Кариера

ИТ и аутсорсинг секторите - лидери по отношение на КСО

Computer World

Констанца Кадънкова

Корпоративната социална отговорност (КСО) означава компаниите да работят доброволно, без да са принуждавани от закона, за постигане на социални и екологични цели в рамките на своите ежедневни бизнес дейности.

Това определение фигурира на уебсайта на Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия.

В този контекст, КСО обхваща редица области:

  • „Европа 2020“ (по-специално нови умения и нови работни места, младеж, местно развитие)

  • Бизнес и човешки права

  • Докладване във връзка с корпоративната социална отговорност

  • Социално отговорно възлагане на обществени поръчки

Според Марина Стефанова, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, има три най-важни тенденции в областта на КСО:

1. На първо място, темата за прозрачността и отчетността доби своята правна форма и от началото на 2017 година ще бъде свидетели на влизането в сила на Европейската директива за нефинансово отчитане (приета през октомври 2014), която касае всички компании с над 500 служители в Европа (над 16 000). В България все още не сме готови за нейното прилагане и се надявам в този двугодишен период да успеем да създадем подходяща и насърчаваща среда, разбиране на материята и прецизен подход към компаниите, за да няма несъгласие и недоволство от тяхна страна.

2. На второ място, през 2011 година беше официално приет доклада на проф. Джон Раги за отговорността на компаниите по отношение на правата на човека. Година по-късно тази тема трябваше да се включи в националната политика на всяка страна, член на ЕС. Това означава създаване на подходяща правна рамка, мащабна информационна кампания и усилия за поставяне на правата на човека в центъра на държавната политика. За фирмите това означава навлизане в една изключително странна и нова територия и функция, която е непривична за тях. За това в България все още никой не говори.

3. На последно, но не по важност, а по време на случване, място, бих поставила приемането на новите Цели за устойчиво развитие, които се очаква да бъдат одобрени на Общото събрание на ООН през септември. Те ще заместят Целите на хилядолетието за развитие и ще очертаят визия за света, какъвто си го представяме през следващите 15 години. Тези седемнадесет цели са глобални и ангажират участието на всички държави (от севера и юга). Предизвикателствата, на които се стремят да отговорят, касаят както опазването на околната среда, така и съхраняването и развитието на човешката раса, а и не на последно място – предлагат нови форми на икономика. Разбира се, от компаниите не се очаква да работят по всичките 17, всеки трябва да се концентрира върху онези 2-3, които са важни за него – напр. изменение на климата, градове и градска среда, намаляване на бедността, опустиняване, обучение за всяко дете и т.н. За първи път представителите на бизнеса се включиха в процеса на тяхното разработване от самото начало. И то като наблюдатели, а активни участници, които анализират проблеми и предлагат работещи решения. Ние все още не говорим за това.

Тенденции

„В България през последните 2-3 години наблюдавахме почти пълно разминаване между външните процеси и тяхното национално отразяване. В повечето европейски икономики корпоративната отговорност и етичното бизнес поведение са неизменна част от стратегиите за устойчивото развитие на компаниите. В страната ни за съжаление това не е така“, категорична е Марина Стефанова, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.

Борис Колев, изпълнителен директор на Българска мрежа за корпоративна социална отговорност и Вероника Нинова, главен секретар на Асоциация „Корпоративна социална отговорност – България” са оптимисти по отношение на навлизането и еволюцията на КСО в страната.

Борис Колев е на мнение, че през последните години се наблюдават доста интересни и благоприятни тенденции в КСО сферата.

„Допреди 4-5 години под термина КСО предимно корпоративния сектор разбираше PR на инициативи, най-вече дарителски, а главните дейности се развиваха около тендецията да се похвалим пред медиите за доброто, което компанията е направила. Ако дотогава при много голяма част от проектите бюджетът за медии и отразяване превишаваше в пъти реалното дарение или спонсорство, вече можем да се похвалим, че не е така. Негативната тенденция, която бяхме кръстили “Green Washing” е доста изчезнала и можем дори да кажем, че е доста рядко срещана вече“, коментира Колев.

