Кариера

ИТ и инженерните специалности ще са с приоритетно финансиране

Computer World

Констанца Григорова, Computerworld

Финансирането ще бъде насочено към онези висши училища и професионални направления, в които оценките за реализация, научна и учебна дейност са по-високи, оттам и обществената норма на възвръщаемост от инвестициите в образование е по-добра. Следващата година най-високи коефициенти ще имат 3 професионални направления - „Информатика“ в Софийския университет, физически науки в Софийския университет, и „Компютърни системи“ в Техническия университет -София. Това съобщи Красимир Вълчев, главен секретар на Министерството на образованието и науката при представянето на четвъртото издание на рейтинговата система на висшите училища в Република България на 1 декември 2014 г. в столичния „София Хотел Балкан”.

Рейтинговата система сравнява 51 висши училища в България по всяко от съществуващите в родното висше образование 52 професионални направления на базата на 68 рейтингови показателя, разпределени в 6 групи, изследващи различни аспекти от учебния процес, научната дейност, социално-битовите и административните услуги, материалните условия, престижа и пазарната реализация на студентите.

Уникално качество на системата е, че тя дава възможност на всеки потребител да направи собствена класация с оглед на индивидуалните си приоритети и интереси. Платформата позволява да се правят сравнения не само между висшите училища в избрано професионално направление, но и между различните професионални направления в рамките на българското висше образование, включително и с оглед на реализацията на завършилите на пазара на труда. Проектът „Развитие на рейтинговата система на висшите училища” е финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз, изпълняван от дирекция „Висше образование“ на Министерството на образованието и науката.

Георги Стойчев, представител на изпълнителя по проекта – консорциум „ИОО-МБМД-С“, включващ Институт "Отворено общество" – София, социологическа агенция МБМД и Сирма Солюшънс, изтъкна две промени във функционалностите на рейтинговата система и нейните приложения.

„В резултат от диалога ни с висшите училища и в отговор на препоръки, отправени към тях, тази година добавяме нов критерий в стандартизираната класация комплексна оценка, и това е институционалната акредитация, т.е. оценката, която дава Националната агенция за оценяване и акредитация на цялото висше училище в допълнение към програмната акредитация, която се дава на всяко професионално направление поотделно“, посочи Стойчев. В резултат на тази промяна броят и тежестта на субективните индикатори, участващи в комплексната оценка, е допълнително намален и в новото издание на рейтинговата система 90 процента от индикаторите, които участват с тежестта си при формирането на стандартизираните класации, са обективни, т.е. те не са базирани на данни от анкетни проучвания, а на данни от централизирани регистри, подчерта експертът.

„Данните от рейтинговата система потвърждават наблюдението, че почти всички висшисти, които са завършили висшето си образование в България през последните 5 години, работят. Проблемът е, че над половината от тях не работят на позиции, за които се изисква висше образование“, алармира Стойчев.

Безработицата сред завършилите висшисти през последните 5 г. е 3,77%, т.е. около 3 пъти по-ниска от средното равнище на безработица в страната, като този дял в сравнение с миналогодишното издание на рейтинговата система намалява с около половин процент.

По данни от системата, секторите на здравеопазването и ИТ са с изключително ниски нива на безработица.

„За щастие, благодарение на рейтинговата система, която извади тази информация наяве и вследствие на това, че дискусиите по проблемите на висшето образование започнаха преди няколко години, може да се каже, че в момента имаме много точна диагноза какви са проблемите - заяви заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков – Най-важният въпрос е как ще постигнем промяна и какво може да направи министерството на образованието и науката. Аз виждам 4 групи от мерки и всяка от тях има своето важно място, така че те трябва да вървят в комплект.“

Очертаните от проф. Николай Денков области на реформи засягат системата за финансиране на учебните заведения, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР), кариерното ориентиране още от ученическата скамейка и решаване на структурния проблем в системата на средното образование.

По думите на зам.-министъра, ще продължава да се стимулира чрез финансиране качественото обучение и добрата реализация – висшите училища, които предлагат такива условия, включително университетите, предлагащи направления като инженерни науки, които осигуряват добра реализация. На другата крайност е спирането на финансиране за университети, в които кадрите имат лоша реализация. „Това е най-мощният инструмент за промяна, той вече е задействан, просто трябва да се види как да се „дозира лекарството“, за да може всеки да се адаптира според тази среда и да се концентрира върху най-силните си направления“, коментира проф. Денков.

Второто мощно финансово средство е ОП НОИР, защото в нея са предвидени няколко мерки за подсилване на т.нар. приоритетни направления, и макар списъкът да не е изцяло готов, по думите на зам.-министъра няма съмнение, че ИТ и инженерните науки ще присъстват в листата. Ще има специални мерки за стимулиране на студенти и преподаватели в тези направления – например целеви стипендии за учащите, развитие на материална база (научна и учебна), докато други направления с по-ниски показатели няма да получат финансиране по ОП НОИР.

На трето място са мерки, които изискват комуникационна стратегия и кампания за популяризиране на резултатите от рейтинговата система сред учениците, за да могат отрано да вземат информирани решения към кои направления да насочат обучението и реализацията си.

„Четвъртото, което може да изглежда по-абстрактно, но за екипа на МОН е също важен компонент от цялата система, са промените в средното образование, посочи проф. Денков.- Ние имаме сериозен структурен проблем в средното образование, който се отразява върху готовността на кандидат-студентите за влязат в трудни специалности.“ Той визира инженерните специалности и подчерта, че има належаща нужда от промяна на подготовката на учениците, защото настоящата такава прави учениците трудно приспособими към специалностите, които МОН намира за приоритетни.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X