Компютърен Хардуер

Китай продължава да бележи рекорди по внос на микросхеми

Александър Главчев

Няколко рекорда наведнъж за внос на чужди чипове постави Китай въпреки търговската война със САЩ. Според главната митническа администрация на КНР в края на септември 2020 г. страната е внесла 53,72 млрд. микросхеми, плащайки 256,93 млрд. юана (около 64 млрд. лв.).

Предишният подобен рекорд е от юли 2020 г., според публикацията на профилната мрежа cnTechPost. Тогава страната е внесла 46,9 млрд. микрочипа, за които са били похарчени около 207,65 млрд. юана.

Общо от януари до септември включително Китай е закупил 387,18 милиарда микросхеми, което е с 23% повече в сравнение с обема на покупките за същия период за 2019 г. Разходите също са се увеличили - с 16,6%, достигайки 1,776 трлн. юана (441,7 млрд. лв.).

Покупките на чуждестранни микросхеми за цялата 2020 г. може вероятно ще надминат тези за миналата година. Такова предположение изказва Уей Шаоджун, заместник-директор на Китайската асоциация на полупроводниковата промишленост.

За цялата 2019 г. страната е внесла чипове на стойност 308 млрд. долара. Трябва да се отбележи обаче, че до края на 2018 г., когато Китай все още не бе влязъл в търговска война със САЩ вносът на микросхеми бе по-голям с 8 млрд. долара, т.е. с около 2,6%, в сравнение с 2019 г.

Намаляване на вноса

Зависимостта на Китай от чуждестранни чипове все още е много висока, споделя Шаоджун. Това се отнася преди всичко за високопроизводителни (и следователно скъпи) процесори, докато в сегментите на ниски и средни цени микросхеми възможностите за заместване на вноса продължават да се подобряват.

Според cnTechPost обемът на произведените в Китай чипове скоро ще достигне 70%, оставяйки само 30% от пазара за вносни аналози. За сравнение, през 2019 г. ситуацията е била обратното - 70% от чиповете в Китай са били чуждестранни и само 30% - местно производство.

Според Шаоджун основният проблем на Китай, поради който страната е принудена да купува стотици милиарди чуждестранни чипове е, че китайските компании, работещи в този сегмент, не инвестират достатъчно в научноизследователска и развойна дейност. Той смята, че въпреки че в момента редица компании заделят повече от 20% от общите си инвестиция в нови разработки, тази сума все още е твърде малка. Заключението е, че китайската индустрия на нуждае от капитал и нови технологии.

Собствени алтернативи

Важността на намаляването на зависимостта на Китай от чужди чипове възможно най-бързо и увеличаване на собственото производство може да се види от примера на Huawei. Технологичният гигант се превърна в лост за натиск от страна на САЩ върху КНР в търговска война, започнала през май 2019 г., когато президентът Доналд Тръмп забрани на Google да работи с нея.

Ограничението засегна и редица други американски компании, по-специално Intel, Qualcomm, Xilinx и Broadcom, в резултат на което Huawei загуби възможността да купува необходимите микропроцесори. Затягането на санкциите продължи, а кулминацията настъпи през май 2020 г., когато компанията бе лишена от възможността да си сътрудничи с основния си производител на процесори - тайванската компания TSMC.

Huawei реагира на всичко това с решение да стане възможно най-независима от чуждестранните изпълнители. Тя ще създаде собствено производство на полупроводници от нулата. Но технологичният гигант ще трябва да започне с въвеждането в експлоатация на собствена поточна линия за производство на чипове, използвайки остаряла 45-нанометрова технология. Очаква се това да стане през следващата година.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X