Ит Лидери

ЕС – основен фактор за промените на пазара на ГИС у нас

Computer World

Тихомир Иванов
Вследствие на приемането на България в Европейския съюз през януари 2007 г. настъпиха промени на пазара на географски информационни системи (ГИС) у нас. Изведнъж върху този софтуер и неговите потребители се стовариха куп изисквания и очаквания.
2006-2010: Факторите
Според Евгения Караджова, управител на ESRI България, определяща за последните пет години е била необходимостта от изпълнение на изисквания на ЕС в множество области. „Реализацията на изискванията на много директиви на ЕС и докладването по тях е почти невъзможно без използване на ГИС – коментира тя. – Изпълнението на национални нормативни изисквания също бе определящо за много от ГИС проектите у нас.“
Калин Тотев, ръководител на отдел „Маркетинг и продажби“ в Naviteq, също смята, че изискванията на Европейския съюз са допринесли за развитието на бизнеса с географския софтуер у нас. По-конкретно става въпрос за „директиви, които след приемането ни в ЕС създадоха предпоставки за внедряване на ГИС и ни наложиха технологията като важен фактор за унифициране на информационните потоци“, посочва той.
 

От 2007 г. насам друго проявление на ЕС – оперативните програми – са не по-малко важни за географския софтуер, като и Калин Тотев, и Евгения Караджова изтъкват влиянието на ОПАК. „Поради липса на бюджет в администрацията през последните няколко години важен фактор са възможностите за използване на еврофондовете за развитие на ГИС“, коментира Евгения Караджова.
Освен това от ESRI България посочват като важен фактор и развитието и постепенното повишаване капацитета на ГИС обществото у нас – например компанията организира множество обучения и конференции, работи активно и с университетите.
Според Калин Тотев се наблюдава „бум на желаещи да се специализират в ГИС областта“.
Също така не трябва да пропускаме факта, че чуждестранните компании са ключов източник за внасянето на добри практики и модели, включително в областта на ГИС. „Присъствието на чуждестранни компании, опериращи в България, които осъзнават нуждата от ГИС и имат подкрепа на компанията-майка или се изисква от нея като ключова система за оперативното управление“ е фактор за развитието на пазара на географския софтуер, счита Караджова.
Наред с всичко това е нужно да отбележим приноса на строителния бум, обуславящ бързата промяна в териториалния облик на градската среда, посочва Тотев. Това създаде необходимост от актуални геопространствени данни с оглед на бързите промени в селищата и наложи обновяването на множество кадастрални данни, както по отношение на инфраструктурата, така и на транспорта, комуникациите, придвижването на големи маси хора и като цяло на градското планиране.
Въпреки всичко това, главният мениджър на Датекс ГИС Център Росен Русинов не смята, че има голямо развитие на ГИС пазара за последните пет години. „Изискванията на ЕС са най-големият двигател на ГИС пазара в България в момента – отбелязва той – но не винаги и това е достатъчно.“
2006-2010: Трудностите
Според ESRI България и Naviteq, голям проблем за развитието на бизнеса с географски информационни системи в България за последните пет години е липсата на бюджетни средства за внедряването на ГИС. Евгения Караджова посочва, че има сфери, в които нуждата от ГИС е належаща, но те не попадат в обхвата на оперативните програми или срещат административни пречки, за да се възползват от фондовете на ЕС.
Освен това Калин Тотев отбелязва като пречка липсата на пълноценно разбиране за нуждата от географски софтуер. „Приложението на ГИС изисква цялостна промяна на методите на работа, на системите и на процесите в организациите“, казва той.
В този ред на мисли Евгения Караджова подчертава, че се работи „на парче“ и има определена липса на ресурс за развитието и еволюцията на много от ГИС системите. Според нея, към редица такива системи се подхожда с проектна ориентация, без ясна визия за развитие, а където пък има такава, всъщност няма ресурс за това.
„Считам, че въпреки напредъка, все още осезаемата липса на ГИС капацитет е основна пречка за по-широкото развитие на ГИС у нас“, добавя Караджова.
Други проблеми, към които от Naviteq насочват вниманието, са разбирането за нуждата от актуалност, точност и пълнота на информацията, както и липсата на единен формат на данните в държавните и общински институции. Накрая, но не на последно място, Тотев отбелязва наличието на порочни практики, свързани с употребата на бази геопространствени данни без съгласието на разработчиците – кражби и неправилна употреба на информация, нарушаване на авторски права за данните.
2011-2016: Най-важните технологични тенденции
Погледът към бъдещето винаги е интригуващ. Какво ли ще промени в технологичен аспект пазара на ГИС у нас между 2011 г. и 2016 г.? Според Росен Русинов, най-голямо влияние ще предизвикат облачните технологии.
