Облаци

Облакът като основен ИТ формат в цифровата икономика

Владимир Владков

Владимир Владков

Световните тенденции за цифрова трансформация на бизнеса и преходът към нови бизнес модели и към икономика на знанията вече се проявяват и в България. Данните от помощно средство за производствени и бизнес процеси се превръщат в тяхна основа. Съответно нараства и значимостта на центровете за обработка на данни (ЦОД), както и интересът на купувачите към нови модели за получаване на ИТ услуги, главно към облачни услуги.

Повечето експерти посочват, че настъпват кардинални изменения в световната икономика. Традиционните механизми за растеж на бизнеса престават да работят. Необходимо е да се промени икономическият модел, да се търсят нови точки на растеж, отбелязват от VMware. — В новата икономика основно средство за производство стават ИКТ технологиите, а работниците в новия икономически начин на живот - разработчиците на софтуерни приложения, а първичните инструменти за работа с приложенията от цифровата икономика - смартфони и таблети.

За мнозина отдавна е очевидно, че старият подход към ИТ не работи. По данни от изследване на McKinsey, 87% от бизнес ръководители са недоволни от това, че не успяват да внедрят иновации заради бавната реакция на ИТ отдела. Голям брой от шефовете са планирали да свият през 2017 г. бюджетите и/или числеността на ИТ отделите, защото бизнесът ги смята за харчещи твърде много средства и с остарели функции.

В същото време между лидерите на цифровата икономика и догонващите ги съществуват сериозни културни и технологични разлики: „догонващите“ се концентрират върху оптимизация на съществуващите процеси, използвайки наследените ИТ, тъй като тяхната ИТ инфраструктура е толкова голяма, че е сложно в нея да бъдат правени каквито и да е бързи промени. Лидерите обаче играят по свои правила, игнорирайки съществуващите, и по подразбиране използват облачни подходи и технологии за по-голяма мобилност.

Облакът става не само де факто стандартен модел за използване на ИТ от новите цифрови компании, като така се премахва „дискриминацията“ на компаниите според техния размер и наличен бюджет. С внедряване на облачните модели редица услуги, по-рано недостъпни на много предприятия, особено малки и средни фирми, вече се използват активно от тях, отбелязват от Microsoft.

 

XaaS: традиционни и нови формати

Услугата „инфраструктура като услуга“ (IaaS) бе и си остава основна облачна услуга у нас. По данни на IDC, пазарът на облачни услуги в България ще се развива със средногодишен ръст 37,5% в периода 2014–2019 г., а пазарът на традиционни ИТ услуги ще расте само с 8,5%. Основен двигател на растежа остава интеграцията на облачни услуги с аналитични технологии, интернет на нещата и мобилност.

На форума Bulgarian Cloud Summit 2017, организиран в средата на май от КРИБ, Vivacom и Huawei, бе обявено, че ИТ инвестициите в света растат годишно с около 8%, но при облачните технологии ръстовете са двуцифрени, около 40%. В България две трети от малките и средни фирми използвали облачни технологии, докато в Европа около половината от SMB фирмите разчитат на такива технологии. Използването на е-поща като услуга тип Gmail, на облачно съхранение от типа на Dropbox или на мобилното съхранение чрез услуги като Capture на Telenor или на pCloud от Vivacom също се разглеждат като „облачно потребление“ и са много популярни сред по-малките фирми, но реалните големи ползи от облака се усещат при по-мащабни внедрявания. Именно затова Vivacom съвместно с Hauwei започва да предлага цялостен пакет облачни услуги под името Viva Cloud. „Облачните технологии са новата нормалност. Те дават възможност за революция на бизнеса и на икономическите модели“, обяви на форума Спас Русев, председател на Надзорния съвет на Vivacom. Чрез новото предложение операторът ще се стреми да се превърне от доставчик на свързаност в доставчик на софтуер и услуги.

Според него, през 2018 г. услугите в частния и публичния сектор у нас ще растат стремглаво, като съществените инвестиции ще са в облачните технологии, тъй като компаниите търсят правилния начин за цифрова трансформация на бизнес си.

