Центрове За Данни

Унифициран API подпомага софтуерното управление на компоненти в центъра за данни

Владимир Владков

Бъдещето принадлежи на по-бързия, тъй като почти всичко от нашия бизнес живот и ежедневие се променя непрекъснато, което налага и непрекъснато адаптиране. А по-бърз днес означава да имаш конкурентно предимство, заяви Денислав Денчев, технологичен консултант в Hewlett Packard Enterprise, управлявана от Selectium в България на съвместно събитие за технологични решения за бизнес в облака, организирано съвместно с оператора A1 в офиса на М Кар София, вносител на BMW и MINI у нас.

Използването на облачен модел поражда редица предизвикателства, свързани както с наследената инфраструктура и работещите върху нея "тежки" приложения, така и опасения, свързани със сигурност, недостиг на умения, регулаторни изисквания като GDPR например, промяна на културата и на бизнес моделите на компаниите и др.

По отношение на законовите разпоредби, те могат да бъдат свързани с технически изисквания за сигурност, закъснение, достъп до данни. Наблюдаваме все по-голямата хибридност на услугите. Това означава, че клиентът разполагат със свой център за данни, в който работят приложения и някакви услуги, те ги управляват по някакъв начин, и такива, които са извън този център за данни. Тези приложения и услуги трябва да бъдат съчетани и да работят заедно. Въпросът е дали това, с което разполагаме днес като инфраструктура и технологии, е подходящо за онова, което ни очаква утре, обясни Денчев.

А какво ни очаква утре?
Утре ще има все по-голямо разнообразие от приложения, които изискват различни ресурси. Приложенията, които използваме в момента и работят в нашите центрове за данни, са разработени с достъпните към минал момент технологии. Облачните приложения обаче изискват други ресурси, други технологии и не могат лесно да бъдат пренесени в друга една среда като локалния ЦОД.

Друго предизвикателство е сигурността – дали това, което изнасяме извън нашата компания, е достатъчно добре защитено. Има начин това да бъде направено. Когато изнасяме извън локалния център критични данни, които искаме да достъпваме максимално бързо, това е изключително важно, допълни специалистът.

Стратегията на HPE за улесняване на достъпа до хибридни ИТ се фокусира в 3 области – софтуерно дефинирана инфраструктура, интелигентна периферия и услуги за самите предприятия. "Интелигентната периферия е термин, който събира множество технологии. Тенденция в последно време е данните да не се генерират в центровете за данни, а извън тях – в мобилни устройства, в автомобили, датчици, отдалечени точки. Всички тези данни трябва да бъдат обработени и да бъдат обработени и филтрирани преди да се изпратят в центровете за данни. Всички тези процеси са обединени в ключовия термин "интелигентна периферия", обясни Денислав Денчев.

Софтуерно дефиниране на ресурсите
Софтуерно дефинираната инфраструктура е един от последните етапи на развитие на ИТ индустрията. В началото традиционният подход за изграждане на информационни технологии в центровете за данни разчита на т.нар. "силози", съвкупност от физически или виртуални компоненти, които клиентът е избрал като най – подходящи по определени критерии. "Но трябва да направим така, че всички тези компоненти да заработят заедно. Този подход се развива от много време и все още е релевантен за редица ситуации. Ако искаме да внедрим ИТ инфраструктура за нови приложения в рамките на часове обаче, това определено не е най-добрият начин", каза Денчев.

Първото решение на този проблем се нарича конвергирана инфраструктура. Част от компонентите или всички са обединени в едно решение, което е предварително изградено, конфигурирано и предоставено на клиента в неговия център за данни. "Така се спестява изключително много времето за интреграция. Този начин за предоставяне на инфраструктура се оказа подходящ за решаване на някои предизвикателства, особено в специфични среди, обясни консултантът от HPE. - Когато обаче искаме да имаме наистина бърза реакция, ни трябват други два подхода – т.нар. хиперконвергенция и т.нар. "композируемата" инфраструктура."

Идеята за хиперконвергенцията се появява вследствие на натрупаната огромна неизползвана изчислителна мощ на процесорите в сървърите. "Специалистите се замислиха дали не могат да използват тази мощ за нещо, което не е стандартното приложение. Хиперконвергентната среда може да емулира всички компоненти (ToR комутатори, сървъри и хипервайзори, комутатори за системи за съхранение, споделени системи за съхранение на данни, WAN оптимизация, SSD масиви и др.), или с други думи, да ги дефинира софтуерно. Именно чрез процесорните ресурси, които има в едно сървърно шаси, можем да изграждаме система за съхранение на данни, която да е споделена, можем да използваме продукционна среда, дефинирана чрез софтуерни средства, можем да внедряваме нови системи за съхранение на данни, които използват флаш технологии, можем и да организираме защитата на данните по един много интелигентен начин", обясни Денчев.

Този подход решава до голяма степен проблема с многото на брой и разнородни устройства, които изискват много сериозна подготовка и познания, за да бъдат интегрирани и съчетани. "Нашето решение HPE SimpliVity се базира на модулна архитектура, която може да стартира само с два съсрвърни компонента заедно с комуникационно оборудване, които могат да бъдат управлявани от хора със стандартно познания в сферата на виртуализацията като HyperV и VMware".

