Кариера

Липсата на професионално ориентиране в училище е основен проблем на ИТ сектора

Computer World

В последните няколко години ИКТ секторът се развива изключително бурно. На пазара от години присъстват няколко големи международни компании, които имат големи развойни звена. В същото време настъпват и нови компании, които търсят нови кадри и има засилена конкуренция за талантите на трудовия пазар. Имаме и няколко примера за изцяло български компании, които се развиват много добре в динамичната среда.

Това коментира Валентин Захариев, QA мениджър в Експириън България, който бе сред официалните гости на уебинара „Информираност на младите кадри за кариерните възможности на ИКТ сектора“, организиран от технологичния сайт IDG със съдействието на Експириън България.

Захариев очаква това развитие на пазара да продължи и да се задълбочи тенденцията за липса на достатъчно млади кадри за този сектор.

Еxperian финансира нова модерна лаборатория във Факултета по приложна математика и информатика в Техническия университет в София. Лабораторията има за цел да подпомогне съвременното и качествено обучение на студентите в областта на Big Data, анализа на данни, извличането на информация от големи масиви от данни, разработването на математически модели, оптимизацията на технологични процеси, на пазарни стратегии и др. 

 Той отбеляза, че една от най-добрите възможности на този сектор е, че предоставя атрактивно заплащане, което дава добър стандарт на живот в България, като специалистите могат да останат у нас, вместо да търсят реализация в чужбина. Освен това в рамките на сектора има много големи възможности за кариерно развитие на младите кадри, посочи специалистът.

Павел Хаджиев, мениджър „Подбори” в Job Tiger, допълни, че ИКТ секторът е един от малкото в България, където човек може да бъде на световно ниво и когато инвестира максимални усилия, получава максимална възвръщаемост.

Развитие на е-уменията на младите кадри от най-ранна възраст

Развитието на сектора в Пловдив е бурно, констатира д-р Ивайло Старибратов, директор на Образцова математическа гимназия „Акад. Кирил Попов" в Пловдив, който оглавява и „ИКТ клъстер - Пловдив“, обединяващ над 25 фирми в бранша. По думите му този растеж се дължи донякъде на желанието на фирмите да излязат от София. Освен големите, има и много малки фирми, които също имат огромен глад за кадри, обясни той.

По думите му все повече намалява възрастта на учениците, които проявяват интерес и възможности за развитие в ИТ сектора. Докато преди години учениците в 8-12 клас започваха подготовка, сега това става от 3-4 клас. От 5 клас се организират школи по програмиране, децата започват да се явяват на олимпиади и много от отиват във висши учебни заведения, където търсят повече и по-добри знания. Д-р Старибратов изрази съжаление, че много от тези деца излизат извън България, като най-атрактивни за ИТ сектора са школите в Холандия и Англия.

Все по-често започват да се търсят кадри още от училище, а не от университетите, обясни д-р Старибратов.

Той акцентира, че Математическата гимназия в Пловдив предлага обучение и по две професии – програмиране и компютърна графика. И двете са много атрактивни и в 12 клас повечето деца вече работят в ИТ фирми срещу добро заплащане.

Според Старибратов обаче има някои сериозни проблеми пред системата на средното образование, един от които е, че липсва професионално ориентиране. Учениците не могат да разберат какви са способностите и възможностите им. Това е един от най-сериозните проблеми и за ИТ сектора, смята директорът на Математическата гимназия.

В тази връзка Валентин Захариев подчерта, че едни от най-качествените кадри, които е срещал, са специалисти, започнали кариерното си развитие още от училище. Хора, при които основата е поставена още в гимназиална възраст, успяват по-добре да се развият, имат правилната основа и имат по-добро кариерно развитие.

По отношение на работата на компаниите с учебните заведения Захариев отбеляза, че има добри примери, но все още се работи предимно с университетите. Предизвикателство пред нас е да започнем да предлагаме и на учениците поне информация за възможностите, които разкрива ИТ секторът.

По думите на Ивайло Старибратов ИТ компаниите все още се длъжници на цялата образователна система, защото допреди няколко години те само чакаха кадрите да идат при тях. ИТ компаниите могат да помогнат за развитието на е-уменията на младите, но все още активността им е много слаба. Компаниите трябва да разберат, че нещата в голяма степен зависят и от самите тях, категоричен е Старибратов.

Той даде за пример, че има холандски училища, които са много агресивни и предлагат безплатно образование и стипендии на учениците. Възможността за стипендии трябва да се развие и от ИТ компаниите в България, смята той. 

Павел Хаджиев от своя страна се противопостави с аргумента, че в България хората подхождат с презумпцията, че работодателят е длъжен да прави нещо за тях.
Той подчерта, че най-ценните кадри, които са най-търсени на пазара на труда, са активните, които търсят информация и си съставят списъци с предложенията на различните компании. По думите му трябва да научим младите хора да търсят.

