Кариера

Акад. Петър Кендеров: Не можем да имаме качествено образование, без то да е подкрепено от науката

Computer World

На 23 и 24 февруари 2013 година се състоя последната среща на европейския проект "Fibonacci - Disseminating Inquiry-Based Science and Mathematics Education in Europe" (накратко Fibonacci). Частта на проекта, отнасяща се до образованието по математика, се ръководи от Университета в Байройт, Германия. Консорциумът включва 25 организации от общо 21 държави. Участник от България е Институтът по математика и информатика на БАН, а координатор е акад. Петър Кендеров от същия институт.

Можете ли да опишете някои от основните цели на проекта Fibonacci?

Основната му цел е в европейските училища широко да се разпространи изследователският подход в образованието по математика и природни науки. Това значи, че не е нужно да се използва класическата схема в обучението, когато учителят “налива” знания, “облъчвайки” учениците с думи и с жестове, внушавайки им някакви факти, а младите хора, да участват в процеса на достигане на това знание. В известен смисъл, учениците трябва да станат съоткриватели на знанието.

Още за проекта Fibonacci

Координатор на начинанието е френската програма La main à la pâte, в която участват Académie des sciences, Institut National de Recherche Pédagogique, École normale supérieure, като последната организация носи юридическата отговорност за изпълнението на проекта.

По проекта се предвижда сега съществуващите институции със значителен опит в този вид обучение да подпомагат създаването и укрепването на други подобни центрове, които след това също да се включат в изграждането на нови центрове. Чрез последователно повторение на тази схема броят на центровете ще нараства по начин, сходен с нарастването на числата на Фибоначи, откъдето идва името на проекта.

Центровете подготвят бъдещи учители и преквалифицират вече действащи учители за прилагане на изследователския подход при обучението по математика и природни науки. Проектът стартира през януари 2010 г. и продължи 38 месеца - до февруари 2013 г.

Идеята е учителят да подпомогне техния мисловен процес, да ги покани те да задават въпроси, да се разпитват взаимно, да търсят информация в Мрежата, да търсят връзка с онова, което вече знаят, за да надграждат своите знания. Т.е. учениците да действат по начин, по който работят учените и тъкмо в това се състои методът на изследователския подход в образованието. Знанието не трябва да идва като последна инстанция, готово, от някого направено, а да се съприживее начина, по който хората са го открили. Тогава се включва емоционалната компонента и това знание става част от съзнанието на човека, то става живо, т.е. можем да го използваме пълноценно.

Международните изследвания PISA и TIMSS показват, че българските ученици не са добри в това да използват знанията, които имат. Този изследователски подход е ориентиран в тази посока – да се ликвидира този недостатък и да може знанието не само по себе си да бъде под формата на факти в умовете на учениците, а да бъде операционно, то да участва във всекидневието, да може човек да смята, да се съобразява с различните неща и да се научи да използва изпитващия подход към окръжаващия свят. По този начин младият човек ще пита за всяко нещо и ще се помъчи да намери обяснение. Един човек не е нужно на всеки десет години да бъде преобучаван заради прииждането на новите технологии. Той може сам да се движи в крак с времето, защото вече е придобил тази компетентност да се образова сам, да си надгражда знанията. Това е новият смисъл на понятието Lifelong learning (обучение през целия живот).

Толкова стремителна стана промяната при информационните и комуникационни технологии, че няма време новата информация да влезе в учебния процес и в образователната институция. Образованието се движи по-бавно спрямо развитието на технологиите. Поради тази причина е необходимо хората, които са специалисти в дадена област да могат сами да си наваксат с новите неща, както ученият не тръгва да се преубочава. Тези хора, когато придобият подобна компетентност в обществото, базирано на знание, ще “плуват” в собствени води, а другите постоянно ще имат нужда от патерица. Българското образование трябва да дава изследователски тип компетентност, не защото всеки ще стане учен, а защото това е начина, по който човек може да си поддържа равнището си като специалист.

