Интернет

Българите са сред най-находчивите и технически грамотни хора

Computer World

Ева Паунова е представител на България в Европейския парламент. Още по време на основното си образование е сред първите участници в Европейския младежки парламент. Следва международни отношения и бизнесадминистрация и се дипломира в Американския университет „Джон Кабот“ в Рим, а впоследствие прави и специализация в университета „Харвард“ в САЩ. По време на летните ваканции в университета придобива професионален опит наблюдавайки процесите и тактиките в икономиката – като стажант анализатор в УниКредит Булбанк – и в дипломацията – като помощник в Посолството на Великобритания в София. След завършването на висшето си образование тя работи и в отдела за глобално наблюдение и оценка на проектите в Международната правна организация International Development Law Organization (IDLO) в Рим и Сидни. В Европейския парламент работи от близо пет години, започвайки като съветник на евродепутата Илиана Иванова от ГЕРБ/Европейската народна партия.

Г-жо Паунова, вие сте представител на България в Европейския парламент и един от основателите на групата по цифрови въпроси в тази институция. Една от инициативите на ЕС е страните-членки да създадат свой единен цифров пазар. Какво предвижда това начинание и какво предстои в близко бъдеще на европейско ниво?

Единният цифров пазар представлява синхронизация на телекомуникационните услуги, авторското право в информационното общество и защитата на данните на Европейско ниво. На практика това означава, че компаниите трябва да спазват едни и същи правила за защита на данните и потребителите, независимо от това къде се намират техните сървъри.

Премахването на таксите за роуминг е един нагледен пример за реалните ефекти от създаването на Единен цифров пазар в ЕС. Миналата година Европейския парламент прие законодателство, според което таксите за роуминг ще бъдат елиминирани до края на 2015-та година – осезаема промяна за всеки европейски гражданин и за бизнеса като цяло. Напълното премахване на таксите ще означава нови възможности за бизнеса да излезе от рамките на една страна-членка и да се развива и в останлите двадесет и седем. Затова евродепутатите от ГЕРБ в Европарламента настояхме за по-бързо премахване на таксите за роуминг в отворено писмо до Съвета на министрите на ЕС.

Някои от конкретните стъпки, които трябва да бъдат предприети за изграждането на единния цифров пазар са приключване на преговорите за общи правила на ЕС за защита на данните, промяна на правилата за авторското право в информационното общество, за да са в крак с новите технологии и опростяване на правилата за защита на потребителите при онлайн покупки.

Един от моите основни приоритети, що се отнася до Единния цифров пазар, е подкрепата за дигиталното предприемачество и улесняване на новаторите при създаването на собствен бизнес.

За да работи добре Единният дигитален пазар, ни трябват и добре обучени кадри, които да го движат. Ето защо активно насърчавам подобряването на цифровите умения още от училищна възраст. У нас вече имаме националната програма "Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище" – важно е да я приложим ефективно.

Единният цифров пазар разкрива нови възможности за насърчаване на икономиката чрез електронна търговия. В същото време той улеснява спазването на административните и финансовите правила от страна на предприятията и засилва позициите на клиентите.

С изграждането на Единния цифров пазар ще създадем повече сигурност за потребителите и бизнеса, ще улесним бизнес транзакциите, ще работим по-бързо, комуникираме по-лесно и така ще дадем тласък на икономиката. Потенциалът за печалби от повишаване на ефективността е в размер на 260 милиарда евро годишно. Ако сега един човек с онлайн бизнес стига до, грубо казано 7 млн. души в България, при завършването на цифровия пазар, той ще може да стига до всички краища на ЕС – 500 млн. потребители.

На какъв етап от развитието си по изграждането на цифровата икономика е България, и как се позиционира спрямо останалите държави членки на ЕС?

ИКТ секторът е най-бързо развиващият се сектор в България. Наблюдаваме непрекъснато увеличаване на броя на успешните български дигитални стартиращи компании. Съвсем на скоро станахме и свидетели на продажбата на най-голямата българска софтуерна компания за 262,5 млн. долара. Успехът на тези компании се крие в човешкия потенциал. България е известна с добрите си ИТ специалисти. По последни данни, българските ИТ специалисти имат имиджа на най-добрите в света. Българите са сред най-находчивите и технически грамотни хора.

