Социални Мрежи

Изборите в САЩ като тест за цензурата в социалните медии

Иван Гайдаров

Демокрацията работи само когато губещите на избори приемат поражението, но, за съжаление, малцина са склонни да го правят в наши дни. Към днешна дата сме свидетели на пет етапа на "избирателна скръб", аналогични на оригиналния модел на Кюблер-Рос. Все още имаме отричане, гняв и депресия, но вместо да се пазарим имаме съдебни спорове, а приемането изглежда е заменено от теориите за конспирация, в които социалните медии играят централна роля.

Крайъгълният камък е възприятието, че когато хората гласуват за конкурентния екип, това може да се случи, единствено защото са били подведени по някакъв начин, тъй като никой рационално мислещ, напълно информиран човек не може да не вижда превъзходството на моя екип. В миналото известна вина се хвърляш върху масовите медии - нещо, което лейбъристите в Обединеното кралство например продължавата да правят. В САЩ обаче тази теория сякаш загуби почва под краката си след победата на Доналд Тръмп през 2016 г., която беше постигната без никаква подкрепа от нито една основна медия.

Тръмп успя да спечели вота на избирателите, защото политиците вече не са зависими от старите медии. Те могат да комуникират директно с електората, благодарение на социалните медии. Но тази значително понижена бариера за навлизане в публичната среда също така осигурява плодородна почва за загубилите изборите да търсят причината за загубата си на същото място.

Любимо за всички е да обвиняват "руснаците". Въпреки че фокусът на параноята от студената война до голяма степен се измести към Китай, Русия остава силен източник на фалшификации и пропаганда. Трябва да се отбележи, че вече има множество доказателства, че фермите за ботове в социалните медии, които искат да се намесят в изборния процес на различни места, са с различен произход, включително руски, разбира се. Това, което е много по-трудно да се докаже, е дали те всъщност имат някакъв реален ефект върху резултата.

Малкото наистина сериозни доказателства никога няма да са достатъчни на загубилите, за да оправдаят поражението си напълно, но все по-общоприето става мнението, че цензурата в социалните медии е жизненоважна за провеждането на честни избори в САЩ например. И тъй като 2020 г. е изборна за страната, социалните медии усетиха засилващото се напрежение и трябваше да отговорят.

Миналата седмица Twitter обяви, че "включва инструмент за ключови моменти от изборите през 2020 г. в САЩ, който дава възможност на хората да докладват подвеждаща информация, свързана с вота, или други граждански събития." Този инструмент обаче има по-широка цел, тъй като включва също така сплашване и погрешно представяне на политическа принадлежност. Това е пример как една проста цел на цензурата става масово усложнена под тежестта на интерпретацията и семантиката.

Слвед това дойде време на притежаваната от Google платформа за видео споделяне YouTube, която обяви колко много "подкрепя" изборите, каквото и да се предполага, че трябва да означава това. И тук голяма част от политиките се съсредоточават върху съдържание, което има за цел да подведе избирателите, но тъй като определението за това какво е подвеждащо съдържание е предубедено по дефиниция, със сигурност потребителите ще бъдат подведени до известна степен. YouTube потвърждава целта си да популяризира "авторитетни" гласове, което всъщност е синоним на мейнстрийм медии и коментатори.

За разлика от тях, основателят и изпълнителен директор Марк Зукърбърг все повече дава отпор на цензурата, дори след скандала с Cambridge Analytica. Може би мотивиран от перспективата за нови четири години на Тръмп, Зукърбърг дава пълна свобода на словото в най-голямата социална мрежа. Дали тази позиция ще е печеливша остава силно дискусионно.

Ранните признаци на огромния натиск, на който ще бъдат подложени собствениците на социални платформи, вече се появяват. Демократите мобилизират експерти, които трябва да "защитят" избирателния процес. "В Айова ще станем свидетели на първите големи предизвикателства пред демократите в усилията им да защитят своите кандидати за президент от съдбата, която сполетя Хилари Клинтън през 2016 г., когато кампанията й бе компрометирана от подкрепяни от Русия хакерски и дезинформационни усилия", съобщи наскоро Washington Post.

Тази линия на поведение на медията може да се разглежда не само като опит за манипулация на изборите за президент на САЩ, но и на тези в самата Демократическа партия, където в момента водач е недолюбвания от голяма част от нейните лидери Бърни Сандърс. А тъй като YouTube надали има намерение да ограничава от платформата си основните медии в страната заради заблуда на електората, то изглежда ще трябва да подкрепи демокрацията, като цензурира всички останали.

Както винаги, рестрикциите спрямо свободата на словото в демократичните общества никога няма да направят така, че налагащият цензурата да чуе от хората това, което иска да чуе. Дори ако социалните медии успеят да реализират инструментите си за цензура, което няма как да се случи, загубилият изборите отново ще ги обвинява. Затова вместо да ограничават свободата на словото, те трябва да се доверят на потребителите, че могат да разделят сеното от плявата. Все пак те правят именно това с мейнстрийм медиите от години.




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X