Ит Лидери

Сред най-големите предизвикателства пред бързата и поетапна реализация на е-управлението е сложната нормативна уредба

Computer World

 

Първан Русинов, зам.-министър на транспорта, ИТ и съобщенията
- Какви са новите моменти и предимства на приетата в края на миналата година Стратегия за развитие на е-управлението 2011-2015 г. и Пътната карта за изпълнението на този документ?
Общата стратегия за електронно управление в Република България 2011 – 2015 год. е в унисон с Европейския План за действие за електронно управление за периода 2011-2015 г. и Европейската рамка за оперативна съвместимост. С цел издигане на координацията и контрола по изпълнение на Общата стратегия, в нея беше развит и приет нов координационен механизъм – функциите на Съвета за административна реформа (САР) бяха допълнени в посока е-управление. Създадохме координационно звено, включващо ИТ директорите на централно и областно ниво, което ще разработва работните документи по изпълнение на стратегията. 
От друга страна в Пътната карта са залегнали конкретни проекти, отговорници и източници на финансиране, обезпечаващи изпълнението на целите и приоритетите от Стратегията. Пътната карта е в процес на междуведомствено съгласуване и очаквам през март да бъде внесена в Министерския съвет.
- Какви са най-големите предизвикателства пред изпълнението на идеята за електронно управление в страната? 
Според мен едно от най-големите предизвикателства пред бързата и поетапна реализация на електронното управление е сложната нормативна уредба. Това рефлектира върху интеграцията между отделните административни информационни системи и предоставяните от тях услуги и присъединяването им към интеграционната платформа на електронното управление. Тази платформа е действаща и включва регистрите за оперативна съвместимост, единната среда за обмен на електронни документи и единния портал за достъп до електронни административни услуги.
Друго съществено предизвикателство е много слабата координация на проектите в сферата на електронното управление на общинско ниво. Вярвам, че посредством новия координационен механизъм през САР и това ще бъде преодоляно. 
- Какво е мястото и ролята на представителите на местната власт (органите на местно самоуправление) в стратегията за е-управление? Как ще бъдат включени те в изпълнението на стратегията и по какъв начин е-услугите на местно ниво ще се интегрират с е-услугите на централно ниво и ще си кореспондират с централните системи на е-правителството?
Органите на местно самоуправление заемат ключова роля. На общинско ниво се генерират и съхраняват голяма част от данните, необходими за реализацията на една административна услуга като електронна. Надявам се, че чрез представителите на областните администрации в координационното звено ще постигнем синхрон с общините и те ще станат равноправни участници в процесите на електронното управление. Естественото място на всички електронни административни услуги, разработени от централната и общинска администрация е на единния портал за достъп до електронни административни услуги, поддържан от МТИТС. 
Смятате ли, че 4 години са реалистичен срок за постигането на добро ниво на реализация на е-управлението? Може ли да се очаква приемственост на водената от настоящото правителство политика и от следващия кабинет по отношение на е-управлението? 
 
Да вземем за пример Австрия. Тази държава-членка на ЕС работи в областта на е-управлението от средата на 90-те години на 20-ти век и е инвестирала милиарди евро, за да достигне високото ниво, на което се намира.  От базата на този опит, 4 години едва ли биха ни стигнали. От друга страна нашето изоставане в областта може да се разглежда и като наше предимство. Какво имам предвид – няма да повтаряме грешките на по-напредналите страни от нас, а  ще използваме добрите практики, ще ги адаптираме към българските условия (законодателство) и ще вървим напред. Погледнато по този начин мисля, че 4 години ще са достатъчни, за да затвърдим базата на електронното управлени, да свържем ключовите регистри в държавата с електронни услуги, да изградим системата за електронна идентичност на българските граждани и на тази база администрациите да разработват все повече нови е-услуги. 
Що се отнася до приемствеността, аз не мога да гадая какво би се случило при следващ кабинет. Но ви уверявам, че нашият екип работи с ясното съзнание за приемственост. Когато поехме нещата, ние оценихме всичко рационално и полезно, започнато от нашите предшественици, не го задраскахме и започнахме да го надграждаме. Следвайки тази философия завършихме успешно трите проекта за изграждане на интеграционната среда – портала, регистрите и ЕСОЕД.
- Достатъчен ли ще бъде заложеният за изпълнение на стратегията за е-управление бюджет от не по-малко от 0,5% от БВП за периода на действие на документа?
Бюджет от 0,5% от БВП е едно добро начало. Разбира се, винаги може да се желае повече, но когато разработвахме документа, се съобразявахме и с условията, в които живеем – финансова и икономическа криза и в резултат на това редуцирани бюджети на ведомствата. Нека бъдем оптимисти – дано икономиката на България се развива с такива темпове, че да ни позволи да надхвърлим значително тези 0,5%.
- Какви са шансовете за създаване на специализирана национална оперативна програма по ИКТ, която да се финансира през европейските фондове? 
Идеята за такава програма възникна в периода на подготовка на Стратегията. Като отчитаме, че на европейско ниво се отдава все по-голямо значение на ИКТ и на е-управление в частност, може би не сме далеч от такава програма. А какви са конкретните шансовете ще мога да ви отговоря, когато започнем сериозната работа по нея с колегите от МФ и от ЕК.
Въпросите зададе: 
Констанца Григорова

 





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X