Българската държава също се е фокусирала върху облачните технологии като средство за по-ефективна работа на различните централни и местни ведомства, които все повече ще използват системи с отворен код. Приложенията и регистрите пък ще разчитат на споделените ресурси на бъдещия държавен хибриден облак, който ще се изгражда в партньорство с бизнеса, коментира Росен Желязков, председател на Държавната агенция за е-управление (ДАЕУ). Част от това партньорство е споделяне на изградената инфраструктура и от държавата, и от операторите, като за целта са нужни някои законодателни промени

Най-големи инвестиции компаниите в Централна и Източна Европа правят в услуги, свързани с частните облаци, следвани от инвестиции в SaaS и от платформите като услуга (PaaS), твърдят от IDC.

Компания като SAP от няколко години промени профила си от доставчик на ERP софтуер в доставчик на платформени решения. Само за първото тримесечие на 2017 г. тя отчете 43% ръст на облачния си бизнес, а всички нови проекти, върху които работят партньорите на SAP у нас през първите 4 месеца на годината, са базирани на S/4HANA. “Корпоративните клиенти в България търсят платформата SAP Cloud, но не само като база за разгръщане на традиционни приложения, а и за т.нар. „продуктизация“, т.е. заедно със SAP нейните партньори разработват специфични продукти за даден клиент, които също работят в SAP Cloud”, заяви Румяна Тренчева, изпълнителен директор на SAP за Югоизточна Европа.

Всъщност една от новите облачни услуги, включени в пакета Viva Cloud, е именно SAP HANA. “Vivacom работи като доставчик на платформа и системен интегратор за бизнеса (големи компании, правителство и публичен сектор), осигурявайки инфраструктурата и надеждни решения заедно със стратегически партньори като Huawei”, обясниха от оператора. Типовете облачни услуги, които ще предоставя първоначално компанията, включват виртуален център за данни, ИТ ресурси, архивиране, възстановяване след бедствия, SAP HANA, платформа за софтуерен развой, както и специфични бизнес решения.

 

Облачен бизнес за всички

Широки са възможностите, откриващи се пред българските ИТ компании, които могат да допълнят предлаганите по модела SaaS софтуерни приложения на водещи световни производители заедно със свои услуги по внедряване, интеграция, настройка, управление и т.н. При това купувачите получават настроена за тях услуга, отчитаща конкретните им специфични нужди и изисквания. Често облачната услуга се предлага с ежемесечна вноска, като тази финансова схема е изгодна за всички участници на пазара.

Освен класическите облачни модели IaaS, PaaS и SaaS (вж. фиг. 1), редица доставчици предлагат уникални формати по модела XaaS. Някои вече предлагат наем на оборудване тип HaaS (Hardware-as-a-Service). За разлика от традиционната услуга по наемане на сървъри (dedicated), HaaS предполага възможност за получаване на цялото необходимо оборудване, при това не само на инфраструктурата (сървъри, системи за съхранение, мрежови устройства), а и клиентски устройства (PC, монитори, ноутбуци, периферия). Наемането на оборудване може да е краткосрочно, така и дългосрочно, заедно със съответната техническа поддръжка и различни варианти за продължаване (замяна, модернизация, изкупуване и др.).

Подобна услуга се ползва от клиенти, които са получили отказ от лизингови компании, а предвид сложната икономическа обстановка все повече компании се стараят да превърнат капиталовите разходи в оперативни (от CAPEX в OPEX). Операторите все по-активно развиват услуги на базата на собствени центрове, почти винаги двойно резервирани. У нас действат редица подобни „независими“ центрове за данни. Техният „капацитет“ се запълва изключително бързо не само заради ценовите предимства, но и заради изключително високоскоростната мрежова свързаност (интерконект), както и заради надеждната и отказоустойчива работа на използваните модерни технологии и най-добри практики. Освен това световната тенденция показва намаляване на интереса към изграждане на собствен център или сървърна зала и преориентиране към услугите на по-професионално изградени и поддържани центрове за данни (вж. статията "Броят на ЦОД спада, потребителите предпочитат да наемат" ).

