Интернет

ШЛ достъп превръща дома в офис, университет, магазин

Владимир Владков

Владимир Владков

Основната опорна оптична инфраструктура в България е изградена, има много канали с голям капацитет. Въпросът е към тази мрежа да бъдат свързани онези слабонаселени места, в които в момента няма интернет свързаност. Това е голямото предизвикателство – да превърнем тези региони в подходящи за живеене и бизнес места. България е приятна дестинация за живот и ако бъдат създадени условия за граждани от цяла България и ЕС чрез широколентов достъп от следващо поколение, те биха си преместили бизнеса у нас. Това е интересно предимство за страната ни, но трябва да развием подобаващо Интернет от следващо поколение. Хората да се местят на места, където условията за живот са добри", това заяви Красимир Симонски, директор на ИА ЕСМИС, по време на семинара „Бъдещето на широколентовия достъп в страната и по света", организиран от технологичния сайт IDG.bg в партньорство с Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ЕСМИС) със съдействието на Арго Контар и Лирекс БГ.

Проектът за изграждане на широколентови мрежи за интернет достъп в отдалечените селища у нас, финансиран със средства по ОП „Регионално развитие", вече е в напреднал етап на реализация, след като през декември 2013 г. Еврокомисията одобри окончателно българския проект.

Бързият интернет като икономически двигател

Eвродепутатът Ивайло Калфин„Развитието на широколентовия Интернет е основен приоритет в Европа", заяви на дискусията евродепутатът Ивайло Калфин. За периода на планиране 2014 до 2020 г. има редица инструменти именно за такива инфраструктури, той е заложен и в редици програми за изграждането на инфраструктура в отдалечени региони.

„Има отдавнашен спор дали трябва да се инвестират публични средства в такива проект. В отдалечените региони обаче няма бизнес логика за големи инвестиции и затова има нужда от публични финанси. В градовете те не са необходими, но държавата може да съдейства за по-ефективно използване на вече изградената оптична мрежа", допълни евродепутатът.

Той напомни, че България е една от страните в ЕС с много бърз интернет (в градовете може да се заяви и достъп със скорост над 1 Gbps), но с много ниска пенетрация и слабо използване на ШЛ Интернет от домакинствата. "Все пак инфраструктура е едната страна на нещата, а ползването на услугите и съдържанието е отделен въпрос, който трябва да се обсъжда", добави Калфин.

Красимир Симонски, изпълнителен директор на ИА ЕСМИС.

Красимир Симонски, ръководител на проекта за ШЛ достъп от 2012 г. насам, уточни, че „темата на дискусията е широколентов (ШЛ) достъп от следващо поколение, като именно на него в Цифровата програма на Европа се възлагат сериозни задачи като инструмент за развитие на икономиките в страните от ЕС. „ШЛ достъп в България се развива, в София условията са по-добри отколкото в Брюксел и като цена, и като качество, каза Симонски. - Той се е развивал през годините „без правила", буквално на границата на закона и може би затова успешно в условия на силна конкуренция, но и при ограничени инвестиции. Задаваме си въпроса „Защо при толкова добър Интернет сме на последно място в Европа". Голяма част от населението на България (над 70%) е в градски региони, но останалите 30% от българите живеят в 90% от територията на страната. В тези по-слабонаселени райони инвестиционната бариера пред търговските оператори е много голяма, а сроковете за възстановяване на инвестициите в инфраструктура са твърде големи. И тук идва ролята на държавата и на проекта, с който сме се захванали", коментира Симонски.


Ползите за гражданите и бизнеса

Благодарение на широколентовия интернет нашият дом се превръща в нашия офис, в нашия университет, в нашия супер маркет. „Дистанцията вече не е от значение – дали се намираш на 100 метра от другия потребител или фирма или си хиляди километри. Локацията също не е важна, дали съм в София, Ню Йорк или в отдалечено село. Известни ИТ гиганти като Microsoft и Google се съревновават с по-малки фирми, млада компания със 75 души персонал като Deep Mind бе продадена на Google за $500 млн. Информационният поток ни залива, ставаме все по-избирателни в информацията, която ползваме, а развиването на електронни умения става задължително", коментира Симонски.

