Ит Лидери

Глобалните софтуерни гиганти у нас – развитие и визионерство

Computer World

 

Тихомир Иванов
През изминалите години България се оказа подходяща почва за развитието на продуктите и услугите на редица гиганти в софтуерния бранш, които решиха да отворят свои поделения у нас. Такива компании са Microsoft, Oracle, SAP (с 2 представителства: SAP България – маркетинг, и SAP Labs България – развойна дейност), VMware, а също и HP и IBM, които обаче тук са по-известни в хардуерния бизнес. За HP четете на стр. 42.
Началото на активната дейност на Oracle България започва през 2000 г. с по 2-3 семинара годишно, според презентация на Румен Христов, директор „Софтуерни разработки и обучение“ в TechnoLogica. Всъщност през октомври 1994 г. TechnoLogica подписва договор за партньорство с Oracle. През декември 1995 г. се основава Българска група на потребителите на Oracle (БГПО), която е спонсорирана от TechnoLogica и е с председател Виктор Калчев. В края на 2010 г., вследствие на придобиването на Sun Microsystems от страна на Oracle, Българската Solaris потребителска група стана част от БГПО. 
Понастоящем в Oracle България работят около 30 души.
Microsoft има представителство у нас от 1999 г. През 2000 г. екипът на Microsoft България бе 7 човека, през 2008 г. беше над 30 човека, а сега е около 50 души.
SAP България е активна от 1999 г. В момента там работят 10 души. Новият изпълнителен директор на компанията Бойчо Делевски казва, че през 2006-2010 г. SAP България е успяла да изгради „компетентен, работещ екип, който заедно с партньорската мрежа на SAP в България постигна лидерски позиции на пазара на СУБ“.
SAP Labs България работи от 2000 г., когато стартира с 60 работни места за Java специалисти. Сега разполага с 500 души, в това число и служителитте от българското подразделение на TechniData, която немският гигант придоби през 2010 г.
„През 2006-2010 г. SAP Labs България увеличи персонала си с 50%, достигайки до 500 служители, с което се превърна в най-голямата компания в България за разработване на софтуер – посочва Радослав Николов, вицепрезидент „Java Enterprise технологии“ в SAP Labs България. – Обособихме се като технологичен център в SAP, отговарящ за разработването на голяма част от платформата SAP NetWeaver, върху която работят всички SAP бизнес продукти и процеси. Изградихме екип от висококвалифицирани специалисти, способни да дефинират и разработват ключов критичен за бизнеса софтуер.“
2006-2010 г.: Топ постижения
- SAP Labs България
Като важно постижение за SAP Labs България Радослав Николов определя обособяването на няколко големи центъра на експертиза в няколко продуктови насоки. „Тези екипи успяха да привлекат повече инвестиции и отговорности през този период и реално да изградят силно продуктово и технологично познание и представителство. С тези отговорности дойдоха различни възможности за служителите – от чисто кариерно развитие до силно влияние върху функционалностите на продуктите на най-големия доставчик на бизнес софтуер в световен мащаб“, споделя той.
Също така българският екип е постигнал два изключително важни резултата в ядрото на платформата. През 2006 г. реализира първото в световен мащаб прилагане на най-новата спецификация на Java Enterprise, а именно Java EE 5, изпреварвайки конкуренти като IBM и Oracle. През 2010 г. същият този екип постави световен рекорд за производителност на платформата и добави изключителна стойност в намаляването на разходите на над 30 000 SAP клиенти от големия корпоративен сегмент.
Радослав Николов е горд и с изграждането на силен екип за поддръжка на редица продукти. „С това постижение реално затворихме цикъла от дефиниране на нови функционалности в продуктите – през доставянето им към нашите клиенти и партньори до помощта за ефективното им използване от техните крайни потребители“, споделя той.
В този период  SAP Labs България също така постави началото на софтуерно изследователско звено.
- SAP България
SAP България е увеличила клиентската си база неколкократно, като вече над 70% от новите клиенти на компанията у нас са МСП, а маркетинговите и търговските усилия на компанията са много по-последователни и фокусирани, по думите на Бойчо Делевски.
„През 2008 г. локализирахме партньорската програма SAP PartnerEdge за България и изградихме сериозна партньорска мрежа, което ни позволи да постигнем по-добро покритие на пазара и да навлезем в сегмента на малките и средни компании“, добавя той.
 