Основни характеристики на средата HPE SimpliVity
Тя е модулна. "Основното, за което се грижим, е тази среда да бъде високопроизводителна. Тя може да бъде както хибридна (HDD и SSD), така и само с флаш технология. Хиперконвергентната платформа SimpliVity се предлага в два варианта – само софтуерно дефиниран и т.нар. хардуерно акселериран, обясни Денчев.

Стандартният подход на софтуерно дефиниране дава възможност за реализиране на тази среда с изцяло собствени средства и неспецифичен хардуер. "Но когато искаме да поддържаме по-специфични приложения, например - транзакционни такива, които изискват кратко време на отговор, това може да се окаже проблем. Затова използваме устройства, които дават възможност такива приложения да работят достатъчно леко.
От гледна точка на сигурността, се използват както локални средства за защита (като RAID контролери), така и разпределени – чрез софтуерни средства се копират данните в самите модули. Те могат да бъдат копирани както в самия център за данни, така и извън него. Решенията са модулни, така че малка фирма може да стартира с две устройства (при пълна защита на данните дори и при отпадане на повече от 1 компонент), и можем да разпростираме тази архитектура извън нашия център, извън града, дори извън континента, каза консултантът от HPE.

"Едно от най-уникалните неща в тази архитектура е именно възможността да знаем и да управляваме нашите данни, без значение къде се намират във всеки един момент. Ако имаме данни, които управляваме и обработваме локално и сме ги копирали някъде другаде, има индекс, който ни помага да знаем къде се намират, точно в какъв вид са и можем да ги достъпим във всеки момент. Тази технология е с постоянно включени средства за компресия и дедупликация, което ѝ осигурява огромна ефективност при съединяването на данни. Това ни дава възможност с малка инвестиция да съхраним много данни", коментира Денчев.

Един от големите организации, които използват хиперконвергентната технология SimpliVity е Red Bull. Отборът от Formula 1 използва платформата се бърз анализ на данните след всяка обиколка. "Това е изключително важно, защото те знаят във всеки един момент как се държи болидът в различните ситуации. Всичко това се анализира, за да се правят подобрения, като времето за обработка е спаднало от 9 на 2 минути."

Композируема инфраструктура
Има и ограничения като при всяка технология, разбира се. "Какво правим, ако нашата среда не е изцяло виртуализирана и искаме да разчитаме на т.нар.контейнерни технологии? В този случай HPE предлага т.нар. композируема инфраструктура", каза Денчев. Идеята за нея се появява през 2017 г. За година и половина специалистите развиват идеята до готов продукт, наречен Synergy.

Най-важната характеристика на тази технология е събирането на различни видове ресурси, включително разпределени и различни по вид (физически, виртуални или контейнерни). Става дума както за изчислителните мощности, така и за паметта, съхранението на данни, комуникационните (т.е. свързаността между компонентите). "Всички те се обединяват в общи ресурсни "пулове" и всичко в тях може да бъде използвано от всеки един потребител, било то хардуерен компонент или приложение в вашата среда. Всеки един от тези ресурси във всеки момент може да бъде динамично заеман или освобождаван, т.е. ако не ни е необходим вече, можем да го "освободим" и да го използва друг потребител", обясни Денчев Композируемата инфраструктура може без проблеми да бъде съчетана с виртуализационна технология, но и да се използва в т. нар. bare metal режим.

Втората важна характеристика е софтуерното дефиниране, т.е. конфигуриране и управляване на тази среда чрез софтуерни средства, или политики. Софтуерът на HPE, който управлява (или още по-модерно "оркестрира") тези "политики", се нарича OneView. Политиките в този оркестратор се наричат профили, в които се "обрисува" средата, включваща както хардуерните компоненти (каква изчислителна мощ ни е нужна, колко памет, какво пространство за съхранение на данни, каква комуникационна среда), така и редица детайли за всеки компонент (ниво на фърмуер, драйвер, изолиране на дадени комуникационни елементи, реализиране на QoS правила) и др. Всичко това се дефинира в "профил", който след това се прилага мигновено и динамично във всяка среда и ресурсите да бъдат заделяни или освобождавани в общия ресурсен пул.

На трето място, важна характеристика на тази среда е централизираното управление. От техническа гледна точка за всеки компонент се изисква различен управляващ интерфейс (Vcenter или System Center), при системите за съхранение на данни има най-разнообразни интерфейси, включително команден ред. "Целта е всичко това да бъде управлявано от един единствен канал и език, преминаващ през т.нар. оркестратор", обясни Денчев. Този унифициран API може да бъде използван по различен начин – през стандартни виртуализационни технологии и VDI среди, попадащи в областта "ИТ операции", от инструменти в т.нар. DevOps среда при разработка на продукти, или в чисто облачна среда и от инструменти с отворен код. Освен това може да се съчетае и с инструменти за управление на съвсем различни среди (сградни, жилищни и електроинсталации) на различни партньори като Eaton, ABB, Schneider Electric и др. (Пълната презентация вижте във видеото от Facebook страницата на Computerworld България):





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X