Кариера

Новите ИТ професии - UXD и SET

Computer World

Констанца Григорова


В съвременния глобализиран Интернет свързан, технологично ориентиран, бълващ информация свят възникват все повече процеси и дейности, които са резултат от интензивното и динамично развитие на информационните и комуникационни технологии и навлизането на мобилните устройства като средства за общуване, забавление и работа. Появяват се все повече екзотични и модерни позиции и длъжности, които трудно намират превод на родния български език, и все още не са припознати от държавата посредством Националната класификация на професиите и длъжностите.

Кои са новите ИКТ професии?

Елена Маринова, член на УС и председател на Комисия „Образование” на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) твърди, че някои от новите и вече доста масови професии са свързани с agile, big data, mobile.

„Бурното развитие на бизнеса като цяло, световната криза и бумът на технологиите доведе до бързи цикли, нужда от скоростно излизане на продукти на пазара, бърза верификация с клиентите и съответното им незабавно модифициране. Това създаде множество роли, свързани с гъвкавите процеси за разработка и тенденцията е за увеличаващо се търсене, обясни Маринова -

Около темата „големи данни“, която стана реално приложима през последните години и ще продължи да се развива се появиха специализирани анализатори както и крос-индустриални професии – например биолози, които анализират големи обеми данни.

Мобилните умни устройства и приложения вече съвсем комфортно се настаниха във всички сфери на живота, включително в бизнеса. Същевременно асортиментът от джаджи с различни форми и размери стана много богат и създаде растяща пазарна ниша за специалисти по визуализация, мобилни потребителски интерфейси и разбира се, разработчици на мобилни приложения.“

Елена Маринова обърна внимание и на факта, че наред с по-масовите области, вече започват да се обособяват професиите, свързани с изграждане на умни домове, създаване и опериране на машините, които заместват постепенно, но уверено сегменти от развлекателната индустрия до шофьорите на автомобили.

От Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) посочват като някои от новите интересни професии през последните години User Experience дизайнер (UXD) и инженер тест автоматизация (Software Engineer in Test - SET).

„UX дизайнер е широкото понятие за хората, които се занимават с анализ на потребители и ползваемост на приложенията, информационна архитектура, прототипиране, дизайн на взаимодействие и интерфейси в приложенията. Под-класове в областта на UX са консултантите по ползваемост (Usability Consultant) и дизайнерите на взаимодействие (Interaction Designer). Глобално в момента това са едни от най-търсените ИКТ професионалисти, тъй като резултата от добрата работа на UX дизайнерите е добавена стойност за всяко едно приложение и допринася директно за лоялността и ангажираността на потребителите чрез по-добро изживяване“, обясняват от БАСКОМ.

"Работата на инженерите по качеството е доста обширна и включва цялостно подсигуряване на качеството на един софтуерен продукт, разкриват от Организационния комитет на международната конференция Innovations in Software Тest Automation (ISTA) - В работата им са застъпени следните аспекти:

- планиране и управление на процесите по качеството в проекта (управление на дефекти, следене за цялостното покритие на бизнес изискванията, следене на качество на кода, и т.н.);

- тестване на различни аспекти на софтуера като функционалност, интеграция, производителност и надеждност;

- създаване на автоматизирани тестове, с които самите програмисти да тестват софтуера, създаден от тях.“

От Организационния комитет на ISTA, също като БАСКОМ са категорични, че една от новите ИКТ професии е инженер тест автоматизация. „Тази професия се фокусира основно върху създаването на инструменти и програми, чрез които да се пишат автоматизирани тестове. Тя надгражда работата и отговорностите на инженерите по качеството, тъй като за нея се изискват както стандартните QA умения, така и силни познания в дизайн и писане на програмен код."

От БАСКОМ също внасят светлина върху заниманията на инженерите тест автоматизация. „Те са хората, които надграждат работата на инженерите по качеството (QA). Докато QA специалистите тестват различни аспекти на софтуера – функционалност, интеграция, производителност и надеждност, инженерите тест автоматизация подпомагат цялостното усилие по създаване и тестване на софтуера като пишат програми и създават инструменти и автоматизирани тестове, с които самите програмисти да тестват софтуера, създаден от тях“, твърдят от асоциацията на софтуерната индустрия.

