Кариера

Цифровите умения и програмирането да влязат в образователните програми

Computer World

Констанца Кадънкова

Инициативата за създаване на единен европейски пазар (Digital European Market), започната от Европейската комисия през май тази година, е един от водещите 10 приоритети на ЕК. „Причината тази инициатива да е толкова важна, е защото тя адресира трансформацията на цифровата икономика. От известно време обсъждаме колко са важни информационните и комуникационни технологии за икономическия растеж, но в момента икономиката е на различен етап от развитието си. Вместо за ИКТ сектора, днес говорим повече за цифровата икономика. ИКТ са навсякъде, във всеки сектор. Това е голяма промяна, която има съществено влияние в икономически аспект, но и отражение върху работните места и заетостта“, коментира Лучила Сиоли, ръководител на подразделение „Европейски семестър и основа на знанието“ към Главна дирекция CONNECT на Европейска комисия, представяйки инициативите на ЕК в областта на цифровата икономика и цифровите умения на 11-ото издание на националната конференция по е-образование.

Събитието беше организирано на 23 октомври в София от ICT Media съвместно с Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) в рамките на европейския проект eSkills for Jobs 2015 и се осъществи с подкрепата на Представителството на ЕК в България и със съдействието на Министерство на образованието и науката и Съвета на ректорите в България.

Генерални партньори на събитието бяха Kontrax/Fujitsu и Oracle, а официални партньори - Хюлет-Пакард България, Huawei, Cantek/Canon, Lirex.com, VideoConference.bg/ Aver и Vivacom.

Някои хора твърдят, че автоматизацията и навлизането на роботите ще „убият“ много работни места. Налице е сериозна поляризация на пазара на труда, най-вече между нискоквалифицираните и висококвалифицираните работници, като цифровите технологии са в основата на тази ситуация. Към момента не може да се каже дали дигитализацията води до освобождаване на работни места, тъй като в Европа има безработица, но тя се дължи на икономическата криза. От друга страна, дигиталната индустрия създава нови работни места и много нови възможности за заетост, посочи Сиоли.

Според нея, въпросът с дигиталните умения е по-обширен и не може да се сведе единствено до пазара на труда. На първо място тя посочи т.нар. учащи, т.е. хората, които в момента се обучават в системата на средното или висшето образование. Тези хора са родени с дигиталните технологии, използват мобилни телефони, таблети, компютри, но, от друга страна, не знаят задължително как работят тези устройства. Еврокомисията смята, че заради силното навлизане на технологиите в ежедневието ни, следва да има аналогични познания относно дигиталните технологии и начина на функциониране на устройствата.

Следващият стълб в стратегията на ЕК в областта на цифровите умения е вярването, че всеки гражданин трябва да има възможност да използва технологиите, за да бъде включен в социалния и демократичен живот. Сиоли даде пример с услугите на електронното правителство, които се ползват онлайн в някои държави от ЕС. „Гражданите следва да имат електронен достъп до услугите на публичните администрации в целия ЕС. Към момента 100 000 000 души в Европа все още никога не са ползвали интернет“, разкри Сиоли.

В сферата на трудовия пазар на безработните се налага да се адаптират към новата реалност и да се научат да работят с машини, като за целта придобият правилните умения. „Затова се нуждаем от повече хора с умения в областта на природните науки, технологиите, инженерството и математиката (STEM). Възможно е и част от безработните хора с традиционни професии да се пренасочат към дигитални работни места. Дигиталните професии не изискват задължително диплома в областта на компютърните науки, много дигитални умения могат да бъдат придобити в рамките на неколкомесечно обучение и квалификация. В тази насока би било добре ако можем да инвестираме средства от Европейския социален фонд за осигуряване на заетост на младите и за преквалификация на безработни“, коментира Сиоли.

По прогнози на ЕК, до 2020 г. ще има недостиг от 800 000 специалисти за ИТ позиции, а същевременно проблемът е, че няма достатъчно хора, които да изучават компютърни науки или инженерство, припомни представителят на Еврокомисията.

Трябва да положим повече усилия, за да привлечем хората към технически и инженерни професии, добави Сиоли.

Училищата, в които има политики за въвеждане на ИКТ и разполагат с активни преподаватели, готови да приложат новите технологии в час, са по-напреднали в областта на дигиталните технологии, показват данните от изследване на ЕК от 2012 г. 90% от работните места изискват някакви дигитални умения, едва 1/3 от работната ръка в Европа не разполага с необходимите умения, за да изпълнява работата, за която е наета. 40% от европейските предприятия се сблъскват с трудности при намирането на ИТ специалисти, показват данните от изследването.

