Интернет

Французите приеха закон, отрязващ Интернета на пиратите

Computer World

увод Френските законодатели приеха част от закон, според която уеб-потребителите, боравещи с нелегално съдържание онлайн, ще бъдат наказвани със спиране на Интернет достъпа. Законът „Креативност и Интернет” е може би най-спорният норматив, гласуван от местния парламент, и е обект на активно дебатиране от 10 март т.г., а в публичното пространство – от над две години.

За целта се предвижда създаването на нова държавна агенция за проследяване на онлайн потреблението. Тя ще преценява кой ползва или разпространява нелегално съдържание, ще предупреждава и ще изисква съдействие от Интернет доставчиците. Потребителите, които теглят нелегално съдържание от Мрежата, и особено тези, които споделят такова, ще бъдат наказвани със спиране на Интернет достъпа за период до една година.

В скандалната част от този закон е въведен принципът на „поетапна реакция“. Нарушителите на закона първоначално ще получават предупреждение по електронната поща да прекратят незаконната си дейност. Ако не вземат мерки, след това ще получават и официално, „регистрирано" писмо. Ако въпреки това продължават да пиратстват, Интернет достъпът им ще бъде спиран със съдействието на съответния Интернет доставчик.

Предвидено е и друго – при добро поведение на санкционираните ще бъде възстановявана Интернет връзката, дори и преди изтичане на срока на наказанието.

Реакции и нагласи

Антипиратският закон със спирането на Интернет достъпа се обсъжда от две години и е „любимец“ на френския президент Никола Саркози, пише онлайн изданието Digital Trends. Звукозаписната и филмовата индустрия от самото начало подкрепят текста. Те казват, че този подход ще помогне за защитата на индустриите на креативността, чиито продажби от няколко години рязко спадат в резултат на онлайн пиратството. Законът се ползва и с подкрепата на известна част от френските творци.

Силна опозиция пред закона бяха най-вече групите за защита на потребителите. В парламента на Франция опозиционната партия на социалистите нарече текста „покушение срещу обществените и индивидуалните свободи“, но това не попречи спорната клауза да бъде приета. В началото на март, когато започна дебатрането на текста, „десетки хиляди“ Интернет сайтове демонстративно „угаснаха“ в знак на протест срещу закона, предизвиквайки „black-out“ в кибер-пространството, пише econ.bg.

Интернет доставчиците във Франция са притеснени от въвеждането на новата мярка, съобщават много от електронните издания във Франция. В страната е силно разпространена т. нар. тройна услуга. Тя осигурява на потребителите комбинация от Интернет достъп, телефон и телевизия. Много е трудно за клиент на тройна услуга да се блокира само едната „третина“ от нея – Интернет-достъпа, а останалите две – телефон и телевизия – да продължат да функционират, посочват местните доставчици.

При новината за приетия текст, звукозаписната индустрия реагира бързо и оповести, че „приветства проекта за новия закон във Франция, който защитава правата на авторите и творците". В съобщението се казва, че „членовете на SNEP (Националното сдружение на звукозаписната индустрия във Франция) не скриват задоволството си, че проектозаконът, който се отнася до дистрибуцията на контент и защита на правата върху него в Интернет, беше приет от френския парламент... Това е една мярка, която беше крайно необходима: тя ще даде възможност на потребителите в Интернет да разберат какво означава легален достъп до музика. Освен това ще бъдат предложени и развити бизнес модели, които към момента са били блокирани поради нелоялната конкуренция от страна на peer-to-peer мрежите.“

У нас: БАМП доволна

„Българската асоциация на музикалните продуценти приветства гласуването на закона „Креативност и Интернет“ от френския парламент като изключително важна стъпка в посока реализиране на стратегическата цел на музикалната индустрия за по-активно съдействие от страна на доставчиците на Интернет в препятстване на пиратството, – се казва в прес-съобщение на БАМП. Организацията първа оповести позицията си. – Това е цел и пред българската музикална индустрия, която повдигна тези въпроси по време на Кръглата маса на тема „Съдържание и Интернет“, проведена на 5-ти декември 2008, където присъстваха над 100 представители на креативния сектор и Интернет доставчици.“

В съобщението на БАМП се посочва, че с действията си френското правителство дава важен пример на останалия свят. Според асоциацията, новината „ще предизвика много разумни и постижими действия от страна на Интернет доставчиците да се намали пиратството по начин, който е най-вече превантивен, а не наказателен“.

