Кариера

Николай Ангов: Работим за създаването на 30 000 софтуерни специалисти

Computer World

Николай Ангов е съветник в кабинета на заместник министър-председателя по коалиционна политика и публична администрация Румяна Бъчварова. Той се съгласи да разкаже повече за Концепция за създаването на 30 000 софтуерни специалисти в България, по която правителството работи.

Как се зароди идеята за създаване на Концепция за създаването на 30 000 софтуерни специалисти в България?

Идеята се зароди в резултат на обмисляния какво може да се направи чрез ресорните министерства, за да подпомогнем икономическото развитие на страната, бидейки част от кабинета на един от вицепремиерите в правителството.

След няколко разговора възникна предложение между заместник министър-председателите Ивайло Калфин и Румяна Бъчварова за обучаване на крупен брой ИТ специалисти.

В рамките на 1-2 седмици изготвихме и икономическа обосновка за това предложение, т.е. калкулация на възвръщаемостта от инвестицията на средства от националния бюджет и от европейските структурни фондове, или оценка на въздействието.

Оценката се оказа изключително положителна, отношението на приходи спрямо разходи за хазната е 30:1, т.е. 30 пъти повече са постъпленията, отколкото харчовете за държавния бюджет, в следващите 20 години напред, и то във вид на данъци.


Обсъдихте ли концепцията с представителите на браншовите асоциации и как реагираха те?

Започнахме консултации с БАИТ и БАСКОМ относно това дали наистина такова повишаване на кадрите ще бъде полезно за тях. Опасенията ни бяха да не би да обучим повече кадри, отколкото се търсят на пазара на труда и това да доведе до изкривяване на структурата и до понижаване на равнището на заплащане в ИТ сектора.

Данните, които получихме от Министерството на труда и социалната политика, Министерство на икономиката, Българска агенция за инвестиции и от двете асоциации сочат, че на практика ИТ сектора в България в момента пропуска ползи, защото няма достатъчно кадри.

Реакцията от страна на основните ИТ браншови организации беше изключително добра, те са отворени към сътрудничество в това начинание, защото то подпомага съществуването и развитието на техните членове. Те дадоха много препоръки, голяма част от които бяха отразени. Някои идеи не бяха приложими за системата на българското средно и висше образование.

В подготовката на концепцията търсихме устойчиво решение на проблема. Най-лесното решение беше да се повиши прагът на финансиране за всеки студент в техническите и инженерните специалности, но този вариант беше отхвърлен, защото не би довел до по-високо качество, освен това в момента се откриват около 4500 места за студенти в ИТ специалности и над 800 от тях остават незапълнени. Явно някои от висшите училища не са достатъчно атрактивни и не успяват да запълнят бройките си. От друга страна, има университети, които имат значително по-голям интерес, отколкото са свободните бройки.

Така предефинирахме темата към въпроса как да накараме университетите, които дават добро качество, да повишат приема си.

След това направихме и срещи с университетите, които бяха класирани най-добре в рейтинговата система на висшите училища. Те обясниха, че интересът от страна на студентите е висок, но не разполагат с необходимия брой преподаватели и с подходящата за целта материална база, и че ако повишат приема си при настоящите условия, това може да доведе до още по-сериозно влошаване на качеството. Стигнахме до извода, че трябва да намерим решение на тези проблеми.

Разработваме идеята да привлечем повече докторанти за академична дейност в университетите, предлагащи професионално направление 4.6 „Информатика и компютърни науки” и в професионално направление 5.3. „Комуникационна и компютърна техника“. Ще подготвим срещи в университетите с магистри от компаниите, така че да убедим част от ИТ фирмите да стимулират свои служители да подготвят докторантури. Докторантите ще разработват теми, които са близки до тематиката, в която компаниите работят, така че фирмите да развиват новите си технологии в един по-академичен вид.

Що се отнася до интереса към специалностите, подготвихме няколко мерки.

На първо място, мрежата за кариерно ориентиране, която функционира към МОН, ще получи рекламни материали от ИТ асоциациите за възможностите за реализация в сектора, които от своя страна ще разпространи сред учениците. Дейността на тази мрежа ще се финансира през оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР). На този етап ще използваме системата за кариерното ориентиране единствено като канал за комуникация.

