Интернет

Ericsson: Потребителите очакват реалният свят да имитира И'нет

Владимир Владков

Компютрите и Интернет първоначално имитираха физическия свят. Досега цифровата среда бе проектирана така, че да отразява реалния свят, така че да я разбираме по-добре. Но нарастващото проникване на облачните услуги показва, че хората все повече разбират интернет в свой собствен ракурс.

Все повече „първи срещи“ с дадени явления стават през сензорните екрани, децата ги ползват от съвсем ранна възраст, така че взаимовръзката между екран и реален свят вече е обърната.

„Ние все повече искаме от физическия, реалния свят да имитира интернет“, пише в доклад на Ericsson Consumer Lab. Нарастват очакванията физическият свят да притежава интерактивността на нашите екрани. Предметите трябва да реагират на докосване и да могат да обработват и запомнят информация, допълват анализаторите. Потребителите стават все по-малко зависими към неща от физическия свят, като настолни компютри, файлове, папки, кошчета и телефонни линии.

„Анализирайки разширената употреба на мобилни устройства и услуги и наблюдавайки как младите поколения преминават от пасивни към интерактивни екрани, отворихме очите си, казва Михаел Бьорн, ръководител на проучването в Ericsson ConsumerLab. - Когато времето, прекарвано пред екрана, превишава времето, отделено за другите дейности през деня, включително за работа, потребителите като че ли очакват светът да реагира по същия начин, като техните мобилни устройства.“

Докладът обединява резултатите от няколко скорошни проекти с оглед проучване на това, как потребителите започват да мислят за света като „Интернет на нещата“. Ericsson ConsumerLab прави анализ на данните, събрани чрез глобална изследователска потребителска програма, базираща се на интервюта със 100 000 лица всяка година в повече от 40 страни и 15 мегаполиса. Статистически те представляват възгледите на 1,1 милиарда души, твърдят от Ericsson.

Голяма част от живота ни е пред екрана

Телевизията повлия значително върху културата и обществото, като телевизорът е „първият екран“ в обществото от 1950 г. Днес обаче не само разполагаме с многобройни екрани, но и от 2011 г. ползваме все повече от тях интерактивно.

"През 2011 г. попитахме собственици на смартфони от Ню Йорк, Берлин и Шанхай колко време прекарват за 33 различни видове дейности – от медитация и религиозни обреди до пазаруване в бакалията, домакински задължения, готвене, срещи с приятели и фитнес. Респондентите на възраст от 18 до 49 г., обясняваха защо работата и обучението имат най-голям дял в ежедневието им. На фиг. 1 се вижда, че в Ню Йорк и Париж повече време се изразходва пред екраните, отколкото за всяка друга дейност, като това време надхърля общото работно време. Ситуацията в Шанхай е подобна, макар че там работата/ученето заемат малко по-голям дял в ежедневието от цялостното време пред екрана", пише в доклада.

Екранното време е „време за интернет“

Фигура 2 показва, че във възрастовата група 18 до 29 г. общото време пред екрана е над 37 часа на седмица. При хората на възраст 30 до 39 г. то е 33 часа, а за по-възрастните (40 до 49 г.) е 35 часа.


Ericsson: Потребителите очакват реалният свят да имитира И'нет

© Владимир Владков, Computerworld.bg

По-важно е обаче, че дейностите ни пред екрана се променят. Групата 18 до 20 г. прекарва средно по 6 часа повече за игри и за интернет от групата на 40 до 49 г., а в същото време гледа 3 часа по-малко телевизия. Това показва, че колкото сме по-млади, толкова повече време прекарваме с интерактивните си екрани и по-малко с „пасивните“.

На практика колкото повече ползваме интерактивни екрани, толкова по-вероятно е да се запознаваме с нещата през екраните, а не в реалния свят. Това формира нашите очаквания към света и начина, по който той би трябвало да изглежда, коментират анализаторите от Ericsson Lab. Затова все повече очакваме от света да стане интерактивен.

Променящият се облак


Ericsson: Потребителите очакват реалният свят да имитира И'нет

© Владимир Владков, Computerworld.bg

Фигура 3: Процент от хората, които имат достъп до устройство в дома си

Документите и кошчетата за боклук са част от нашия физически свят и всички ги ползваме. Облакът е различен тип метафора. Въпреки че облакът винаги се променя, в известен смисъл той остава същият. С други думи, той служи като метафора на нашето изживяване в интернет като цяло – постоянно променящо се, разширяващо се, ставащо по-бързо, предлагащо нова функционалност, а същевременно винаги оставащо същото по своята същност.

В миналото потребителите се противопоставяха на нуждата от обновяване на инструментите като текстообработващи програми и друг софтуер, като тази промяна се смяташе за безсмислена, тъй като крайните продукти, документите, не се променяха по никакъв начин. Но в облака всякакви притеснения за инсталиране на нови версии изчезват. Всъщност ние ползваме обновени облачни приложения и проучваме тяхната еволюираща функционалност докато ги ползваме. Следователно ученето на нови задачи се вписва безшумно в ежедневния ни живот, тъй като се учим чрез взаимодействие. Заради бързото увеличаване на количеството взаимодействия потребителите вече са в процес на разработване на експериментално разбиране на облака и намирането на по-лесни начини за ползването му.

Употребата на облачни услуги е неразривно свързана с растящата употреба на многобройни устройства, които трябва да бъдат синхронизирани, а към това се добавя и фактът, че много мобилни устройства имат ограничено пространство за съхранение.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2021 съгласно Общи условия за ползване

X