Също така екипът в България е локализирал много нови SAP решения, като SAP Baseline (преконфигуриран пакетен продукт за МСП) и SAP HCM Payroll (решение за работни заплати).
Друго постижение на SAP България е учредяването на българската група на SAP потребителите (BSUG), където клиенти и партньори на компанията могат да дискутират новостите в SAP продуктите, както и да предоставят обратна връзка за тях, да обменят добри практики и приложения на продуктите в различните направления и индустрии.
- VMware
„Почти невъзможно е да се идентифицират специфични събития, които доведоха до възхода на компанията – казва Пол Стронг, CTO за EMEA във VMware. – Малко по-лесно е да се видят няколко много големи тенденции и как те се съчетават с макроикономическия климат.
Първо, възприемането на виртуализиращи технологии бе стимулирано в началото от желанието за увеличаване на ефективността, но общите макроикономически условия през последните 2 г. засилиха нуждата да се пестят пари, което стимулира още повече  консолидирането с помощта на VMware технологиите. Това направи виртуализацията всеобхватна и широко разпространена, като забелязваме, че тази технология проникна в основната структура на предприятията, използвайки се за критични за мисията им производствени среди.
Второ, фактът, че виртуализацията капсулира приложенията и освен това е операционна система заедно с „кръпките'' вътре във виртуалната машина, тя не само осигурява консолидирането, но и предоставя възможности за управление жизнения цикъл и на инфраструктурата, и на приложенията. Това позволява почти моментално провизиониране, което е един от основополагащите принципи на облачните изчисления. Облачните изчисления променят изцяло природата на ИТ и как се предоставят и потребяват ИТ услугите. А виртуализацията стои в „сърцето им“, осигурявайки ефективна употреба на ресурсите (чрез съвместно наемане), бързо предоставяне, бързо мащабиране нагоре и надолу. Тези характеристики са в основата на облачните изчисления и дават живот на бизнес модел, който направи облачните изчисления толкова завладяващи, т. е. ултрамащабируемо плащане за използваната инфраструктура и услуги.“
2006-2010 г.: Трудности
- SAP България
Според Бойчо Делевски, глобалната криза бе безспорно трудност номер едно за изминалите 5 г. и все още е. Въпреки това, гледайки от добрата страна на нещата, той смята, че рецесията е предизвикала доста оздравителни процеси в българските компании що се отнася до инвестиции в софтуерни решения. „Компаниите осъзнаха, че доскоро средата, в която са оперирали, им е осигурявала значителен комфорт, който днес не могат да си позволят – казва Делевски. – Напоследък има сигнали, че кризата може би отминава, което е видно и от изключително добрата финансова 2010 г., която е най-силната за SAP на глобално ниво в цялата история на фирмата.“
- SAP Labs България
За SAP Labs България бързото нарастване на компанията е донесло и някои трудности – наемане на квалифицирани хора, тяхното начално обучение. Тези два процеса обикновено отнемат няколко месеца, а това от своя страна води до забавяне на поставените бизнес цели. „Успяхме да намалим този период (от интервю до продуктивен служител) чрез засилване на партньорството ни с редица университети в България и с въвеждането на интензивни стажантски програми“, споделя Радослав Николов.
- VMware
И Пол Стронг смята, че някои от големите предизвикателства през последните няколко години са следствие от успеха на VMware – как компанията да запази темпа си на нарастване и същевременно да остане близо до своите клиенти, как да се фокусира върху разширяването на портфолиото си и да решава нови проблеми. „Смятам, че се справихме доста добре – казва той. – Посрещайки предизвикателства на икономиката и на бързо променящия се технологичен пейзаж (може би трябва да го наричаме облачен пейзаж), VMware не само запази своята приложимост, но дори успя да стане по-значима, тъй като технологиите й лежат в основата на облачните изчисления.“
2011-2016: Топ технологични тенденции
- Облачни технологии
„При нашите разговори с ИТ директорите те са склонни да говорят за 3 основни области, които засягат техния бизнес от технична перспектива“, споделя Пол Стронг. Това са облачните технологии, мобилността и социалните мрежи.
Облачните изчисления ще имат много по-дълбок ефект с течение на времето, според Стронг. При облака не става дума просто за технология, въпреки че ще продължи да оказва влияние върху начина, по който ИТ се предоставят като услуга. Той предлага фундаментални възможности за иновации и създаване на нови услуги, както и фокусиране на съществуващите фирми върху основната им ценност, истинското им диференциране и начина да станат още по-конкурентни. „Ако нещо не ви отличава, тогава го вземете от облака! Това е огромна възможност за трансформиране на бизнеса”, твърди той.
