Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Кариерна зона | Новини
20 сеп
2012
 
 

Български център на жените в технологиите започва дейност

Председателстван от Саша Безуханова, центърът ще работи в близко сътрудничество с академичните среди, неправителствените организации, частният сектор и правителството.

16071 прочитания

Констанца Григорова, Computerworld България


Учредяването на Български център на жените в технологиите бе обявено на 19 септември на специално събитие в София.

“Нямаме за цел да създадем женска организация. Ние създаваме организация, която ще подпомогне развитието и стимулирането на конкурентоспособността на българската и европейската икономика.“, заяви Саша Безуханова, председател на Българския център на жените в технологиите (BCWT) и директор „Развиващи се пазари“ в Hewlett-Packard. BCWT е част от Европейския център за жените и технологиите (European Centre for Women and Technology – ECWT), който е под егидата на вицепрезидента на Европейската комисия и комисар по дигиталната политика Нели Крус.

Отляво-надясно: Милена Дамянова, МОМН, Ева Фабри, ECWT, Саша Безуханова, BCWT (най-вдясно))

Центърът ще работи в близко сътрудничество с академичните среди, неправителствените организации, частният сектор и правителството. Сред амбициозните цели, които си е поставила структурата, са да увеличи броя на жените в технологичните специалности и да ги стимулира за професионалното им развитие в областта на ИКТ. BCWT ще подкрепя и научните изследвания и разработките в технологичната сфера. Развиването на техническите и предприемаческите умения също е залегнало сред приоритетите на новоучредения център.

Програмата на BCWT за стимулиране на интереса и реализацията в ИКТ сектора включва прилагането на добрите примери (role modeling) и менторство (mentorship) по цялата верига на създаване на технологични и инженерни кадри – от учениците, студентите и абсолвентите, до младите специалисти и професионалистите.

“За успеха на едно начинание трябват минимум две неща – много позитивна енергия, ентусиазъм и вяра, и пари. С включването си към тази организация видях възможност да участваме в европейски програми, които да помогнат с финансиране за изграждането на тези бъдещи кадри”, заяви Нина Благоева, генерален директор на NDB.

Резултатите от изследването на Eurostat и McKinsey показва, че ако до 2035 г. съотношението на професионално участие на висококвалифицираните мъже и жени на Стария континент се запази, то

икономиката на Европа ще има потребност от 24 милиона квалифицирани експерти.

Ако само 50% от жените, които завършват висше образование, се реализират по специалността си, недостигът на пазара на труда ще се свие до едва 3 милиона специалисти.

Тревожна е и статистиката от годишния преглед на цифровия дневен ред. Според нея, едва половината от работната сила в Европейския съюз (ЕС) разполага с необходимите ИТ умения за запълването на наличните свободни работни места. Едва 43 процента от населението на ЕС има умения за работа с Интернет на средно или високо ниво, и може, например, "да използва Интернет за провеждането на телефонен разговор или за да създаде уеб страница". Почти една четвърт от европейските жители нямат никакви ИКТ умения. Според предварителните разчети, незаетите ИКТ работни позиции в ЕС ще достигнат 700 000 до 2015 г.

България е сред държавите в ЕС, които се открояват с най-висок дял на жени, завършващи инженерни специалности и природни науки (34,3%), при средно ниво за Евросъюза от 30,1%, сочат данните от проучване на Eurostat за 2008 г., съобщи доц. дсн Румяна Стоилова, директор на Института за изследване на обществата и знанието при БАН.

Данните на Eurostat за България показват, че

намалява делът на жените с образователна и научна степен доктор

в периода 2002 – 2006 г. във физическите науки (от 56% на 44%), в математиката и статистиката (от 63% на 31%) и в инженерните науки (от 35% на 33%). В ЕС се наблюдава обратната тенденция - плавен подем на интереса към докторантура във всички области на науката.

Около 35% е средният дял на жените сред заетите с изследвания и развитие и сред учените, според данните на Eurostat за 2007 г., докато за България изследването отчита много по-добри показатели от 50,8 процента.

Разпределението при заплащането отново показва сериозни различия между жените и мъжете, като във всички изследвани групи държави жените са най-много в ниската подоходна група, а респективно мъжете преобладават във високата подоходна група. Това сочат резултати от проучване на European Foundation. България е в групата с най-ниски различия между възнагражденията на нежния и силния пол, заедно с Румъния и новоприсъединените държави-членки на ЕС. „Разликите в заплащането са по-малки, но и нивото на заплащане е много по-ниско при съпоставка между източноевропейските и западноевропейските страни“, обясни  Стоилова.