Екзотики и „от кухнята“ на ЕС

Това, което обсъждаме основно през последните две години в работната група към Европейския център за стандартизация (CEN), са компетентностите и професиите на бъдещето, за които трябва да подготвим и образованието, и квалификационните модели, както и самата индустрия и общество, заявява Георги Шарков, директор на „Европейски Софтуерен Институт, Център Източна Европа“, член на работната група по ИКТ умения към CEN и член на секторната референтна група към Европейска класификация на уменията/компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO), представител на България в CEN/PC428 "e-Competences and ICT professionalism".

„Преди няколко месеца предизвиках колегите с визия на професии, свързани с наноботи и медицина, с ДНК-инженерство, виртуални „цифрови“ валути и банки (адресирайки BitCoin), цифрова/информационна „детоксикация“ (борба с цифровото замърсяване), системи за управление и роботи (например - манипулатор на дрон), коментира Шарков -

Новите модели в логистиката – базирани на 3D принтерите също (например, да си „отпечатаме“ една къща от пясъка на лунната повърхност – това вече се експериментира от Европейската космическа агенция). Част от професиите в медицината (особено хирургията) приличат повече на компютърна игра вече (с цялата им сериозност и значимост) и изискват много допълнителни умения от специалистите. Иначе, в по-традиционните посоки, ще спомена професии и квалификации, свързани с основните тенденции за развитие на ИТ днес – мобилни приложения и архитектури, Cloud архитектури и приложения, Big data и други. Естествено, най-горещата тема е информационната и кибер-сигурността, които вече в световен мащаб се разширяват то кибер-устойчивост (Cyber Resilience) – т.е. устойчивост на целия ни ИТ базиран бизнес (и общество).“

Илюстрация: nkzs, SXC.hu

ИКТ професии и длъжности и НКПД

„Един от аспектите за прилагане на Национална класификация на професиите и длъжностите са въведените минимални заплати за съответните длъжности, посочва Георги Шарков от ЕСИ ЦИЕ. - Аз не мисля, че това е проблем за повечето софтуерни и ИТ фирми – почти всички обявяват заплати над тези нива. Но несъответствието изкривява силно картината – по стара традиция служителите от ТРЗ/ЧР назначават специалистите с архаични кодове – например „оператор на база данни“, или „други“. Съответно от официалната статистика няма голяма полза при анализ на профила на индустрията, професии и заетост и се налага да се правят други „специални“ изследвания и проучвания. Т.е. официалната картина не съответства на действителността, което е порочно“. Шарков изтъква, че тази ситуация съществува не само в България, нито само в сектора на ИКТ и софтуер – все повече професии изискват ИТ компетентности, появяват се нови ИТ-свързани професии в други сектори.

Според Елена Маринова от БАИТ, съществуващите наименования в текущата Национална класификация на професиите и длъжностите отразяват само част от актуалните професии и длъжности в ИКТ. Поради това, на работодателите в този сектор им се налага да разширяват и поясняват названията на длъжностите в документите, уреждащи трудовите им взаимоотношения със служителите, стремейки се да отразят адекватно йерархията в компанията и спецификата на изпълняваните дейности, обяснява тя.

„Без опростен механизъм за лесно и бързо допълване на текущата номенклатура, частните организации ще изпитват затруднения с профилирането на длъжностите в бъдеще с оглед на новите и бързо развиващи се технологии в този сектор“, категорична е Маринова.

От БАСКОМ гледат малко по-оптимистично на Националната класификация на професиите и длъжностите и акцентират на факта, че НКПД е актуализиран с нови длъжности от областта на информационните и комуникационни технологии, като процесът на обновяване продължава.

„Все още липсват няколко роли (като архитект), както и аналози на длъжностите по автоматизиране на тестването, UX дизайн, Technical Writer, вероятно и други, но затрудненията са с единични професии, които са нови за сектора в България. Като цяло заслужава да бъде отчетен фактът, че НКПД е претърпял значителна актуализация“, уточняват от БАСКОМ.