В същото време се очакваше с развитието на ИКТ технологиите хората да спрат да пътуват, а всъщност днес те пътуват заедно с бизнеса си, коментира той. „Пътувайки с лаптопа си, всеки предприемач си „носи" и бизнеса."

Развива се и досегът с различни култури, макар че ИТ не донесе очакваното потушаване на регионалните конфликти и пренасяне на споровете само на електронното поле. Всъщност войните вече се водят с електронни средства.

ИКТ обаче доведе и до по-ефективна конкуренция, нараства стойността на бранда, на името, на спечелено доверие на потребителите. „В българското интернет пространство има дефиниция на всичко, което търсехме само на английски език", даде примерът директорът на ЕСМИС.

Сред негативите се откроява загубата на лично време и пространство именно заради непрекъснатата интернет свързаност. В същото време с появата на все повече виртуални бизнеси се засили социалната поляризация, получи се „изключване" на хора и на фирми, които не са в онлайн пространството. „Именно присъединяването на жителите и компаниите от отдалечените „несвързани" региони е целта на проекта на ЕСМИС", допълни Симонски.

Как започна всичко?

Евелина Стоянова, главен експерт в Министерството на регионалното развитие.Цифровото разделение между градските региони и селските е явно в България. Затова ОП Регионално развитие за период 2009-2013 предвижда операция, насочена към телеком инфраструктура, наречена комуникационна мрежа, заяви по време на дискусията Евелина Стоянова, главен експерт в Министерството на регионалното развитие. Министерството е Управляващият орган по ОП „Регионалното развитие", а Стоянова отговаря за проекта за ШЛ достъп. „Ролята на ОП е да се намеси там, където пазарният интерес за изграждане на опорни мрежи е малък, като замести бизнеса при създаването им", обясни тя.

Проектът се стреми да засилва конкуренцията и да осигури навлизане на много оператори, които при наличие на опорна мрежа ще имат нужда от много по-малко средства, за да предложат услугите си на крайните клиенти и фирми в слабонаселените региони.

В първоначалния вариант на проекта е предвидено 16 млн. евро да бъдат изразходвани от ЕСМИС за развитие на опорна телеком инфраструктура, а с 4 млн евро да се финансира общински проекти. „Тъй като стана ясно, че средствата няма да достигнат за покриване на всички бели и сиви зони, след разговори с ЕК бе решено, че всички средства ще бъдат предоставени на ЕСМИС, за да бъде обхваната възможно по-голяма територия", каза Стоянова.

Целта на проекта бе предоставяне на равни възможности за е-услуги в тези общини и създаване хомогенна среда за работа на е-правителство. Бе разработен план за действие със стриктни срокове. „Очакваше се стартът да бъде даден през 2010 г., но ЕК имаше допълнителни въпроси и стана ясно, че проектът подлежи на нотификация за получаване на държавна помощ, затова бе изпратен в ГД „Конкурентоспособност". Наложи се да събираме допълнителна информация, да правим нови проучвания, да създадем карти на инфраструктурата, за да получим одобрение на Брюксел.

В периода 2010 – 2012 г. бе подадена предварителна нотификация, а ЕСМИС свърши голям обем работа, свързана с получаването на разрешението. „Основен фактор за покриване на правилата за разрешена държавна помощ е, че инвестиции са допустими само в сиви и бели зони (нито един или само един действащ Интернет доставчик), като инфраструктурата трябва да е технологично неутрална, обясни Стоянова. - Наред с това инвестицията трябва да е в региони, в които има и други благоприятни фактори за последващо развитие– икономическа активност, наличие на училища, желание на население да ползва е-услуги. Тези фактори биха стимулирали частния бизнес да развива на базата на изградената по проекта опорна мрежа свои услуги, които да продава на гражданите и фирмите", допълни тя .

