Ит Лидери

Предстои третата фаза на операция „Квалификационни услуги и обучения за заети лица” за 34 млн. лв.

Computer World

122 процедури на стойност, надхвърляща 2,272 млрд. лв., са стартирали към средата на месец октомври, по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР). Сключени са общо 1830 договора за над 1,373 млрд. лв. Това представлява близо 58% от целия бюджет на програмата. По програмата към бенефициентите са разплатени над 334 милиона лева, което е малко повече от 14% от бюджета на програмата. Това съобщиха от главна дирекция “Европейски фондове, международни програми и проекти” към Министерството на труда и социалната политика, която е и Управляващ орган по програмата. 
 

“Трябва да се отбележи, че в сравнение с началото на годината, по оперативната програма е отчетен сериозен финансов напредък. Само за първите девет месеца на годината, Управляващият орган на програмата в лицето на Министерството на труда и социалната политика и Междинните звена в лицето на Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане и Министерството на образованието, младежта и науката, дадоха старт на 46 нови процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за над 915 милиона лева. Това ни коства голямо усилие, но въпреки това, нашето внимание остана фокусирано върху реалното изпълнение на схемите. Положените усилия дадоха резултат, доколкото от началото на годината успяхме да договорим 221 милиона лева повече, размерът на плащанията към бенефициентите се увеличи с 125 милиона лева. В процентно изражение говорим за ръст на плащанията с близо 60%. Това е показателно за темповете, с които се изпълняват схемите по оперативната програма”, изтъкнаха от Управляващия орган по ОПРЧР. 
От звеното обясниха, че търсят и допълнителни начини още повече да ускорят финансовия напредък. Крачка в тази посока, според ведомството, е вече стартиралото електронно подаване на проектни предложения, което значително ще улесни потенциалните бенефициенти. Към момента е-кандидатстване се прилага само за проектите, по които бенефициенти са структурите на държавната администрация – целта е да се тества предварително процесът, преди да бъде приложим за всички проекти, за да има гаранция, че работи безпроблемно.
Относно средните европейски нива на усвояване и мястото на ОПРЧР в тази класация, трябва да се имат предвид големите различия в инструментите за управление на средствата от европейските фондове в различните държави-членки на Европейския съюз. Така например, средствата по Европейския социален фонд в България са разпределени между две програми – това са Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и Оперативна програма „Административен капацитет”. Примерът на други държави показва, че средствата от Европейския социален фонд могат да се разпределят между 10, дори и повече оперативни програми. Освен броя на програмите, има различия и в техния териториален обхват – някои са национални, други регионални, както и в техните цели – една част третират само проблемите на пазара на труда или образованието, други са по-обхватни. Тези обстоятелства затрудняват извършването на подобни сравнения. 
Според Управляващия орган по ОПРЧР, по-прецизният анализ изисква да се оцени доколко е налице риск от загуба на средства поради недостатъчно висока усвояемост. Ако по дадена програма нивото на усвояване не е достатъчно високо, Европейската комисия може да оттегли онази част от своя финансов ангажимент, която е останала неусвоена спрямо предварително заложения план. За 2011 г. по ОПРЧР няма абсолютно никакъв риск от загуба на средства, защото към днешна дата размерът на усвоените средства е повече от два пъти по-висок от минимално необходимия според финансовите планове, категорични са експертите по оперативната програма, категорични са от МТСП. 
Операция „Квалификационни услуги и обучения за заети лица” е една от най-успешните схеми за развитие на знанията, уменията и производителността на наетите лица, реализирана по оперативната програма, уверени са от МТСП. По двете фази на операцията са приключили или са в процес на изпълнение общо 341 договора на обща стойност близо 28 милиона лева. Нивото на усвояване на договорените средства по първата фаза на операцията е доста високо, доколкото размерът на верифицираните разходи е приблизително 90% от бюджета на сключените договори. По втората фаза на операцията все още има значителен брой проекти в процес на изпълнение. Поради това, към настоящия момент е все още рано да се твърди със сигурност колко ще е реалното ниво на усвояване, доколкото все още не са подадени всички искания за окончателни плащания. Все пак, от Управляващия орган там също очакват добро ниво на усвояемост.
Във връзка с това, в близките седмици ще бъде даден старт и на третата фаза на операцията. Тя е с бюджет от 34 милиона лева, което ще позволи не по-малко от 35 хиляди наети лица да повишат своите знания и умения. Дизайнът на операцията я прави достатъчно достъпна както за микро и малки, така и за средни и големи предприятия. Предприемачите могат да избират и типа на обученията – дали да включат своя персонал в обучения за придобиване на по-широки знания и умения, или в специализирани обучения за придобиване на знания и умения, присъщи за дадено конкретно място или дейност. 
