Кариера

Светлин Наков: Държавата да либерализира висшето образование

Computer World

Когато стане дума за образование за работа в областта на софтуерната индустрия у нас, няма как да не стане дума за Софтуерния Университет и за човека, стоящ зад него – Светлин Наков. Това е четвъртият поред негов проект, насочен към удовлетворяване на ненаситния за кадри отрасъл. Въпреки че няма потенциала да се справи с проблема, инициативата показва ясно, че поне някакво адекватно решение е напълно възможно.

Г-н Наков, как ви дойде идеята да се занимавате с преподаване?

Идеята ми дойде от дисбаланса между огромното търсене на софтуерни специалисти и липсата на адекватно обучение от страна на държавата и образователните институции. В началото водех курсове по университетите, но в един момент достигнах ограниченията на системата – не можех да науча студентите на това, което исках, защото не нямах необходимия брой часове например. Затова излязох и се насочих към частния бизнес. Тогава заедно с колеги създадохме национална академия по разработка на софтуер, която в голяма степен след това бе погълната от “Академията на Телерик”. В Телерик идеята се разрасна и за пръв път в България разработихме масовите обучения, където един преподавател с няколко асистента преподават на хиляди души.

Постепенно се установихме като най-големите в този сектор. Това стана благодарение на това, че софтуерната индустрия е огромна, а държавните и частните университети не могат да се справят с предизвикателството да подготвят такива специалисти, каквито се търсят от фирмите. Този проблем го има в целия свят – и в Европа, и в САЩ. Затова и софтуерните академии никнат като гъби.

Къде по-точно са проблемите с образованието у нас? Говорим предимно за висше образование, но не е ли необходима промяна на по-базово ниво?

Проблемът, както казах, е световен и се поражда от това, че образователната система, която се използва стотици години, не съответства на епохата, в която живеем. Някои държави успяват да се адаптират по-успешно, други – не.

Проблем е и, че в България има почти пълен монопол над образованието. Държавата казва какво ще учим в училище, по колко часа и по кой учебник. Т.е. тя на практика забранява аз да направя училище за програмисти, а на някой друг – училище за, да кажем, художници.

Честно казано аз не вярвам, че промяната може да се случи отгоре надолу – държавата да създаде политика, така че ние примерно да учим повече програмиране и по-малко други неща. Според мен една от най-важните стъпки за промяна е чрез премахване на държавния монопол.

Ще дам пример. В момента тя се явява нелоялен конкурент на всички частни висши учебни заведения, защото от нея идва формулировката за това какво е висше образование – какъв е учебният план, какво трябва да се учи и контролира и процеса по издаване на дипломи. Същевременно тя осигурява на всеки студент квартира, карта за градски транспорт, за БДЖ и т.н., като целият пакет е на стойност между 3000 и 5000 лв. Нелоялното е, че студентът получава всичко това само ако учи в държавно учебно заведение. Това според мен е грешка. Ако бъде прекратено държавното финансиране на университетите и бъде въведен пазарният принцип, ще имаме значително подобряване на образованието. Ако цената за получаване на образование е еднаква навсякъде, то студентът ще има повече избор къде да отиде.

Разкажете повече за това какво се случва в Софт Уни?

При нас кандидатстват между 1000 и 3000 души месечно. Обучението започва с двумесечен безплатен курс, след който полага приемен изпит. Влезлите студенти започват сериозна двугодишна програма в Софт Уни по компютърни науки и софтуерно инженерство. Най-добрите учат безплатно по стипендия, а останалите плащат под 100 лв. на месец за присъствената форма на обучение или под 50 лв. за дистанционната (онлайн).

Важно е да се отбележи, че човек трябва да отделя по-голямата част от времето си, за да успее да завърши успешно. Практиката сочи, че до финала достигат около 5% от хората. Т.е. произвеждаме около 1000 души годишно. Голяма част от незавършилите също започват работа.

За разлика от държавните изисквания за мен фундаментът не е физика, механика и материалознание например, каквато е ситуацията в някои университети. При нас това са нещата, които всеки един програмист трябва да знае. Или поне максимума, имайки предвид краткото време с което разполагаме.

Успехът ни се доказа с годините – налице са завършили първата академия, които са на позиции като ръководители на екипи или технически директори. Други са със свои собствени е фирми, а трети работят в Google, Microsoft или в някой друг гигант или сериозен стартъп. Това са хората, които обучавах през период 2005-2008 г.


Как определяте съдържанието на учебния план и как стои въпросът с дипломите?