Евгения Караджова също смята, че облачното използване на ГИС ще бъде фактор на промяната в бъдеще. „Смятам, че тенденцията „ГИС за всеки“ тепърва ще се реализира у нас. Все по-често виждаме и ще виждане интегрираното използване на ГИС както на декстопа, така и в уеб, и на терена с мобилни устройства.“
Освен това бъдещето на географския софтуер ще бъде повлияно и от все по-широкото използване на леки ГИС приложения, включително в социалните мрежи, по думите на Караджова.
Тук е мястото да припомним, че ARC Advisory Group прогнозира, че разпространението на мобилни и облачни ГИС в най-близко бъдеще ще преобразува и разшири съществено пазара на геопространствения софтуер и услуги, който ще расте средно с по 9,3% годишно и през 2014 г. обемът му ще е с 50% по-голям от сегашния.
„Все по-голямо значение придобива прилагането и изпълнението на световните стандарти в сферата на ГИС и пространствените данни – продължава коментара си Караджова. – Както Европейската Комисия, така и всеки отделен потребител в България очаква да може да обменя данни, да ползва чужди ГИС ресурси – информация, услуги, процеси, което изисква информационните системи да поддържат множество стандарти и спецификации, за да постигнат оперативна съвместимост.
Същевременно ГИС се превръща в необходимост за по-ефективната работа на много от другите информационни системи, което ще доведе все повече интеграционни задачи и очаквания.“
Според Калин Тотев, главните технологични промени в областта на ГИС ще се дължат на развитието на електронното правителство и на унифицирането на данните в единен формат *.GDF съгласно изискванията на директивата INSPIRE на Европейската комисия.
2011-2016: Най-важните нетехнологични тенденции
INSPIRE се вписва и тук, тъй като всъщност е трудно да се определи доколко промените, породени от директивата ще са по-скоро технологични или нетехнологични. Но това не е и толкова важно. Добре би било обаче да ви представим накратко INSPIRE, тъй като тя действително е важна.
Директивата влезе в сила на 15 май 2007 г. и цели създаването на инфраструктура за пространствена информация в Европа в подкрепа на екологичната политика на Общността и политиките и дейностите, които могат да окажат въздействие върху околната среда.
INSPIRE се основава на инфраструктури за пространствена информация, установени и управлявани от 27-те членки на ЕС. Тя се отнася и за 34 приложения с теми пространствени данни, необходими за опазване на околната среда, с основни компоненти, описани чрез технически правила за прилагане. Това прави INSPIRE уникален пример за законодателен регионален подход.
За да се гарантира, че инфраструктурите на пространствените данни на държавите-членки, са съвместими и използваеми в Общността и в трансграничен контекст, директивата изисква общи правила, които са приети в редица специфични области (метаданни, спецификации на данни, мрежови услуги, споделяне данни и услуги и мониторинг и докладване). Тези правила са задължителни в тяхната цялост.
Според Евгения Караджова, в България има спешна и остра нужда бързо да се работи за изпълнение на INSPIRE.
Росен Русинов смята, че членството на страната ни в ЕС и изискванията за системи, регистри и ГИС данни ще повлияят на бизнеса с геопространствен софтуер в положителна посока.
Друг нетехнологичен фактор, който ще повлияе пазара през следващите години, е липсата на висококвалифицирани ИТ специалисти в държавната администрация. Според Русинов, това може да се компенсира по два начина: аутостсване на услуги към частни компании или въвеждане и използване на по-леки, уеб базирани услуги и решения.
Караджова също смята, че ключово предизвикателство ще продължи да бъде наличието на капацитет, но не само на човешки, а и на финансов, както и на управленческа визия за ползата от развитието на ГИС у нас.
В ESRI България са оптимисти за развитието на ГИС обществото у нас. Ежегодно компанията отбелязва Световния ГИС ден, което е стъпка в тази насока. „Смея да твърдя, че провеждането на световния ГИС ден вече повече от 10 г. в значителна степен допринесе за развитието на ГИС обществото у нас и съответно за все по-широкото използване на ГИС технологията. Смятам, че и през следващите години това събитие ще продължи да бъде ключово  за срещане, споделяне на опит, дискутиране на проблеми и намиране на общи решения в сферата на геотехнологиите“, отбелязва Евгения Караджова.
Калин Тотев обръща внимание и на един крупен енергиен проект, който също може да донесе сериозни ползи за нашия ГИС пазар, а именно газопроводът Набуко, който ще пренася природен газ от източната граница на Турция до Австрия през територията на България, Румъния и Унгария. Газопроводът, който се очаква да бъде завършен през 2013 г., ще бъде с обща дължина 3300 км и годишен капацитет от 13 млрд. куб. м, а цената му се изчислява на около 4,6 млрд. евро. След стартирането на алтернативния руски Южен поток се очаква бързо развитие и по този мегапроект.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X