Предприемачество

Марк Харис, Intel: Българските студенти трябва да развиват меките умения

Computer World

 

Марк Харис, IntelМарк Харис е директор „Висше образование и изследвания“ за Европа, Близкия Изток и Африка в Intel. Той е асоцииран професор за иновации и технологично предприемачество в СУ „Св. Климент Охридски“ и асоцииран професор по технологично предприемачество в Политехническия университет в Букурещ. Също така е и експерт за Executive MBA програмата на Техническия университет в Мюнхен. През 2007 г. Марк Харис бе сред основателите на магистърската програма „Технологично предприемачество и иновации в информационните технологии“ във Факултета по математика и информатика на СУ. Освен това тогава той получи от университета титлата Доктор хонорис кауза на математическите науки и отличието „Синя лента“.

С ваша помощ през 2007 г. стартира магистърска програма във ФМИ на СУ. Какви трудности срещнахте тогава?

Започнахме през ранната пролет на 2006 г. Факултетът, университетът и представителите на правителството харесаха идеята, но всички тогава казаха, че не разполагат с капацитета, с човешкия капацитет, за да направят това. Затова работихме с университета, за да стартираме първия единичен курс – това все още не беше магистърска програма, а само един курс, в който се преподаваше основно съдържание, взето от Калифорнийския университет в Бъркли. Някои от представителите на факултета бяха достатъчно предприемчиви, за да кажат „това е фантастично, имаме нужда да го направим, нужно е сега да създадем магистърска програма, защото искаме да предложим това на колкото се може повече студенти във ФМИ и извън факултета, тъй като тя ще е програма, в която може да участва всеки с техническа бакалавърска диплома“. Става въпрос за интердисциплинарна програма, няма други изисквания освен техническите познания, защото търсим начини да превърнем изобретенията в иновации. Хората от СУ работиха по университетския процес, който определено не бе лек. Винаги, когато човек се опита да промени нещо значително, той среща съпротива. Университетите са винаги традиционни и донякъде противници на промяната. Някои от професорите там все пак имаха много добри контакти и високи позиции в университета и се опитаха да оформят програмата. Нейното дефиниране и обявяване показа, че интересът на студентите е огромен. Когато започнахме, имаше 300 технически бакалаври, които търсеха подходяща магистратура и бяха налични 34 различни дисциплини, от които можеха да избират. От тези 300 души 210 поискаха да запишат тази програма. Така магистратурата съществува от 2007 г. и се провежда в рамките на три семестъра. Покриват се различни аспекти на модерните науки от областта на ИТ като управление на проекти, защита на интелектуалната собственост и др. Преподават се и финанси за по-технически хора, с което се опитваме да ги издигнем не до MBA, а до едно ниво, на което разбират от финанси достатъчно, за да оцелеят.

Доколко бяха подготвени студентите, които първи записаха тази програма?

Знаеха много малко. Това беше относително ново за всички. Когато ги попитах дали някога са писали бизнес план, тогава всички вдигнаха ръка, но след това ги попитах дали някога са представяли бизнес план, тогава всички свалиха ръцете си. Така че това, което открихме, бе, че в Централна и Източна Европа фокусът е насочен към писмената работа – четенето и писането. Липсват много меки умения. Част от това, което направихме при дефинирането на този клас, бе да адресираме меките умения, които се нуждаят от подобрение – умения за презентиране например. Създадохме един много интерактивен клас, даваме им обратна информация. Вероятно през около 80% от времето студентите представят или докладват за различни неща, което е много различно от начина, по който се води образованието в България. Затова е много ободряващо и различно за студентите. Тази сутрин чухме, че 35% от преподавателите губят вниманието на учениците през първите 10 мин., но аз нямам това чувство в класовете, имам усещането, че заради промяната те много се мотивираха да идват. Всички те работят някъде на пълен работен ден и учат през нощта и през уикендите. Понякога започваме лекция в осем вечерта и продължаваме до полунощ, а те са на работа на другия ден. Посветеността, която показват, е невероятна. Идват в събота и неделя. Така че е налична силна мотивация и голямо търсене. Имаше търсене и предлагане, които се срещнаха много добре и това се превърна в най-успешната магистратура във факултета. Повечето от екипите – създаваме тези екипи от участниците в класовете – са компании, които могат да оцелеят след това. Може би не са „газели“, които имат наистина висок и бърз ръст, но са достатъчно добри, за да финансират дейността си. Това също е част от предприемаческия опит. Може би сте чували за автора Стивън Бланк, той също така преподава тук в Бъркли. Той има книга, озаглавена „Четирите стъпки до Epiphany“. Epiphany е била последната му компания и той я е продал много добре. В един момент е решил да прегледа опита си и четирите му компании преди това и това са четирите стъпки към успеха. Така че предприемачеството е нещо, което се започва и се учи. Първата ви компания може и да не е успешна, втората също може да не е, третата може да успее да се самоиздържа, четвъртата да постигне повече. Предприемачеството не е чиста наука и не е лесно – в противен случай тук би имало хиляди предприемачи. Имаме нужда от хора, които да поемат по тази пътека и да разберат, че това е интуитивен процес, при който надеждата е да се открие онзи проект, който да ги изстреля нагоре.

