Предприемачество

За предприемачеството в България

Computer World

Констанца Григорова

Илюстрация: kasahasa, freedigitalphotos.net

Илюстрация: kasahasa, freedigitalphotos.net

Много хора не си представят да работят за себе си, да поемат всички рискове и отговорности от създаването и ръководенето на свой бизнес. За тях работата на трудов договор е като топло одеяло в неочаквано студен късноесенен или раннопролетен ден преди пускането на централното отопление - носи сигурност и уют.

Преди 1989 г. не си представяхме да можем да си позволим „да правим бизнес“, частната инициатива се допускаше в изключителни случаи. Всичко беше планирано и предвидимо. Научиха ни да сме свръхпротекционистични към себе си и да избягваме всякакви рискове, като непрекъснато ни убеждаваха как трябва всичко да можем и да знаем, какво да не правим, а не ни стимулираха да действаме. Възпитаха ни да бъдем изпълнителни и скромни и да се съобразяваме с всевъзможни ограничения и условности, за да оцеляваме в тоталитарния режим.

Новото поколение - генерацията Y, или младите хора, родени в края на 80-е и 90-е години, са други. Те искат, очакват и действат. Те са откърмени без свръхконтрол, с неограничен достъп до информация, боравят с всички нови технологии и джаджи с лекота. Дори да не са възпитани в определени рамки и ценности, тъй като родителите им – работохолици нямат време и енергия за тях, те се научиха да разчитат на себе си и да се самообучават. Те не се свенят да изискват и получават това, което приемат, че им се полага. Дори на моменти да имат свръхочаквания, те са инициативни и не се страхуват от риска и от провала, защото знаят, че това не е краят, а само още един натрупан опит по пътя към развитието и успеха.

За понятията предприемачески дух и предприемаческа екосистема в България се говори от около десетина години, но едва в последните пет се усеща раздвижване.

Предприемачеството се описва като способност и желание за развиване, организиране и управление на бизнес начинание, като се поемат всички рискове с цел постигането на печалба. Най-често срещаният пример за предприемачество е започването на нов бизнес.

Предприемаческият дух се характеризира с иновации и поемане на рискове, и е съществена част от способността на една нация да преуспява във вечно променящия се и силно конкурентен световен пазар. Има ли по-подходящ кандидат за предприемач от представителите на поколението Y?

Предприемаческата екосистема включва широк набор от „заинтересовани страни”, които са съставна част от средата за развитие на идеите на предприемачите и тяхното количество и качество определя зрелостта й.

Пътят от идеята за бизнес на една стартираща фирма до реализацията на успешна услуга или продукт е доста трънлив и зависи от множество фактори, сред които са добрият бизнес план, достъпът до начален капитал, възможностите за наемане на офис и ползване на инфраструктура от доставчици на най-необходимите услуги, административни пречки/облекчения, наличие на „база“ с добри примери, общност – всичко е от значение. В този смисъл вярвам, че някой и друг стимул за нововъзникващите фирми няма да е излишен.

Материалът е част от юбилейния бр. 1000 на в. Computerworld - "ИТ Лидери". Дигитална версия на броя можете да прочетете тук.



Развитие на предприемаческата екосистема в България

“През изминалата година наблюдавахме изключителен интерес към предприемачеството и това не е без основание. Появиха се LAUNCHub и Eleven - рискови инвестиционни фонда, които в следващите няколко години ще инвестират 20 млн. в стартиращи компании. Няколко малки частни рискови фонда като Voivoda Ventures и Teres също активизират интересът към технологични рискови начинания. NEVEQ ще стартира втория си фонд, а предстои обявяването и на инструмент за „мачване“ на инвестиции, придобити от български компании (т.нар. Matching Strategy означава изкупуване на инвестиции, чиито изплащания ще са обвързани с пасивите на физическото или юридическо лице). Наличието на средства е добра предпоставка за растеж на предприемаческата екосистема, но за съжаление не достатъчна. Все още се намираме във фазата на откритието - младите предприемачи откриват възможността идеите им да бъдат финансирани, фондовете се опитват да открият най-добрите идеи (нелесна задача в ненаситен пазар), институциите тепърва предстои да открият, че такова нещо като технологично предприемачество съществува и то не е свързано с иновации от промишлената ера, правителството е заето със задържането си на власт и дори не се идентифицира с предприемаческата екосистема (да сте чули мярка, която да е свързана с насърчаване на предприемачеството? Връщането на ДДС не е основен проблем на стартиращите компании). Университетите в България също следва да играят важна роля във формирането на тази нова индустрия, но липсват адекватни програми и обучени преподаватели, способни да отговорят на изискванията на младите хора“, твърди Христо (Крис) Георгиев от StartUP Foundation. Фондация StartUP е насочена към подпомагане на младите предприемчиви хора в България, които искат да превърнат идеите си в успешен бизнес. Чрез поредица от събития (конференции, симпозиуми, семинари и др.), StartUP развива екосистема от стартиращи фирми в България, където предприемачите да могат да срещнат партньори, потенциални клиенти, бизнес ангели и инвестиционни фондове.

