Бизнес

БАСКОМ за първи път с петгодишна прогноза за сектора

Мария Динкова

Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за първи път представи не само своя годишен доклад за състоянието на сектора у нас – Барометър 2019, но и направи петгодишна прогноза за неговото развитие. Очаква се до 2024 приходите на софтуерния бизнес да достигнат 10,3 млрд. лв. на годишна база и 7,6% като дял от БВП. Същевременно постъпленията в хазната от платени данъци и осигуровки ще надскочи 1,4 млрд. лв. годишно. Също така заетите в сектора ще надхвърлят 60 хил. души. В тази връзка от Асоциацията призоваха за спешни национални мерки, за да се отговори на нуждата от кадри, която ще продължи да нараства през следващите години.

"Искаме да обърнем внимание на бързото развитие на индустрията, като основната пречка пред по-бурния ръст е липсата на кадри. За тази цел са нужни дългосрочни усилия, но държавата и бразователната система не са свикнали с подобни темпове. Ръстът на софтуерната индустрия за последните три години е 22%, а на кадрите е около 12%. В същото време увеличението на БВП, което БНБ прогнозира за следващите три години е между 3,4% и 3,6%, т.е. нашата индустрия расте в пъти по-бързо отколкото икономиката и това създава необходимост от спешни мерки, с които да се откликне на тази повишаваща се нужда от кадри. Нашата прогноза е, че само след 5 години ИТ индустрията ще има 60 хил. заети и потребност от 6 хил. нови работни места на година. В момента е много трудно да бъдат произведени, а за тяхното запълване трябва да се мисли отсега. Това е основната цел, заради която искахме да направим една по-дългосрочна прогноза", отбеляза Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.

Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ, изтъкна, че всъщност проблемът не е само в кадрите, той е доста по-фундаментален и не се ограничава само до конкретната сфера. По думите му софтуерната индустрия ще продължи да бележи ръст, а това ще има все по-голямо отражение върху цялостното развитие и дигитализация на българската икономика. Именно и затова от една страна трябва да се предприемат национални мерки за подготовка на необходимите специалисти. От друга страна трябва да се приложи цялостен подход към ИТ индустрията, така че усилията да не бъдат откъслечни и разделени между различни министерства, както е в момента (включително Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на икономиката и Министерството на образованието.

"Ако допреди няколко години бяхме бутикова сфера, то вече сме структуроопределящи, като според прогнозите тази година приходите ще надхвърлят 3% като дял от БВП. Ако искаме дигиталната трансформация да се случи в икономиката на България, то тя трябва да се реализира във всяка една сфера и трябва да бъде издигната на съвсем друго ниво. Определено смятам, че трябва да сме приоритизирани, ако искаме да осъществим дигиталната трансформация на икономиката на България", коментира Димитров.

Отново двуцифрен ръст на приходите през 2018
Резултатите от тазгодишния доклад отново са доста положителни. Цифрите отразяват състоянието на сектора до 2018, като стойностите за 2019 засега са прогнозни и ще бъдат потвърдени едва към средата на следващата година. Самият анализ е изготвен със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. и се основава на данни от близо 4100 компании и покрива 2017, 2018, както и прогноза за 2019.

Приходите отново бележат двуцифрен ръст от 23% или близо 600 млн. лв, като вече надхвърлят 3 млрд. лева и 2,9% като дял от БВП. Това е и най-високият ръст в историята на софтуерната индустрия. Основен принос за това имат компаниите, работещи предимно за външни пазари, докато продажбите от вътрешния пазар продължават да отбелязват значително по-малък ръст, като няма признаци тази тенденция да се промени скоро.

Според изследването през 2018 над 30 хил. души са заети в бранша, като 35% от тях са жени. Работните места са се увеличили с близо 2 400 или това са 9% – за сравнение ръстът през 2013 е 88%. Прогнозите за отминаващата 2019 са, че той ще достигне 10%, а общият брой на заетите в сферата ще надхвърли 33 хил. души. Междувременно броят на големите компании с над 250 служители се е увеличил с 90% спрямо 2011, а броят на експертите в тях, съответно с близо 300%.

Заплащането в сектора също продължава да се увеличава. Средната брутна месечна заплата за 2018 е 2,875 лв и се очаква тази година за първи път да надхвърли 3 хил. лв. От БАСКОМ отбелязват, че тази тенденция ще се запази, като в зависимост от квалификацията, позицията и конкуренцията през следващите години заплатите ще продължат на нарастват между 6% и 10%.

"В последните години секторът е във възход, а динамиката на това развитие става все по-осезаема. Ако за достигане на общи приходи от 1 млрд. лева бяха необходими 21 години, то за достигане на 2 млрд. бяха необходими 4, а за 3 млрд. – едва две години. Паралелно с това софтуерният бизнес е и работодател номер едно спрямо размера на възнагражденията и предлага средно 3,5 пъти по-високо заплащане от средното за страната. Коригирано през стандарта на живот, средното заплащане надминава значително това във Великобритания и вече изпреварва заплащането в Германия", каза Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.

Българската софтуерна индустрия е изключително привлекателна за чуждите инвеститори като в страната вече работят над 50 представителства на глобални софтуерни компании. Приходите от износ на интелектуален продукт през 2018 достигат 2,5 млрд. лева, резултат, с който може да се похвали само софтуерният бранш.

По оценка на CBN, през 2018 едно работно място в софтуерния сектор в България е генерирало за бюджета на страната над 24 хил. лв. годишно от данъци (ДДС, ДП, ДОД и социални и здравни осигуровки), т.е. с повече от две трети над средните стойности за страната. Очаква се, че през 2019 софтуерният бизнес ще внесе с поне 150 милиона лева повече за данъци, сравнено с 2018.

Прогнозираното увеличение на броя на заетите в сферата ще осигури близо 900 милиона лева данъчни постъпления в бюджета на страната. Източникът на този оптимизъм е цял комплекс от фактори, които влияят положително за постигането на тези високи показатели. Все повече ключови отрасли се дигитализират – например в медицината с бързи темпове навлиза използването на образна диагностика с изкуствен интелект, в автомобилния сектор - автономните автомобили, в банковия сектор - финтех и дуги. В същото време нарастващ брой образователни инициативи излизат от експерименталния цикъл и достигат зряла и продуктивна фаза, а все повече университети увеличават приема за ИТ специалности. Стартира и вълна от преквалификационни програми, включително с европейски средства. Наблюдава се обръщане на тенденцията - от няколко години нетната миграция намалява и все повече българи се завръщат от чужбина, а софтуерният сектор е мощна притегателна сила за професионална реализация. Децентрализацията започва да се случва на практика и все повече компании избират Пловдив, Варна и Бургас за развитие на своята дейност. България се установява трайно в съзнанието на много мениджъри от Западна Европа и САЩ като топ near source дестинация. Не на последно място трябва да се отбележи създаването на работеща екосистема за рисково финансиране (angel, seed и VC).




© Ай Си Ти Медиа ЕООД 1997-2020 съгласно Общи условия за ползване

X