Участие на МСП в обществени поръчки и процедури, финансирани по ОПРЧР
„Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” основно предоставя възможности за участие на работодателите в мерки за наемане на нови работници и служители, обучение на наетия персонал, или за инвестиции в подобряване условията на труда в предприятието. От тази гледна точка, участието на бизнеса в операциите зависи от множество фактори, част от които ние не можем да контролираме пряко – обясни Драгомир Драганов, началник на отдел „ПП” в МТСП - Един от факторите, разбира се, е дизайнът на операциите – за да бъдат атрактивни за предприятията, те трябва в достатъчно добра степен да съответстват на техните потребности. В тази връзка, ние отдавна прилагаме подход, при който всички операции в сферата на пазара на труда се съгласуват предварително със заинтересованите страни. Още на ниво концепция ние ги съгласуваме в Националния съвет за насърчаване на заетостта към министъра на труда и социалната политика, където ги обсъждаме с национално представителните организации на социалните партньори. След това, концепциите на операциите се съгласуват и одобряват от Комитета за наблюдение на оперативната програма, където освен социалните партньори са представени и по-широк кръг заинтересовани страни – държавни институции, неправителствени организации и др. Впоследствие, след изготвяне на изискванията за кандидатстване, те се публикуват в интернет за публично обсъждане. В рамките на период около две седмици, всеки има възможност да коментира и да дава предложения за подобряване на процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Не на последно място, на етап изпълнение на проектите, ние активно си взаимодействаме с бенефициентите и при констатирани проблеми, предприемаме нужните корективни мерки.”
Другите фактори, които според социалното министерство са от определящо значение за участието на предприятията в схемите по ОПРЧР, е доколко те имат желание, административен и финансов капацитет да участват в изпълнението на проект. Ако даден предприемач няма ясна проектна идея или пък инвестициите в нови работни места или повишаване производителността на труда на вече наетите работници и служители не са част от неговата предприемаческа стратегия, то е очевидно, че той няма да бъде особено активен и няма да кандидатства със свой проект, обясниха от Управляващия орган. 
Въпросите за финансовия и административен капацитет са също толкова важни.   
Независимо от факта, че по-голямата част от схемите по оперативната програма не изискват съфинансиране от страна на бенефициента, особено за микро- и малките предприятия, реализацията на един проект изисква мобилизирането на определен оборотен капитал. Изпълнението на проекти по европейските фондове са подчинени на правила, които трябва да се спазват. Съгласно тези правила, след отпускане на авансовото плащане, бенефициентът трябва да реализира част от дейностите със собствени средства, след което да поиска тяхното възстановяване от страна на Управляващия орган или съответното Междинно звено. Ако перспективите пред дейността на предприятието не са особено обнадеждаващи, малко предприемачи биха предпочели да насочат, макар и временно, част от своя оборотен капитал за извършването на допълнителни дейности, каквито са дейностите по един проект. А и на този етап, по една или друга причина малките и средни предприятия не се възползват особено от възможностите да си набавят т.нар. „мостово финансиране” чрез банкови кредити – услуга, която предлагат повечето банки в България.
И на последно място, особено за операциите в сферата на пазара на труда, макроикономическата обстановка също оказва голямо влияние върху активността на предприятията, в т.ч. малките и средни предприятия. По-голямата част от схемите по оперативната програма в сферата на пазара на труда са свързани с обучения на безработни лица, които впоследствие да бъдат наети в дадено предприятие по заявка на работодателя, или обучения на вече наети лица. В случай, че търсенето на произвежданата от дадено предприятие продукция или на предоставяните от него услуги е ниско, предприемачът няма интерес да наема допълнителна работна сила, поне докато няма нужната увереност, че продажбите ще нарастват в бъдеще.
В обобщение, постигането на икономически растеж и подобряване на бизнес-средата за МТСП са ключовите предпоставки за повишаване активността на бенефициентите по операции в сферата на пазара на труда. 
Оптимизиране на дизайна на процедурите също би допринесло за това повече предприемачи да търсят възможности за кандидатстване по оперативната програма. От Управляващия орган посочиха и че не подценяват въздействието на мерките за повишаване на информираността на потенциалните бенефициенти за отворените схеми и изискванията да бъдат получени средства от Европейския съюз по тях, като предприемат нужните мерки в тези направления.
Информираност на малките и средни фирми за участие по ОП РЧР
От старта на програмата до момента са подадени близо 6 000 проектни предложения, една четвърт от които са по операциите в сферата на пазара на труда, където по принцип основните кандидати са работодателите. 
„Популярността на оперативната програма е резултат от нашите целенасочени усилия да популяризираме Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и да подобряваме информираността на потенциалните и реалните бенефициенти за възможностите, които тя предоставя”, уверени са от Управляващия орган. Той изпълнява специален Комуникационен план на оперативната програма. Най-общо неговите цели са да осигури по-голяма „видимост” на оперативната програма, както и да бъде осигурена широко достъпна, разбираема и изчерпателна информация за нея. В изпълнение на плана се реализират редица дейности, каквито например са информационните кампании преди стартиране на дадена схема, чието изпълнение предполага участието на по-голям брой потенциални бенефициенти. Това са т.нар. „информационни дни” – те се провеждат на територията на цялата страна и позволяват участието на стотици потенциални бенефициенти. 