 

Инженерна инфраструктура „в облака“

Фундамент за всеки ЦОД е неговата инженерна инфраструктура, включително система за непрекъсваемо електрозахранване и климатизация. В условията на все по-сложни ЦОД модели, от една страна, и нарастващото значение на тяхната непрекъсната работа, от друга, се повишава и важността на наличната ефективна система за управление.

Според Schneider Electric в областта на решенията за управление на изчислители центрове в региона се забелязват три нива на задачите, решавани от системите за управление. Първото е — недопускане на прекъсвания и аварии, които могат да доведат до непредсказуеми негативни последици. До 70% от отказите са свързани с човешкия фактор: грешки, неточна или несвоевременна реакция. От средство за управление се нуждае не само контролът на физическата инфраструктура и мониторингът на параметрите, а и осигуряването на бърза реакция и възстановяване.

Второто ниво е обезпечаване на устойчива работа и развитие на инженерната инфраструктура. Основни заплахи в този контекст са грешките при планиране, недостигът на ресурси, лошото разпределение на натоварването, излишното или недостатъчното резервиране, грешки при експлоатацията. Накрая третото най-високо ниво е постигане на максимална гъвкавост и най-добрите показатели. На това могат да попречат ниската (или неопределена) ефективност, грешки в изчисленията при оценката на TCO и ROI, грешки при вземане на стратегически решения.

Последствията от проблемите, възникнали на второ и трето ниво, са висока цена на експлоатацията, закъснения при реализацията на проекти и внедряването на нови технологии, а това води и до загуба на конкурентни предимства на пазара. Решаването на подобни проблеми става чрез съвременни системи са управление DCIM и предлаганите от тях средства за планиране на измененията, отчитане на наличните активи и тяхното взаимодействие, оценка на разходите и намаляване на рисковете, прогнозиране и моделиране.

Специалистите посочват 2 основни подхода, които следват компаниите при разгръщане на системи за управление на инженерна инфраструктура. Първият подход поставя начело осигуряването на надеждност и предоставяне на доказателства за нея на бизнес ръководителите. Често акцентът е върху мониторинга на инфраструктурата,

Вторият подход е насочен към повишаване на ефективността. В ЦОД на руския клон на австрийска банка са били доволни от надеждността на комплекса от разпределени ЦОД, но не били уверени, че всичко е организирано достатъчно ефективно и оптимално. Решили да инвестират в инструмент за анализ на инфраструктурата, чрез който да премахнат неефективните активи, ако бъдат открити такива. В този проект е било предвидено да се използват средства за мониторинг и управление на експлоатацията, но акцент е върху оценката на рентабилността и намаляване на общата цена за притежание (TCO).

Някои иновативни подходи за непрекъсваемо захранване на оборудването разчита на системи с постоянен ток. Заради големия брой преобразувания на енергията, ефективността на системите за електрозахранване, в които се използват традиционни UPS с променлив ток, е доста ниска. Според специалистите, в такава схема загубите между трансформатора и сървъра са 21 до 27%. В система с използване на UPS с постоянен ток, разгърната в ЦОД на Facebook, тези загуби не надхвърлят 7,5%.

В ЦОД на интернет гиганта използват шкафове тип Open Rack, изградени според спецификациите на организацията Open Compute. В средата на такъв шкаф се поставя интегриран захранващ блок с постоянен ток, който ще обслужва всички сървъри (в самите сървърни кутии няма захранващи блокове). В същия шкаф са и акумулаторните батерии на 48 V, осигуряващи резервно електрозахранване при авария в основната система за електроснабдяване. Освен по-висока ефективност, такова решение за организиране на непрекъсваемо електрозахранване има и по-висока надеждност (заради по-малкия брой компоненти).