Според Крис, въпреки че българската предприемаческа екосистема все още е във фазата на откритието, той е оптимист за предприемаческата среда и вижда възможност София да се превърне в предприемачески хъб на Балканите. „Има много можещи и талантливи хора, най-напред сме сред балканските страни по наличие на средства за стартиращи компании, случват се много събития, организирани от неправителствени организации насърчаващи предприемачеството. Липсва големият успех на компания или бранд, който да е направил световен пробив, който да послужи за катализатор на процеса и да бъде модел за подражание на останалите в екосистемата. Липсва стройна мрежа от частни технологични инвеститори - успели българи, създали технологични компании и са натрупали опит и пари, които на свой ред да инвестират в нови рискови начинания. Случването на някои от изброените неща изисква време, затова следващите 2-3 години ще са ключови в развитието на сектора“, допълва Крис Георгиев.

„Предприемаческата екосистема в България е в начална фаза, но първите успешни истории за стартиращи компании вече са факт. В същото време има стартъпи, които напредват по своите проекти и тепърва ще се чуе повече за тях. Има и много хора с идеи за иновативни бизнеси, които имат нужда от подкрепа в стартирането им. Също така екосистемата има нужда от сериозна подкрепа от университети и бизнеса“, смята Петър Шарков, президент и съучредител на Start It Smart. Start It Smart е клуб по предприемачество, основан през 2009 г. от петима студенти от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. По това време те се сблъскват с трудностите при стартиране на собствен бизнес, а това довело до осъзнатата необходимост от създаването на общност от хора със сходни интереси и проблеми, с които да споделят опит и да учат един от друг. Няколко месеца по-късно те организират състезание за иновативни бизнес проекти, което бързо достига до национално ниво и по-късно прераства в акселераторската програма 3Challenge.

„Появата на инструментите за финансиране на стартиращи технологични предприятия подейства като катализатор на предприемаческата екосистема в България, която напредна значително в своето развитие през последните две години и в момента се оформя като притегателен център за целия регион, както и като една от изгряващите звезди в европейски контекст. В този период стартираха много интересни компании, които разработват продукти за глобална аудитория. Но това е само началото и както казва Брад Фелд (успешен инвеститор в технологични компании в САЩ) в една от своите книги, за да се гради добре функционираща предприемаческа екосистема, всеки ден трябва да имаме визията за това какво трябва да правим през следващите 20 години”, обяснява Даниел Томов, съосновател и управляващ партньор в Eleven Accelerator Venture Fund.

Eleven е фонд за рискови инвестиции на стойност 12 милиона евро, който осигурява финансиране на стартиращи бизнеси чрез поетапен подход. Започва с малки експерименти, филтрира провалите и инвестира в успехи. Фокусиран е върху иновативни идеи, предоставя до 50 000 евро за доказване на концепцията на бизнеса в продължение на двуетапна 3+3 месеца ускорителна програма под един покрив, в нашия офис наречен „The Roof”. Най-успешните проекти получават възможност за допълнителни 150 000 евро трета „seed” инвестиция.

„Това е сравнително млада, но въпреки това обещаваща екосистема. В последно време все повече хора се присъединяват и поемат предизвикателството да създадат нещо ново в дигиталната сфера. Средата, от своя страна, също предразполага за развитието на предприемачеството във високите технологии – вече има разнообразие от предприемачески събития и инициативи, възможност за международни контакти и обмяна на опит, инструменти за финансиране (двата фонда по Jeremie, част от които е и LAUNCHub), включват се все повече бизнес ангели. Забелязва се и повишен интерес от страна на по-големите международни фондове за рисково финансиране във високите технологии към България и към региона като цяло.