Как БАМП ще последва примера, даден от френското правителство? „БАМП участва активно като партньор от гражданския сектор в работата на Съвета за защита на интелектуалната собственост към министъра на културата и ще се възползва от тази своя позиция, за да представи опита на Франция в решаване на проблемите с Интернет пиратството пред българските институции, - коментира пред Computerworld Ина Килева, изпълнителен директор на БАМП. – Наскоро Съветът одобри, в сътрудничество с представителите на творческите индустрии, подробен План за действие, който пряко отразява препоръките на друг важен документ, коментиращ проблемите с Интернет пиратството в България – докладът на Международния алианс за интелектуална собственост /IIPA/ във връзка с предстоящия годишен Специален доклад 301 на търговския представител на САЩ. Планът за действие предвижда както активизиране на диалога и сътрудничеството между правоносители и Интернет сектор под егидата на държавата, така и в перспектива - законодателна инициатива, която да създаде подходяща правна рамка на това сътрудничество за противодействие на пиратството в Интернет.“

Реакции

От юридическия представител на Сдружението на издателите на бизнес софтуер СИБС (BSA) – Арсис Консултинг – до редакционното приключване на броя не отговориха на запитването за коментар относно събитията във Франция. Управителят на Арсис Консултинг Велизар Соколов бе помолил да обяснят по телефона, че няма време да коментира и че може да говори по въпроса към края на месеца. Обичайно около началото на май всяка година стават ясни резултатите от ежегодното глобално проучване за нивото на софтуерното пиратство, извършвано от International Data Corporation по поръчка на BSA.

Решението на френския парламент изглежда като отчаян опит да се регулират отношения в Интернет, с безнадеждно остарели методи, сподели д-р Георги Димитров, председател на българския Център по право на ИКТ и член на Европейския институт за защита на личната сфера (European Privacy Institute). По думите му, подобно решение е в противоречие с редица норми, гарантиращи на европейските граждани правото на свободен достъп до информация, свобода на изразяване, тайна на кореспонденцията и т.н. Косвено това е удар върху развитието на информационното общество в Европа.

Забраната на един потребител, който „пиратства“ да ползва Интернет се въвежда като санкция за нарушаване на авторските права. Решение за налагането на такива санкции, обаче, може да взема само една институция в гражданското общество – съдът, и е немислимо властта за подобни решения да се дава в ръцете на изпълнителната власт. Да се налагат подобни санкции без съдебно решение е в противоречие с конституцията, убеден е юристът.

Не става въпрос за „свободия” и безплатно използване на творбите на авторите. Но Интернет е особена среда за осъществяване на отношения между хората и традиционните методи за заплащане на това възнаграждение от крайния потребител не работят. Интернет налага алтернативни подходи за нормативно регулиране. Налице са многобройни възможности, средства и модели, които позволяват да се осигурят желаното възмездяване на труда на творците, без изобщо да се прибягва до целените методи на френския закон. Един пример за такава възможност е заложен в законите на повечето европейски държави, посочва д-р Димитров. Законът и у нас предвижда при вноса и производството на медии и апарати за записване на музика и филми, една сума, формирана като процент от производствената или вносната цена, да се предоставя на организация, която да разпределя сумите към организациите за колективно управление и защита на авторските права на различните групи творци. Тази разпоредба е в сила у нас от 2002 г., но не се прилага, посочва д-р Димитров, а загубите, които това носи на творците и на държавата, възлизат на десетки милиони.