За решаването на тези проблеми ЕК работи в няколко посоки.

В областта на образованието Еврокомисията си е поставила дългосрочна цел за модернизация. „Много е важно в началното и основното образование да бъдат изучавани компютърни науки. Много училища вече имат курсове по ИКТ, но въпросът не се свежда само до изучаване на Word и Excel, трябва да се учи програмиране, безопасно използване и поведение в интернет и т.н.“, категорична беше Сиоли.

Тя изтъкна, че обучението на преподавателите е отчетено като основна пречка пред модернизацията на образованието. В тази област трябва да бъдат намерени правилните методи за насърчаване на преподавателите да прилагат цифровите технологии и това е сериозен въпрос пред европейските държави, коментира Сиоли.

В сферата на висшето образование трябва да има по-близък диалог между университетите и бизнеса, и в частност ИКТ сектора, каза представителят на ЕК. Наличието на близък диалог между академичните среди и индустрията ще помогне на университетите да предвиждат потребностите на трудовия пазар, смята Сиоли.

„Ние от Oracle Academy вярваме, че компютърните науки са ключови в съвременния свят, защото, както спомена и представителят на ЕК, сме изправени пред болезнен недостиг на ИТ специалисти в Европа. Вече нямаме нужда единствено от кадри с познания в компютърните науки, които да работят в ИТ сектора. Всички индустрии се нуждаят от кадри с технологични познания и умения“, коментира Дани Гурис, старши регионален мениджър на Oracle Academy.

Той разказа, че обучителната програма Oracle Academy присъства в 106 държави, една от които е България. Академията предоставя портфолио от софтуер, учебни програми, обучение на преподаватели, поддръжка и сертификационни ресурси, създадени от професионалисти за академични цели. Достъпът до всички ресурси е безплатен за образователни институции и неправителствени организации. По програмата се обучават 2,6 милиона души в света. Членството в академичната програма е безплатно, като са възможни индивидуално и институционално членство. За вече съществуващи членове от август т.г. Oracle Academy предлага нова програма, като вече всичко е безплатно.

„Ролята на преподавателите се променя, коментира Елена Маринова, член на УС и председател на Комисията по образование на БАИТ, посланик на eSkills for Jobs и президент на Мусала Софт – Ако преди те са имали функцията на авторитет, то сега никой не очаква от учителите да знаят всичко и в този смисъл, отвореният модел, в който да се дава свобода на децата да помагат на преподавателите, би бил много полезен и трябва да бъде въведен.“

Д-р Анна-Мари Виламовска, секретар на президента на България за иновационна и здравна политика, съпредседател на Съветите за наука и образование и за социално и икономическо развитие при президента и посланик на проекта eSkills for Jobs, изтъкна, че електронното образование е изключително важна тема по три причини. „На първо място, нека поговорим какво точно означава електронно образование. Означава ли внедряване на таблети или промяна на начина на преподаване. С други думи, това е индивидуален предмет, който искаме да видим в българските училища, и все повече български и чуждестранни компании, които да споделят своите опит и практика, или искаме да променим изцяло начина, по който се преподава в българските училища, и дигиталните технологии да са платформа, т.е. те да са въведени на хоризонтално ниво. Аз мисля, че се стремим към второто, и причината за това е, че подобно хоризонтално интегриране ще доведе не само до промяна в начина, по който момичетата и момчетата, които днес учат - бъдещето на България, мислят, в начина, по който те подхождат към различни проблеми“, каза Виламовска.

Тя посочи, че в момента България разполага с много силна и популярна ИКТ индустрия и ако иска този успех да превърне държавата в регионален лидер за високотехнологични производства, което означава младите българи да живеят с ясното усещане, че имат перспектива в национален и световен план, трябва да им бъде помогнато да се „оборудват“ с уменията и с начина на мислене, които да ги направят новатори.

„Причината толкова много хора да подкрепим инициативата eSkills for Jobs, е за да не се чувстваме новодошли в дигиталната епоха, а да сме овластени граждани, предприемачи, политици, и най-вече хора, които могат да определят сами средата, в която живеят и в която преуспяват. За да може това да се случи, ние имаме нужда както в училище, така и в контекста на ученето през целия живот дигиталните умения да станат по-популярни и достъпни“, коментира Виламовска.