Нещата все пак се случват и то все по-добре, взимайки предвид факта, че България е от водещите държави в световен план, която обучава и развива инженерен технологичен талант. Смятам, че трябва да работим в насока развитие на бизнес качества, представяне и комуникиране на идеи и проекти, да се стремим към по-добро представяне и позициониране на предприемачеството като начин на мислене”, коментира Любен Белов, управляващ партньор в LAUNCHub. LAUNCHub (Launch hub) e Seed & Acceleration фонд, подкрепен с менторска програма, който инвестира общо 9 милиона евро в стартиращи компании, предимно от сектора на информационните и комуникационни технологии, от България и региона. Фондът управлява посочените средства по инструмента "Entrepreneurship Acceleration and Seed Financing" на холдинговия фонд към инициативата JEREMIE. LAUNCHub си партнира с един от най-успешните акселератори в Европа, Seedcamp, както и с Института за предприемачи на Cisco в България. За международна подкрепа LAUNCHub разчита също и на Mozilla Web FWD и DreamIt Ventures.

„В LAUNCHub до момента сме инвестирали в 35 проекта за по-малко от две години. Това са близо 120 млади хора с иновативни решения. Макар и с кратка история, те вече развиват своите продукти, наемат повече хора, създават работни места и увеличават екипите си, ориентират се към външни пазари и привличат коинвестиции. Две от тях за по-малко от две години успяха да затворят и следващ рунд на финансиране от типа Серия А, което е много голям успех и говори за високия потенциал за растеж на българските компании. По-голямата част от компаниите от портфолиото на LAUNCHub се справят успешно, показвайки отлични резултати. По това също съдя за напредъка в една все по-зряла екосистема.”, категоричен е Белов.

По думите на Белов, ключово за прогреса на предприемаческата среда в България е да се развива талантът и потенциалът на младите хора. „Необходимо е училищата и университетите да работят в тази насока. Да се възпитава иновативно и творческо мислене още в ранна възраст, децата трябва от малки да се обучават да търсят решения и да мобилизират собствения си интелектуален потенциал, вместо да стъпват на готови модели и да разчитат някой друг да намери решението”, посочва управляващият партньор в LAUNCHub. Белов изтъква, че не само екосистемата в България, но и тази в региона се развива в положителна насока, което оказва влияние към интереса в тази част на света.

Максим Гурвиц, партньор „Рисков капитал“ в Teres Venture – млад екип, който е в процес на набиране на капитали за рискови инвестиции с фокус върху компании в начален и ранен етап от развитието си в Източна Европа, също е на мнение, че българската предприемаческа екосистема се развива доста добре, въпреки че все още е на много ранна фаза. „Предприемачеството в България все още се свързва най-често с операции по покупко-продажба на нескалируеми стоки и услуги на местния пазар, които нерядко носят малки маржове на печалба. Това е дейност, изискваща ограничени интелектуални усилия и висока степен на зависимост от силни лични контакти с български бизнес среди. Големите печалби са „запазени“ за олигополни операции, които често са извън обхвата и интереса на младите и амбициозни предприемачи. Когато пристигнах в България през 2011 г., мащабируемото интелигентно предприемачество в България все още не съществуваше като общност въпреки растящия брой интересни проекти, които вече добиваха форма. Близо три години по-късно вече можеше да се твърди, че обществото беше започнало да функционира и предприемаческото движение, насочило се към изграждане на скалируеми регионални и глобални решения, е започнало да привлича все повече амбициозни основатели”, разказва Гурвиц.


Финансиращи фондове и инструменти за подкрепа и развитие на предприемаческите идеи и проекти, какво още е необходимо

Ако имаш добра бизнес идея в момента е в пъти по лесно да намериш финансиране в България, отколкото преди 2 години, уверява Крис Георгиев от StartUP Foundation. Според него, фондовете за финансиране правят всичко по своите сили, за да открият и инвестират в добрите идеи, но освен тях са необходими и много други неща за успеха на стартиращите компании и на екосистемата като цяло:

  • Институционална подкрепа - правителството няма политика по насърчаване на стартиращи предприятия и в частност иновативни рискови начинания. Необходими са данъчни облекчения, мерки за намаляване на административната тежест по създаване и обслужване на компанията в първите години от съществуването й. Ако администрацията не помага, то поне да не пречи. Електронното правителство не е прищявка, то е необходимост и задължителен елемент, за да видим бум в развитието на технологични компании в страната.