Ако студентът се бори за диплома, което при нас е рядкост, той трябва да учи още една или две години в някой от университетите, с които си партнираме. След това те издават тяхната си бакалавърска диплома, като признават нашите изпити. Тези, които искат да достигнат до това ниво, са под 15 на сто. Повечето хора, които идват при нас, вече имат висше, работят и искат да се преквалифицират, или са хора, които са учили някъде, но не са доволни от образованието, което са получили там.

При нас постоянно идват и компании със своите изисквания и позиции. Най-често повтарящите се ги включваме в основната учебна програма. Други пък стават част от избирателните курсове. Последният четвърти семестър представлява поредица от 4-5 такива курса.

Също така заедно с фирми организираме и стажове. Студентите отиват в тях и физически работят, под надзора на ментор, по конкретни проекти.

Доколко, според вас, Софт Уни спомага за решаване на проблема с недостига на квалифицирани кадри?

Индустрията порасна много и съм далеч от идеята, че можем да покрием и частица от нея. Затова гледаме обявите за работа и обратната връзка от фирмите и преподаваме онова, което се търси най-много.

Не крия, че амбицията ми беше със Софт Уни да решим проблема с недостига на програмисти в България. Почти две години след старта вече съм убеден, че това е невъзможно. Гладът за специалисти се измерва в десетки хиляди, т.е. колкото и кадри да произведем, те ще се влеят в индустрията, която от своя страна ще набъбне допълнително и ще търси още повече хора. Пак казвам, че това е нещо, което се случва в световен мащаб и не предвиждам в близките години този модел да се наруши. По-скоро проблемът ще се задълбочава. Това има връзка и с факта, че хората, раждащи с усет и влечение към инженерните науки, са по-малко от необходимото.

Как помагате на завършващите да си намерят работа? Има ли изобщо нужда от такива инициативи?

Имаме около 120 договора с фирми, които търсят хора. Най-силните студенти получават оферти от много места и си избират. Други се случва да обикалят от компания на компания, но като цяло винаги се установяват някъде. Гладът за кадри всъщност е толкова голям, че съм свидетел как хора хора, които ги изпокъсваме по всички изпити и според нас по-скоро не са подходящи за професията, по някакъв начин успяват да започнат нещо някъде. Т.е. хората по един или друг начин влизат в индустрията.

Също така трябва да се каже, че тя има нужда и от други кадри, не само от програмисти. Да, ние произвеждаме точно такива специалисти, които са най-трудни за намиране, но в индустрията се търсят и инженери по качеството, бизнес анализатори, мениджъри на проекти, системни администратори, екипи по поддръжка и консултанти. Ние произвеждаме много такива, защото изискванията към тях са да разбират от програмиране, но да не са програмисти, да не им е това призванието.

Така че да обобщя – основната част от хората, които учат при нас, рано или късно започват работа в сектора. На по-силните им намираме работа ние, по-слабите си намират сами, а най-слабите започват на някакви длъжности около ИТ и софтуерната индустрия.

Наскоро бе обявено, че се опростява процедурата по издаване на “Синя Карта на ЕС”, чрез която висококвалифицирани чужденци могат да започнат работа в съюза. Как се отнасяте към тази идея?

Подкрепям я напълно. Измерителят, който бе договорен, заплата от около 3000 лв., на мен много ми харесва. Ако една фирма може наистина да предостави такова заплащане, то явно наистина става дума за добър специалист. Искам да подчертая обаче, че съм против такива хора да идват със семействата си.

Мисля, че като цяло това е един прекрасен начин да се осигури ръст на индустрията. Чувам коментари от колеги, че едва ли не щели да дойдат “евтини хора, които да им вземат работата”. Тази работа обаче е толкова много, че няма как това да се случи. Да, ако назначаваме хора за по 300 лв., то тогава сигурно има такава опасност. Но ако се спазва изискването, че става дума за много добре платени хора, с умения много над средното ниво, това просто не може да стане.

Назначаването на един такъв кадър на лидерска позиция означава, че под него на начални позиции могат да се “закачат” кадри от Софт Уни да кажем. Това помага много на индустрията да расте. А тя в голяма степен буксува и защото трудно се запълват по висши позиции, които да се справят със сериозни проекти и да управляват хора.

Какви са плановете и очакванията ви занапред?

Има страшно много запитвания от родители и възнамеряваме да се концентрираме повече върху върху учениците. За по-малките, до между 5-ти и 7-ми клас да кажем, предвиждаме по-елементарни неща, я за по-големите – широк курс по информационни технологии. Ще ги о учим как се обработка изображение или видео, как се прави сайт, как се настройва рутер и т.н. Искаме същата революция, която направихме във висшето образование за сферата на софтуерните инженери, да се случи и в средното образование при обучението по информатика.

Предвиждаме, също така, разрастване по градовете, а защо не и в чужбина.