Другият вариант е система за захранване с постоянен ток с високо напрежение (High Voltage Direct Current, HVDC), която бе разработена първоначално за телекомуникационни оператори с голям парк от оборудване, разчитащо на работа с постоянен ток. В този случай на оборудването директно се подава напрежение 380 V, а АКБ са монтирани централизирано. Използването на високо напрежение намалява загубите при преноса на електроенергия. Самото оборудване е по-евтино, по-просто и по-надеждно. Подобни решения се използват например в ЦОД на China Telecom и China Unicom. Такива системи с постоянен ток са перспективни и за големи ЦОД.

Облакът успешно се използва и за поддръжка на инженерната инфраструктура в работоспособно състояние. Според Schneider Electric, новият модел за предоставяне на сервизни услуги StruxureOn се базира на анализа на голям обем данни, събрани от инженерните системи, експлоатирани в различни страни по света. Изучаването на вече случили се инциденти позволява отрано да бъдат предвидени аналогични проблеми при функционирането на системи и проактивно да се проведат необходимите профилактични работи.

Проактивната услуга помага по-добре да бъде обслужвано оборудването, следователно за осигуряване на по-надеждна работа. Освен това такава услуга позволява да бъдат икономисани средства, тъй като работа по обслужване на оборудването се провежда само тогава, когато действително е необходимо, допълват от компанията.

Освен облачните технологии, в инженерните инфраструктури на ЦОД започват да се прилагат и други „горещи“ иновации, такива като Интернет на нещата (IoT). Става дума за включване на елементи от системата на електроснабдяване по стандартна мрежа Ethernet за събиране и анализ на различни данни. Такъв подход е реализиран в системата за „умен“ щит на Schneider Electric.

При традиционния подход събирането на информация на голям обект от всички автомати, устройства за защита и датчици се губят много сили и време, като за година персоналът може да измине стотици километри. Технологията IoT позволява мигновено получаване на нужната информация на компютър, таблет или смартфон.

Самото свързване на „умния“ щит е просто: достатъчно е той да се свърже с комутационен Ethernet кабел или с безжична Wi-Fi връзка. След това от браузъра или мобилното приложение може да се отиде на адреса на всеки елемент и да се получи необходимата информация. За анализа на потреблението на електричество и състоянието на оборудването в реално време, както и за прогнозиране е разработен софтуерът StruxureWare Power Monitoring Expert. За общо управление на всички инженерни системи в сградата, както енергийните, така и климатичните, осветлението и т.н. Schneider Electric предлага софтуерното приложение StruxureWare Building Operation.

Специалистите на Schneider Electric посочват две направления за намаляване на разходите при използване на „умни“ щитове. Първо за намаляване на финансовата щета от внезапни аварии — например вследствие на непредвидени пикове на натоварването, влошаване на качеството на електроенергията или други причини. Второ, за свиване на текущите разходи за техническо обслужване на системите за електроснабдяване и на инженерните системи в обекта.

 

Интегрирана ИТ инфраструктура

Според някои от големи доставчици, сред които и Cisco, вариантът „сглоби си сам“ позволява на купувача да икономиса 10–15% от средствата, но при това се увеличава времето за внедряване, усложнява се управлението на системата, повишава се рискът. Очевидни са плюсовете от интегрираните решения — проверен дизайн, готови сценарии за внедряване, единно управление и добро мащабиране.

От каква инфраструктура има нужда облакът? От лесно мащабируем ресурсен пул, от който може да бъде получено всичко, което е необходимо в дадения момент „по заявка“. И именно хиперконвергентните решения са идеални за разгръщане на облака. При използване на такива решения ИТ инфраструктурата не се нуждае от големи първоначални инвестиции, тъй като те позволяват лесно увеличаване на стандартните модули според ръста на натоварването и броя на услугите. Освен това хиперконвергентните решения лесно се интегрират със стоящите над тях софтуерни приложения, вкл. оркестратор и портал, а цялото управление се осъществява чрез единен интерфейс - не е нужно отделно да се контролира виртуализационната среда, съхранението на данни, средствата за резервиране и т.н. В тази връзка за системите са важни функции като дедупликация и компресиране на всички данни, „мигновен“ бекъп и възстановяване на виртуални машини, както и възможност за миграция на данни и приложения между териториално отдалечени обекти. Това дава възможност за реализация на георазпределени комплекси, което е изключително важно за отказоустойчиви облачни системи.