Според специалиста от Българска мрежа за КСО, най-интересната и съществена тенденция е, че огромна част от компаниите са започнали или започват в момента да гледат „навътре“ в компанията, когато реализират КСО инициативи. „Обръщат се към човешкия персонал и служителите и поставят тях и семействата им на първо място при избора на каузи. Все повече компании реализират дори помощ на външни бенефициенти и НПО-та чрез доброволчески инициативи на служителите, а е просто с пасивни финансови дарения. Изминалата финансова криза принуди големите компании, но и доста от по-малките да осъзнаят, че най-важния актив са човешките ресурси и не само наличието на хора, но и тяхното щастие в компанията, положителни емоци, мотивация и ангажираност към каузи и ежедневната им удовлетвореност“, обясни Колев.

От друга страна, според него бизнесът е започнал да разбира, че правейки просто финансови дарения за различни каузи в доста от случаите не само че не е достатъчно, но и дългосрочния резултат за бенефициента често не е положителен.

Все повече в компаниите се говори за дългосрочни устойчиви практики и дейности, подкрепят се различни каузи в дългосрочен план с хоризонт 2-3 и повече години, отчита Колев.

Друга интересна тенденция, която наблюдава представителят на Българска мрежа за КСО вече в няколко от големите международни компании, е че са започнали да дават все повече правомощия и отговорности и свобода в избора и реализирането на идеи на местните управленски екипи, за разлика от преди, когато най-често централизирани каузи и дейности се „спускат отгоре“.

„И накрая, но не последно по важност, можем да се похвалим, че наблюдаваме тенденция във все по-сериозна отчетност в НПО сектора, по инициатива на компаниите, които започват да търсят все по-подробни и реални отчети за изразходване на средствата които са дали и тяхната ефективност“, посочи Колев.

Дори и в България концепцията за КСО вече еволюира и все по-голяма част от компаниите са наясно, че тяхната социална отговорност не се свежда само до дарение или подкрепа на случайно избрана кауза, смята Вероника Нинова, главен секретар на Асоциация „КСО – България”. „Все повече фирми анализират своята дейност и цели и на тяхна база създават интегрирани политики за КСО, които са в съзвучие с дългосрочния план за развитие на компанията. Чудесно е, че понятието навлиза и в публичния сектор. В края на 2014 г. например беше реализирани серия от обучения за държавната администрация с цел запознаване с добри световни практики в сферата на социалната отговорност и изготвяне на нова стратегия за КСО“, изтъкна Нинова.

В сферата на предприемачеството специалистката от Асоциация „КСО – България” определя като положителен фактът, че глобално, а и у нас все по-голяма скорост намира социалното предприемачество, при което успешно се балансират икономическите интереси със социалните цели в най-чистия им вид. „Постоянно развиващата се екосистема от новосъздадени компании и стартъпи също спомага за разпространението на КСО. Прави впечатление, че тези компании обикновено на много по-ранен етап започват да прилагат КСО практики. Това е предизвикано както от новаторското мислене на техните създатели, така и от факта, че КСО политиките са високо ценени от инвеститорите с оглед на обещанието за отговорно поведение“, посочи Нинова.

Специалистката твърди, че огромното количество дигитална информация и развитието на технологиите променят и КСО. „Все по-големи масиви от информация са достъпни за употреба именно за нуждите на социалната отговорност. По този начин много по-голям брой хора има възможност да се обедини около социално значими каузи по целия свят за много по-кратко време“, допълни Нинова.

Планове и стандарти

Към юни 2014 г. 15 държави членки имат актуални Национални планове за действие в КСО – Белгия, България, Кипър, Чехия, Германия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Италия, Литва, Холандия, Полша, Швеция и Обединеното Кралство, пише в изготвения от Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ на ЕК „Компендиум 2014“. Все пак, липсата на подобни планове не предполага отсъствие на каквито и да е КСО инициативи, допълва се в доклада.