Интервюто води Александър Главчев

Когато стане дума за образование за работа в областта на софтуерната индустрия у нас, няма как да не стане дума за Софтуерния Университет и за човека, стоящ зад него – Светлин Наков. Това е четвъртият поред негов проект, насочен към удовлетворяване на ненаситния за кадри отрасъл. Въпреки че няма потенциала да се справи с проблема, инициативата показва ясно, че поне някакво адекватно решение е напълно възможно.



Г-н Наков, как ви дойде идеята да се занимавате с преподаване?


Идеята ми дойде от дисбаланса между огромното търсене на софтуерни специалисти и липсата на адекватно обучение от страна на държавата и образователните институции. В началото водех курсове по университетите, но в един момент достигнах ограниченията на системата – не можех да науча студентите на това, което исках, защото не нямах необходимия брой часове например. Затова излязох и се насочих към частния бизнес. Тогава заедно с колеги създадохме национална академия по разработка на софтуер, която в голяма степен след това бе погълната от “Академията на Телерик”. В Телерик идеята се разрасна и за пръв път в България разработихме масовите обучения, където един преподавател с няколко асистента преподават на хиляди души.


Постепенно се установихме като най-големите в този сектор. Това стана благодарение на това, че софтуерната индустрия е огромна, а държавните и частните университети не могат да се справят с предизвикателството да подготвят такива специалисти, каквито се търсят от фирмите. Този проблем го има в целия свят – и в Европа, и в САЩ. Затова и софтуерните академии никнат като гъби.

Къде по-точно са проблемите с образованието у нас? Говорим предимно за висше образование, но не е ли необходима промяна на по-базово ниво?


Проблемът, както казах, е световен и се поражда от това, че образователната система, която се използва стотици години, не съответства на епохата, в която живеем. Някои държави успяват да се адаптират по-успешно, други – не.


Проблем е и, че в България има почти пълен монопол над образованието. Държавата казва какво ще учим в училище, по колко часа и по кой учебник. Т.е. тя на практика забранява аз да направя училище за програмисти, а на някой друг – училище за, да кажем, художници.


Честно казано аз не вярвам, че промяната може да се случи отгоре надолу – държавата да създаде политика, така че ние примерно да учим повече програмиране и по-малко други неща. Според мен една от най-важните стъпки за промяна е чрез премахване на държавния монопол.


Ще дам пример. В момента тя се явява нелоялен конкурент на всички частни висши учебни заведения, защото от нея идва формулировката за това какво е висше образование – какъв е учебният план, какво трябва да се учи и контролира и процеса по издаване на дипломи. Същевременно тя осигурява на всеки студент квартира, карта за градски транспорт, за БДЖ и т.н., като целият пакет е на стойност между 3000 и 5000 лв. Нелоялното е, че студентът получава всичко това само ако учи в държавно учебно заведение. Това според мен е грешка. Ако бъде прекратено държавното финансиране на университетите и бъде въведен пазарният принцип, ще имаме значително подобряване на образованието. Ако цената за получаване на образование е еднаква навсякъде, то студентът ще има повече избор къде да отиде.

Разкажете повече за това какво се случва в Софт Уни?


При нас кандидатстват между 1000 и 3000 души месечно. Обучението започва с двумесечен безплатен курс, след който полага приемен изпит. Влезлите студенти започват сериозна двугодишна програма в Софт Уни по компютърни науки и софтуерно инженерство. Най-добрите учат безплатно по стипендия, а останалите плащат под 100 лв. на месец за присъствената форма на обучение или под 50 лв. за дистанционната (онлайн).


Важно е да се отбележи, че човек трябва да отделя по-голямата част от времето си, за да успее да завърши успешно. Практиката сочи, че до финала достигат около 5% от хората. Т.е. произвеждаме около 1000 души годишно. Голяма част от незавършилите също започват работа.


За разлика от държавните изисквания за мен фундаментът не е физика, механика и материалознание например, каквато е ситуацията в някои университети. При нас това са нещата, които всеки един програмист трябва да знае. Или поне максимума, имайки предвид краткото време с което разполагаме.


Успехът ни се доказа с годините – налице са завършили първата академия, които са на позиции като ръководители на екипи или технически директори. Други са със свои собствени е фирми, а трети работят в Google, Microsoft или в някой друг гигант или сериозен стартъп. Това са хората, които обучавах през период 2005-2008 г.

Как определяте съдържанието на учебния план и как стои въпросът с дипломите?