Алтернативни модели

Приложими и ефективни са и други методи за възмездяване на креативните индустрии. Един успешен и образцов пример за такова сътрудничество е порталът на БТК 4fun.bg. Услугите на портала са предназначени за потребителите на високоскоростния ADSL Интернет достъп на БТК, които могат да слушат безплатно един музикален жанр по избор или срещу 4 лв. да получат достъп до целия музикален каталог на Universal Music, съдържащ повече от 100 000 песни от всякакви музикални стилове. Предложението е базирано на договор между БТК и Universal Music.

В този случай доставчикът на свързаност осигурява средствата за възмездяване на носителите на авторските права. Моделът може да се приложи и с други доставчици на свързаност. При други подобни схеми ISP може да калкулира допълнително към основната цена на услугата си някакви, миниатюрни по размер, суми за законово изтегляни от негови сървъри песни, филми и софтуер. Сборът от мини-сумите отново ще възлиза на милиони, които да възмездяват творците.

Следене на уеб трафика

Скандалният текст на френския закон „Креативност и Интернет“ предвижда и създаването на специализирана агенция, която да следи трафика в Интернет и да преценява кой тегли и кой разпространява нелегално съдържание. Агенцията ще взема решения кой пиратства и ще изисква от Интернет доставчиците да спират достъпа на нарушителите. За целта новата държавна структура ще има и правораздавателна функция, т.е. ще има властта на съд в една ограничена област, когато става дума за Интернет пиратство. Агенцията ще се нарича Hadopi, което е и причина мнозина да наричат новия норматив „закона Hadopi“.

В решението за създаването на подобна агенция има най-малко три смущаващи положения, коментира д-р Георги Димитров от ЦПИКТ. От една страна не е възможно да се следи целият Интернет трафик – това са огромно количество данни и задачата е непосилна. Освен това не всичко, което изглежда на пръв поглед „нелегално“, е непременно такова. Ако например човек направи копие на придобит софтуер върху сървър за безплатен хостинг, той може да стори това по силата на напълно законното право на резервно копие – но иначе това изглежда като разпространение на пиратско съдържание. От друга страна, подобно масово следене на съдържанието, което хората обменят по Интернет, би било в противоречие с конституционните права на гражданите за неприкосновеност на личната кореспонденция и личните комуникации. Това е в конфликт и с редица европейски и международни норми, харти и конвенции за правата на човека и личната свобода.

На трето място, не е работа на държавата да държи инициативата за опазването на гражданските права на правоносителите, посочва д-р Димитров. Държавата трябва да осигурява защита тогава, когато правата са нарушени и правоносителите са поискали защита от държавата. Авторското право е една правна възможност и зависи изцяло от носителя му дали ще поиска защита или не. Забелязва се тенденция на отместване на този основен принцип в посока все по-широко криминализиране на нарушенията на авторските права и възлагане отговорност на държавата сама да ги преследва, което не само че е неправилно, но и невъзможно.

В България през цялата 2008 година една от горещите теми в общественото пространство беше създаването на наредба, която позволява събирането на трафични данни за Интернет комуникациите, както и достъпа до тях на служители на МВР. Това е Наредба № 40 от 7 януари 2008 г. за „категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления". Тя трябваше да влезе в сила от началото на 2009 г. През декември 2008 г. петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени скандалния текст на чл. 5 от Наредба 40, който осигурява неограничен и неконтролируем достъп на МВР до събираните данни.

От януари 2009 на активно обсъждане бе подложено включването на същата разпоредба, но този път като част от текстовете на новия Закон за електронните съобщения. Той бе приет преди месец без подобен текст, на което МВР реагира остро. Това доведе до безпрецедентно връщане на закона към парламента, за да се включи в него изискването от отменения чл. 5 на Наредба 40. преди броени дни, на 9 април, в блога си Богомил Шопов от „Електронна граница“ съобщи, че текстът отново е отхвърлен.