„От почти половин година България няма актуална Национална стратегия по КСО и най-вероятно ще имаме такава не по-рано от средата на другата година“, алармира Марина Стефанова от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.

„Националната Стратегия за КСО“ стои все така непокътната и без реални резултати. Повечето планирани дейности се отлагат във времето вече няколко правителства, а стратегията се превърна в поредния добре написан хвърчащ документ“, заяви Борис Колев от Българска мрежа за КСО.

ISO 26000 е стандартът за социална отговорност за всички организации.

Той е създаден от Организацията за международните стандарти (International Standards Organisation) през 2010 г. За да ганартира консистентност, ISO е подписала специално споразумение с ILO, Global Compact, Global Reporting Initiative (GRI) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).

Стандартът ISO 26 000 продължава да регулира политиките на КСО в компаниите, като той представлява наръчник от препоръки за отговорно поведение. Поради тази причина по него фирмите не могат да бъдат реално сертифицирани, както стои въпросът с останалите „стандартни” сертификати ISO, подчерта Вероника Нинова от Асоциация „КСО – България”. Наблюденията й показват, че в страната постоянно се провеждат обучения за имплементиране на този набор от препоръки. Не са малко компаниите, които започнаха да ги следват в ежедневната си дейност, но за съжаление този сертификат не успя да набере популярност, както сертификатът за качество например, допълни тя.

„В национален план, вярваме, че корпоративната социална отговорност трябва да бъде защитена и приоритизирана от българското законодателство и тя да бъде превърната в конкурентно предимство на компаниите, които я прилагат. Освен данъчни облекчения например, тя трябва да бъде и критерий в методологията при конкурсите за избор на изпълнител чрез обществени поръчки по ЗОП. Закономерно е държавата и всички публични институции да правят бизнес единствено с фирмите, демонстриращи отговорно и устойчиво поведение“, каза Нинова.

Борис Колев от Българска мрежа за КСО не наблюдава съществени промени около официалните стандарти през последните месеци след представянето на ISO 26000. “Стандартът ISO 26000 се прие доста добре от много от българските компании, но липсата на реален сертификат зад стандарта лимитира реалното му навлизане на много места в национален план, коментира Колев - От друга страна на европейско ниво продължават да се лансират различни устойчиви инициативи в най-различни сфери – от насърчаване на употребата на зелена енергия до инициативи за неформално допълнително образование на човешките ресурси.“

Марина Стефанова от Глобалния договор на ООН изрази мнението, че в динамична и многообразна среда, каквато е тази на корпоративната отговорност, промени настъпват постоянно, и че те са провокирани от променящите се потребности, очаквания и съзнание на отделните заинтересовани страни. „Представителите на европейските институции работят за по-голяма защита на работниците и потребителите, компаниите променят своите политики съобразно нуждите от мотивирана и квалифицирана работна ръка, потребителите стават все по-осъзнати и активно избират продукти, които да отговорят на тяхната ценностна система, посочи Стефанова - В тази връзка България също се променя. Все повече компании участват в обществения живот чрез своите социални програми. Някои от тях се интересуват от стандарти в тази област и търсят външна помощ, особено когато става въпрос за участие в глобалните верига за доставки.“

- Как бихте определили поведението и напредъка на компаниите от сектора на информационните технологии и телекомуникациите по отношение на въвеждането и спазването на политиките и стандартите за КСО (като ангажираност, инвестиции, най-активно развивани области на КСО и др)? Какви са предпоставките за активността на този бранш в областта на КСО?