Ако студентът се бори за диплома, което при нас е рядкост, той трябва да учи още една или две години в някой от университетите, с които си партнираме. След това те издават тяхната си бакалавърска диплома, като признават нашите изпити. Тези, които искат да достигнат до това ниво, са под 15 на сто. Повечето хора, които идват при нас, вече имат висше, работят и искат да се преквалифицират, или са хора, които са учили някъде, но не са доволни от образованието, което са получили там.


При нас постоянно идват и компании със своите изисквания и позиции. Най-често повтарящите се ги включваме в основната учебна програма. Други пък стават част от избирателните курсове. Последният четвърти семестър представлява поредица от 4-5 такива курса.


Също така заедно с фирми организираме и стажове. Студентите отиват в тях и физически работят, под надзора на ментор, по конкретни проекти.

Доколко, според вас, Софт Уни спомага за решаване на проблема с недостига на квалифицирани кадри?


Индустрията порасна много и съм далеч от идеята, че можем да покрием и частица от нея. Затова гледаме обявите за работа и обратната връзка от фирмите и преподаваме онова, което се търси най-много.


Не крия, че амбицията ми беше със Софт Уни да решим проблема с недостига на програмисти в България. Почти две години след старта вече съм убеден, че това е невъзможно. Гладът за специалисти се измерва в десетки хиляди, т.е. колкото и кадри да произведем, те ще се влеят в индустрията, която от своя страна ще набъбне допълнително и ще търси още повече хора. Пак казвам, че това е нещо, което се случва в световен мащаб и не предвиждам в близките години този модел да се наруши. По-скоро проблемът ще се задълбочава. Това има връзка и с факта, че хората, раждащи с усет и влечение към инженерните науки, са по-малко от необходимото.


Как помагате на завършващите да си намерят работа? Има ли изобщо нужда от такива инициативи?


Имаме около 120 договора с фирми, които търсят хора. Най-силните студенти получават оферти от много места и си избират. Други се случва да обикалят от компания на компания, но като цяло винаги се установяват някъде. Гладът за кадри всъщност е толкова голям, че съм свидетел как хора хора, които ги изпокъсваме по всички изпити и според нас по-скоро не са подходящи за професията, по някакъв начин успяват да започнат нещо някъде. Т.е. хората по един или друг начин влизат в индустрията.


Също така трябва да се каже, че тя има нужда и от други кадри, не само от програмисти. Да, ние произвеждаме точно такива специалисти, които са най-трудни за намиране, но в индустрията се търсят и инженери по качеството, бизнес анализатори, мениджъри на проекти, системни администратори, екипи по поддръжка и консултанти. Ние произвеждаме много такива, защото изискванията към тях са да разбират от програмиране, но да не са програмисти, да не им е това призванието.


Така че да обобщя – основната част от хората, които учат при нас, рано или късно започват работа в сектора. На по-силните им намираме работа ние, по-слабите си намират сами, а най-слабите започват на някакви длъжности около ИТ и софтуерната индустрия.


Наскоро бе обявено, че се опростява процедурата по издаване на “Синя Карта на ЕС”, чрез която висококвалифицирани чужденци могат да започнат работа в съюза. Как се отнасяте към тази идея?


Подкрепям я напълно. Измерителят, който бе договорен, заплата от около 3000 лв., на мен много ми харесва. Ако една фирма може наистина да предостави такова заплащане, то явно наистина става дума за добър специалист. Искам да подчертая обаче, че съм против такива хора да идват със семействата си.


Мисля, че като цяло това е един прекрасен начин да се осигури ръст на индустрията. Чувам коментари от колеги, че едва ли не щели да дойдат “евтини хора, които да им вземат работата”. Тази работа обаче е толкова много, че няма как това да се случи. Да, ако назначаваме хора за по 300 лв., то тогава сигурно има такава опасност. Но ако се спазва изискването, че става дума за много добре платени хора, с умения много над средното ниво, това просто не може да стане.


Назначаването на един такъв кадър на лидерска позиция означава, че под него на начални позиции могат да се “закачат” кадри от Софт Уни да кажем. Това помага много на индустрията да расте. А тя в голяма степен буксува и защото трудно се запълват по висши позиции, които да се справят със сериозни проекти и да управляват хора.

Какви са плановете и очакванията ви занапред?


Има страшно много запитвания от родители и възнамеряваме да се концентрираме повече върху върху учениците. За по-малките, до между 5-ти и 7-ми клас да кажем, предвиждаме по-елементарни неща, я за по-големите – широк курс по информационни технологии. Ще ги о учим как се обработка изображение или видео, как се прави сайт, как се настройва рутер и т.н. Искаме същата революция, която направихме във висшето образование за сферата на софтуерните инженери, да се случи и в средното образование при обучението по информатика.


Предвиждаме, също така, разрастване по градовете, а защо не и в чужбина.






© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X