Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | PR зона
23 май
2018
 
 

Цветан Алексиев, Сирма Груп: Основният ни фокус е Индустрия 4.0

1068 прочитания

Интервю с Цветан Алексиев, Изпълнителен директор на Сирма Груп Холдинг. След като участва в кръглата маса ICT Watch 2018, организирана от ICT Media, той разказа за наболелите теми в родната ИКТ индустрия, както и за опита на компания от работата и извън страната.

Цветан Алексиев, главен изпълнителен директор на Сирма Груп Холдинг

Г-н Алексиев, какво очаквате от събития като ICT Watch?

Това са събития, където обменяме очаквания и мисли за това накъде вървим всички – участниците в този отрасъл. Да си кажем какви са ни проблемите, да споделим добри практики, което се случи и тази година. 

Понякога, на такъв тип събития бизнесът се оплаква от държавата, но все пак обаче мисля, че е хубаво, че имахме възможността да обменим мисли. 

Налице ли е под някаква форма сблъсък между фирмите, които правят продукти и тези, които се занимават с аутсорсинг?

Вече няма сблъсък. Преди години акцентът бе строго върху аутсорсинга, докато сега всички осъзнават, че е добре да се правят продукти, където добавената стойност е много по-голяма. Освен това в аутсорсинг бизнеса е налице огромна конкуренция от страна на държава като Индия и Пакистан например. Същото важи и за Украйна и Беларус, ако гледаме по-близките страни. Това представлява страхотен ценови натиск.

Някои от дивизиите на Сирма правят консултантски проекти в САЩ, които често всъщност са именно аутсорсинг. Там натискът от страна на индийските компании е страшен. Те работят на много ниски цени, но по думите на клиенти, които са се прехвърлили от тях към нас, или към други европейски фирми, основният недостатък там е качеството.

Сирма Груп Холдинг е в интересната позиция да предлага както продукти, така и услуги. На тазгодишното издание на ICT Watch се чуха мисли, че аутсорсингът може да се разглежда като фаза на трупане на опит преди да се започне разработката на нещо свое. Или пък че родният пазар би могъл да се използва за изпробване на продукти. Вие как гледате на това?

Правим и двете, като стратегията ни е да залагаме все повече на продуктите, без да спираме услугите разбира се, в една област – тази на изкуствения интелект. Стараем се услугите ни да се въртят около продуктите, което вече не е аутсорсинг. Така те вече с много по-висока добавена стойност защото изискват много знания и добро познаване на сферата.

Що се отнася до това дали да се експериментира на българския пазар– да, за някои продукти можем и го правим. Изпробвали сме наши разработки при няколко български клиенти, преди да започнем да търсим реализация навън. Гледаме обаче този период да минимален, тъй като тук наистина пазарът е много малък.

Някои продукти пък изобщо не могат да се продават на българския пазар. Пример за това е GraphDB на Онтотекст. Лицензът за едно копие е доста скъп, като у нас просто няма толкова мащабни проекти, свързани с извличане и структуриране на информация от големи масиви от неструктурирани данни.

Преди време излязохте на фондовата борса, а сега планирате и вторично предлагане. Препоръчвате ли подобна стъпка като добра практика и за други компании? 

Големите български компании не биха имали никакви проблеми да станат публични. Недостатъците са малко и са свързани с това, че се появява овърхед. Също тама има изисквания за по-често докладване на финансови резултати. Също те трябва да са по-подробни, като си има разписани стандарти. 

Има ограничения, за това какво се прави финансово, но те не са убийствени. Дори напротив – това са дисциплиниращи практитки.

В организацията трябва да има едни 2-3 души повече, които да се занимават с това, че си публична компания. Ако си фирма с 400-500 души служители, това не проблем, но ако става дума за екип от 10 човека, то е убийствено. Бих казал, че за фирма от над 100 човека и имаща приходи в размер на няколко десетки милиона, не е проблем да си го позволи.

Също така, няма никакъв смисъл да излизаш на борсата за привличане на малко средства. Тук си говорим за милиони, иначе просто няма икономически смисъл.

Получените по този начин пари са гориво за компанията. Те се инвестират в разработка на продукти или увеличаване на капацитета за маркетинг и продажби. Последното е особено важно за софтуерните компании в България. Всъщност, смятам че точно тук куца цялата ни индустрия – имаме много добри специалисти и продукти, но слаб потенциал за маркетинг и продажби. Ако трудно се намират програмисти, то вероятно още по-трудно е да се намерят добри продавачи и маркетинг специалисти... 