Радослав Николов смята, че в бъдеще облачните технологии ще предоставят неограничен ИТ ресурс (инфраструктура) на все по-ниски цени. „Пример за нарастващото значение на тази тенденция е и стратегията на SAP. Ние вярваме, че on-demand моделът е естествена стъпка в развитието на софтуера. Считаме, че решенията в облака допълват стандартните решения и с течение на времето бизнес приложенията ни ще се превърнат в мрежа от решения, която позволява един хибриден модел между облачни и стандартни системи. Въпреки този хибриден характер и независимостта на експлоатирането на всяко едно от тези решения, клиентите ще могат да изберат най-подходящия модел, който отговаря на техните бизнес изисквания“, обяснява той.
В тази посока ще се развие и моделът на платформата като услуга (PaaS).
„Тези две направления ще се комодитизират в следващите години и де факто ще променят стандарта за предоставяне и консумиране на софтуер и софтуерни услуги“, прогнозира  Николов.
И Георги Ранделов, изпълнителен директор на Microsoft България, залага на облачните технологии като главна тенденция в света на ИТ. „Технологиите в облака, чрез мащабни центрове за съхранение на данни, ще предлагат на практика неограничени ресурси за съхранение и обработка на информация, способни да поемат цялото човешко познание – прогнозира той. – Изчислителната мощност и наличното пространство за съхранение на данни ще нарастват експоненциално в резултат на научните постижения за постигане на все по-голяма процесорна мощ във все по-малки процесори. Това ще е платформа за организиране на информацията и технологиите в живота ни, така че винаги да имаме достъп до средствата и знанието, от които се нуждаем във всеки момент. Бизнесът от своя страна ще има на разположение технологии, които лесно се мащабират, калибрират и адаптират към потребностите в момента, а в същото време се заплаща само за ресурсите, които реално са консумирани.“
Според Пол Стронг ще виждаме и еволюция на виртуализираната инфраструктурна платформа, засилен фокус върху платформените услуги за приложения. „Това рефлектира и върху инвестицията ни в SpringSource, в отворени, стандартизирани технологии за съобщения и за кеширане на данните. Те ще позволят на хората да изграждат ултрамащабируеми, лесни за интегриране пакети от услуги, които ще бъдат част от следващото поколение облачни услуги.“
- Мобилни технологии
„Мобилните устройства и технологии осигуряват достъп на потребителите до информация и услуги на една ръка разстояние в 24-часов режим. Те ще стават все по-популярни, тъй като хората, освен да ги ползват за забавление и комуникация, имат и голяма полза от тях – получават възможност да взимат по-точни и по-навременни решения в движение, свързани с личния или професионалния им живот“, казва Ранделов.
И според Радослав Николов мобилните устройства и приложения ще дадат стратегическо предимство на фирмите, ориентирали се в тази посока. „Смартфоните и таблетите ще предоставят все повече възможности, значително измествайки необходимостта от настолния компютър или лаптоп“, добавя той.
Мобилните устройства „са част от масовизирането на ИТ“, посочва Пол Стронг. „Това е огромен шанс от гледна точка предоставяне на богати и същевременно леснодостъпни услуги, но е и предизвикателство по отношение разделянето и управлението, свързано с употребата и данните. Така ние обясняваме „мобилното предприятие“, казва той.
- Социални мрежи
Друг важен фактор за развитието на ИТ бизнеса ще са социалните мрежи, които ще продължат да променят потребителите, начините по които общуваме, по които се забавляваме, достигаме до потребителите или потенциалните си клиенти, рекламираме или консумираме, посочва Радослав Николов.
Георги Ранделов отбелязва факта, че социалните мрежи вече промениха начина, по който създаваме и поддържаме контактите си с хората. „Все още обаче светът на социалните мрежи е твърде фрагментиран – липсата на добра интеграция между отделните системи и мрежи води до неудобството от смяна на много приложения за различни нужди. С развитието на технологиите, социалните системи ще повишат нивото на интеграция помежду си и ще навлязат още по-дълбоко във виртуалния и реалния живот на потребителите“, прогнозира той.
Пол Стронг подчертава, че и социалните мрежи са част от масовизирането на ИТ. „Хората очакват да общуват помежду си или да си сътрудничат, както в работна среда между колеги, така и със свои клиенти и потребители по различни начини“, казва той.
- In-memory анализи
Радослав Николов смята, че in-memory технологията ще докаже надеждността си и ще продължи да се развива, завземайки все по-голяма част от бизнес приложенията. Сега голямото й приложение е в сферата на бизнес анализите, където огромни количества данни трябва да се обработят в реално време. Скоро обаче ще се появят и мобилни устройства с огромна изчислителна мощ, които, комбинирани с in-memory технологията, ще дадат сериозни възможности на потребителя във всяка ситуация, във всяка точка на света, казва той.
