Предприемачество

24,43 млн. лв. сертифицирани инвестиции за 2 години в ИТ и BPO

Computer World

Констанца Григорова

За периода 2013-2015 г. от Българската агенция за инвестиции (БАИ) са договорени и сертифицирани инвестиции в секторите ИТ и изнасяне на бизнес процеси (BPO) на стойност 24 430 000 лева, в резултат на които са открити 2327 нови работни места, договорени са за възстановяване социални осигуровки на стойност 17 574 944 лева и са сключени споразумения за насърчителна мярка обучение за 644 500 лв. За посочения период са сертифицирани общо 10 мерки, от които 4 са в ИТ сектора и 6 – в BPO, като всички са от област София. Две от мерките са от 2013 г., 8 – от 2014 г. Също така, според статистиката на БАИ, 2 от договорите са за клас „Б” инвестиция, а преобладаващата част от 8 проекта са за клас „А”  инвестиция.

Това съобщи Петър Пенчев, директор на дирекция "Секторно и инвестиционно обслужване" в БАИ на четвъртото издание на годишната кръгла маса Bulgarian ICT Watch, която се състоя на 14 април 2015 г. в Представителството на Европейската комисия в България в столицата. Организатори на събитието са ICT Media и Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Кръглата маса се проведе със съдействието на Министерство на икономиката на Република България, Българска агенция за инвестиции (БАИ), Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска аутсорсинг асоциация (БАА). Официални партньори на мероприятието са Datecs ("Датекс") и Trade Center Europe ("Търговски Център Европа").

Голямата тема за образование, обучение и кадри

„Считаме, че е полезно да използваме и разширим наличния потенциал от млади и добре обучени хора в България, посочи Маджиде Ахмедова. - През последните години държавата предприе стъпки, които насърчават бизнеса, особено в частта му обучения на персонал и стимулиране в посока данъци и социални осигуровки на заетите”.

Елена Маринова, член на УС и председател на Комисията по образование на БАИТ контрира, като заяви, че истината е, че няма достатъчен потенциал от млади ИТ специалисти, и че са налице проблеми с недостига на хора и с цялата образователна система. Тя изтъкна, че бизнесът предприема редица частни мерки и инициативи и като отделни компании, и като асоциации, по посока взаимодействие с училища и университети за актуализиране на учебните планове и създаване на специализирани лаборатории, и др. Друга тема, на която наблегна Маринова, бяха частните обучителни инициативи като преквалификации, допълнителни курсове, академии и университети, които разчитат на собствено финансиране и ентусиазъм, защото няма формат, чрез който може да се получи държавно финансиране.

Маринова подчерта, че няма масова практика на подкрепа на обучението вътре в компаниите, а финансирането на обучения на кадри по досега действалата оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г. съвсем не е достатъчно за поемане на скъпите курсове за подготовка на специалисти за работа със специфичните сложни технологии в ИТ сектора.

„Темата за обучение и образование е голяма и всякаква подкрепа в тази област е добре дошла. Тя е дългосрочна и много смислена инвестиция, с която България става още по-конкурентоспособна в ИТ бранша. Става въпрос за висококвалифицирани хора в експортен бизнес. Ние продаваме като цяло сектора на външните пазари, т.е. вкарваме пари в България, които остават тук под формата на преки и косвени данъци”, подчерта Маринова.

В отговор заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева напомни, че Министерството на икономиката работи съвместно с Министерството на образованието и науката по проект за дуалното обучение и призова бизнеса да се включи с още предложения по темата, с което да бъде надежден партньор в тази насока. Друга възможност за подкрепа в сферата на обучението и образованието според Везиева е инициативата на МОН „Учене през целия живот”, по която просветното министерство е отворило електронна платформа, в която заинтересованите могат да се регистрират и да участват.

Елена Маринова посочи като друга стъпка по посока решаване на проблема с недостига на ИТ кадри вносът на кадри от държави с висококвалифицирани ИТ специалисти. Тази стъпка може да реши частично и демографския проблем, според Маринова. Тя разкри, че браншът вече работи с представители на правителството по посока облекчаване на режима за внос на хора за ИТ индустрията. „Много съм благодарна, че за първи път от 15 години имаме разбирането от страна на правителството, че това трябва да стане, че е позитивно и не е ограбване на работни места от българи, а генерира добавена стойност”, каза Маринова.

Следващата тема, която засегна дамата-представител на БАИТ, беше позиционирането на България вече „не само като износител на софтуерни продукти и услуги в нашия сектор, а като държава, в която е интересно да дойдеш да работиш”. Според Маринова, подобно позициониране досега никога не е правено.

„Не ни пипайте ставките на данъците и социалните осигуровки”.

За това апелираха Стамен Кочков, председател на УС на БАСКОМ и Елена Маринова, член на УС и председател на Комисията по образование на БАИТ

„Ако повишаването на осигурителния праг в останалите сектори удря 1-2 души или 5% от заетите в едно предприятие, в ИТ сектора такава мярка удря почти всички. Няма друг сектор, в който мнозинството от работещите да се осигуряват над максималния осигурителен праг”, категорична беше Маринова.

По данни от Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на БАСКОМ, през 2013 г. платените от софтуерната индустрия данъци към хазната възлизат на общо 205 млн. лв., като от тях 86 млн. лв. са за ДДС, 15 млн. лв. са за данък печалба, 57 млн. лв. са за социални осигуровки, и 47 млн. лв. са за ДОД. По данни от проучването, софтуерният бранш има потенциал да удвои обема на платените данъци през следващите пет години и те да надминат половин милиард лева.