През октомври 2012 г. е сключен договорът за отпускане на средствата по ОП „Регионално развитие", а на 9 декември 2013 г. е получена и окончателната нотификация, че няма пречки за използването на тези средства.

Към мрежата на държавната администрация в момента са свързани 40 от 267 общини. „Това е голямо предизвикателство, особено във време, в което говорим за „облака на е-управление" на държавата. В този проект се опитахме да съчетаем интересите на администрацията с тез на гражданите и бизнеса, като спазваме правилата на „разрешената държавна намеса". Изграждаме мрежи само там, където инвестиционната бариера е твърде голяма и възвръщаемостта е малка, намесваме се, за да постигнем ефекта на развитие на бизнеса и икономиката в тези региони сега, а не например след 5 ил 10 г. А не е ясно дали те изобщо биха успели да се развият при толкова динамично променящ се свят и напредъкът на „свързаните" области и региони", коментира Симонски.


Перспективи пред ШЛ достъп

„Това е първият и единствен засега проект с ЕС финансиране за плановия период 2009 – 2013 г., който е „чист ИКТ проект", допълва Красимир Симонски. - Останалите отпуснати за ИКТ средства са по ОПАК и други т.нар. меки мерки. Португалия и Гърция например изразходваха за този период по 1 млрд. евро за ИКТ инфраструктура, в Полша също усвоиха сериозни средства. Настоящият проект поставя модела как да използваме ЕС средства за развитие на страната и икономиката чрез ИКТ", твърди шефът на ЕСМИС. Според него ключовият момент е да не се наруши конкурентоспособността, а да бъде подпомогната тя.

„България трябва да планира и национални средства за развитието на бърз интернет. Не може да разчита само на европейските, тъй като те са крайно недостатъчни за изграждането и модернизирането на дигиталната инфраструктура", смята Ивайло Калфин. Според него, България трябва да обърне повече внимание за наваксване на изоставането по отношение на проникването на ШЛ достъп. Едно от възможните решения е засилване на публично-частните партньорства, като частните инвестиции бъдат стимулират от държавата.

Освен това политиката за честотния спектър на ЕС изисква освобождаване на определени честотни обхвати за ШЛ интернет. „Има инвестиция на държавата за освобождаване на тези честоти, но ефектът и за държавата, и за икономиката е много силен. В новия финансов инструмент „Свързване на Европа" също има предвидени средства за бърз интернет и България би трябвало да се възползва от тях като представи конкурентни проекти", коментира евродепутатът.

„В момента всички страни адаптират стратегиите си към облачните технологии, ние също се опитваме да свържем разпокъсаните части от информационни системи на ДА", каза Симонски. Интернет достъпът е функция на частните доставчици, а държавата се стреми да изгради своя „облак", тъй като услугите и ресурсите са все по-централизирани и заради многото бази данни, и заради поддръжката. „Банките в България преминаха към подобна организация, с централизирани ресурси на едно място, а клонове по страната се нуждаят само от комуникационна свързаност", каза още директорът на ЕСМИС.

И Google, и Microsoft са се насочили към облачни технологии, у нас също има развитие в тази насока, заложени са в стратегията за е-образование. „Чрез ШЛ достъп предоставяме на потребителите начин да достигнат до тези услуги. В същото време се променя типът на трафика - от текстов обмен към все повече видео и интерактивност, изискващи голям капацитет, скорости от 1 Gbps между държавните институции. Очаква се и огромен обмен на БД. Кадастърът например работи с големи цифрови документи и обемът от едно централно място между институциите започва да става проблем за капацитета.

До крайните потребители се достига по веригата - високоскоростна оптична мрежа (вече изградена), следва средната миля, която в редица случаи е решена с радиовръзки със скорости до 50 Mbps, недостатъчни като споделена скорост, а и в документите се говори за NGA, коментира Симонски. За крайната миля моделът е прерогатив на частните оператори, това е частно пространство и трудно се постига споделяне на тази инфраструктура между операторите.