  • Взаимодействие между бизнеса и университетите - центровете за трансфер на технологии не функционират. Голяма част от бюджетите на западните университети идва не от субсидии от държавата, а от управление на технологиите и патентите, защитени от университетите. Акумулираните знания, ресурси и кадри са от полза както за научната общност, така и на бизнеса.

  • Адекватно образование в българските училища и университети, насочено към насърчаване на предприемачеството, създаването на технологични продукти, умения за презентиране, бизнес умения в управление на собствен бизнес, програмиране. Младите хора излизат от университета с идеята, че ще работят за някого и ще управляват парите на някого.

  • Привличане на умствен капитал в страната - това частично започва да се случва през инвестициите на LAUNCHub и Eleven в екипи от страни в региона. Необходима е държавна политика, за да може това да се случи - привличане не на аутсорсинг и контактни центрове на големи компании, а на научно-изследователски нива, довършване и доразвитие на идеята за Sofia Tech Park - не сгради и помещения, а институция, която създава условия за насърчаване на предприемачеството, своеобразен предприемачески тинк-танк.

  • Реклама на страната като технологична дестинация, като място, където можеш на относително добра цена да намериш ценни кадри и да правиш лесно бизнес.


Петър Шарков от Start It Smart смята, че финансовите инструменти за момента са достатъчни. „Има фондове, които оперират с пари от Европейския съюз. Има и VC фондове за рискови инвестиции, които подкрепят компании в по-напреднал стадий. Това, което липсва, са звена, които да подкрепят хората с идеи за иновативен бизнес в самото начало. Тъй като няма адекватно образование за предприемачество, частни и неправителствени организации развиват такъв тип дейности. Точно затова направихме Start It Smart | Pre-Accelerator, в подкрепа на хората с идеи и мотивация за развитие”, обяснява Шарков.

„Съществуващите инструменти (насочени основно към технологични компании) са добро начало, но определено има нужда от допълнителни инструменти, които да са насочени към проекти в индустрии, които изискват по-специфични познания (пример са биотехнологии/ нанотехнологии/ енергийна ефективност), както и такива, които са насочени към различните фази на развитие на една компания, изтъква Даниел Томов от Eleven Accelerator Venture Fund - Също така е много важно да се осигури устойчивост на всички видове инструменти в дългосрочен план, тоест да продължат да съществуват под една или друга форма, защото добре функционираща предприемаческа среда се изгражда за много години.”

Любен Белов от LAUNCHub също потвърждава, че финансовата подкрепа е съществен фактор в развитието на даден проект, но не е единственото, което го подпомага. „От голямо значение са правилно подбраният екип, контактите и менторите. Те играят важна роля в процеса на израстване и в достигането на определен продукт/услуга до пазара. В LAUNCHub, фондът за сийд инвестиции, който управлявам, освен че инвестираме в компаниите, доста активно влизаме в ролята и на партньор, който дори на оперативно ниво им помага да развиват бизнеса си. Опитваме да отваряме врати към потенциални клиенти и нови инвеститори, да създаваме международни контакти и привличаме първокласни ментори от страната и чужбина”, разкрива Белов.

Максим Гурвиц от Teres Venture изразява становището, че финансирането на стартъпите се развива много бързо в България, макар и по небалансиран път. „Инициативата JEREMIE на ЕИФ, който насочва средства от ЕС за помощ за развитие към българската бизнес екосистема, е подпомогнал създаването на редица фондове за рисков капитал, които по много едностранчив начин са започнали изплащане на средства за технологични предприятия в най-ранен етап на развитие.

За съжаление това създаде небалансирана и неустойчива финансираща среда, която вероятно ще се самокоригира в следващите няколко години. Въпреки че технологичните компании се вписват в „калъпа“ на “модерния” архетип на млади екипи, борещи се с глобални проблеми чрез широко разпространени, консумеризирани технологични платформи, се наблюдава и подкрепа от страна на фондовете за рисков капитал в ранна предпродажбена фаза, а компаниите, които работят върху продукти в други области или са в по-зрели етапи, не биват обслужени добре. Като цяло, има положително развитие. Практиката по въвеждане на инструменти за рисково финансиране в България даде сигурност на няколко частни финансиращи инициативи, които се очаква да се развият през близките години и да предложат финансиране на недообслужените групи компании.- изтъква Гурвиц - От гледна точка на качеството, България все още няма адекватни “интелигентни” пари, което би стимулирало успешните проекти да намалят пропастта между домашният пазар на развитие и международния пазар на продажби. Понастоящем опериращите местни фондове не разполагат с познания и опит, чуждестранните фондове все още трудно инвестират пряко в български компании на ранен етап от развитието си. Възможно е обаче тази пропаст да се запълни в близко бъдеще.”

