Предприемачество

Бизнесът - основен двигател на научноизследователската и развойната дейност у нас

Иван Гайдаров

"Една година преди края на програмния период на настоящата рамкова програма на ЕС за финансиране на научните изследвания "Хоризонт 2020" България е сред скромните иноватори с едва 50%-но изпълнение на националната цел от 1,5% дял на разходите от БВП за научноизследователска и развойна денйност (НИРД). В същото време и през 2018 г. бизнесът увеличава разходите си в тази посока, в сравнение с държавните средства. Над 91% от средствата за развитие както на техническите, така и на медицинските науки, се осигуряват от предприятията." Това е едно от заключенията в доклада "Иновации.бг 2019: Иновации и икономически растеж", който осигурява ежегодна оценка на иновационния потенциал на българската икономика в Европа и на състоянието и възможностите за развитие на българската иновационна система. Изследването беше представено по време на връчването на отличията в тазгодишното издание на националния конкурс "Иновативно предприятие на годината".

Ето как определят иновационната среда у нас авторите на доклада:

През 2018 г. компаниите са похарчили за изследователска и развойна дейност 594, 800 млн. лв. (ръст на годишна основа от 11%), или 0,54%-ен дял от БВП. Над 88% от финансирането за НИРД с източник чужбина се разпределя в посока бизнеса.

Въпреки това, в резултат от недостатъчното сътрудничество между бизнеса, научните среди и университетите, се отбелязва спад до 13,8% на МСП със собствена иновационна дейност, което е повече от два пъти под средното за ЕС-28. Налице е и намаляване на разходите за иновационна дейност (извън разходите за НИРД) до 57%, измерени като дял от оборота на предприятията.

Обикновено те са насочени към закупуване на обекти/права върху обекти на интелектуална собственост и технологично обновяване на производствения процес, което е вид технологичен трансфер. По данни за 2018 г. патентната активност в страната достига рекордни стойности за последните 20 години – с над 12 хил. патента, действащи на територията на страната.

Предизвикателства пред НИРД

От 2015 г. насам предприятията осигуряват повече работни места за изследователи в сравнение с държавния сектор и висшето образование. Структурите на БАН са фокусирани преди всичко върху фундаментални изследвания и в по-малка степен осъществяват приложна наука, ориентирана към конкретни иновативни резултати. Публичното финансиране е насочено за развитието на естествените науки (до 47% от бюджетните средства за наука).

Въпреки подобрения административен капацитет при работа с европейски програми и в услуги за бизнеса, все още иновациите се подценяват като фактор за икономическо благосъстояние. Предизвикателство остава "изсветляването" на иновационната и научноизследователска дейност в националната статистика. Въпреки това, страната ни отбелязва ръст от 45,3% на добавената стойност на МСП от нефинансовия сектор за периода 2008 - 2017 г. и е трето място в ЕС-28 след Малта и Люксембург.

Неравномерно регионално разпределение на ИКТ сектора и нови тенденции

Извън София-град следващите най-добре развиващи се в сферата на ИКТ области в страната са университетски градове като Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Русе, София-област, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново. За 2010 – 2018 г. България се утвърждава като дестинация за развитие на НИРД интензивни и иновационни технологии не само в софтуера, но и в хардуера. Една от тенденциите, която е трудно да се забележи в официалните финансови и статистически данни за ИКТ сектора, е зараждането на НИРД интензивни и иновативни компании, които фактически развиват ИКТ базирани продукти и услуги.
Постижения на България в "Хоризонт 2020" и в международни класации
България участва в програмата "Хоризонт 2020" с 583 успешни проекта (спрямо септември 2019 г.), по които са договорени 106,4 млн. евро (по 7-ма рамкова програма финансирането през предходния програмен период е било около 100 млн. евро). Броят на проектите се равнява на дял от 1,8% в рамките на ЕС, а договореното финансиране възлиза на едва 0,25%. Българските организации участват в изследователски консорциуми по европейски проекти преди всичко в качеството си на партньори.


Бизнесът - основен двигател на научноизследователската и развойната дейност у нас

Близо 20% от европейското финансиране за България са разпределени за МСП. Те са подали близо 39% от всички проектни предложения. България има 13 успешни проекта в Инструмента за МСП. Това ни нарежда на 22-о място по брой проекти в рамките на ЕС-28 и на 25-о място по отношение на размера на полученото финансиране от 1,81 млн. евро. Един проект е покрил изискванията на фаза 2 на Инструмента за МСП.

България е на 36-о място от 54 държави в Глобалния мониторинг на предприемачеството (GEM). С най-висока оценка за България е достъпът до физическа инфраструктура при недискриминационна спрямо малкия бизнес цена, сред 18-те страни - членки на ЕС, включени в изследването. Основните предизвикателства са свързани с липсата на фокус от страна на държавните институции върху предприемачеството.

В основата на успеха на развитите икономики - технологични и иновационни лидери, стоят обвързаните усилия на основните участници в така наречения "триъгълник на знанието" – правителството, бизнесът и университетите. Другият значим фактор е финансирането и подкрепата за фундаментални изследвания. Със 7% от световното население, Европа осигурява 20% от инвестициите в изследвания и иновации и една трета от научните публикации с най-голям импакт фактор. Европейската икономика се стреми да превърне новите идеи и технологии в иновативни продукти и ръста на иновативните компании. В България бизнесът е този, който "издърпва" икономическия растеж, без да среща достатъчна подкрепа от страна на останалите участници в иновационната екосистема.




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X