Кариера

Софтуерната индустрия може да достигне 3,8% от БВП с реформа в образователната система

Computer World

Тихомир Иванов

Тази година общите приходи на софтуерната индустрия у нас ще достигнат 650 млн. лв., или 0,8% от БВП на страната. При предполагаем среден годишен растеж от 10%, т. е. при запазване на сегашното ръстово темпо, без каквито и било реформи в България, през 2022 г. делът на софтуерната индустрия ще достигне 1700 млн. лв., или 1,8% от брутния вътрешен продукт, ако съответно БВП е предполагаемо средно годишно увеличение от 2,5%. Но ако в страната бъде осъществена ефективна образователна реформа, която да произвежда повече и по-качествени софтуерни специалисти, тогава софтуерната индустрия може да нарасне поне двойно – до около 3700 млн. лв., или 3,8% от БВП след 10 г., което да я направи структуроопределяща за българската икономика и сравнима по значение с туризма, например. Това са част от изводите, обявени на пресконференция на българския технологичен бранш, в която взеха участие представители на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската уеб асоциация, Европейския софтуерен институт – Център Източна Европа (ЕСИ ЦИЕ), Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Български ИКТ клъстер и Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ).

На събитието бяха представени

Стратегическите изисквания на софтуерната индустрия за реформа на образователната система.

Това е първото издание на документа, разработен в резултат от дейността на създадената през 2011 г. от горепосочените организации обща работна група, която има за цел да определи изискванията на софтуерната индустрия към българската образователна система – училищно и университетско образование, следдипломна квалификация и професионално развитие през целия живот.

Според стратегическия документ, растежът на софтуерната индустрия у нас е ограничен от

остър дефицит на кадри.

Компаниите от сектора се опасяват, че към 2015 г. ще има нужда от близо 22 000 софтуерни специалисти в повече от наличните. В допълнение няма да достигат и 3090 специалисти по маркетинг и продажби и 2300 маркетинг кадри. За да бъде адресиран поне силният недостиг на софтуерни специалисти, е необходимо до две години капацитетът на системата да се увеличи с 4000 сспециалисти по софтуерни специалности на година, а не 2000, както е сега, а по-нататък ежегодно да завършват по 6000 такива. Също така е нужно страната ни да помисли и за привличане на чуждестранни студенти и за връщане на българи от чужбина, понеже към 2020 г., без значение доколко е нараснал капацитетът на висшите учебни заведения, просто няма да има достатъчно български студенти, дори и всички ученици да продължават образованието си тук, а не извън страната. „Необходими са и мерки за по-лесен „внос“ на специалисти от други страни и привличане на българи, завършили в чужбина, както и преквалификация на специалисти от други области“, гласи документът.

Освен това, според документа,

образователната ни система бележи тревожен качествен спад

през последните 20 г. и процентът функционална неграмотност е много висок, както и броят на отпадащите и неангажирани ученици. Разширяват се и разликите по социални и регионални признаци, дипломите са девалвирани, а количеството заема по-важно място от качеството. Според неговите автори, няма връзка между реалните нужди на икономиката и образователната система – нито количествено, нито качествено, а образователният процес е фокусиран върху натрупване на знания и информация и тяхното възпроизвеждане, а не върху изграждане на умения, нагласи, ценности и личностни качества, необходими за успешната реализация на младите хора в икономика на знанието.

Затова представителите на сектора поставиха ясно изразени

изисквания за реформа в образованието.

Интересите на софтуерната индустрия за значително повишаване на качеството на образование са еднопосочни с интересите на обществото като цяло. Развитието на икономика с висока добавена стойност – икономика на знанието – е ключов фактор за постигане на национален просперитет и устойчиво развитие“, заяви е Явор Джонев, ръководител на работната група и заместник, председател на Управителния съвет на БАСКОМ. Според него, подценяването на инвестициите в образованието през последните години, липсата на стратегия за развитие и реформиране на системата води до ограничаване на възможностите за икономически растеж и подобряване на качеството на живот в България. „Затова ние смятаме, че е назрял моментът за цялостна ревизия на обществените цели и изисквания към образователната система, предвид възможните сценарии и желани пътища за развитие на България през XXI век, балансирайки икономически, социални, културни и природни гледни точки и интереси“, добави той.

Представителите на бранша предложиха

да бъде приет нов компетентностен подход,

който да интегрира знания, умения, нагласи/ценности и опит, както и да се трансформира традиционният академичен модел на преподаване към компетентностен модел на преподаване и измерване на образователните резултати. Целта на новия модел е да спомага за изграждането на самостоятелни личности, които могат да мислят концептуално и съзидателно, да имат активно отношение към света, постоянно да се развиват и адаптират. Личности със социални и комуникационни умения и нагласи за съвместна работа в екип за постигане на общи цели. Тези и други важни характеристики са анализирани и дефинирани от работната група като 18 базови когнитивно-емоционални и 32 комплексни компетентности. Всички те са условно групирани като личностно-социални, комуникационни, интерперсонални, за моделиране, за решаване на проблеми и процесно-организационни. В допълнение са дефинирани езикови (български, английски и други езици и комуникация) и културно-исторически компетентности, необходими за успешна интеграция в световната икономика.


Софтуерната индустрия може да достигне 3,8% от БВП с реформа в образователната система

© Computer World, Computerworld.bg

Тези компетентности са сърцевината на новите изисквания към образованието и трябва да се изграждат и интегрират хоризонтално към всички предмети, обучения и образователни дейности и вертикално – от подготвителна група в детската градина до магистратурата в университета и продължаващото образование през целия живот“, добави Явор Джонев. Според него, за целта е необходима нова „архитектура” на образованието, която интегрира базовите и комплексните компетентности с предметното обучение и базовите грамотности с натрупване на опит и изграждане на навици и нагласи чрез практически проектни дейности.

За реализация на описаните изисквания на практика е необходимо

да бъдат предприети редица действия

в сътрудничество с всички заинтересовани държавни, обществени и образователни институции и организации:

  • да се припознае изграждането на икономика на знанието като стратегически национален приоритет от всички политически сили и заинтересовани страни

  • да се създаде Национален съвет за икономика на знанието и образователна реформа

  • да се осигури адекватно финансиране на училищното образование

  • да се определят новите обществени изисквания към образователната система

  • да се осигури политически консенсус, лидерство и ресурси за осъществяване на фундаментална образователна реформа

  • да се структурира оперативна програма „Образование и иновации” за 2014-2020 г.

  • да се интегрират универсалните компетентности във всички форми и степени на образование

  • да се актуализират педагогическите и управленски компетентности в образованието

  • да се вземат мерки за решаване на острия дефицит на кадри в софтуерната индустрия

  • да се актуализират университетските програми и преподаване

  • да се развие система за професионално развитие и учене през целия живот

През 2013 г. ИКТ асоциациите ще участват активно и в три други съвместни проекти, които развиват моделите и ще спомогнат за реализация на част от изискванията към образователната система. Това са: разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила за софтуерната индустрия с Българска стопанска камара (БСК); FORSEE - регионален форсайт в сферата на ИКТ за страните от Югоизточна Европа; и актуализиране на учебните програми във висшето образование в съответствие с изискванията на пазара на труда (кандидатстване с 4 водещи университета).

В допълнение следващата година ще бъде публикувана и втора, доразвита и обогатена версия на стратегическите изисквания на софтуерната индустрия за реформа на образователната система, сподели Явор Джонев.





© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X