Класификация на професиите и дейностите в ЕС

За да адресира проблема за осъвременяване на таксономията на професиите, ЕК стартира през 2012 г. ESCO – European Skills, Competences, Qualifications and Occupations, разкрива Георги Шарков от ЕСИ ЦИЕ. По думите му, това е широкомащабен проект, който има за цел да изработи многоезична (на 22 езика) единна класификация на категориите на умения и компетентности (skills and competences), квалификации и професии (qualifications and occupations), които са съответни на пазара на труда, образование и обучение в ЕС. Т.е. ESCO ще осъвремени и връзката с другите инициативи – EURES (Job mobility portal), Erasmus+ (мобилност на студенти и обучения), EQF (European Qualification Framework) и съответните Национални квалификационни рамки, Europass CV. Самата ESCO се разработва напълно „онлайн“ и всеки може да използва и прилага резултатите – https://ec.europa.eu/esco/, допълва Шарков.

„Първите секторни модели (“Agriculture, forestry, Fishery” и “Hospitality and tourism”) се очакват до края на 2014 г. ИКТ е планиран за май 2015 г., но таксономията е в много напреднала фаза, и в синхрон с очаквания Европейски стандарт на базата на e-Competence Framework (e-CF) – съответния комитет към Европейския център по стандартизация (CEN) стартира през януари, и до май 2015 г. ще завърши стандарта. Ние от ЕСИ Център Източна Европа участваме в него, и поехме ангажимент пред Българския институт за стандартизация да адаптираме максимално бързо и дори „изпреварващо“ рамката на български език, и предложим за обсъждане в България“, съобщи Георги Шарков.

Очаква се

секторният модел за ИКТ услуги да е готов до май 2015 г.,

а пълната версия и обновен пълен класификатор – 2017 г. Специфични действия за ИКТ са т. нар. междусекторни умения, и свързаните с тях професии. „Например, през февруари т.г. участвах в секторната група за хотелиерство и услуги, където в сегашния модел ИКТ са много слабо застъпени (по-скоро като средство за планиране и управление, дори CRM и други ERP средства не са адресирани добре). Същевременно говорихме за дейности като „организатори на виртуално събитие“ (virtual event manager), или виртуалното пространство като основен канал за глобално присъствие (и бизнес)“, уточнява Шарков.

Спорен директора на Европейски Софтуерен Институт, Център Източна Европа проблемът с таксономиите и прилагането на структурен подход е в това, че те не работят много добре в динамични сектори като ИКТ.

„Все пак, визията е да се разделят по друг признак, не точно „инженерен“, коментира Шарков - Сега двете основни категории в секцията 25-„ИКТ професионалисти“ са 251-Software and application developers and analysts и 252-Database and network professionals. Явно има нужда от кардинални промени (особено във втората категория). ESCO има задача да осъвремени таксономията, както и списъка от професиите на 5-то ниво в нея. Там например в групата 2529 – Database and network professionals not elsewhere classified попадат ключови професии като “Computer security director” и „Computer security manager” (ще се зачудите дори каква е разликата), както и „анализатор на обработка на данни“, IT Investigator, IT security manager. Тук попада и ключовата „IT strategist”, и още няколко с аспект сигурност – „Security administrator (data processing/IT)” и “Security director (data processing/IT)”. Явно кашата е голяма, и е разбираемо объркването на служители и ръководители на всички нива. Към това добавяме интерпретацията на национално ниво – както по отношение на терминология и традиции в сектора, така и по отношение на скоростта на прилагане и осъвременяване (2 години, например, правят промените безсмислени).“

Обсъжданият модел в секторната ИКТ група на ESCO, където Георги Шарков представлява България, по предложение на БАСКОМ и БСК, е разделяне на „ИТ разработки (development)“ и „ИТ (или ИТ базирани) услуги“. Така дейностите ще се групират по спецификата на бизнес модела и жизнения цикъл (проектно-ориентиран, или продължаваща дейност/услуга“. „Има доста дискусии и по „К“-то в ИКТ – комуникации, допълва Шарков. - В цифровия свят, голяма част от професиите се доближават до това, което наричаме „системно инженерство“ или вградени системи (embedded systems). Но има специфика. Както и промени в самите архитектури, комуникационни канали, гео-позициониране, съвременната свързаност – което съответно води и до промяна на моделите на самите услуги и съответните професии.“