Взаимодействието между училище, университет и бизнес

По темата за взаимодействието между училище, университет и бизнес проф. Валери Младенов, заместник-ректор по международна интеграция и връзки с обществеността на ТУ–София коментира, че взаимодействието е наложително в съвременните условия, защото без него университетите няма да могат да промотират своите студенти пред бизнеса, а бизнесът няма да може да намира кадри.

Това може да става по различни начини, посочи проф. Младенов като даде за пример ТУ-София, където кариерният център има основно влияние.

Университетът провежда и две традиционни годишни мероприятия: Дни на кариерата, които се провеждат през месец октомври и изложението на работодатели „Стажове“ през април. По време на тези прояви забелязваме значително увеличение на фирмите, които търсят кадри. Те могат директно да контактуват със студентите, а студентите задават своите въпроси на бизнеса.

Кариерният център организира и редица курсове, някои от които се водят от представители на бизнеса. Много от тях са свързани с това как се пише автобиография и мотивационно писмо, обяснява се как младите трябва да се държат в бизнес среда и как да комуникират, имаме и индивидуално кариерно ориентиране, обясни проф. Младенов.

По думите на Павел Хаджиев взаимодействието между бизнеса и образованието ще стане по-добро, когато образованието осигури поле за изява на бизнеса, тоест, когато представители на бизнеса бъдат допуснати като преподаватели. Образованието ще бъде истински успешно в момента, когато програмистите започнат да преподават в университетите това, с което се занимават.

Д-р Ивайло Старибратов потвърди тази тенденция и отбеляза, че през последните 2 години в Пловдивския университет започват да водят занятия представители на фирми и успехът е невероятен.

Той обаче подчерта, че кариерните центрове изключително липсват в училищата и се наблюдава прекъсване на ориентирането на учениците към съответните висши училища и бизнеса.

Валентин Захариев даде няколко конкретни примера за взаимодействие между бизнеса и Техническия университет: в университета са създадени няколко лаборатории, които са спонсорирани от различни компании и това е много полезно както за студентите, така и за компаниите. Имаме и успешни примери за курсове, организирани целево от компаниите, които се преподават в специализираните факултети, допълни Захариев.

По думите на проф. Валери Младенов е добре училищата да развиват някакъв тип кариерна дейност – или чрез собствен кариерен център или чрез взаимодействие с университетите. Целта е учениците да получат информация какво биха могли да работят, ако получат образование в съответните висши училища, отбеляза той.

В коментар на възможностите представители на бизнеса да се канят за преподаватели, той заяви, че това се прави, но не достатъчно. Получаваме много обещания от страна на бизнеса, правим програма за съответната дисциплина, но поради голямата ангажираност на хората от бизнеса е трудно да се организират повече от 1-2 лекции, каза заместник-ректорът на ТУ.

Той информира, че все пак във висшето училище има специалност с подобна форма на преподаване. Това е специалността „Управление на ресурси в предприятията“ във Факултета за английско инженерно обучение, която е под шефството на Кока Кола и където 2/3 от преподавателите са външни специалисти.

Ролята на академиите и обученията извън учебните програми

В коментар за ролята на академиите и обученията извън учебните програми Валентин Захариев отбеляза, че през последните години тези форми също претърпяват развитие.

По думите му очевидно е, че те имат своята пазарна ниша и привличат хора, които обикновено в своето средно или висше образование не са получили ИКТ знания. Обучението в тези академии е фокусирано най-вече върху получаване на практически знания и това е начин за попълване на нуждите на фирмите от кадри в текущата ситуация.

Ивайло Старибратов подкрепи съществуването на тези академии и обучения, но с уточнението, че обучението трябва да се провежда с проучване на необходимостите на фирмите, а не самоцелно.

Той даде за пример "ИКТ клъстър - Пловдив", където е направен много сериозен анализ на нуждите на фирмите и обученията се водят от специалисти във фирми от конкретната област. Курсистите обикновено са ученици и студенти, които се обучават за конкретно работно място.

Проф. Младенов потвърди, че тези академии имат пазарна ниша и обучават по съответни програми. Той обаче подчерта, че висшето образование, което дават университетите, има по-широка основа, а академиите обучават за конкретно работно място и за конкретна технология.

Добре известно е, че технологиите специално в ИТ се развиват главоломно. Бързата смяна на технологията налага бърза смяна на квалификацията и за да може даден специалист да се обучи бързо и да има възможност да сменя работното място, трябва първо да има основната фундаментална подготовка в училище и бакалавърска или магистърска степен от университет. Фундаменталното образование е необходимо, за да бъдат разбрани тези технологии, категоричен е проф. Младенов.

Според Павел Хаджиев положителните черти на тези академии са не само, че възпитават ясни технически умения, но и поддържат нагласата и духа на човек непрекъснато да се образова и да подобрява уменията си в конкурентната среда.

