Компютърен Хардуер

Основни тенденции при видеонаблюдението през 2016 г.

Computer World

7% ръст на пазара на решения за видеонаблюдение, 66 млн. доставени мрежови и 28 млн. CCTV камери, както 48 на сто увеличаване на капацитета свързаните видеонаблюдението продукти за съхранение на данни предвижда анализаторът IHS за настоящата година. От компанията описват развитието в сегмента като продължение на дългосрочните тенденции, сред най-важните от които са преминаването към камери с висока резолюция и агресивните ценови войни между производителите.

В изследване, публикувано в началото на годината, от IHS разкриват кои ще са основните тенденции, описващи пазара през 2016-а.

4K камери

Въпреки огромния шум около всички категории продукти, поддържащи подобни резолюции през последните 18 месеца, понякога е трудно да се видят основните тенденции, стоящи зад целия маркетингов шум. Разбира се увеличаването на броя на пикселите е съвсем ясна тенденция от години и в този смисъл настъпването на 4K ерата е само въпрос на време. Все пак от HIS предвиждат тези продукти да формират около 1% от 66-те млн. доставени мрежови камери до края на годината. Очаква се глобалните доставки да достигнат 1 млн. бр. годишно едва към 2018 г.

Както първите HD камери, така и пионерите в 4K сегмента често можеха можеха да заснемат изображения с високо качество само при по-нисък брой кадри в секунда. Едно от основните очаквания през тази година е подобряване именно на този показател – все повече камери ще предлагат голям брой кадри в секунда, както и тесни връзки с различни видео стандарти.

Много от проблемите, които среща 4K, са вече в историята за 1080p продуктите. Същевременно дялът на продуктите за видеонаблюдение с висока резолюция, в сравнение с наличните 1080p модели, е по-висок спрямо потребителските 4K предложения по време на аналогичния период на тяхното развитие. От анализатора припомнят, че през 2010 г. 85% от телевизорите са поддържали Full HD разделителна способност, докато мрежовите камерите с такава възможност са били едва около 20 на сто. През 2014 г. 5% от продаваните телевизори по-висока от 1080p резолюция, докато при камерите аналогичният дял е бил 12 на сто.

HD CCTV

Търсенето на аналогови CCTV камери и записващи устройства поддържащи висока разделителна способност нараства стремително през последните години. От IHS предвиждат ръст при продажбите на професионални решения сегмента – от 0,2 млн. през 2012-а, до над 28 млн. бр. през 2016 г. Анализаторите подчертават, че сериозният ръст е налице въпреки относително бавно започналото възприемане на тези продукти.

По-голямата част от търсенето на CCTV решения с висока резолюция са при трите водещи “аналогови HD” формата, борещи се да се превърнат в основен стандарт – HD-AHD, HD-CVI и HD-TVI. Тези решения позволяват на клиентите да продължат да използват аналоговите си инсталации за видео с по-високо качество. Налице е и дигитално решение, използващо такава инфраструктура – HD-SDI. Според анализатора обаче тези продукти обикновено са по-скъпи и при тях са налице определени проблеми, свързани с дължината на кабелите.

Най-големият минус на споменатите три формата е тяхната несъвместимост. Т.е. щом клиентът веднъж се е спрял на един от тях, то той на практика остава обвързан с него. През октомври 2015 г. компанията Techpoint обяви, че е направила първи стъпки по премахване на тази бариера. Записващи устройства, използващи нейни чипове от последно поколение, могат да приемат изображения както от TVI, така и от AHD камери.

Повече възможности за съхранение

Продуктите за съхранение, разработени за видеонаблюдение, привличат все повече вниманието на индустрията. Общият капацитет на доставяните SAN, NAS и DAS решения, използвани за съхранение на информацията от видеокамери, се очаква да нараства средно с 40% годишно в периода 2014-2019 г. Традиционният подход на закупуване на единно записващо устройство, наследен от епохата на лентовите носители, постепенно отстъпва място именно на външните решения за съхранение, тъй като той не е достатъчно ефективен за обслужване на голям брой камери (потребители). Увеличаващата се средна разделителна способност на устройствата е друга тенденция, която насочва развитието в тази насока.


Разбира се, разширяващите възможности на решенията за анализ на видео съдържание, както по-ефективните технологии за компресиране на данните. Според IHS обаче всичко това няма да успее да компенсира огромния информационен ръст, генериран от все разпространените камери с високи резолюции.


Основни тенденции при видеонаблюдението през 2016 г.

© Computer World, Computerworld.bg

Очакваният скок в продажбите на носими камери (прикрепвани към облеклото на полицаи например, очаквана тенденция особено в САЩ през 2016 г.) обаче по всяка вероятност ще накара индустрията отново да преразгледа решенията за съхранение. Въпреки, че тези устройства ще са само капка в океана е възможно да се направят известни паралели в тази насока между тях и традиционните фиксирани продукти. Сред тях увеличаващият се брой потребители, които най-често нямат ИТ опит; необходимостта от дългосрочно съхранение и др.

Облачното съхранение на данни е удобен вариант, но според IHS, имайки предвид все по-високите резолюции, по-широко разпространение, особено при инсталации с повече камери, ще получи хибридният подход. Най-общо казано това означава комбиниране на облачни с локално инсталирани решения.