Сега изгражданите, особено с държавните средства оптични инфраструктури за „средната миля" обаче трябва да бъдат споделяни. „Те трябва да се ползват и от държавата, а и от бизнеса", допълни Симонски. В Бургас са намерили решение и за последната миля като споделена мрежа между частните оператори, като налаганите регулации за използване на наличната подземна инфраструктура и проведените акции на ДНСК по „рязане" на незаконни кабели също стимулират споделянето на мрежи.

Цялата публична информация – в интернет
Според Калфин, инициативата за съдържанието на широколентовите услуги трябва да се остави на бизнеса. Участието на държавата би трябвало да се изразява в бързото възприемане на европейското законодателство, предвиждащо качване на цялата информация в интернет, което е прието преди година в ЕС, но все още не се прилага у нас. Цялата публична информация трябва да е в мета данни в интернет и да бъде даден достъп на бизнеса до тези данни. „Трябва да качим всичко, с което разполага държавата (без класифицирана информация и лични данни), в интернет, а бизнесът да разработва продукти на базата на тези мета данни.Когато цялата информация е налична, бизнесът ще е в състояние да създаде услугите, от които се нуждаят гражданите", смята Ивайло Калфин, който бе докладчик на Европейския парламент по приемането на директивата за достъпа до обществена информация.


И пак за проблемите със ЗУТ

Еркан Юмер, системен администратор в община Каолиново.Опорната мрежа на държавната администрация се дублира в много паралелни маршрути, има 13-14 такива мрежи по основните магистрали на България, затова въпросът е да се изгради опорна мрежа за т.нар. „средна миля", т.е. връзката с населените места. „В Каолиново сме на 60 км от оптичната мрежа и общината не може да отдели средства", коментира на уебинара Еркан Юмер, системен администратор в община Каолиново. На територията на общината има един интернет доставчик, но условията по ЗУТ за изграждане на комуникационни мрежи са твърде усложнени. „Процедурата по ЗУТ за създаване на връзка между две общини е твърде скъпа и отнема 1 година, да не говорим за свързване на селища между 2 области", каза Юмер. - Проблемът със ЗУТ в селата е много сериозен. Общината няма акт за собственост – нито за каналите, нито за електрическите стълбове. „Енергото" също не може да покаже документ, че стълбовете са техни, но въпреки това събират по 50 ст. на стълб за поставяне на кабели", заяви той и добави, че бизнесът вижда възвръщаемост на инвестициите в кабелна инфраструктура в населените места, но именно заради тези пречки не инвестира. „Всеки Интернет доставчик е спъван от много процедури, искат да инвестират, но не става", каза Юмер и даде за пример община Каолиново, която има въздушно трасе до Исперих с дължина 27 км. „Разбирате, че такава въздушна линия се влияе много от атмосферните условия и качеството на връзката е лошо и непостоянно", коментира системният администратор. Галина Стоянова от община Каварна обяви, че в общината са реализирани редица е-услуги по няколко проекта, които дават на гражданите и бизнеса лесен достъп до административни услуги. „В кметствата на общината има компютри и интернет, но в малките населени места няма. Липсата на комуникации и свързаност в малките населени места затруднява длъжностните лица. За малките села операторите не предвиждат инфраструктура, а има само безжична мобилна връзка. От 21 населени места в община Каварна има 20 села. Освен телефония, в някои има интернет, но с много ниско качество, като фиксиран има само в 4 населени места. Нужно е изграждане на публични точки за достъп", допълни тя.

Красимир Симонски обясни, че в ЕСМИС също знаят за тези пречки. „И ние преминаваме през всички процедури, те са сериозен проблем, който пречи на инвестиционния заряд. За възстановяването на инвестициите сме на същото мнение – в големите градове има начин в краткосрочен план фирмите да си върнат инвестицията. Но нашият стремеж е да се свържат абсолютно всички общини към облака на е-управление."