Проблем се оказа нивото на преподаване на математиката и неприятната нагласа към този учебен предмет. За целта се опитваме да намерим и наложим по-нови методологии в преподаването по математика, включително да обучим преподавателите по математика допълнително, което ще се финансира чрез ОП НОИР. Една от методологиите, за които се застъпваме, е JumpMath, която показа много добри резултати. Даваме шанс да се направи сравнителен анализ дали тази методика е най-добрата.

Новият закон за висшето образование предвижда 60% от субсидията да се формира на база качество. С влизането му в сила, ако той бъде приет от Народното събрание, ние ще имаме инструмента, с който ще можем да даваме повече пари на университетите, които се справят добре, и обратното – ще отпускаме по-малко пари на висшите училища, които не постигат достатъчно високо качество.

По този начин ще бъдат концентрирани инвестициите в по-качественото образование. Оттам нататък, искаме да помогнем на университетите да постигнат разделение на бюджетите си. Ще ги насърчим парите, които идват по направленията, които се представят добре, да не бъдат изразходвани за покриване на загубите в направленията, които не се представят добре, защото това се очерта като един от сериозните текущи проблеми. Софтуерните факултети получават немалка субсидия, но тя бива преразпределена за администрация, които разходи са неизбежни, но и за покриване на загуби за други факултети. Ние ще се постараем да ограничим тази практика чрез редица мерки, включително и законодателни.

В средните училища има много програми, чрез които се постигат прилични възнаграждения за преподавателите. Сериозният проблем са разликите в населените места, защото в големите населени места, които са по-добри за живеене, имаме достатъчно и сравнително добре платени преподаватели. В малките населени места обаче учителите не искат да живеят и работят. В този смисъл, по-скоро ще работим по посока квалификация на учителите и подобряване на качеството им и ще разчитаме на намеренията за преструктуриране на училищната мрежа.

В момента говорим за доста ясна визия как ще изглежда училищната инфраструктура.

Развитието на сградния фонд в професионалните гимназии и университетите може да се извърши по оперативна програма „Региони в растеж“, по която са заложени средства за образователна инфраструктура.

В новия Закон за училищно и предучилищно образование, който беше приет от Народното събрание на 30 септември 2015 г. , и вече е обнародван в брой 79 на Държавен вестник от 13.10.2015 г., е въведена възможността познавателните книжки и учебните помагала да се създават като печатни издания, печатни издания с електронен вариант или електронни издания, а учебниците – като печатни издания или печатни издания с електронен вариант.

Електронното съдържание би ни позволило да адресираме учениците от различни населени места с един и същи учебен материал, което динамично можем да променяме. Такъв подход би помогнал и на учителите да повишат качеството на преподаване.

От догодина влиза в действие програма „Моят час“, с която ще се финансират извънкласни дейности за ученици по ОП НОИР. В рамките на тази програма учениците ще могат да получат знания от университетски преподаватели, като училищата ще могат да избират каква извънкласна дейност да осъществяват. Допустимо е средните училища да наемат преподаватели от висши училища за тези дейности. Нашата идея със заместник-министъра на образованието и науката проф. Николай Денков е да се структурират част от предметите, които са по-близки до знанията на учениците в 11 и 12 клас, и те да преминат университетски курс и да получат сертификат още в системата на средното образование. Впоследствие, когато тези млади хора влязат в системата на висшето образование като студенти, университетите са се ангажирали да признаят това като предмет.

Според статистиката от НОИ, веднъж започнали в университетите, над 90% от талантливите българи, завършили СУ, ТУ-София и ПУ в софтуерните направления, остават в родината, което е доста добър показател. Ако улесним обучението в университета, те ще имат една причина в повече да останат и да се реализират в страната.

Затова, неслучайно искаме предметите, които ги изнасяме от университетите, да ги изнесем в училищата. Първо ще се насочим към математическите гимназии. Около една трета от завършващите заминава за чужбина, друга една трета кандидатства за технически и инженерни специалности и оставащата една трета се насочва към други професионални направления. Ние се стремим да задържим онази една трета, която заминава да следва и да се реализира в чужбина.