Очакванията на IHS по отношение на продуктите за съхранение на данни за видеонаблюдение включват:

  • Увеличена употреба на многослойни решения;

  • Повече партньорства между компании от сферата на видеонаблюдението и производители на системи за съхранение на данни;

  • Китайските доставчици ще предлага все повече корпоративни решения.

Краят на чисто сървърно-базираните анализи

В ранните години на видео анализите тези процеси се изпълняваха от обикновени компютри или сървъри. Целта беше да се заобиколи нуждата от замяна на съществуващото оборудване, като сървърите пък предоставяха необхдимите изчислително ресурси. Някъде около 2008 г. репутацията на индустрията започна да страда от прекалено раздутите обещания за възможностите на видео анализите, а през 2014-та за пръв път бе отчетен спад на пазара на сървърно-базираните анализи (т.е. системи, където “глупави” камери са свързани със сървър, който извършва цялата обработка).

Този спад бе съпъстван с паралелен ръст на системите, при които част от обработката се извършва по нейната периферия (т.е. камерите започнаха да стават “умни”). Разбира се, това не е учудващо, имайки предвид миниатюризацията на електрониката и увеличаващите се (и съответно поевтиняващи) изчислителни ресурси, както и стремежа към понижаване на разходите за инфраструктура – умните камери могат да генерират по-малко трафик.

Развитието на периферията обаче не отменя необходимостта от сървъри, като най-сложните задачи засега ще продължават да се извършват именно там. Все пак от IHS очакват разработчиците на софтуерни решения да си партнират с производители на устройства за видеонаблюдение, така че интелигентните функции все по-вече да бъдат вграждани в камерите.

Дронове: Мобилно видеонаблюдение 2.0

Мобилните камери се радват на популярност, като според IHS през 2015 г. в световен мащаб са били доставени около 1,3 млн. подобни устройства. Те са отишли за монтиране в полицейски автомобили, градски и междуградски пътни и релсови превозни средства, училищни автобуси, както и за прикрепване към облеклото.

Решения за мобилно видеонаблюдение са удобен вариант за запечатване на случващото се около полицейския автомобил например, а носимите устройства отива една стъпка напред, записвайки различни ситуации от гледната точка на служителя на реда.


До момента обаче на практика не съществуват истински мобилни (автономни) камери, необвързани със служителя или неговия автомобил. Използването на все по-популярните безпилотни летателни апарати, повече познати като дрони, и за видеонаблюдение.

Безпилотни летателни апарати се използват от военните на доста държави по света от десетки години. Потенциалът на подобни устройства в интереса на публичната сигурност изглежда доста обещаващ. Всъщност полицейски звена в държави като Великобритания признават, че правят подобни изпитания. В Япония пък органите на реда вече разполагат с отдел, чиято цел е да пази хората от атаки с дронове – опасност която звучи все по-реалистично.

IHS предвижда също така предвижда, че предприемчиви доставчици все повече ще продават собствени дронове или ще предлагат такива чрез партньорства с други производители. С подобряването на технологиите, стоящи зад автономните летящи машини, благодарение на потребителския интерес, и бизнес инициативи като предвижданата възможност за въздушни доставки на Amazon, перспективите пред видеонаблюдението с дронове изглеждат огромни.

Интернет на нещата и видеонаблюдението

Интернет на нещата (Internet of Things, IoT) е технологична еволюция, базирана на това как свързаните устройства могат да се използват за подобряване на комуникацията, автоматизиране на сложни индустриални процеси и за увеличаване интелигентността на градовете и домовете. По данни на анализатора до 2025 г. в световен мащаб ще са налице 25 млрд. „неща“ - умни уреди, носими устройства, играчки, сензори и т.н., свързани с Интернет на нещата.


Основни тенденции при видеонаблюдението през 2016 г.

© Computer World, Computerworld.bg

Въпреки, че концепцията засега е обвита в прекалено много маркетингов шум, от IHS са подготвили няколко прогнози, касаещи нейното въздействие върху пазара на видеонаблюдение:

  1. Не се очаква Интернет на нещата да окаже влияние върху пазара на комерсиалното видеонаблюдение през 2016 г. По традиция системните интегратори на решения за сигурност са по-бавни и предпазливи при възприемането на нови технологии и разпространението на безжичната свързаност няма да окаже въздействие върху това как се извършват такива проекти или как камерите си взаимодейства със свързаните „неща“.

  2. Пазарът на домашна сигурност вече е фундаментално променен от Интернет на нещата. По начало идеята за т.нар. „умен дом“ се изгражда около предложенията свързани със сигурността и видеонаблюдението. Много телекоми проявяват интерес към този сегмент, като техните предложения включват и други функционалности, като управление на климатици, оптимизация на енергопотреблението и т.н. Компаниите, които пък предлагат продукти за тази сфера също обикновен предлагат видеокамери като част дори от базовите си пакети.

  3. До 2020 г. Интернет на нещата ще оказва ефект върху това как се внедряване проекти за корпоративно видеонаблюдение. Занапред камерата вече няма да е само утсройство, предназначено само за повишаване на сигурността, но ще е играе ролята и на сензор за отчитане капацитета на пространствата, движението на хората и идентифициране на лицата, които влизат в сградата.

  4. До 2025 г. дори малките комерсиални системи за видеонаблюдение ще се взаимодействат със останалите системи в сградите. Те ще използват Интернет на нещата за управление на температурата и осветлението, за автоматичен контрол на достъпа и дори ще си комуникират с умния дом на служителя, съобщавайки му кога той напуска офиса и се запътва към къщи.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X