Предприемачество

Предприемачите у нас имат нужда от цялостна екосистема

Владимир Владков

Владимир Владков

Дигиталното предприемачество и създаването на е-менторинг екосистема беше темата на втория панел от кръглата маса "Единен цифров пазар чрез е-управление и дигитално предприемачество", организирана от БАИТ и евродепутата Ева Паунова. В него участваха и Весела Калъчева, изпълнителен директор на БАИТ, Анна-Мари Виламовска, секретар на президента на България по здравеопазване и иновации, представител на България в Управляващия комитет на проекта Watify, Елица Панайотова, изпълнителен директор на София Тех Парк, Стефан Ганчев, партньор във фонда за рискови инвестиции Launchub, Светлин Наков, съосновател на Софтуерен университет, Тунио Зафер, СЕО на стартъпа pCloud и Боян Бенев от стартъпа MammothDB. Те се обединиха около тезата, че е важно различните заинтересовани страни да работят заедно по темата предприемачество и да се комуникират добрите примери в областта. Кръглата маса се проведе в рамките на проекта Watify, чийто изпълнител за България е БАИТ.

„Доскоро единният дигитален пазар

звучеше като нещо далечно, днес ситуацията е по-различна, особено когато като говориш по темата с граждани и медии, каза Ева Паунова. - След законодателната рамка, която поставя основните за съвместимост на системите, неизменна част от единия цифров пазар са дигиталните предприемачи. Това са хора, заредени с нова енергия, с конкретни бизнес идеи, които трябва да могат да развиват в целия ЕС. Надявам се все повече колеги от Европейския парламент да осъзнаят ролята на младите предприемачи в ИКТ областта, която се развива най-бързо, и да съдействат за създаване на необходимата бизнес среда, стимулираща инвестициите в иновации“, добави евродепутатът.

„Ако хората в България имат идея за иновативно решение, което може да бъде приложено и в другите страни от ЕС, вече могат да разчитат на сериозна подкрепа и финансиране – има менторски програми, акселератори, хъбове, трябва само да направят първата крачка“, добави Паунова.

Единният цифров пазар ще премахне основните препятствия, които стоят пред дигиталното предприемачество. Само чрез него ще осигурим устойчиво бъдещо, свързано с растеж, което да позиционира България и Европа на световната карта на ИКТ иновациите, коментира Анна Мария Виламовска. „В Европа витае страх от създаване на едно изгубено поколение. Голяма е младежката безработица в много страни от ЕС, макар че профилът на безработните младежи е различен. Освен онези, които не са придобили подходящите дигитални умения, има и една значителна група младежи, които не се чувстват предизвикани от традиционните образователни институции, за да постигнат максимума от себе си“, добави Виламовска.

Елица Панайотова, изпълнителен директор на София Тех Парк, коментира, че много ИТ компании у нас, включително фирми, работещи за износ, имат нужда от сесии за представяне на своите решения пред други индустрии. „Това е конкретна мярка, която може да се осъществи през нашия проект за Научно-технологичен парк, като фокусът върху малки и средни фирми ще донесе по-голяма полза“, каза Панайотова.

Ролята на рисковите фондове

„Бих подходил към проблема по-прагматично, заяви Стефан Ганчев от Launchub. – Малко закъснели са трансформации в Европа, но въпреки това в страните от Западна Европа се забелязва тенденция все повече хора да избягват да работят в голяма корпорация. Вместо това имат желание да развиват свой бизнес – често в дигиталната сфера или в други сектори, но с помощта на дигитални инструменти. В тези страни вече има зрялост на инвестиционната екосистема за предприемачите. В нашия регион обаче има различен цикъл на развитие, като софтуерните специалисти и програмисти са на много високо ниво, но рядко започнат нещо свое.“ Може би заради образователната система и исторически наслагвания от предишната икономическа система предприемачеството в нашия регион имат някои слабости в сравнение със ситуацията в Западна Европа:

  1. Страхът от провал, като този страх е силно изразен в България. „Често чуваме съвети от родители и приятели, че е по-добре да предпочетем да взимаме една купчина пари в голяма фирма, вместо да развием някаква своя идея, защото има риск да се провалим“, казва Ганчев.

  2. Екосистемата трябва следва своите различни фази на развитие на идеите. Нужни са 2—3 поколения от успешни предприемачи, които да продадат бизнеса си или да развият фирмите си в големи световни компании. На следващия етап тези успешни предприемачи пак се връщат в екосистемата и ще подпомогнат други като тях или ще стартират нова фирма, обясни Ганчев.

  3. Ако предприемачите са успешни, те ще са по-готови да се включат в процеса като бизнес ангели. Именно това общество на бизнес ангелите е добре развито в Западна Европа, а тук го няма. Бизнес ангелите са неизменна част от инвестиционнната екосистема, след това идват фондовете за рискови инвестиции, техно паркове, големите инвеститори. Трябва да развием ангелската среда, тъй като не всеки проект, който може да успее, получава финансиране от венчър фонд като нашия, тъй като проектите при нас трябва да отговарят на по-строги критерии.