Очаквания и прогнози за развитие на предприемаческата среда в България до 2020 г.

Крис Георгиев, StartUP Foundation

Всичко зависи от политическата конюнктура, но силно се надявам следващото правителство да приеме за приоритет развитието на технологичното предприемачество в страната, защото има голям потенциал в тази сфера и възможностите са неограничени.

При благоприятни условия очаквам в следващите 5 години да има истинско оживление в технологично отношение и да видим много родни компании да оперират успешно на международните пазари. Мечтата ми е София да не е синоним на престъпност, корупция, задкулисие, а да бъде известна с разцвета на високо-технологично ориентирани компании, висока концентрация на центрове за R&D, можел за подражание от останалите страни в региона, своеобразен стартъп център на Балканите.

Промяната започва днес и от нас, така че да помечтаем.

Петър Шарков, президент и съучредител на Start It Smart

Предприемаческата среда ще продължи да се развива. Както казах - очаквам да се включат по-отговорно университети и още повече компании да насочат погледите си към новостартиращите такива.

Все по-често ще чуваме успешни истории за компании, които са достигнали световно ниво. Именно тези компании ще са в основата на българската икономика след 6 години.

Инициативите в подкрепа на предприемачеството ще се увеличават, също така, много външни инвеститори ще насочат погледите си към България, като атрактивна страна за инвестиции.

Даниел Томов, съосновател на Eleven Accelerator Venture Fund

Моята мечта, която надявам се, че е постижима с общите усилия на цялата предприемаческа общност, е към 2020 г. българската предприемаческа среда да е една от водещите в Европа и да има интензитета и успехите на тази в Израел.

Любен Белов, управляващ партньор в LAUNCHub

Българската предприемаческа среда би могла да процъфти, ако стартъп общността съумее да обедини добре квалифицираните кадри - разработчици и бизнес експерти - и им помогне да се съсредоточат върху развитието на собствени проекти, вместо те да работят по отделно за големи корпорации, повечето, от които чуждестранни.

Максим Гурвиц, партньор „Рисков капитал“ в Teres Venture

Основната икономическа обосновка за мащабируем бизнес растеж в България е да се използват местните конкурентни в ценово отношение човешки и оперативни ресурси, за да се обслужват глобалните пазари, на които подобни ресурси са много оскъдни. Както споменах, в момента основният проблем е липсата на опит и знания с местните предприемачи, за да се тестват и развиват продуктите им на международните пазари. Има предостатъчно налично финансиране за локалното развитие на продуктите, но щом те биват пуснати на пазара, в 98% от случаите те се провалят в опита си да стъпят на световните пазари, поради липсата на опит в продажбите на такива пазари. Следващите големи промени, които вероятно ще се случат преди 2020 г., са:

  1. - Навлизане на по-опитни инвеститори със специфичен фокус върху бизнес развитие, маркетинг, човешки ресурси и проекти, което ще направи възможно навлизането на водещите 10% от успешните мащабируеми технологични проекти в България. Тази стъпка ще промени начина, по който останалите 90% развиват проектите си, като ще подобри качествено общия стандарт за създаване на нови фирми в България;

  2. - Поява на по-специфични рискови инвеститори, фокусирани върху ясно определени продуктови и бизнес вертикали, като хардуер, зелена енергия, технологии за здравеопазването, социални иновации и т.н. Това ще прекъсне тенденцията на генерично стартъп финансиране възприето по модела на Силициевата долина и ще позволи перспективните предприемачи да се концентрират върху ясно определени пазари;

  3. - С професионализирането на екосистемата от рискови инвеститори в България, основната стъпка, която може да бъде постигната в следващите 6 г., е повече чуждестранни предприемачи да базират бизнеса си в България, с което да направят София наистина един световен хъб за иновации. За да се случи това, местната екосистема трябва да предефинира основните си ценности и активно да се промотира в чужбина. Това едва ли може да бъде постигнато с усилията на правителството, а по-скоро изисква узряването на местните мислещи лидери, които адекватно продават в чужбина уникалното предложение, което България представлява: “Огромен талант на цена без конкуренция и уникална и ефективна среда за оперативно съвършенство в изграждането на глобално значими скалируиеми продукти.”





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X