Това всъщност са основни елементи в стратегията на немския гигант – мобилността и популяризирането на in-memory технологията.
- Интелигентни технологии, насочени към човека
„Технологиите ще стават все по-интелигентни и все по-добре ще разбират човешките потребности и ще се адаптират към тях – прогнозира Георги Ранделов. – Те ще анализират и ще взимат предвид времето, гео-локацията, дневния план и задачите в личния календар, резултатите от вече минали събития и действия и т. н. Всичко това ще се контролира от потребителя, но ще се управлява от технологии, в резултат на което той ще може да получава по-голяма полза от системите, които използва.
Виртуалните срещи ще намират все по-голямо приложение и ще са толкова реалистични, че ще създават усещането, че всички са в едно и също помещение. Използването им ще стане масово, а ползите от това са както за потребителите и бизнеса заради спестяваните средства и време, така и за природата.
Технологиите ще премахнат езиковата бариера в общуването между хората. С развитието на приложните софтуерни системи и с нарастването на разполагаемата изчислителна мощ ще се достигне етапът, на който разговорите между хората ще могат качествено да се превеждат автоматично и в реално време и това ще стане достъпна услуга за потребителите.
Навлизането на тези интелигентни технологии в човешкото ежедневие ще доведе до революционна промяна на важни сфери от живота, например образованието и здравеопазването.“
- Natural user interface („Естествен“ интерфейс) 
Според Ранделов, границата между физическия и виртуалния свят ще продължава да се размива. Той смята, че екраните ще могат и да „виждат“ – слагането на документ върху екрана ще го дигитализира и ще може да се споделя мигновено. Почти всяка повърхност ще може да стане дисплей – независимо дали е стена в дома ни и показва репродукция на художник, или е в кухнята и показва готварски рецепти например. 
„Потребителите ще могат да комуникират с устройства по все по-близък начин до този, по който използват и останалите предмети в околната среда и пространството – казва Ранделов. – Това ще даде възможност за по-бързо възприемане на новите технологии и ще ги направи достъпни за повече хора.
„Естественият“ интерфейс e много важен и за развитието на индустрията на гейминга и забавленията като цяло. Човекът ще е в центъра на технологиите, ще ги контролира и ще се забавлява по нов и различен начин.“
- Сензорни мрежи
Мрежите от сензори ще се използват широко, след като устройствата, които наблюдават заобикалящата ни среда и предават данни безжично, станат толкова евтини, че могат да бъдат поставяни на всяко място, откъдето получаването на информация в реално време би било полезно, обяснява Георги Ранделов. Това ще ни позволи да проследяваме всичко – от температура и светлина до движение, говор, дори настроение и емоция. Предстои ни да влезем в ера на „материален Интернет”, където почти всеки предмет може да бъде свързан с мрежата и да събира и предоставя информация.
- ERP - системи за управление на бизнеса 
Георги Ранделов също смята, че ERP системите ще продължават да имат ключово значение за оперативното управление на компаниите и същевременно ще стават все по-достъпни и масови. „Акцент и движещ фактор ще имат CRM решенията, а също и набиращите популярност BI технологии. Все повече в системите ще бъдат интегрирани мобилните услуги и социалните мрежи. Все повече компании ще направят крачката към използване на бизнес системи в облака по модела SaaS“, прогнозира той.
2011-2016 г.: Топ нетехнологични предизвикателства
За SAP България открояващите се предизвикателства през следващите няколко години най-общо могат да се очертаят по следния начин, според Бойчо Делевски:
- Продължаващият процес на интеграция на страната в ЕС и приемането й в групата на Шенген;
- Подготовката на България за кандидатстване (и евентуално приемане) в еврозоната;
- Развитието на глобалната икономика в периода след икономическата криза;
- Задълбочаващите се проблеми от демографски характер;
- Все по-популярните и придобиващи важно значение тенденции за „зелена” икономика, опазване на околната среда, намаляване на вредните емисии и устойчиво развитие.
2011-2016 г.: Секторите, които ще стимулират ИТ бизнеса у нас
„Публичният сектор в България има сериозен потенциал, който очакваме да се разгърне през следващите години – казва Бойчо Делевски. – Усвояването на еврофондовете ще е решаващ фактор в това отношение. Наред с това има и сектори, които останаха незасегнати от кризата, като фармацевтичния бранш например. За съжаление спадът на чуждестранните инвестиции през 2010 г. (над 70%) трудно ще бъде компенсиран и едва ли през 2011г. бихме могли да очакваме някакъв сериозен икономически ръст в страната.“
Пол Стронг отбелязва, че виртуализацията вече се прилага в почти всички сектори в глобален мащаб. VMware вече има клиенти със 100% виртуализирани сървърни среди.

 





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X