Еркан Юмер обаче смята, че в регулация на ИКТ инфраструктурите в общините цари хаос, особено при окабеляване на селата и малките градове. „Окабеляването в общината напрмер се прави от фирма без никакви документи. Подадохме жалба в КРС, оттам отговориха, че това е незаконен строеж по ЗУТ. От ДНСК изпратиха комисия, която установява нарушение и постановява премахване. След това самата фирма, положила кабелите, започва да съди общината, тъй като общината нямала документи за собственост върху стълбовете. „Коя институция трябва да каже кои кабели са незаконни, как да се защитим в съда", попита Юмер.

Според Стоянова от МРР (тя уточни, че ЗУТ все пак не е от нейните компетенции), уличната мрежа е общинска собственост. „Никой не прави актове за собственост на улиците. За уличната мрежа не искаме актове", каза тя. Все пак и тя призна, че в ЗУТ има доста неуредици. „Той е сложен, предстои преработката му с цел облекчаване на режимите, надявам се това да се случи в обозримо бъдеще."

Симонски добави, че оптичната магистрала Шумен Силистра – минава на 5 км от Каолиново, така че създаването на връзка с общината влиза в плановете на ЕСМИС. Според него трябва да се засили и ползването на пътната мрежа. „Непрекъснато се правят нови пътища и ремонти на старите. Много ниска е себестойността за поставяне на тръби заедно с тези ремонти", коментира Симонски. Той вече е водил разговори с ИА „Пътища" и в проекта за магистрала Струма са включени такива тръби. В бъдеще във всички проекти, които се изграждат с европейски средства, ще има елемент за полагане на тръби за ИКТ инфраструктура.


Какво предстои пред 2014 г.

През тази година ще бъдат изградени 900 км оптични кабелни трасета. „Сроковете са изключително кратки. По принцип такъв цикъл се прави за 5 г., а ние за 2 г., затова тази година е ключова за проекта. Втората задача пред ЕСМИС е да осигурим свързаност на повече общини. Ще започнем с онези, при които разстоянията са малки - там, където опорната мрежа на ДА минава през населеното място или близо до него (до 2 км).

На следващия етап ще свържем и онези, които са на до 5 км от опорната мрежа. Задача за по-късен етап и покриване на други разстояния. Ако имаме средства за 1 фискална година ще се справим, заяви Симнски. - Надяваме се да се разширява ареалът, полагането на тръби покрай пътищата да даде тласък и на ИКТ инфраструктурата.

През тази година се предвижда изграждане на пасивната инфраструктура, която да е споделена в средната миля, а всички държавни институции в 29-те общини по проекта ще бъдат свързани към мрежата на ДА.

Поддръжката на създадената мрежа включва избор на оператор, който за 13 г. да поддържа тази инфраструктура, като срещу разходите за тази поддръжка ще има право да отдава под наем средната миля. На такъв оператор ще бъдат наложени и ограничения, не може да развива последна миля и да предоставя интернет услуги, може да развива само L2 канали.

На въпроса на Пламен Хубанов от Арго Контар как ще се осъществява споделянето и дали то ще се заплаща, Красимир Симонски отговори, че по проекта „става дума за задължение на избрания оператор, избран с търг, да дава възможност на всеки, който иска, да ползва средната миля. В основните параметри – той ще може да дава под наем тези линии, но не се налага да връща инвестициите, той не гони възвръщаемост, цените за наем трябва да са съобразени само с разходите за поддръжката плюс малка печалба (до 20%)", каза Симонски.

Освен това обаче трябва да бъде създаден и механизъм операторът да не генерира свръхпечалба, а при наличие на такава тя да се връща на държавата и средствата да се инвестират в подобни проекти. Освен това операторът на мрежата ще плаща годишна такса за възможността да оперира тази структура, като всички тези детайли са описани подробно в нотификацията, коментира директорът на ЕСМИС.

„Задължение на оператора и на ЕСМИС като собственик на инфраструктурата е достъпът до самите тръби и до инфраструктурата за кабела да е отворен, всеки да може да си поставя кабел", добави Евелина Стоянова от МРР. 





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X