Новият икономически модел на единния цифров пазар ще даде възможност точно на хората, които имат дръзки и иновативни идеи и уменията да ги осъществят. С фондовете за млади предприемачи възможностите за българи да започнат бизнес и в други страни-членки ще станат много повече, а цената за това – минимална. Друго наше предимство пред останалите европейски държави е скоростта на интернет - безжичният интернет в България е един от най-бързите на глава от населението.

Важен елемент за ефективното функциониране на единния цифров пазар е и електронното управление. Един от приоритетите на сегашното правителство е да възобнови усилията в тази област. Въвеждането на електронно управление ще намали административната тежест за МСП и ще оптимизира публичните услуги. Така например една компания ще може да въвежда данните си само веднъж в системата, като в последствие те да се използват от различни органи.

Електронното управление е и основна тема на кръглата маса с участието на заместник-председателя на Европейската комисия и еврокомисар по единния цифров пазар Андус Ансип, която организираме заедно с Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) на 20 април 2015 г. в зала Средец на "София хотел Балкан". Това е и заключителното събитие по проекта Watify. Използвам възможността да поканя вашите читатели и екип да се включат в конференцията.

Вие сте и сред първите представители на България в Европейския младежки парламент. Както всички умения, и цифровите се придобиват, а както всяка култура, и дигиталната се възпитава. Същевременно, ЕС страда от все по-голям недостиг на ИТ специалисти и хора с електронни умения, а младежката безработица е сред най-актуалните социално-икономически проблеми в Евросъюза. Какви инициативи, включително и законодателни, са предприети на европейско ниво, за да се актуализират учебните планове и образователните дисциплини, както и да отговори предлагането на реалното търсене на пазара на ИТ специалисти, и да се гарантира бъдещето на младите хора в ЕС?

Една от предпоставките ЕЦП да работи ефективно са кадрите, които да го движат. Днес в Европа има 6 милиона безработни младежи. Паралелно с това, към 2020 г. се очаква да има около 900 000 незаети работни места за специалисти в областта на ИКТ. За съжаление обаче през последните години виждаме, че процентът на завършилите такива професии по-скоро се свива. Същевременно очакванията са към 2020 г. повече от 90% от всички професии ще изискват дигитални умения. Затова реализацията на младите в дигиталия сектор може да промени икономиката на ЕС завинаги, превръщайки ЕС в глобален лидер в търговията с ИКТ. Въвеждането на европейска рамка за дигитална компетентност е не само необходимост, но и реална перспектива. Тези развития ще спомогнат значително за намаляването на младежката безработица.

Дигиталната революция е част от нашата реалност и ЕС работи в различни направления с общата цел всички граждани в ЕС да станат максимално компютърно оргамотени. Например, Европейският социален фонд финансира инициативи в целия Съюз за подобряване на образованието и обучението и за гарантиране, че младите хора завършват своето образование и получават уменията, които ги правят конкурентни на пазара на труда. Фондовете на ЕСФ подпомагат следдипломните изследвания и развойната дейност в университетите, за да се увеличи броят на младите предприемачи и новатори, особено във високотехнологичните сектори. По линия на Еразъм+, комисията отправи покана за представяне на предложения за насочени към бъдещето проекти за сътрудничество с цел разработване на иновативни средства за електронно участие, така че да се насърчават предоставянето на по-големи права на младите хора и участието им в демократичния живот на ЕС.

За мен е напълно естествено образованието, във всичките му фази, да включва информационните технологии. Това важи с пълна сила и за нашата страна. Българското образование трябва да осигурява равен достъп до възможности за развитие и обучение в крак с 21 век за младите хора в България. Това е основната идея зад инициативата „Образование България 2030“ (ОБ2030), която стартирахме с моите колеги с опит в Европейския парламент Ивайло Калфин, Томислав Дончев, Георги Пирински, Филиз Хюсменова и Светослав Малинов. Старт на ОБ2030 ще даде заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен, отговарящ за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, който бе специален гост на събитието на 16 април 2015 г. в Софийския университет. Към инициативата се присъединиха още множество неправителствени организации, компании и медии. ОБ2030 е отворена за нови съмишленици – организации с ангажимент към подобряването на образованието, икономиката и качеството на живот в България. Сред съмишлениците на ОБ2030 са БАИТ, Софтуерният университет, Дигитална коалиция, БАСКОМ, Националният център за безопасен Интернет, както и български и международни компании в ИКТ сектора.

Въпросите зададе Констанца Кадънкова





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X