В ИТ бранша обаче все още се спори кой подход (конвергентен или хиперконвергентен) е по-добър. От Cisco съветват да се анализира типът на натоварването. Ако в клиентската система има една голяма база данни или друго голямо натоварване, за предпочитане са традиционните решения, които се разработват и оптимизират за поддръжка на такива тежки задачи. При наличие обаче на множество неголеми работни натоварвания, например стотина виртуални машини с дискове до 500 GB, хиперконвергенцията е решението, което ще позволи да се намали себестойността, да се опрости управлението и да се подобри мащабирането“.

 

Пренастройване на мрежата

Новият подход към организиране на ИТ променя и изискванията към мрежовата инфраструктура. Те се проявяват при смяна на базовата архитектура на мрежата, осъществена според принципа „програмируемост (SDN), развитие на средствата за автоматизация и т.н.

Навремето сървърната виртуализация стана онзи инструмент, който позволи да се отдели инфраструктурата от предоставяните от нея услуги. Днес същото става и при мрежите. При реализация на SDN могат да се използват насложени (overlay) виртуални мрежи (това предлагат от VMware), вместо да се правят опити за автоматизиране на управлението чрез специален хардуер (така разбират SDN реализацията много други производители). При всички положения важно е нивото на абстракция, върху което могат да се реализират различни мрежови услуги като маршрутизация, комутация, защитни стени и др.

Днес се променя не само мрежовата архитектура, но и разбирането за това какво трябва да представлява хардуерната платформа на мрежовото устройство. От затворени „черни кутии“ със заключено програмно управление браншът преминава към отворени платформи, които позволяват работа с различни операционни системи и мрежови приложения. Процесите в мрежовите среди са подобни на онези, които настъпиха при прехода към стандартна x86-платформа при компютрите, а това даде тласък на развитието на разнообразни приложения.

Новите мрежови архитектури, в частност комутационната фабрика, предполагат още по-висока плътност на портовете. Затова разработчиците на кабелни системи усъвършенстват свои комутационни панели както за медна преносна среда, така и за оптика. Очевидна е и тенденцията за увеличаване на дела на оптичните кабелни системи, тъй като те осигуряват по-голяма скорост при преноса на данни на големи разстояния.

Друго важно изискване на съвременните ЦОД е много бързото осъществяване на свързванията и поддръжката на различни изменения. Именно затова все по-често се прилагат предварително терминирани кабелни решения. Те преминават през цялостно тестване още в завода производител, което позволява по-бързо сертифициране на линиите, изградени с тези решения.

 

Многооблачно бъдеще

Бъдещето не е нито в частните, нито в публичните облаци, то е мултиоблачно и хибридно. С други думи все повече потребители ще използват както частни, така и публични облаци, оптимизирайки разпределението на натоварване в съответствие с текущите задачи и потребности. VMware прогнозира, че при хибридните системи делът на публичните облаци ще расте (вж. Фиг. 2).


Облакът като основен ИТ формат в цифровата икономика

© Владимир Владков, Computerworld.bg

Фиг. 2 Развитие на частните и на публичните облаци

Лидерите в цифровия бизнес използват средно по 7 облака. На следващ етап от развитието на технологията за виртуализация се планира осигуряване на облачна виртуализация, както и на безопасност и ефективно управление на мултиоблачни инфраструктури. Абстракцията в мултиоблачната среда ще се изгражда на базата на програмно дефинирани мрежи, а архитектурата на микроуслугите ще осигури ниво на мащабируемост и еластичност на обслужващите платформи, което е необходимо за приложенията от цифровата икономика, прогнозират от VMware.

Наличието на съвременни центрове за обработка на данни е необходимо условие, за да се влеят предприятията в световните процеси по цифрова трансформация, а не да се окажат в периферията.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X