е-умения и образование

Около половината от българските ученици са на мнение, че компютърната грамотност означава работа с Microsoft Office (това твърдение се подкрепя от 50% от анкетираните), на второ място е използването на Интернет (35 на сто), на трето - ползването на различни софтуерни продукти (26%). Много подобна е ситуацията и сред студентите, като при тях по-голям – 70 процента, е делът на тези, които са на мнение, че работата с Microsoft Office е ключова за компютърната грамотност, ползването на Интернет се нарежда на второ място (38 на сто от студентите), а на трето е познаването на различни операционни системи (19%). От тези резултати може да се заключи, че и за двете групи компютърната грамотност се свързва преди всичко с базови умения за работа в офис. Около 60 на сто и от учениците, и от студентите са на мнение, че могат да боравят с Microsoft Office и като браузър Mozila Firefox e водещ като познание сред учениците.

Това показват резултатите от проучването „Компютърната грамотност на учениците и студентите“, направено сред 562 ученици и студенти в периода февруари – март 2012 г. от Ноема по поръчка на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Изследването бе проведено в рамките на проекта „Европейска седмица на е-уменията 2012”, чийто изпълнител за България е БАИТ.

Според Елена Маринова, член на УС и председател на Комисия „Образование” на БАИТ, важният въпрос е каква е стратегията на България за позициониране сред най-добрите.

„И тук отново опираме до тежката тема „образование“. Наскоро ми разказаха историята на премиера на Финландия, който е в основата на съвременната финландска образователна система – когато обикалял страната и хората се оплаквали от проблемите си (тук лоша канализация, там тромава бюрокрация), той кимал разбиращо и казвал „да, това наистина са проблеми и ние ще направим възможното да ги поправим, но за да ги избегнем за в бъдеще, ни трябва добро образование“. Факт е, че в България имаме едновременно топ сегмент на медалисти в почти всички сфери на науката, от друга страна закостеняло и тромаво масово образование лишено от креативност и отвореност към света. Добрата новина е, че белите лястовички се увеличават. Но все още липсват някои базисни инфраструктурни елементи като например модерно законодателство, което вече няколко мандата се изплъзва от пленарна зала въпреки декларациите за приоритет“, изтъква Маринова.

Компетентностен модел на е-уменията в България

В момента по проекта “Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”, осъществяван от Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес, е разработен компетентностен модел за сектор ИТ. Партньори в начинанието на БСК са Конфедерация на независимите синдикати в България и Конфедерация на труда “Подкрепа”. Инициативата се финансира по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз.

В рамките на модела са включени следните 12 ключови длъжности:

1

System architect (Архитект)

2

Solution architect (Архитект на решения)

3

Business analyst (Бизнес анализатор)

4

Technical writer (Документалист)

5

QA Engineer (Инженер по качеството)

6

Customer support (Поддръжка на клиента)

7

Product manager (Продуктов мениджър)

8

Projеct manager (Проектен мениджър)

9

Developer (Разработчик)

10

System administrator (Системен администратор)

11

System integrator (Системен интегратор)

12

Usability Specialist (Специалист по ползваемост)


От БАСКОМ посочват, че при разработването на секторния модел в сектор ИТ е използвана информация, предоставена от пилотните предприятия (длъжностни характеристики и детайли за изискванията към заемащите ключовите длъжности, получени по време на срещи). За всяка от длъжностите е разработен компетентностен модел, който включва: основни компетенции, специфични компетенции и управленски компетенции.

Към настоящия момент се извършва тестване на модела. За целта избран консултант провежда структурни интервюта с заемащи съответните длъжности лица, като в последствие се предвижда и провеждане на консултации с физически лица и фирми от сектора, съобщават от асоциацията на софтуерните компании.

„Предстои включване на нови пет ключови длъжности

към модела, разкриват от БАСКОМ - Участието на експерти от сектора при разработване на модела беше от ключово значение за постигнатите резултати и припознаването му от индустрията.