  • Борис Колев, изпълнителен директор на Българска мрежа за корпоративна социална отговорност:

Борис Колев, изпълнителен директор на Българска мрежа за корпоративна социална отговорностСмело мога да заявя, че ИТ и аутсорсинг сектора през последните няколко години е най-активния в КСО сферата по всички показатели. ИТ компаните са с най-голям брой инициативи и реализирани проекти, повечето от тях имат ясни стратегии за КСО и устойчиво развитие с дългосрочни ангажименти към определени каузи и сфери на подкрепа. Най-хубавия момент, което идва и естествено при тях, е че почти винаги при реализирането на социални инициативи основните действащи лица са служителите им. В голяма част от компаниите дори измислянето на конкретни инициативи идва от служителите, определени групи се самоорганизират, получават подкрепа на ръководството и реализират доброволчески и дарителски каузи от различен мащаб.
В няколко от големите аутсорсинг компании, до някъде и с наша помощ, се сформира неформален вътрешен КСО екип със представители на различни отдели в компанията, който е ангажиран и се грижи за реализирането на соцали каузи сред екипа и служителите. Не е тайна, че дори в някои компании има елемент на съревнование, кой от офисите в различните държави ще реализира по-добри, по-мащабни и по-значими социални инициативи. В една от големите сървис компании в страната, преди няколко седмици дори се създаде обществен борд, който на проектен принцип ще разпределя дарителски фонд от над 70 000 евро годишно в полза на различни социални инициативи.

Разбира се, ИТ секторът има и най-големи предпоставки да инвестира в развитие на човешкия персонал и да подкрепя доброволчески инициативи и да ангажира служителите, тъй като ясно осъзнава, че хората са най-големия актив на тези компании.

Не мога да споделя конкретни цифри общо за сектора, тъй като не е правено подобно проучване в последно време, но спокойно мога да кажа, че КСО дейностите само от ИТ сектора у нас, като ангажираност, брой, значимост и инвестиции са съизмерими с КСО инициативите на всички останали сфери в икономика взети заедно.

  • Вероника Нинова, главен секретар на Асоциация „КСО – България”:

Вероника Нинова, главен секретар на Асоциация КСО – БългарияТрадиционно компаниите от ИКТ сектора са сред най-активните организации по отношение на политиките по КСО по редица причини и тази тенденция не се променя. Сред основните предпоставки са бързото развитие на сектора и нарастващия пазар и приходи, стандартизацията на политиките в тези компании, включително и в областта на КСО, фактът, че много от тях са част от интернационално семейство с вече утвърдени КСО традиции, действащи на глобално ниво, където КСО политиките са задължителни.

Радваме се, че се реализират все повече и по-интересни инициативи от компаниите в този сектор, като и направените инвестиции в КСО дейности също нарастват. Забелязваме, че въпреки глобализацията, чуждестранните ИКТ фирми у нас все по-често се съобразяват с локалните нужди и прилагат социално отговорни решения не просто заимствани от централните си офиси, но съобразени с местните специфики и потребности. Този тип компании традиционно продължават да обръщат особено внимание на своите служители и партньори, като разбира се остават съпричастни на каузи и нужди от всякакъв тип.

  • Марина Стефанова, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН:

Марина Стефанова, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООНСчитам, че компаниите от сектора на информационните технологии и телекомуникации са едни от естествените лидери по отношение на корпоративна отговорност. Нека не забравяме, че този сектор е един от най-перспективните, най-конкурентните и най-слабо регулирани. Тези фирми работят в глобална среда, много често участват в международни проекти като част от веригата за добавена стойност; техните служители са високо образовани и, в повечето случаи, специалисти, които търсят по-цялостно удовлетворение от работата си, а не само добро заплащане и възможност за кариерно развитие. Това съвсем логично води до систематично ангажиране и инвестиране в програми за развитие на служителите, за ранно откриване на таланти и стимулиране на иновациите.

Ето няколко примера:

Преди по-малко от месец Огнян Траянов, собственик и изпълнителен директор на ТехноЛогика бе избран за председател на Националния съвет на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.

Ираван Хира, генерален директор на HP България, е председател на Управителния съвет на Българския форум на бизнес лидерите.

Мусала Софт е първата българска компания, която получи сертификат за прилагане на международния стандарт за социална отговорност ISO 26 000.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X