Дигиталните технологии са най-ефективният механизъм за интегрирането на деца със специални образователни потребности в средното и висшето образование, и един от най-ефективните механизми за преодоляване на огромните различия между училищата в малките и големи населени места и региони, категорична беше Виламовска.

„Ако искаме да работим за модерно и модернизиращо се образование, имаме нужда от интегриране на дигиталните технологии по хоризонтален начин“, заключи секретарят на президента на България.

Според най-новите данни на МОН, 90% от българските младежи използват интернет и социалните мрежи за забавление, но не и за образование, съобщи Ясен Гюров, сътрудник на представителя на България в Европейския парламент Ева Паунова, съветник за единния цифров пазар в ЕС, електронното управление, авторското право в интернет и дигиталните умения.

Елена Маринова обаче контрира, че децата трябва да бъдат научени, че ученето е забавление, а не мъчение, за да се стимулира интересът им към образователния процес. За постигането на тази цел технологиите, особено под формата на игра, са много ефективен инструмент.

Ясен Гюров цитира Ева Паунова, според която практическите умения са необходими на всеки човек, за да бъде успешен в дигиталния век. Той се спря на няколко важни елемента на цифровото общество – отворено образование, отворени иновации, отворен код и отворени данни.

Инициативата на еврокомисар Нели Круз за отворено образование се фокусира върху обучението на учителите и поставя на първо място идеята, че докато учителите нямат необходимите дигитални умения, няма как да се изисква и от учениците да бъдат активни в тази дейност и да бъдат по-отворени към технологиите. Друг елемент в тази инициатива са онлайн курсовете MOOCs (Massive Open Online Course), които дават лесен достъп на хора от всякаква възраст до дигиталните технологии и умения. Друг важен елемент е качественото съдържание, допълни Гюров.

„Отворените иновации са платформи, които позволяват на всеки гражданин или организация да участват в изграждането на иновативен продукт или услуга. По подобен начин евродепутатът Ева Паунова и заместник-министър председателят и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, и двамата посланици на проекта eSkills for Jobs, стартираха коалицията „Образование България 2030”, като за момента вече има над 50 участници от страна на бизнеса, неправителствения сектор и академичните среди, има и координатор. В процес на разработка е и уебсайт, определени са и основните показатели за изпълнение, които ще се следят. „Образование България 2030” вече е и участник в инициативата eSkills for Jobs“, съобщи Гюров. Той обяви позицията на Ева Паунова, че програмирането трябва да бъде въведено като изучаем предмет в училищата. „Много е важно паралелно с програмирането да имаме и часове по предприемачество и по лидерски умения. Надяваме се, че хората, които сега излизат от училище, не само ще могат да заемат устойчивите работни места на бъдещето, а ще могат и да ги създават“, каза той.

Гюров заключи, че с общи усилия България можем да се превърне в център на единния цифров пазар на ЕС.

„На национално и глобално ниво е важно всички да използват новите технологии. Следващият етап е хората в компаниите, които дават достъпа до новите технологии на служителите. Третият фактор е кой пише тези нови технологии – пазарът е много голям и аз не виждам нищо лошо ние като държава и като нация да извлечем полза от това. Нацията ни е технически насочена, имаме и математически заложби и традиции във високите технологии. Ние искаме да направим нещо по-добро. Най-наболелият проблем, който искахме да решим, беше да обучим повече софтуерни специалисти, защото всеки от тях ще помогне за привличане на инвестиции и разкриване на нови работни места“, каза Николай Ангов, съветник към кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова.

Ангов разкри, че работи активно с представители от МОН по въпроса как в следващите до 10 г. да бъдат обучени между 30 000 и 50 000 ИТ специалисти в страната. В момента в Народното събрание се разглежда предложение за промени в Закона за висшето образование, който да реши проблема с адекватността не само с количеството, но и качеството на завършилите студенти спрямо търсенето на пазара, посочи той. „Държавата вече ще има механизъм да казва: за по-добрите повече пари, за по-лошите и които нямат добра пазарна реализация – по-малко бройки“, допълни Ангов.

Целите са в следващите 3-4 години да се повишава с по 500-600 души приемът в най-добрите университети, които обучават по направленията за софтуерни специалисти, според данните от рейтинговата система на висшите училища в България, обясни Ангов.