Проектът Fibonacci се реализира с финансиране от Седма рамкова програма за изследвания и технологично развитие на Европейския съюз. Но в тази програма има едно малко парче, което е насочено към това науката в обществото да получи признание, а обществото да се подготви за подкрепа на науката. Точно по тази линия хората, които мислят широко и са скроили тази ширкоевропейска програма си дават сметка, че образованието и науката вървят заедно, ръка за ръка. Не можем да имаме качествно образование и рентабилен бизнес, без те да са подкрепени от науката.

Говорите за съвременни технологии, какво е място на ИТ в този проект?

За пръв път откакто съществува човешката цивилизация, модерните технологии позволиха математиката да се изучава като експерементална дисциплина. Напълно – не може, но до голяма степен – е възможно. Човешкото съзнание е така устроено, че то се учи от опита. В математиката традиционният начин на преподаване е предаването на знание по чисто теоретически път и умозрително. Този подход има частичен успех, но е за ограничен кръг ученици, води до разочарование в останалите, защото се усеща разликата между ученето по математика по класическия начин и обучението по друга дисциплина, да речем физика, където може да се направи експеримент.

Сега експерименталния начин е възможен и в математиката благодарение на могъщи софтуерни системи, някои от тях безплатни, като GeoGebra, GeoNext (предшественик на GeoGebra, в момента не се развива). GeoGebra е световно приета система. В нея има създадени огромно количество учебни материали, които позволяват ученикът сам да открива фактите от геометрията и алгебрата.

Проектът е на своя финален етап, можете ли да посочите някои реализирани цели?

Идеята на проекта е едни учители ще обучават други. За трите години на неговото съшествуване не може да се посочи впечатляващо число обучени. Процесът е бавен, изключително приятен е за участниците в него, те прегръщат идеологията и започват да я прилагат. Обгрижили сме около 900 учители от цялата страна, а от тях около стотина вече са започнали да прилагат новите методи.

В ресурсите на сайта www.math.bas.bg една трета от учебния материал вече го има за всички класове, направено е така, че да се използва готов от учителите. За повече от година отчитаме над 30 хил. посещения на страниците с ресурсите. Във връзка сме с Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН). Те ще ни окажат подкрепа от следващата година, така че да влезем в системата за преподготовка на учители. Българският учител иска да използва модерни средства, може да ги използва, но още не знае, че може. Учениците в самото използване на технологии нямат задръжки и се създава впечатление, че знаят повече от учителите. Това не е така. Преподавателят в своята специалност знае много повече. С технологиите, създадените учебни среди и материли, днес е възможно много повече деца да научат по-добре математиката и да се промени отношението към тази дисциплина, защото досегашното е пречка за бъдещото развитие.

Моментът е ключов, защото никога в историята на цивилизацията досега математиците не са имали лаборатории. За разлика от кабинета по химия, физика и биология, които са в училище, всеки може да свали системата GeoGebra на собствения си компютър, да напише домашните си, да види какво се иска от него, даже може да смята задачи, които доскоро се смятаха за олимпийски. С моделирането в система, може да се досети какъв е отговорът, а с отговора най-лесно може да намери доказателството.

В крайна сметка могат ли да се направят някои изводи от всичките срещи и семинари свързани с проекта?

С малко допълнителни средства и усилия може да се постигне много голям ефект. Този ефект може да бъде основа за едно по-добро общество, което обаче се изгражда отдолу нагоре, а не обратно.

В основата на успеха в страната ни винаги е била българската света троица: попа, даскала и кмета. Това са авторитетите, с които хората са се съобразявали и представляват една здрава целокупност, от която може да започне позитивното, да се изгражда. В тази връзка учителят винаги е стоял и ще стои в основата на промяната към по-добрата посока за българското общество. 

Разговора води Стефан Станчев





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X