Бихте ли казали, че ИТ сферата е по-лесна за започване на бизнес, защото в сравнение с области като медицината и зелените технологии например има по-малко регулации?

Това е труден въпрос. Бих казал, че може би е по-бързо, тестовете могат да са по-бързи. В рамките на две години разбирате дали ще потръгне, или не, докато във фармацевтиката и за 10 години не е сигурно дали ще има успех. Така че от тази гледна точка е по-лесно и посоката може да се променя по-бързо. Но възвръщаемостта обикновено е по-ниска, отколкото при лекарствата. От друга страна обаче рискът при ИТ бизнеса е по-малък. Все пак не бих казал, че е по-лесно, защото рискът и леснотата не винаги се припокриват.

Кога е по-подходящо или по-лесно започването на бизнес – по време на криза или при икономически бум?

Шансовете за успех в голяма степен зависят от идеята и нейното изпълнение. Ако започвате бизнес по време на криза, имате няколко предимства и недостатъци. Сред плюсовете са, че разходите за наеми например са много ниски в сравнение с период на бум. Така можете да наемете офис площ доста евтино. Също така можете да назначите хора за по-малко пари. Но една от спънките е, че е доста по-трудно достигането до пари, защото много малко хора са достатъчно проницателни да инвестират при спад, за да могат да са на върха при възхода.

От друга страна, ако искате да започнете бизнес в период на икономически бум, то разходите ще са по-високи. Тогава е по-лесно достигането до повече средства, но след този бум всички възможности за финансиране може би ще са изчерпани.

Много е трудно да се каже кога е идеалното време. Наистина зависи от това възможностите, които търсите и съществуващият пазар да си паснат във времеви аспект. Затова не зависи дали сте в период на бум или рецесия, ако е налична възможност, която има нужда да бъде адресирана тогава, защото тогава е моментът. Тогава трябва да тръгнете след нея.

Кои са най-често срещаните слабости на българските студенти относно предприемачеството?

Слабостите определено са онова, на което традиционната система не учи – меките умения, маркетинговите познания и познанията за глобалните пазари. Това са трите сфери, които смятам, че липсват и някак изолират студентите, които не могат да погледнат навън и да разберат как да маркетират нещо в страната и в чужбина. Никога не се учат меките презентаторски умения, а това е нещо, което определено е нужно, ако се опитвате да продадете каквото и да било. Ние адресираме тези пропуски в нашата магистратура, но това е само една програма, а има много други хора, които не са в нея. Техническата компетентност е наистина добра. Това никога не е било под въпрос. Истинските проблеми са онези гледащи навън, по-модерни умения на 21 век, които не се преподават в училищата и университетите.

В СУ вие преподавате на английски. Всички студенти ли могат свободно и активно да комуникират с вас?

Разбираме се доста добре. Живея в Европа от много години и израснах в средния запад на САЩ, който е относително свободен от акценти. Преподаването и говоренето на английски в Европа ме научи да говоря по-бавно, по-отчетливо, често се опитвам да използвам по-прости думи и по-малко идиоми, така че студентите, към които се обръщам, да могат да ме разберат по-лесно. Ако вземете някой оттук, студентите вероятно трудно ще го разберат.

Има някои студенти, които говорят английски много добре, но има и други, които разбират, но не са свикнали да говорят. Английският не е най-красивият език на света, но е най-използваният бизнес език. Той е втори език за много хора и е един вид международен стандарт за комуникация. Така че това е нещо, което също трябва повече да се упражнява в училищата – повече говорене, а не просто правене на писмени тестове и учене на думи.

Кое е основното, на което искате да научите студентите си?

Едно нещо, на което се опитваме да ги научим, е, че предприемачеството е много важно. Тези, които идват на лекциите, вярват в това, защото иначе нямаше да запишат магистратура в тази сфера.

Постигането на определено ниво на разбиране на пазарите и маркетинга е нещо, което наистина липсва и се опитваме да преподаваме. Когато разполагате с изобретение и искате да го позиционирате на пазара, трябва да разбирате този пазар, а пазарът са клиентите. Степента на зрялост на потребителите е различна. Така че, ако се опитвате да внесете технологичен продукт на един пазар, трябва да разберете дали има ранни ползватели, които харесват технологиите и ги купуват. Един въпрос, който често задавам, е „Кой притежава iPhone, Sony Ericsson или BlackBerry?“. Много хора вдигат ръка. Тогава им казвам, че са купили съответния продукт, защото са вярвали, че това е най-добрият избор на технология за тях. След това добавям „Сега вземете тази технология и я продайте на родителите си. Те са масовият пазар, те са най-големият дял хора, на които можете да продавате.“ Разбирането на клиентите е важно. Ако не ги разбирате, ще подминете пазара и ще се провалите.

Въпросите зададе: Тихомир Иванов





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X