по ISO 9001, ISO 14 001, OHSAS 18 001 и т. н.“, сподели Илко Бръчков.

Като друг главен стимул за българските организации да се сертифицират по тези стандарти Бръчков посочи изискванията на клиенти, като добави и че са редки случаите, когато висшият мениджмънт иска да докаже, че фирмата се отнася отговорно към опазването на околната среда, и по вътрешна инициатива пристъпи към сертификация.

Няма какво да се лъжем, 80% от фирмите, които се сертифицират, а може би и по-висок процент, са го направили, защото са принудени или им трябва за участие в обществени поръчки – изтъкна и инж. Димитър Сапаревски – Част от тях имат и вътрешното желание да направят това, но поводът обикновено е външен. Разбира се, има и фирми, които внедряват тези стандарти и без външно изискване, но техният процент, за съжаление, не е много голям.“

Конкретно по отношение на ISO 14 001 Боян Рашев изтъкна още няколко причини организациите в България да се сертифицират. Едната от тях е оказването на натиск от големи компании, които имат политика да предпочитат доставчици с внедрени стандарти за опазване на околната среда – това например е силно разпространено в автомобилния сектор, коментира той. Друга причина е спестяването на разходи, тъй като, когато една организация управлява въздействието си върху околната среда, тя реално оптимизира използването на енергия, ресурси и други разходи. Също така в сектора на услугите много силно разпространена причина е вътрешният натиск от самите служители. „В България има една голяма прослойка от млади хора, най-вече във високотехнологични компании, за които зелената кауза е много важна, и те искат да работят за работодател, който се интересува от това“, посочи Рашев.



873 фирми са сертифицирани по ISO 14 001, а 951 – по OHSAS 18 001,

според актуалните данни на неправителствената организация Сдружение „Клуб 9000“, създадена през 90-те години с цел популяризиране на внедряването и сертификацията на базирани на международни стандарти и практики системи за управление, развиване условията за това и съдействие при такива проекти, сподели Илко Бръчков. Понеже обаче не всички сертифициращи организации подават информация към сдружението, той предполага, че реално около 1000 организации у нас са сертифицирани по ISO 14 001. Според него, тази цифра е показателна за това доколко на българските фирми „им пука за околната среда“.

Инж. Владислава Седевчева все пак сподели, че наблюденията на ADS Consult сочат, че нараства броят на заинтересованите компании, които желаят не просто да получат сертификата ISO 14 001, а реално да прилагат добри екологични практики.

Стандартите са ценни помощници в спазването на регулациите

Според Илко Бръчков, при някои компания, които не са сертифицирани по ISO 9001:2008, ISO 14 001:2004 или OHSAS 18 001:2007, спазването на съответното законодателство е оставено на метода проба-грешка. Това донякъде се дължи на факта, че много от компаниите в България са относително млади – голяма част от тях стартираха след кризата през 1997 г., а основателите и мениджърите им понякога са без подходящото образование. Затова в този контекст стандартите са добри помощници в бизнес развитието и спазването на регулаторните изисквания.

Имаше коментар, че фирмите реално не знаят какви са им изискванията за опазване на околната среда, ако нямат система за управление. Това е абсолютен факт – добави Боян Рашев. – Виждаме го при всяка една фирма, в която влезем. Чак когато започне внедряването на такава система, фирмите разбират, че примерно трябва да имат програма за управление на отпадъците, за която въобще не са чували.

Инж. Сапаревски също изрази мнението, че повечето компании и служители не се замислят какво е влиянието им върху околната среда или как да работят по-безопасно „Сертифицирането по тези стандарти води до това фирмите да научат неща, които дори са записани в нормативните документи, но има голяма неяснота по отношение на това как трябва да се изпълняват и какво е влиянието на всички тези аспекти върху планетата“, каза той.

Боян Рашев добави, че ако една организация иска да се грижи за опазването на околната среда, тя задължително трябва да има съответната система за управление, за да може винаги да е ясно какво е постигнато, с какви мерки, с какви резултати и т. н.

Сертификацията е подходяща за всякакви организации

Нито един от споменатите стандартите не е предназначен само за големи компании, които имат чуждестранни клиенти и партньори и пр. Те са подходящи за множество сфери на дейност и за организации от всякакви размери, смятат участниците в дискусията.

Например, за ISO 9001 Илко Бръчков сподели, че още от първите години на публикуването на стандарта се е породило неразбиране относно същността и предназначението му. „През годините се появи мнението, че ISO 9001 е едва ли не приложим само за фирми, които се занимават с износ, които имат западни партньори. Това е един от митовете, които всъщност не са верни. Всяка една фирма, без значение от нейната големина, тип, дейност, брой служители, сложност на процесите и пр., може да приложи стандарта и да го използва като добър модел за подобрение на дейността“, заяви той.

По отношение на ISO 14 001 мненията бяха същите.

Въпросът за кого е подходящ стандарта ISO 14 001 е често задаван и за мен отговорът е, че е подходящ за всяка една организация – не само фирма – която иска да докаже, че прави нещо за околната среда, различно от това просто да отговаря на законодателните изисквания.

Когато трябваше да вземем решение за себе си, а ние сме 9 души в офиса, решихме, че освен ISO 9001 желаем да имаме и сертификат по ISO 14 001, защото не искахме да повтаряме историята за обущаря, който ходи с незакърпени обувки“, сподели Боян Рашев.

Инж. Владислава Седевчева обърна внимание, че ISO 14 001 е особено препоръчителен за организации, имащи голямо въздействие върху околната среда.

Чрез ISO 14 001 организацията доказва пред обществото и пред своите партньори отговорността си към опазването на околната среда за бъдещите поколения – коментира инж. Седевчева. С внедряването на този стандарт изключително много се покачва доверието на всички заинтересовани страни към компанията. Всъщност, чрез него организациите идентифицират, следят и управляват значимите за тях аспекти по въздействието на околната среда, стремейки се напълно да елиминират или поне да сведат до приемлив минимум своето вредно въздействие.“

Един от секторите, където има добри перспективи за ръст на сертифицирането по ISO 14 001, е секторът на услугите, където този стандарт засега е слабо разпространен, посочи Боян Рашев .Той даде пример с Австрия, където през последните години около 75% от системите за управление на околната среда са в този сектор. „Това ще се случи и при нас“, прогнозира Рашев.

Илко Бръчков също смята, че секторът на услугите е неразвит в момента по отношение на ISO 14 001 и има голям потенциал, особено в областта на туризма и хотелиерството. „Там има добри наченки и очакваме развитие“, каза той.

Изображение: www.sxc.hu





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X