В десетте пилотни предприятия от сектора е приет компетентностния подход при управлението на човешките ресурси. Фирмите активно участват в обучението на своите HR специалисти и по този начин разработеният модел се възприема и навлиза в сектора.“

„По инициатива на БАСКОМ и общата група по образование с ИТ асоциациите започна ревизия на модела и формулиране на изискванията на ИКТ индустрията към образованието, допълва Георги Шарков от ЕСИ ЦИЕ - Миналата година стартира и голям проект на БСК за преглед на професиите и компетентностните модели в България. Колегите са представили подробно целите. Нашата роля е да „преведем“ и ако е възможно – изпреварващо да въведем европейските рамки и модели, защото динамиката е не само на ИКТ сектора, а практически на цялата цифрова индустрия и общество, и би било неефективно всичко да се извършва с безкрайни итерации, а после да се промени изцяло след европейските стандарти и норми.“

Европейски стандарт по e-компетентности (European e-Competence Framework)

Европейски Софтуерен Институт, Център Източна Европа е активен участник в работната група на CEN (Европейския център за стандартизация) по ИКТ умения и е-компетенции.

“За последните 6 години тази рамка претърпя 3 корекции, като последната версия (e-CF ver.3.0) беше публикувана преди няколко седмици, заявява Георги Шарков от ЕСИ ЦИЕ - В нея групата от 36 компетентности се увеличи с 4, като същественото е, че основният фактор и източник на промените идва от самата ИКТ индустрия. Освен споменатите вече нови тенденции и професии, специално внимание е отделено на профила на малкия ИКТ бизнес и фирми (член на екипа е и Европейската организация на ИКТ МСП – PIN SME).“

Шарков съобщи и най-новите моменти. „От януари стартира работата на нов комитет към CEN, който има задача да изработи Европейски стандарт и „общ език“ за е-компетентности (това е CEN/PC428 "e-Competences and ICT professionalism"). Той основно ще се базира на e-CF 3.0, но ще разработи и насоки за прилагането от работодатели и бизнес, от образователни и квалификационни програми и институции, от съответните държавни и национални органи. Първата версия се очаква през април 2015 г.“

Директорът на ЕСИ ЦИЕ отбеляза, че има и редица паралелни дейности и проекти, които да обхванат целия аспект на прилагане на тази рамка – профил на ИКТ професиите, препоръчителен профил програмите за обучение и квалификация, включително и на тези в ИКТ интензивните сектори (изглежда не останаха други?). „Профилът на българската ИТ индустрия, и по-специално на софтуерната, е използван като добър пример вече в няколко проучвания. Например, ние прилагаме тази рамка в пилотен проект за осъвременяване на учебните програми и профила на обучението по ИТ в НБУ (Нов български университет)“, подчертава Георги Шарков.

Той обяви, че на 20 май в България ще започне серия от 10 европейски регионални конференции на Генерална дирекция "Предприятия и промишленост" в рамките на Европейската коалиция за ИТ (digital) професии (Grand Coalition for Digital Jobs). „Ние (ЕСИ Център и НБУ) сме домакин на събитието, и заедно с нашите гости от ЕК, водещите държави в Европа (Германия, Франция, Англия, Ирландия и др.) ще представим и обсъдим новия профил на е-лидерите и как ИКТ го променя, съответно как и програмите за обучение и квалификация трябва изпреварващо да се променят. Ще представим и методика за прилагане на e-CF в образователните програми. Световните тенденции и инициативи ще представят партньорите ни от САЩ (Карнеги Мелън) и световната организация за стандарти в бизнес процесите (OMG – Object Management Grtoup)”, уточнява Шарков.

За Елена Маринова от БАИТ много важна европейска идея е стартирането през последните месеци на общоевропейски проект за създаване на централизирано хранилище за е-образователни ресурси във всички сфери. „Очакването ми е да минат няколко години, преди да стане факт, но е стъпка в правилна и много нужна посока, уверява Маринова - Много полезно е да има общо европейски регулации – от една страна за улесняване на изграждането на националните стандарти, от друга, от гледна точка на съвместимост и съпоставимост между страните членки и съответно по-лесна мобилност.“





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X