По време на ICT Watch 2018 се чу идея за евентуално привличане на голям външен университет, който да открие свой клон у нас. Вие как гледате на подобни предложения?

На мен много ми допада. Това по-скоро ще е механизъм да задържим хората тук, вместо да ходят да учат навън. Ясно, че после младежите най-често не се връщат.

Не съм сигурен дали по този начин ще получим по-качествени специалисти. В крайна сметка един умен човек, който полага усилия, спокойно може да стане добър програмист и в български университет.

Що се отнася до бизнес програмите, голяма част от тези неща в крайна сметка се научават когато отидеш на работа в процеса на трупането на опит. Последното, всъщност, е безкраен процес…

Какви съвети бихте дали на фирмите, които искат да продават извън страната? В крайна сметка това е и темата на ICT Watch… 

Няма как това да стане с малко пари. Т.е. трябва да се намери инвестиция, а това може да стане по няколко начина. Може да се търси финансиране по европейски програми, макар че тези механизми не дават възможност за директно промотиране не продукти. Вариант е излизане на борсата, както направихме ние. Другите начини са привличане на рисков инвеститор или, при висока увереност в потенциала на продукта, е банковият кредит.

При всички случаи обаче начинанието е скъпо. Примерно, един търговец в Щатите, каквито в Сирма имаме няколко, струва 150-160 хил. долара годишно. При това трябва да се има предвид, че в началото тези хора ще са неефективни. Трябва да е налице ресурс за издържане на поне една година, да се упорства, ако трябва да се сменят търговци, да се налеят допълнителни средства за маркетинг и т.н. В крайна сметка става въпрос за милиони.

Да, има шанс да стане и по-евтино, правили сме го и това. Нещата обаче стават по-бавно и шансовете за неуспех са повече.

Един от основните фокуси на Сирма Груп е т.нар. Индустрия 4.0. Какво правите в тази насока?

Още преди 26 години, когато направихме първата компания в групата, тя се казваше Sirma AI, защото искахме да се занимаваме с проекти в областта на изкуствения интелект. Тогава беше рано за такъв тип софтуер, макар че реализирахме няколко много интересни проекта в Канада. 

С течение на годините сме натрупали много технологии и опит, започвайки от GraphDB на Онтотекст. Т.нар. семантични графови бази се използват създаване на мрежи от знания (knowledge graphs). Преди да бъде структурирано, знанието трябва да бъде извлечено. Тук се използват съответните алгоритми и технологии за извличане на данни от морето от информация, което ни заобикаля. Става дума за разпознаване на текстове, изображения, видеа и т.н. Имаме и технологии, извличащи информация и от социалните мрежи.

След това вече извлечените в GraphDB данни трябва да могат да бъда анализирани и на база на тях да се правят предвиждания или да съветваме потребителите при взимането на решения.

Последният елемент от цялата схема представлява интерфейсът, насочен към клиентите. Разполагаме с интелигентна платформа, която позволява гъвкава работа с документи, процеси, както и възможности за съвместна работа. Тук стоят и популярните напоследък чатботове и интелигентни асистенти. 

Kакъв е потенциалът са реализация на такива решения в България?

Ние вече правим проекти в тази област. Например чатботовете са гореща тема във финансовата индустрия. Те позволяват на банките да реализират иновативни услуги за поддръжка на клиентите си. Засега става въпрос за текстови услуги, но следващата стъпка са гласовите услуги. Амбицията ни е постепенно да навлезем в бизнеса на колцентровете, където хората да бъдат заменени от умни системи. 

Засега само големите корпорации имат средствата да инвестират в изкуствен интелект и когнитиви системи, но постепенно и в България бизнесите започват да поглеждат в тази насока. Работим върху платформа наречена SENPAI (Sirma Enterprise Platform with AI), която ни позволява извършваме такива проекти по-бързо и следвайки стандарти. Тя е изградена на базата на опита ни с клиенти като BBC, Financial Times, Standard & Poors, за Британския парламент. Това са големи проекти, но чрез SENPAI ще можем да работим много по-бързо и ефективно. В крайна сметка всичко това ще се отрази и на цената.

Разговора води Александър Главчев

ICON ICON ICON Tweet it! ICON
НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ИНТЕРВЮ
Само за 6 месеца инициативата Vue Vixens е обучила над 400 жениСамо за 6 месеца инициативата Vue Vixens е обучила над 400 жени

Интервю с Джен Лупър, старши developer advocate в Progress и основател на Vue Vixens, лектор на конференцията DevReach 2018


Слайдшоу

В НОВИЯ БРОЙ

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас