Интернет

Интелигентни гридове, иновации и ИТ ще движат енергетиката и ютилити сектора

Computer World

„Иновациите, новите технологии и постигането на устойчиво икономическо развитие са в дневния ред на държавата и на бизнес средите. България има амбицията до 2020 г. да намали с 50% енергийната интензивност на брутния си вътрешен продукт (БВП).

Затова се предвиждат мерки за насърчаване на енергоспестяването, както при енергопроизводството, преноса и разпределението, така и при крайното потребление на енергия. Говорим за въвеждането на т.нар. чрез интелигентни мрежи (smart grids). Отговорна и вълнуваща е перспективата за превръщането на Европа във високоефективна и нисковъглеродна икономика“, заяви Кольо Колев, изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност.

Александър Давидов, държавен експерт в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти” на МИЕТ уточни, че амбициозната цел за понижаване наполовина на енергийната интензивност на БВП е заложена в националната енергийна стратегия до 2020 г., която в момента е внесена и се обсъжда от Народното събрание. Друга, задължителна задача на държавата е до 2020 г. 16% от общото крайно потребление на енергия в България да бъде от възобновяеми енергийни източници.

Експертите споделиха най-актуалната и важна информация от сектора по време на осмото издание на националната конференция за иновации в енергетиката и бизнеса с комунални услуги. Събитието се проведе на 19 май под патронажа на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, със съдействието на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Агенцията по енергийна ефективност.

Мероприятието се състоя с подкрепата на David Holding, Datecs/Intergraph, ESRI, Информационно обслужване, LRQA, Methodia, NDB/IBM и Vivacom.

ИКТ секторът допринася пряко за 5% от европейския брутен вътрешен продукт (БВП), посочи на конференцията Стефан Паскал, експерт по политическите и технологични предизвикателства и състояние на страните от Централна и Източна Европа.
2,751 млрд. евро са заложени за периода 2007-2013 г. по Рамковата програма за ядрени изследвания и дейности за обучение (Euratom) към Седма рамкова програма на ЕС (7 РП). В този бюджет са включени 1,947 млрд. евро за научни изследвания за енергия от синтез, 287 млн. евроза ядрено делене и радиационна защита и 517 млн. евро за ядрени дейности на Съвместните изследователски центрове (JRC) на ЕК в областта на ядрената енергетика.

Инициативи за стратегически изследвания в приоритетни области на ИКТ могат да се финансират с общ ресурс от 1,8 млрд. евро по приоритет „Политика за информационното общество“ на 7 РП, обясни Паскал. По предизвикателство 6 на 7 РП са заложени ИКТ за нисковъглеродна икономика, включително ефективно разработване и инструменти за мрежи за пренос на енергия и за енергийни гридове на бъдещето, а по предизвикателство 7 – ИКТ за предприятия и производство.

За да достигнат общата цел, заложена в Стратегията „Европа 2020“, държавите-членки на ЕС ще трябва да удвоят годишните си публични разходи за ИКТ изследвания и развой от €5,5 млрд на €11 млрд., включително по европейските програми, изтъкна Паскал.


Интелигентни гридове, иновации и ИТ ще движат енергетиката и ютилити сектора

© Computer World, Computerworld.bg

Независимо от тежките ограничения в правната рамка, потреблението за собствени нужди е сравнително добре уредено и насърчава разпределеното производство на електроенергия. В този смисъл считам, че се отварят много възможности, особено в сферата на телекомуникациите, за поставяне на самостоятелни източници на електроенергия, например панели за захранване на предавателни станции, както и при осветлението на магистрали и при пречиствателните станции, посочи адвокат Николай Кискинов от адвокатско дружество „Пенков, Марков и Партньори”. Прилагането на новия подход на стимулиране на производство на електроенергия от биомаса и отпадъчни продукти и на пълно оползотворяване на съществуващите ресурси би довел до по-висока конкурентоспособност на предприятията.

„Отговорът на въпроса каква държава искаме да бъде България зависи както от политиците, така и от бизнеса. Правилното решение би било да се насочим към създаването на модерна държава, която залага на иновации и информационни технологии. Това е бъдещето, особено за малка държава като България. Мастодонти като Кремиковци и Белене няма да ни свършат работа за постигането на това бъдеще и насочването на инвестиции в тях означава, че няма пари за други решения. Държавите, които се развиват най-бързо, заложиха на новите технологии и имат специална национална политика, насърчаваща създаването на такива фирми. Това трябва да стане наш изключителен приоритет.” Това заяви Мартин Димитров – председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм към Народното събрание. Според него, Естония е излязла бързо от кризата благодарение на въвеждането на е-правителство. „В България са изхарчени многократно повече средства за електронно правителство, отколкото в Естония, но резултатите ги няма“, категоричен бе той.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X