Кариера

Повечето специалисти в топ 50 на българските софтуерни компании са от СУ и ТУ - София

Computer World

Всяка седмица имам среща с нашия отдел Човешки ресурси и когато те ми разкажат какво се е случило през седмицата като кандидатури за работа, давайки ми името на човека, първото нещо, което те ми казват, е или ФМИ Софийски университет, или Технически университет - София, или НБУ, това заяви Елена Маринова, президент на софтуерната компания Мусала Софт по време на дискусията „Доброто образование - шанс по време на криза" на 23 ноември. - Имаме и една статистика на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за това от кои университети са специалистите в нашите 45-50 водещи софтуерни компании, като болшинството са от СУ и Техническия университет - София."

 

Събитието бе организирано от Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР) и в-к Пари, а партньор в инициативата е Министерство на образованието младежта и науката. На дискусионната маса седнаха Светла Стоева, председател на УС на БАУРЧР, Стефан Неделчев, главен редактор на в-к Пари, проф. Борислав Борисов, председател на Съвета на ректорите и ректор на УНСС, Мария Фъртунова, директор на Дирекция „Политика във висшето образование", МОМН и Гергана Раковска - изпълнителен директор на Фондация на бизнеса за образованието.

 

Досега в нашата компания пари от държавата за стажове не сме получавали, но в момента имаме един проект, който очакваме да стартира (трябваше да започне преди няколко месеца). Да видим какво ще се случи, това заяви Елена Маринова по повод изказване на проф. Борисов, че компаниите в България нямат желание да осигуряват стажове за студентите. - Имаме стажанти както от България, така и от чужбина. През последните 5-6 години имахме стажанти от Франция, Германия, Италия и Испания и те са драстично по-мотивирани. Получават стипендии по Еразъм и подобни европейски програми, които съм убедена, че и българските студенти биха могли да получават. Идват много по-добре теоретично подготвени, което за мен беше огромна изненада. Очевадно е, че при нас не идват най-добрите от чужбина. От България смея да твърдя, че успяваме да селектираме едни от най-добрите кадри."

В Мусала Софт очакват постъпващите при тях учащи и завършили студенти да имат добра теоретична подготовка. Необходима е и някаква представа как се работи в реалната икономика, в бизнеса, но не това е основното, понеже тези умения могат да бъдат „преподадени" и от служителите на компанията за няколко месеца. Същевременно алгоритмите или на математиката няма как се изучат впоследствие, подчерта Елена Маринова.

На дискусията бяха оповестени и резултатите от националното проучване „Бизнесът за висшето образование в България ‘2009", показващо нагласите на бизнеса към висшето образование.

Анкетата е била изпратена до 655 фирми, от които близо половината са дали отговор. 3,6% от анкетираните компании са били от сектора на ИТ. Респондентите от София са били най-много - 54% от общия брой, последвани от 12% от Варна и 6% от Пловдив.

За ИТ специалистите

Общо 63,3 процента от отговорилите са с нагласата да приемат ИТ специалисти, завършили ТУ - София. На второ място място се нареждат възпитаниците на СУ „Св. Климент Охридски" с желанието на 42,2% от респондентите да ги назначат на работа, а третото място заема ТУ - Варна с 19,3%. Интересното в тази класация е, че Нов български университет и Американския университет в България (АУБГ), Благоевград споделят четвъртото място с 13,8%.

Общо 51,5 процента от анкетираните са с нагласата да плащат над 900 лв. на месец на ИТ специалистите, 22,8 на сто биха давали между 700 и 900 лв., 22,7% са съгласни да плащат от 500 до 700 лв. масечно, а три процента - от 300 до 500 лв.

За инженерите

С нагласа за назначаване на инженери от ТУ - София са 56,9 на сто от анкетираните, 22.9 процента от респондентите биха назначили инженерите, завършили УАСГ, а 18,3% и 14,7% са с нагласата да приемат възпитаници на ТУ - Варна и Русенския университет, съответно.

Общо 32,7% от анкетираните са с нагласата да заплащат инженерите с над 900 лв. Месечно, 23,7 на сто биха им давали от 700 до 900 лв., 30,9% са съгласни да плащат между 500 и 700 лв. на тези специалисти, а 9,1 процента - от 300 до 500 лв.

Къде сме ние?

Резултатите показват, че 59.6% от респондентите оценяват нивото на висшето образование като „средно", 10 процента са на мнение, че то е на високо ниво, а едва 1.8 на сто казват, че българското висше образование е на много високо ниво. Причините за това ниво бизнесът отдава на студентите, обучението и учебниците, а 51.4% от анкетираните са на мнение, че причината е комплексна.

Общо 60.6% о анкетираните са отговорили, че нивото на нашето образование е по-ниско от средното за ЕС.

В момента в България отпуснатите от държавата места за кандидат-студенти са с около 7000 повече от броя на реално завършващите средно образование в страната, каза проф. Борислав Борисов, председател на Съвета на ректорите и ректор на УНСС във връзка с ниското средно ниво на българските студенти и масовизацията на нашето висше образование. На въпросът защо тогава всички влезли в университетите излизат от тях с дипломи (в редица случи незаслужено), той отвърна лаконично, че причината е нуждата от финансови постъпления.

На 3 и 4 декември в Русе МОМН ще организира широка дискусия върху проблемите на българското висше образование. Наред с това в момента Министерство на образованието, младежта и науката разработва проект за създаване на рейтингова система за висшите училища в България, сподели Мария Фъртунова. Неговият финал ще бъде през октомври 2010 г.

По данни на НСИ за 2008 г. 23% от българите на възраст между 25 и 64 г. са с основно и по-ниско образование, 55% от населението е със средно образование, а хората с висша образователна степен са едва 18%, спрямо 19% за 2007 г., отбеляза Фъртунова. Българите, завършили колеж са четири на сто за миналата година. Средният процент на висшистите в ЕС е 57%, докато в САЩ той е цели 81% (това събуди и немалко съмнения относно точността на тези „стряскащи" цифри).

Един любопитен факт, споделен от Елена Маринова, показва, че в Китай от над 2 200 университета в момента излизат около 6 000 000 висшисти, което е съизмеримо с населението на България.




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2019 съгласно Общи условия за ползване

X