Друга задача е в 15-20 професионални гимназии да бъде създадена общност от представители на бизнеса и на учебните заведения, които да играят ролята на настоятелства и да помагат за развитието на гимназиите. „Следващата стъпка е да се повиши качеството на преподаване по математика, и да се пренасочи интересът към т.нар. STEM умения, т.е. към секторите с по-висока добавена стойност“, изтъкна експертът.

Ангов не спести и темата за очакваната от него съпротива срещу реформата. „Ще преместим фокуса върху важните за страната индустрии, но ще има факултети, които ще изгубят студенти. Когато мислим какво ще спечелим и изгубим лично, нека това да не надделява над националната значимост. Нека не бъдем тесногръди и да не оставяме индивидуалния интерес да надделее над обществения и да дадем път на новите и важни неща“, апелира той.


Поетапно въвеждане на е-обучение в средните училища за 2015 – 2017 г. в България

Създаване и използване на цифрово съдържание, развитие на национална облачна ИКТ инфраструктура за нуждите на образованието и науката, както и на национална електронна платформа за управление на обучението и съдържанието, вкл. цифрова среда за видеообучение, телеконференции и развойна дейност. Това са част от краткосрочните цели на актуалния план на Министерството на образованието и науката (МОН) за реализация на вече приетата Стратегия за ефективно внедряване на ИКТ в образованието и науката за периода 2014 – 2020 г. Планът за поетапно въвеждане на електронното обучение в средните училища е за периода 2015 – 2017 г., като целта му е да подобри мотивацията на учениците в процеса на обучение чрез използване на иновативни методи, базирани на ИТ решения, както и увеличаване на езиковите и математическите способности на българските ученици, които представи Роберт Джераси, съветник на министъра на образованието и науката.

Средносрочни цели за учебната година 2016-2017 г. в страната

Създаване на национална облачна ИКТ инфраструктура за нуждите на образованието и науката, както и на национална електронна платформа за управление на обучението и съдържанието, включително цифрова среда за видеообучение, телеконференции и развойна дейност е сред първите цели на плана за тази година. „По възможност тази инфраструктура и е-платформа трябва да се реализира с приоритетно използване на безплатни средства и интегрирани системи, поддържани от големи ИКТ компании и доставчици на портални услуги“, коментират от МОН. За целта трябва да бъде създадена нормативна база за цифрово учебно съдържание и ИКТ компетенции. Предстои обновяване на националния образователен портал и създаване на електронни помагала с интерактивно съдържание по всички предмети, както и осигуряване на централизиран достъп до всички съществуващи електронни ресурси и интегриране на допълнително одобрени средства като електронни учебници в различни формати (HTML 5, PDF и Flash), мултимедийни уроци, безплатни и други източници на интерактивно електронно съдържание, подпомагащо образователния процес. От МОН се надяват издателите, които имат интерес да участват в проекта, да предложат електронни учебници със специална отстъпка, когато учениците ще разполагат само с електронната версия. В момента издателите дават безплатно към всеки отпечатан учебник по едно негово електронно копие. Предвижда се още създаване на образователни портали, на образователни приложения и игри, включително на създадени от ученици и студенти чрез серия от конкурси. Порталът с е-съдържание и другите поддържащи системи на образованието ще се ползват и от над 130 български училища в чужбина.

Тези цели включват създаването на регионални ресурсни центрове за данни и съдържание. Освен това се предвижда отваряне на образователната и научната среда към мобилни устройства (т.нар. m-learning). Ще бъде внедрена и интегрирана управленска система на ниво училище, както и т.нар. „трайна“ оптична високоскоростна свързаност до образователни институции. Освен това ще има система за мониторинг и управление на инфраструктурата.

МОН ще продължи да насърчава сътрудничеството с високотехнологични фирми и доставчици на образователни услуги в сферата на създаването и управлението на съдържание, както и с водещи доставчици на облачни ИКТ услуги и образователно съдържание. Ще бъде осигурена и подкрепа за създаване на човешки ресурси в ИКТ сферата и ще бъдат насърчени съответните тренировъчни програми. Съвместни инициативи на МОН с високотехнологични фирми ще осигурят въвеждане на техни курсове и добри практики в училищата. Предвижда се и засилено внедряване на нови технологии като интерактивни дъски/дисплеи, смарт карти или RFID идентификация, IP телевизия, технологии за видеоконферентни връзки и екипна работа.

Съвместно с мобилните оператори ще бъде стартирана кампания за евтин или за субсидиран достъп на мобилен и домашен интернет за нуждите на образованието. Ще има и програма за насърчаване на предприемачеството сред учениците и наблюдение на резултатите.