Възможности за намиране на точните кадри

Валентин Захариев отбеляза, че освен стандартните похвати, които компаниите използват за намиране на кадри, напоследък се налага вариантът със стажантските програми. При тях хора още в университета или току-що завършили се взимат в стажантска програма, където компаниите имат възможност да обучат младите в рамките на 6 месеца, година или повече, като през това време се получават реални практически знания за дейността на компанията и хората, които покажат необходимото ниво, се наемат след края на стажа.

Хубавото на този подход е, че компаниите имат възможност да обучат стажантите на своя модел на работа и участниците в такава програма се адаптират много добре към компанията. Недостатък е, тази дейност изисква сериозна инвестиция от страна на компаниите – в продължение на 6-те месеца обучение стажантът почти не носи печалба на фирмата си.

Павел Хаджиев коментира, че най-добрият вариант за една компания за търсене на специалисти е да създаде бранд, който привлича кадрите. По думите му възможността за стажантски програми в търсене на най-добрите кадри е отлична, но този подход има и недостатъци, най-големият от които е, че след като един специалист бъде обучен от една компания той много лесно може „откраднат“.

Друг вариант за намиране на работа е приятелският кръг, а безценна е консултацията с агенции или експерти за подбор на кадри.

Училищата и висшето образование много рядко дават информация за това как да изкарваме прехраната си. Тази празнина би могла да се запълни от специалисти и агенции по HR, които да консултират младите как да си намерят работа, как да проучат сектора, в който искат да се реализират и други.

Проф. Младенов е категоричен, че добрите специалисти са основата за успешната работа. В действителност добри кадри има не навсякъде – в Европа има определени университети и училища, които обучават много добри специалисти, а на други места – не толкова добри.

Той даде за пример технологичен университет, където във втори курс фирмите намират студентите, ангажират ги по съответен начин и те работят за фирмите по време на цялото си обучение, а след него остават на работа във фирмата.

В България това сътрудничество не е развито до необходимото и желаното ниво, коментира проф. Младенов. Фирмите не трябва да очакват, че ще намерят готови специалисти, а трябва да търсят конкурентни начини да си го „отглеждат“ - чрез лаборатории, курсове, стипендии и т. н.

ИКТ секторът е много конкурентна среда, конкурираме се с училища и фирми от чужбина, които искат най-добрите ни специалисти и предлагат отлични условия за учене и работа, коментира заместник-ректорът на ТУ.

По думите му възможност за запълване на тази празнина е България да се отвори да внася специалисти от чужбина, което ще засили конкуренцията и ще амбицира университетите да обучават такива специалисти. Това ще наложи комплекс от мерки, които трябва да бъдат контролирани от държавата, за да се определи какви са необходимостите на училищата, за да може да има контрол. Не трябва да се оставяме изцяло на пазарния механизъм, който може да доведе до това специалности, които може да са много ценни след няколко години, в момента да останат незаети.

Д-р Ивайло Старибратов от своя страна коментира, че обезпечаването на ИТ фирмите с кадри е много по-различно, отколкото в другите браншове. Например един лекар трябва да е наличен, да присъства на работа, в болницата. Докато нашите ученици, дори и да отидат да учат в чужбина, те могат да продължат да работят за фирмата в България.

Той даде за пример пловдивски фирми, които са привлекли кадри от Украйна, Русия, Индия и други държави.

По думите му се наблюдава тенденция ИТ фирмите, които се занимават с програмиране, не търсят само чисти програмисти; търсят се не само знания и умения в ИТ сектора, но и много сериозни компетентности, които да бъдат разностранни. Тези компетентности няма как да се придобиват от курс или обучение, а се получават при преминаване на целия курс в даден университет, категоричен е д-р Старибратов.

В заключение

Валентин Захариев отбеляза, че фирми като Експириън развиват не само традиционните сфери на развой на софтуер, а и допълнителна дейност за аналитична дейност на математици върху данните на клиентите. Даваме възможност на математиците да участват в глобалната тенденция на индустрията наравно със софтуерните специалисти.

Павел Хаджиев е категоричен, че колкото повече усилия инвестират хората в своето развитие и усъвършенстване на техническите си умения, ще имат толкова по-успешна кариера. Всеки зает в ИТ сектора в България се намира на гребена на вълната и този сектор дава максимална възвращаемост на усилията от кариерна гледна точка.

Д-р Ивайло Старибратов посочи, че ИТ секторът е от сегментите, които носят най-голяма добавена стойност. Няма пречки пред неговото развитие от законова гледна точка и всичко зависи от нас - среда, нагласа, училища, университети и самия бизнес.

Проф. Валери Младенов коментира, че ИТ технологиите позволяват по-бързо и по-добро развитие на гражданското общество. Намирането на реализация без добро образование е много трудно, категоричен е той.

Захариев




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X