От БАМП изразиха неодобрение за не-включването на този скандален текст в новия ЗЕС. „Свидетели сме на непрекъснати опити за “побългаряване” на европейското законодателство и за саботиране на минималните задължения на интернет доставчиците да сътрудничат, - коментира Ина Килева от БАМП. – Такъв е случаят и с последните промени на Закона за електронните съобщения, /чл.251 и чл.251а/, които трябваше да транспонират Директивата за съхраняване на данни /Директива 2006/24/ЕО/ и да гарантират съдействие от страна на доставчиците на свързаност за целите на разследването и разкриването на сериозни престъпления. С последната редакция на текста /ДВ бр.17, 06.03.2009/ това няма да се случи и важни престъпни състави от НК, каквито за нас са чл.172а и 172б /престъпления срещу интелектуалната собственост/ и чл. 159 /порнография/, както и много други престъпни състави, свързани с престъпления срещу личността, остават извън приложното поле на директивата. Това, наред с непълноценното транспониране на Директива 2000/31/ЕО /т.нар. Директива за електронната търговия/ и липсата на ключови текстове от тази директива в българското законодателство, създава комуникационен проблем между правоносителите и интернет доставчиците....“

Според Килева, това е причината да не е възможен диалог между правоносителите и Интернет доставчиците, за какъвто стана дума по време на дискусията от 5 декември. Подобен диалог „трудно ще се реализира в настоящия политически и обществен контекст, който не поощрява по никакъв начин процесите на сътрудничество от страна на интернет сектора в България и прави невъзможни нашите усилия за прагматичен и ползотворен разговор по темата“, казва Килева.

 

 


 

каре


БАМП: законът демонстрира ново държавническо отношение
Законът “Креативност и интернет”, гласуван успешно от Националното събрание на Франция след оживен дебат, е правен акт с огромно практическо и емоционално значение за музикалната индустрия в цял свят. Франция показа по категоричен начин на всички страни-членки на ЕС, че няма “Китайска стена” между технологията и съдържанието и че е настъпил моментът на признатата и демонстрирана с конкретни действия отговорност на доставчиците на Интернет услуги към това, което се случва в глобалната мрежа. Реализира се т.нар. “постепенен отговор”/graduated response/, който гарантира съдействието на доставчиците чрез прилагането от тях на система от предупреждения, последвани от възможно изключване от мрежата на тези крайни ъплоудери, които драстично и системно нарушават закона и които предлагат защитено съдържание без разрешението на правоносителите. Законът е принципно важен, защото демонстрира нов тип държавническо отношение към творческите индустрии в знакова страна-член на ЕС - политика на засилена закрила върху правата на интелектуална собственост, противодействие на пиратството и подкрепа за законните бизнес модели на разпространение и обмен на творческо съдържание онлайн. Законът показва недвусмислено, че когато е налице политическа воля за съхраняване на културната идентичност и творческия потенциал на нацията нито високо технологичната дигитална среда, нито принципът за неутралност на инфраструктурата са пречка, а се намират подходящи законодателни решения, които да сведат пиратството в Интернет до поносими граници, да дисциплинират доставчиците на свързаност и да наложат нова култура на потребление. Само така може да се гарантира възпроизводството и конкурентното развитие на творческите индустрии в дигитална среда и да се наложат законните модели на потребление на музика в глобалната мрежа.
Ина Килева, изпълнителен директор, БАПМ

 


 

 