В същото време държавата също може да подпомогне създаването на добра среда за иновативни инвестиции. Във Великобритания и Франция например има сериозни данъчни облекчения за инвеститори в бизнес ангели и стартъпи, коментира Стефан Ганчев от Launchub.

“България има невероятен шанс да е водещ в региона хъб за иновативни проекти, финансирани с рискови капитали. От срещите си в Албания, Македония, Киев и Румъния, само в България виждам толкова успешни предприемачи с идеи и с правилен начин на мислене за реализация на тези идеи“, добави Ганчев.

Успелите предприемачи

Един от най-ярките примери за успешна стартираща фирма е pCLoud. “Проектът за облачно съхранение на данни започнахме преди 2 г., като в един момент трудно намирахме качествени хора, специалисти в своята област, казва Туньо Зафер, СЕО на компанията, която вече е 7 в света в областта на облачното съхранение на данни. - Проблемът у нас е, че добрите специалисти се търсят от много фирми и много от тях все още предпочитат да отидат в голяма компания. Много труд и желание са нужни от целия екип, всички трябва да вложат цялата си страст в един стартиращ проект, който някой ден да може да се конкурира на световния пазар. Затова в екипа, остават хората, които имат предприемаческото мислене, дори да не са собственици на капитала“, коментира Зафер.

Следващият проблем е, че в България липсва достатъчен брой качествени хора, заети в дигиталната сфера. „Стигнахме до етап да наемаме младши програмисти и да ги обучаваме. Но в момента pCloud има милион и половина потребители, предлага уникални услуги и се конкурира с гиганти като Dropbox”, допълва шефът на pCloud. С екип от 40 човека фирмата отдавна е надхвърлила лимита от 200 000 евро, които може да предложи венчър фонд като Launchub.

Според него все още няма връзка между държавата и стартиращите фирми, липсва ясната комуникация с фондове за рискови инвестиции. Подобни фондове изискват от предприемачите разработен бизнес план и бюджет за следващите 2 години, като в рамките на този срок да излязат и на печалба. А има идеи, за които трябва помощ от държавата, от бизнес ангелите, за да стигнат до етапа на рисково финансиране, обясни Зафер.

Според него у нас вече се вижда тенденция мисленето да се пречупи. „Все повече хора ще се опитват да реализират своята идея, дори с риск да се провалят. Много от хората, които са се провали веднъж, пробват отново и отново, малко се отказват след първия провал. Този предприемачески дух трябва да се възпитава в децата от ранна възраст. Те не бива да бъдат обучавани в рамката „Намери си сигурна работа в голяма компания“, а да бъдат възпитавани да се стремят да допринесат с нещо свое, което ще улесни живота на хората в техния град, в страната им или на цялата планета“, коментира Зафер.

Много български компании успяват в чужбина, но липсва екосистема, чрез която те да обменят информация помежду си. „Например успешни фирми, пробили на пазарите в Близкия изток, са преминали през всички препятствия в този регион. Липсва обаче единната система, която да помогне на други млади предприемачи да се поучат от техния опит. В същото време колкото повече се развива нашата предприемаческа екоситема, толкова повече инвеститори отвън ще се заинтересуват от стартиращи фирми, от идеи, от останалите компании на пазара“, добавя Зафер.

БАИТ в подкрепа на стартиращите фирми

От години работим по важни теми за ИТ бранша. Важно е да намираме съмишленици, за да се случат нещата. Тази година БАИТ ще направи 20 г. от основаването си, като голяма част от компаниите в асоциацията са на повече на 20 г., коментира Весела Калъчева. „Това са компании, които се развиват успешно през тези години, както у нас, така и в чужбина. Затова те са естествена менторска среда за младите предприемачи със своя опит и контакти. БАИТ като браншова организация се явява мост до тази менторска среда“, допълни тя.

През миналата година ИТ асоциацията е провела 8 семинара за млади предприемачи в страната, но в два от градовете (Сандански и Враца) е имало слаб интерес. „Да се надяваме в бъдеще младите хора и от тези региони ще се преориентират към предприемачеството“, каза Калъчева. Тя добави, че БАИТ представя родните стартиращи фирми и в Европа благодарение на контактите си със сродната ИКТ асоциации, членуващи в европейската организация Digital Europe.

“Освен това чрез конкурса „Годишни награди на БАИТ” работим активно с около 50 стартиращи фирми. Част от категориите имат за цел да отличат и популяризират успешни проекти в сферата на дигиталното предприемачество. Още една наша инициатива в тази области е създаденият офис за технологичен трансфер. Това е онлайн базирана платформа, в която регистрацията е безплатна. Всеки потребител може да заяви какво търси или предлага – менторство, партньорство, финансиране и т.н. Машината обхожда автоматично всеки регистрации и при съвпадение изпраща линк на потребителите, които, при интерес, могат да минат към директно договаряне. Има регистрирани потребители от различни сектори на икономиката – селско стопанство, застраховане, транспорт, информационни технологии.  Отчитайки, че ИТ секторът е хоризонтален отрасъл, той следва да навлиза в останалите икономически сфери, за да бъдат конкурентоспособни. Нашата платформа дава възможност да се прави трансфер на технологии от ИКТ сектора към останалите икономически сектори“, добави изпълнителният директор на БАИТ.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X