Кариера

90 000 българи са се преквалифицирали през 2019, предпочитат ИТ курсове

Владимир Владков

Повече от 90 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година, като всеки четвърти от тях е получил свидетелство за нова професия, съобщи Емилияна Димитрова, председател на НАПОО. "Гарантирането на качество и стандарти в професионалното обучение ще повишат доверието в него в дългосрочен план, както на бизнеса, така и на обучаваните лица", допълва тя.

Най-предпочитаните обучения са за компютърни графици и графични дизайнери, организатори на интернет приложения, помощник-възпитатели и заварчици. Само през 2020 г. над 2000 българи са получили правоспособност за заварчици и програмисти. Това показват данните на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), представени по време на виртуална пресконференция за популяризирането на дейностите по проекта "Качество и ефективност", изпълняван от НАПОО, в партньорство със социалното министерство и Агенцията по заетостта.

За съжаление България е на предпоследно място по участие на гражданите в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионалното обучение, коментира Димитрова. Средният процент по този показател на ЕС е близо 15%, а за България този процент е 2 на сто. "Въпреки това се запазва интересът към обучението по професиите оперативен счетоводител, охранител, фризьор, козметик, маникюрист, монтьор и техник на транспортна техника. Намалява интересът към обучението за озеленители, помощници в строителството, камериери, продавач-консултанти, ресторантьори и офис-мениджъри", показват още данните на НАПОО.

Квалификацията и професионалното обучение са важни приоритети за следващия програмен период, като ще се финансират различни мерки за пазара на труда. Европейските средства, които ще бъдат разходвани в следващите 7 години, са на стойност 2 милиарда и 167 милиона лева. Те ще са насочени към инвестиции в ученето през целия живот, професионалната мобилност, развитието на нови компетенции, валидирането на умения и др., допълва заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. В момента се обсъждал Планът за възстановяване и устойчивост, чрез който работодателите, синдикатите, университетите и институциите ще могат да участват с предложения за реформи, така че да гарантират по-гъвкава и адекватна система за обучение.

Основният приоритет е развитието на умения, нужни на пазара на труда, както и формирането на дигитални компетенции, които отговарят на европейската рамка, но и са съобразени с длъжностите и професиите, твърди заместник-министърът. Тя лансира идеята за създаването на единен сертификационен център, който да оценява резултатите от обученията, включително и тези за дигитални умения, така че да се гарантира качествен резултат за бизнеса.

Проучване на НАПОО показва, че 50% от работодателите не са запознати със системата за професионално обучение в лицензираните обучителни центрове, а и липсва връзка с потребностите на бизнеса, като придобитите умения не са актуални и не съответстват на потребностите на работодателите, коментира инж. Емилияна Димитрова, председател на НАПОО. 70% от представителите на бизнеса, участници в допитването, заявяват, че не биха се ангажирали с разработване на държавни образователни стандарти по професии, учебни програми и задания за изпити по професии, но одобряват и подкрепят дуалната система на обучение. От своя страна, представителите на центровете за професионално обучение посочват, че за тях са проблемни административните изисквания, слабото участие на бизнеса и "обезценяването" на документите за професионална квалификация. Половината от включените в обучения пък имат очаквания да си намерят нова работа след курсовете, като това е и водещата причина да се включат в професионално обучение.

Заради COVID пандемията 70% от центровете за професионално обучение в страната са преустановили провеждането на обучения, коментира Красимира Брозиг, главен секретар на НАПОО. Повечето центрове за професионално обучение нямат ресурси за организиране на онлайн обучение, като всеки четвърти обучителен център няма интернет страница. Не са малко и случаите на отказ от обучение в реална работна среда заради страх от инфектиране, допълни главният секретар на НАПОО.

В рамките на своя проект за качество и ефективност на професионалното образование НАПОО ще създаде система, която да улесни гражданите в избора на подходяща за тях професия, както и за идентифициране на обучаващия център, показал добро качество, като то ще се оценява според резултатите на изпитите, процента завършили, които са намерили работа и други фактори. От друга страна, чрез изследването на реализацията на обучените лица и оценката на работодателите за справянето им в реална работна среда, ще се идентифицират липсващите компетенции, които трябва да бъдат развити в професионалните курсове. В рамките на проекта се планира и надграждане на информационната система на НАПОО, което да доведе до ефективно планиране на финансови механизми за професионална квалификация на заети и безработни лица. Новите модули в информационната система ще облекчат както НАПОО в процеса на контрол на центровете за професионално обучение, така и самите центрове в процеса на документиране на проведеното обучение, стана ясно още по време виртуалната пресконференция, обяснява Красимира Брозиг, главен секретар на НАПОО.

Снимка: Архив на Computerworld




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X