Нужно е да се търсят нови, гъвкави механизми за възмездяване на творците
В законодателството на много европейски страни, включително в българското, е налице механизъм, при който определен процент от производствената или митническата цена на апаратите за записване на музика и филми (MP3 плеъри, мобилни телефони, ноутбуци и т.н) се дължат от вносителите на тези апарати. Тези средства са предназначени за възмездяване на труда на творците. Такива суми дължат и производителите и вносителите на празни медии. Сумите следва да се подават към специални организации, защитаващи носителите на авторските права и да се разпределят към творците, образували свои организации за колективно управление на авторските права. На практика крайният потребител плаща, но не директно на носителя на авторското право, а като част от цената на апарата или медията.
Нашият закон съдържа такъв механизъм, но той не работи по ред причини. Сумите, които се дължат от 2002 г. досега, но не са внесени от нито един производител или вносител, формират огромна сума! Самите организации за колективно управление на авторските права не предприемат никакви инициативи в тази посока. Защо? ЗАПСП дава тази правна възможност, но реализацията й зависи от организациите за колективно управление на авторските права. Държавата не бива да се превръща във вездесъщ полицай, който да следи всички дали не нарушават дадено авторско право.
Подобна схема може да се приложи на ниво Интернет доставчици: да се предвиди една малка сума, събирана от потребителите, която - при достатъчно голям брой клиенти, би формирала достатъчен ресурс за справедливо възмездяване на носителите на авторските права.
Тя може да се разпредели между съответните организации за колективно управление на авторските права. Интернет и информационните технологии налагат нестандартни методи и в тях следва да се търси отговора на въпроса как да се реши проблемът с обектите на авторско право в Интернет – а не в създаването на ненужен държавен апарат, който може да застраши тайната на кореспонденцията и другите основните конституционни права. Струва ми се, че законът във Франция е „удар във въздуха“, отчаян опит да се покаже, че държавата стои зад защитата на авторските права. Но уви, с неадекватен механизъм.
Д-р Георги Димитров, председател, Център за право и ИКТ

 


 

 

каре

Преди гласуването на френския парламент...


Цел на закона:

да намали (но не се твърди, че може да спре) тегленето на нелегално съдържание, особено музика и филми.

Мерки:

намаляване на времето между пускането на даден филм на големия екран и излизането му на DVD и в Интернет. Федерацията на френските кина е „готова“ да намали този прозорец на 6 месеца (досега 6-18 мес.)

„постепенна реакция“ - нарушителите на закона първо ще получават e-mail предупреждение; след това ще получават официално писмо; ако продължават, Интернет достъпът им ще бъде спиран за 3 месеца до 1 година, като тази санкция може да бъде намалена или дори отменена, в зависимост от поведението на потребителя

създаване на нов вид престъпление: да позволиш на някого да пиратства през твоята връзка; това значи, че притежателят на уеб-връзката носи отговорност, а не този, който тегли; ако съсед тегли нелегално съдържание по твоята връзка, виновен ще си ти, обяснява Анисет Мбида, журналист от френския ИТ сайт 01 Informatique.

Създаване на административно тяло (Hadopi), което ще има за задача да въвежда правилата на практика; макар по същество да е административен органи, той ще има и правосъдна роля.

Кой подкрепя:

1. Звукозаписните компании, чиито продажби спадат

2. Петдесет и двама френски изпълнители, които са подписали петиция в подкрепа на закона

Кой се противопоставя:

1. Четиресет и четирима членове на Европейския парламент, от комисията по граждански свободи, комисията по правосъдие и вътрешни работи.

2. Някои членове на опозицията във френския парламент

3. Кабелни, Интернет и телефонни доставчици – те са против идеята да прекъсват Интернет връзките; вместо това те предлагат глоба; тъй като много от операторите предлагат „тройна услуга“, ще бъде технически трудно – казват те – да прекъсне Интернет достъпът без да се отреже телефонът и телевизията;

4. Националната комисия за иформация и свободи

5. Много Интернет потребители, които смятат, че мерките не съответстват на престъплението; протестите им са вдъхновени от Интернет потребителите в Нова Зеландия, които притиснаха законотворците да оттеглят един подобен проект

снимка





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X