Ит Лидери

Т. Захов: Поне 30 млн. лв. за е-управление трябва да се заложат в бюджет 2011

Computer World

“Представителите на технологичния бранш излизаме с консолидирано мнение, като изразяваме загриженост по отношение на това, което се случва в България на тема информационни технологии. Сигналите, които властта дава към бранша и към обществото, практически показват, че никой не се интересува от този сегмент… Има изготвена Проектостратегия за развитието на електронното управление за периода 2010-2015 г., и се правят се прогнози, че предстоят следващи стъпки. Истината обаче е, че към днешна дата почти нищо не се случва в тази посока. Няма яснота на какъв етап от подготовката си е Проектостратегията, която беше готова още в края на юли, и дали изобщо е подписана от министъра на транспорта, ИТ и съобщенията Александър Цветков, за да започне съгласувателната междуведомствена процедура и в крайна сметка да бъде приета от Министерския съвет. Това драстично се разминава с предизборните обещания на партия ГЕРБ и с подписания с ИКТ асоциациите меморандум, по силата на който тази партия се ангажира включително със създаване на отделно ИТ министерство”. Това заяви Теодор Захов, председател на БАИТ, по време на пресконференция, организирана от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българският ИКТ Клъстер и Българската уеб асоциация (БУА) на 20 октомври.

Няма и заложен бюджет за реализация на Стратегията, не е готова и Пътната карта за изпълнение на стратегията, в която се очакваше да бъдат заложени средствата за е-управление, допълни Захов.





“Искаме да видим, че ИКТ секторът е припознат наистина като приоритет на държавата на ниво премиер или вицепремиер и да му бъде обърнато внимание, така че той да заеме мястото си в плановете за развитие на икономиката като цяло, изтъкна той. - Искаме да има ясна политическа воля, да се направят организационни промени и процесът по приемане на стратегията да се ускори. Нужни са конкретни мерки, реформи и конкретна власт, която да се упражни в посока ИТ да се тикат напред и да се развиват за в бъдеще. При наблюдаваната в момента тотална липса на политическа воля за реално изграждане на е-управление, считаме, че България сериозно ще изостава пред другите европейски – и не само европейски, държави. Не бихме искали след време да се сравняваме със страните от Третия свят”, каза Захов.

Явор Джонев, член на УС на БАСКОМ, изброи водещите точки на несъгласие и на съгласие на ИКТ асоциациите с политиката на правителството, особено в областта на е-управлението. Допълвайки Теодор Захов, Джонев засегна най-болезнената тема - в държавния бюджет за 2011 г. няма заделени средства за изграждане на е-управление. Разчита се само на съществуващи оперативни програми, като не се използва потенциала на инвестициите в ИКТ да бъдат ефективна антикризисна мярка. Не се използва и потенциала на публично-частните партньорства, посочи експертът.

“В бюджета за 2011 г. на МТИТС за политики и проекти за е-управление са заложени 4 млн. лв., което е смехотворно”, разкри Захов. Според него за въвеждането на е-управлението в България са нужни над 30 млн. лв. за 2011 година.

Джонев изтъкна, че липсва политическа визия за развитие на иновативни индустрии с висока добавена стойност и съответната необходимост от фундаментална промяна на образователната система. “От това зависят не само повишаването на производителността и брутния националнен продукт, но и възможността за устойчивото развитие за осигуряване на достойно демократично бъдеще на България. Това трябва да се случи, ако не искаме да станем бананова република”, каза той. Сред препоръките на обединения технологичен бранш към правителството са да се набележат реалистични и добре координирани първи проекти, секторните политики да бъдат дефинирани като главни цели и приоритети (образование, здравеопазване, отбрана и т.н.), политиките за е-управление в местната администрация да бъдат изведени на национално ниво (в момента общините не фигурират на картата на е-управлението), както и да бъде създаден публичен регистър за всички ИКТ проекти с данни по основните балансирани показатели за тяхното изпълнение, взаимовръзка и крайни резултати.

“Всички ИТ асоциации заехме обединена позиция по тези теми, няма повече да мълчим, целта ни е нещата да се случват, а не само да се критикуваме”, посочи Джонев.

Политическата класа е длъжна на обществото и на страната, защото не е подготвила и обявила анализ на изпълненото досега по отношение на въвеждането на е-правителството за изминалите 4 мандата. Това твърди Петър Статев, председател на Българския ИКТ Клъстер.

Темата за публично-частното партньорство (ПЧП) е най-заобикаляната от политиците. В момента се работи по проект на закон за ПЧП. “Никъде в света администрацията не е успяла сама да въведе сложните процеси на е-управлението. Уважаеми управляващи, моля представителите на бизнеса да бъдат включени в дискусията по подготвяне на проектозакона за публично-частното партньорство, в противен случай още с внасянето на този закон в Народното събрание, ако той бъде базиран само и единствено на модела на концесионните договори, се обрича възможността за създаване на такива партньорства”, апелира Статев.

“Припознаването на е-управлението като национален приоритет трябва да бъде съпроводено от широко познание, осигуряване на цифрово образование на основните целеви групи – държавната администрация, обществото, бизнеса”, категорична беше Дора Василева, председател на Българската уеб асоциация.

“Конструктивна критика и активна работа – това ще бъде ролята на ИТ бранша... Трите предпоставки за успешното изпълнение на един проект са добре разписан бизнес план, човешки потенциал и финансиране. Нито една от тези съставки не са включени в проектостратегията за развитие на е-управление”, каза Георги Брашнаров, председател на БАСКОМ.

“В момента със сигурност средното ниво на данъците, които ИКТ секторът плаща, е 5-6 пъти по-високо от средното за страната. Технологичният бранш генерира около 10% от брутния вътрешен продукт, от които 2/3 са резултат от комуникационния сектор и 1/3 – от ИТ”, каза Брашнаров.

В БАИТ в момента пряко членуват 162 фирми, в БАСКОМ – над 50, а в БУА - 59 големи, средни и малки предприятия.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X