Мерки за интернационализация

Никола Стоянов от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия разкри, че има възможност ИАНМСП да осигури подкрепа за интернационализация на ИКТ сектора, тъй като предстои удължаване на периода по проекта „Насърчаване на интернационализацията на българските предприятия”, финансиран по оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г. и на основната мярка за участие на български малки и средни предприятия (МСП) в търговски мисии и бизнес форуми. Предстои да се решава в кои мероприятия ще могат да участват българските МСП до края на ноември 2015 г., така че Стоянов апелира ИКТ секторът да бъде активен и да се организира среща между представителите на бизнеса и на агенцията в тази връзка.

Другата тема, която отвори Стоянов, беше по какъв начин може ИКТ браншът, сочен за най-бързоразвивящия се и с най-висока добавена стойност в България, да бъде интернационализиран по друга линия, а именно – подкрепяйки МСП от други сектори. „Чрез вашите знания и опит можете да подпомогнете и компании и от други сектори, технологиите, които разработвате, може да повишат тяхната конкурентоспособност, и чрез техните продукти можете да излезете в чужбина”, каза Стоянов.

Елена Маринова от БАИТ представи и идеята да се помисли за частично финансово подпомагане на изграждането на презентативни и търговски офиси на български компании в чужбина. Тя се аргументира с факта, че когато една или няколко ИТ компании се позиционират на чужд пазар, това отваря вратата и за останалите.

Ивайло Славов, член на УС на Българска аутсорсинг асоциация определи като едно от най-положителните събития от последните години идеята за насърчаване на млади хора да станат по-предприемчиви и да развият идеите си, благодарение на създаването на фондовете за рискови инвестиции Launchub и Eleven и „наливането” на пари директно в икономиката. „Когато стане дума за конкурентоспособност, единият фактор е да можем да обучим хора, които да станат конкурентоспособни, а другият – да ги има тези хора, които да станат конкурентоспособни. Третият фактор е да имаме достатъчно хора, които искат да бъдат конкурентоспособни, които искат да развият идеи, да наложат продукти, и да бъдат предприемчиви, за да може създадените от тях продукти и услуги да се продават на международните пазари”, заяви Славов. В тази насока Славов посочи като важна държавната подкрепа за участие в изложения. Той изтъкна, че истинската стойност на такъв тип продукти и услуги, наложени на международни пазари, е многократно по-висока от аутсорсинга, защото еднократно са създава нещо и се продава многократно.

„Ако през аутсорсинга успяхме да създадем средата, в която да се обучават структурирано хора да работят правилно, следваща стъпка, която трябва да се предприеме между бизнеса и държавата, е да създадем стратегия за налагането на това, което създаваме, на международните пазари. Идеята е да създадем средносрочна стратегия, която да има план и да започва отрано, още от образованието и от обучението. Този тип индустрия и продукти трябва да стане стратегически приоритет за държавата”, каза Славов.

Елица Панайотова, изпълнителен директор и член на Борда на директорите на Sofia Tech Park („София Тех Парк”) съобщи, че се очаква научно-технологичният парк да започне да функционира от края на 2015 – началото на 2016 г. Тя припомни, че ИКТ е една от основните фокусни сфери на парка. „Надявам се паркът да играе ролята на платформата, през която когато бизнесът изисква мерки, за да се случва икономиката на знанието и да расте добавената стойност, държавата да не може да каже „не”, защото тя създава този научно-технологичен парк. За да се случат много от нещата, които ние искаме и очакваме след изграждането на инфраструктурата, трябва да има и съответните политики и механизми, които държавата ще трябва да прилага, за да може този сектор да се почувства като приоритетен, а не само да бъде отбелязван в различните документи като такъв”, коментира Панайотова.

Деница Николова, управляващ партньор на EU Consult (“ИЮ Консулт”) обясни, че трябва да бъдат осигурени мерки като гъвкаво финансиране, адаптиране на финансовите механизми, намаляване на бюрокрацията и подкрепа по различни програми повече към реалните потребности на бизнеса и промяна на отношението по посока на становището, че бизнесът гради икономиката и финансира бюджета, а не е потенциален нарушител.

Никола Стоянов от ИАНМСП призна, че агенцията е установила много грешки в предишния програмен период, които ще се опита да избегне, когато кандидатства по новата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г.

Той обяви, че и през новия програмен период ИАНМСП ще се опита да въведе т. нар. ваучерна схема, но не скри, че е имало проблеми с контрола по тази схема. Предвижда се размерът да бъде по 10-15 000 евро на ваучер. Идеята е ваучер на определена стойност да се предоставя на фирма, като още не е избран механизмът, по който ще се предоставя, и фирмата ще може сама да избере за какво да го използва за мерки по интернационализация, посочи Стоянов.

Стоянов каза, че ИАНМСП предвижда финансиране на участието на български фирми и в национални панаири и изложения, а не само както досега – на изяви в чужбина.

В заключение, Стоянов беше категоричен, че ИАНМСП може да помогне на ИКТ и аутсорсинг сектора да излезе по-сериозно на чужди пазари.

„Хареса ми идеята, че можем заедно с вас, бизнеса, и различните агенции и Министерството на икономиката да съумеем да привлечем както министерствата, които се занимават с подпомагане на бизнеса в сферата на обученията, и в другите дейности и да направим стратегия специално за този бранш”, коментира Маджиде Ахмедова, заместник-изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции – До месец – месец и половина се очаква да подготвим стратегия с мерки за насърчаване на секторите, които трябва да се развиват в България и които виждаме като приоритетни, и именно тук виждам вашата роля – на бизнеса, да ни помогнете в изготвянето на стратегията и с конкретно участие да ни дадете правилна насока кое е това, което ще ви помогне не само да запазите постигнатото, но и да го развиете, то да се превърне в марка, да може да се продаде и да привлича други компании.”





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X