Друга част от мерките са свързани с излъчване на полезна информация в медиите, както и публикуване на достатъчно актуални сведения на страницата на оперативната програма в Интернет: www.esf.bg. 
Ниво на административния капацитет 
Капацитетът на служителите, отговорни за управлението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” е на достатъчно добро ниво, заявиха от МТСП. Разбира се, винаги може да се желае повече, най-малкото защото изпълняваните по програмата проекти съвсем не са еднотипни нито като дейности, нито като целеви групи или бенефициенти, обясниха от Управляващия орган. Проектите са в сферата на заетостта, образованието и обучението, социалното включване и административния капацитет на институциите на пазара на труда, социалните и здравни услуги, транснационалното и междурегионалното сътрудничество. Подобно обстоятелство прави практиките за изпълнение на проектите много разнообразни. Доброто им познаване и управление изисква постоянно да се инвестира в знанията и уменията на служителите – и то не само на онези, които приемат и оценяват проектните предложения, но и на онези, които осъществявят пряк контрол върху изпълнението им. 
Равносметката за изминалите 4 г. от програмния период
Могат да бъдат дадени редица примери за схеми, особено атрактивни за бизнеса и заетите лица, посочиха от Управляващия орган по ОПРЧР. Една от тях безспорно е „Квалификационни услуги и обучения за заети лица”. Друга схема, която се радва на голям интерес от страна на заетите лица, е схема „Аз мога”. По нея наети и самонаети лица могат да се включат в обучения за повишаване на професионалната квалификация или за придобиване на ключови компетентности. Обученията се финансират чрез ваучери, а заетите лица могат сами да изберат предмета на обучението и обучаваща институция. Схемата е много достъпна за желаещите, което показват и резултатите до момента – по двете фази на операцията в обучения са включени близо 55 хиляди заети лица, а от тях успешно завършилите до момента са близо 40 хиляди души. 
Стартиралата наскоро схемата „Аз мога повече”, която е продължение на двете фази на схемата „Аз мога” също е особено популярна за заетите лица. Заявленията за участие се набират от близо два месеца, но до момента над 75 хиляди лица са заявили желание да се включат в обучения. 
Плановете за оставащите 2 г. от програмния период 
В момента, по ОПРЧР са програмирани близо 99% от наличните средства. Това на практика означава, че наличният бюджет по програмата вече е насочен към конкретни процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и през следващите години няма да има съществени новости, уточни Драгомир Драганов. 
„Този подход е изцяло оправдан, доколкото вече сме преполовили средата на програмния период и акцентът трябва да бъде не толкова върху планирането, а върху резултатите. Именно поради това, нашето внимание е фокусирано върху максимално бързо сключване на договори за недоговорените средства, от една страна, и навременно и качествено изпълнение на стартиралите процедури, от друга”, твърдят от Управляващия орган.
Новости през следващия програмен период (2014-2020 г.)
Фактически, оперативни програми ще има и през следващия програмен период, но донякъде принципът на управление и използване на средствата от Европейския съюз ще бъде малко по-различен, отколкото досега. Основната разлика е, че средствата ще бъдат управлявани на базата на т.нар. „Партньорски договор”. Това е документ, който поставя стратегията и приоритетите на дадена държава-членка за използване на средствата, отпуснати от Европейския съюз. Също така, стратегията и приоритетите трябва да са формулирани по начин, който в максимална степен допринася за изпълнението на приоритетите на Общността, конкретизирани с целите на стратегията „Европа 2020”. Предоставянето на средствата ще бъде обвързано с наличието на повече условности, които трябва да бъдат изпълнени от държавите-членки – както преди, така и след старта на следващия програмен период.
Но иначе, както е видно от законодателния пакет на ЕК за следващия програмен период, насърчаването на заетостта и трудовата мобилност, инвестициите в образование, обучение и учене през целия живот, борбата с бедността и социалното изключване, както и подобряването на институционалния капацитет остават сред стратегическите направления на политиката по сближаване на ЕС.
Именно това са сферите на действие на Европейския социален фонд и през настоящия програмен период, което означава, че и след 2013 г. Европейският съюз ще отделя значителен по обем ресурс за подкрепа на инвестициите в човешки ресурси. Нещо повече, предложенията на ЕК са увеличаване на размера на финансовия ресурс от общия бюджет на политиката за сближаване, който да бъде заделен за тези цели.
Така че, потенциалните бенефициенти могат да очакват, че през следващия програмен период България ще разполага с повече средства за финансиране на проекти в сферата на развитието на човешките ресурси.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X