Концепцията предвижда 30 000 души да бъдат обучени през допълнително през системата на висшето образование. Освен тях, очакванията са още 20 000 да преминат през форма на професионално обучение, т.е. те ще получат т. нар. професия „програмист“.

В рамките на 3 до 5 години във водещите висшите училища ще се повиши приемът с по 3 000 бройки на година и в професионалните гимназии и центровете на професионално обучение да се открият по 2 000 нови места годишно. За 2016 г. сме предвидили средства от държавния бюджет за разкриване на нови места в университетите с най-висок рейтинг съгласно критериите, заложени в рейтинговата система на висшите училища.

Най-добри университети към момента по професионално направление 4.6 „Информатика и компютърни науки” са Софийският университет „Климент Охридски“ и Пловдивският университет „Пайсий Хилендарски“, а по 5.3. „Комуникационна и компютърна техника“ - Техническият университет-София и Техническият университет-Варна. За съжаление ТУ-Варна в предходните години не е изпълнил план-приема си за студенти, т.е. там трябва да мислим за друг тип решение. В първите три – СУ, ПУ и ТУ-София, броят на кандидатите е поне два-три пъти по-висок, отколкото броят на местата за прием.

Кога очаквате да има осезаеми резултати от концепцията?

Още догодина очаквам още 500 души допълнително ще започнат обучение в ИТ специалности, през 2017 г. - 700-800 души, през 2018 г. предвиждам пик от 1000-1200 души, защото тогава ще сме приключили с инфраструктурата, и така с по 1000 души до 2020 г. Тези, които започват тази година, след4 години ще се дипломират, но практиката показва, че те започват работа още от първи или втори курс.

Може да се каже, че концепцията е пилотна, и че резултатите от нея ще ни покажат че сме способни да проведем целенасочена политика към даден сектор. Когато видим, че концепцията е успешна – а първите ефекти можем да ги наблюдаваме още през пролетта на 2016 г., ще можем да приложим този модел и в други икономически сектори. Идеята е, когато има проблем в даден сектор, не да се опитваме да реформираме цялата образователна система, така че да решим този проблем, а да видим кои са ключовите звена и стъпки, които трябва да предприемем, за да обезпечим този сектор с достатъчно кадри.

Трябва да се намери балансът между текущите нужди и дългосрочната визия, за да стимулираме растежа на икономиката.

 Какво предстои – кога концепцията ще бъде приета от кабинета?

След 6 ноември следва концепцията да бъде публикувана за публично обсъждане в портала за обществени консултации към Министерски съвет Strategy.bg (http://www.strategy.bg/), тогава ще започне и междуведомствено съгласуване на документа. Обсъждането ще продължи 2 седмици. След това концепцията ще бъде внесена за обсъждане и от правителството.


ИТ бизнесът алармира, че процедурата за издаване на Синя карта на ЕС не е ефективна, какви мерки ще предприемете и в какви срокове?

С решение от октомври т.г. Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България. Промените имат за цел облекчаване на процедурата за издаване на „Синя карта на ЕС” за упражняване на висококвалифицирана заетост от чужденци от трети страни. Една от новостите е отпадането на изискването към работодателя за предварително проучване на работната сила – т.нар. „пазарен тест“. Изменението касае наемането само по професии, определени в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Самият списък ще се изготвя по предложение на национално представителните организации на работодателите и ще се утвърждава от министъра на труда и социалната политика след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и Националния съвет за насърчаване на заетостта. Той ще може да се актуализира ежегодно до 31 януари.

Отпадането на пазарният тест е първата стъпка, която предприемаме, и тя все още не е завършена. Надявам се въпросният списък да бъде одобрен още тази година. Следващата крачка, която планираме, е да опишем ясно и конкретно целия процес стъпка по стъпка, с имена и контакти на съответните компетентни лица в различните етапи на обработване на заявлението. Информацията ще бъде публикувана на интернет страниците на всички ангажирани с процеса звена. Така процесът ще бъде публичен, няма да се налага всяка фирма да се бори самостоятелно да открива информация. Процесът наистина е сложен и изисква взаимодействие между различни институции. В момента отговорни за процеса са Агенцията по заетостта на България, Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи и консулските служби към Министерството на външните работи.

Интервюто проведе Констанца Кадънкова





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X