Накрая, но не на последно място ще бъдат идентифицирани и реализирани добри ИКТ практики с измерим социален ефект, с оценка на въздействието (на базата на обективни параметри и постигнатите резултати) и постигане на обществен консенсус върху начина за ИКТ развитие на образованието.


Бизнесът – основен потребител на „продукта“ на образованието

Представителите на технологичния бизнес в България, които участваха в дискусионната сесия, се обединиха около идеята, че ще продължат да подкрепят родната образователна система. Те предложиха своята експертиза в помощ на учебното съдържание и за осъвременяване на познанията на преподавателите. Единодушно беше прието и предложението за въвеждане на програмирането като изучаем предмет от най-ранна възраст, защото, както каза Весела Калъчева, изпълнителен директор на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и координатор на инициативата eSkills for Jobs за България, „бъдещето е код“.

Елена Маринова отново засегна темата с недостига на кадри за бизнеса. „В момента само в софтуерната индустрия в България работят 17 000 души. Те генерират близо 2% от БВП на страната. Това е доказателство за много висока добавена стойност и много добра активност. Всяко увеличаване на броя заети в ИТ сектора, който в основната си част е експортно ориентиран, води директно до съществено увеличение на БВП чрез откриването на висококвалифицирани работни места, т.е. повече бизнес за нас и повече платени данъци за държавата, тъй като секторът работи на светло. Това води до възможност за повече публични разходи от страна на държавата, съществена част от които се надяваме да бъдат инвестирани в образование“, коментира Маринова.

Йордан Йорданов, изпълнителен директор на Контракс потвърди тезата на Елена Маринова, че безработни ИТ специалисти в България няма и че всички компании от сектора изпитват остра нужда от такива кадри. Две важни цели свързани с е-образованието представи Йорданов. На първо място той постави подготовката на хората, които ще живеят в дигиталния свят. „Според изследване на ООН, 21 век е векът, в който разделението вече не е на бедни и богати, а на информирани и неинформирани, защото информацията е най-бързият и сигурен начин за изход от бедността. Когато човек е информиран, т.е. образован, той може да намери решение и да се реализира. Когато е в изолация обаче, той няма шанс“, каза ръководителят на „Контракс“.

Вторият фактор със съществено значение за въвеждането на е-образованието според Йорданов е мотивацията, създаването на интерес и кариерното ориентиране на младите хора към професия в сферата на ИКТ. „В тази сфера съм убеден, че за да създадем мотивирани ученици и студенти, трябва да имаме мотивирани преподаватели. Тук нещата не стоят добре. Необходими са сериозни инвестиции за мотивация на хората, които работят в тази сфера, защото заплащането в публичния сектор е около ¼ от това в ИКТ сектора. Ако този проблем не бъде решен, трудно можем да се надяваме, че и ИКТ бизнесът ще има ресурси за развитие“.

Йордан Йорданов подкрепи становището на Елена Маринова, че за частичното решаване на този проблем, ИКТ индустрията прави всичко по силите си и се бори по различни начини – създаване на академии, сътрудничество със средните и висшите училища, и др.

„В България има около 3000 училища и поне два пъти повече ИТ фирми. Ако всяко дружество стане ментор на едно училище, а големите компании – дори на повече, биха се получили добри резултати“, каза Йорданов.

„Нормално е бизнесът да се развива по-бързо от образованието, в тази връзка е важно и съвсем реалистично бизнесът да помага на образованието, така че то да има възможност да отговори на нуждите“, каза Мая Христова, мениджър „Образователни услуги“ в „Хюлет-Пакард България“. Тя акцентира върху важността на връзката между бизнеса и образованието.

„Това, което ние очакваме от средното образование, е да бъдат научени децата ни да бъдат гъвкави, да се ориентират в бързо променящата се действителност около тях, за да може в един момент, когато се наложи, когато порастват, тези хора да могат бързо да вземат решения и да реагират в сложните ситуации, в които днес трябва да работим. От друга страна, много важно за нас е младите хора днес в училищата да получават подкрепа от реални специалисти. Готови сме хората, с които разполагаме в нашите бизнес организации – а в „Хюлет-Пакард България“ работят около 6000 служители, да дойдат при вас и да срещнем действително бизнеса с образованието. Искаме нашите специалисти да предадат своите знания и опит“, каза Христова.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X