За България към 2010 г. се запазва предимството на мъжкия пол във възнагражденията по признак притежание на най-високата научна степен – доктор на науките. Все пак, най-малка е разликата в природните, инженерните, медицинските науки, и е най-голяма при социалните и хуманитарните науки.
Според изследване на European Foundation към 2008 г., делът на работещите с пряк ръководител жена е най-висок във Финландия – 40%. България остава в златната среда с дял от 27%, а в Кипър дамите на ръководни позиции са едва 15 на сто. България е на сходно ниво с Румъния, Полша, Унгария и Франция, и изпреварва доста Германия (18%).

Румяна Стоилова, БАН, Севдалина Димитрова, БАН, Нина Благоева, NDB

Въпреки това, според доц. дсн Румяна Стоилова, най-тревожен е фактът, че в българското общество съществуват определени нагласи за неприемането на жените на ръководни и лидерски позиции.

41% от дипломиращите се в специалност „Информатика” в България са жени,

както и 30 на сто от завършващите инженерни науки, показва „Статистически годишник“ за 2011 г. Делът на завършващите представителки на нежния пол в тези дисциплини е по-висок от дела на следващите в двете направления студентки, което им дава добра възможност за дипломиране. След дипломирането си обаче, мнозинството от дамите от тези специалности се насочват към публичния сектор и най-често започват работа като учители, докато мъжете предпочитат реализация в частната сфера. Престижът, доходите и кариерните възможности на учителската професия обаче значително се различават от тези на един програмист във високотехнологична фирма, отбеляза Стоилова. Тя представи резултати от свое проучване от преди 5 години, което разкрива две основни бариери пред семейните жени за работа във високотехнологични компании. Единият фактор е трудността в синхронизиране на времето по проекти в отдалечени райони с работното време на детските градини, а другата пречка е недостигът на време за обучения след периоди на прекъсвания за отглеждането на малки деца.

България участва вече три пъти в международните изследвания по програмата за международно оценяване на учениците PISA, провеждани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Резултатите за периода от 2000 до 2009 г. показват, че средният резултат от представянето на момичетата в училище е с 60% по-висок от този на момчетата. По предметите математика и природни науки в общото изследване по-добре се представят момчетата, но в България момичетата са с по-добри резултати. Същевременно обаче, малък дял от девойките продължават обучението и професионалната си реализация в тези направления. Според Милена Дамянова, заместник-министър на образованието, науката и младежта, тази ситуация се дължи на нагласите и предразсъдъците в българското общество. Тя е на мнение, че децата влизат в училище с манталитет, изграден вследствие на семейната среда и влияние. Тя даде пример с настоящите учебници, в които много повече са примерите на успели мъже, и изтъкна, че тази неравнопоставеност ще бъде избегната в бъдеще.

“Тук идва новата роля и мисия на училището, която е залегнала и в новия Закон за предучилищното и училищното образование –

да промени нагласите

и да създаде училищна общност, която да отговаря на реалността. Предприемаческият дух и инициативността трябва да се формират от най-ранна детска възраст и да управляват ученическия, личния и професионалния живот”, каза Дамянова.

С активното участие на Junior Achievement България още от 2009 г. министерството на образованието започва да въвежда предприемаческата тематика в начален курс (I-IV клас) в няколко училища, а днес вече са обванати 80% от училищата. Вече е започнало въвеждането на предприемачеството и в прогимназиален курс (V-VII клас).

От тази година МОМН въвежда и оценяване на работата по проекти, което дава възможност за изграждане на умения за лидерство, за ръководене и работа в екип, и др.

“В новата среда българският учител трябва да промени нагласите си, мисленето си относно мястото си сред учениците – дали да е пред тях, или да е редом с тях”, убедена е Дамянова.
Заместник-министърът съобщи, че в духа на промените в Закона за предучилищното и училищното образование предстои създаването на Съвет по иновативни практики. Друга стъпка напред е проектът за кариерно ориентиране в училищата, финансиран с 10 млн. лв. по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР).

МОМН се опитва да повиши интереса на младите момичета към инженерните специалности, като вече действат проекти за финансиране на ученически и студентски практики, заложени са и средства за наставничество.

По време на събитието на BCWT представители на българските офиси на пет световни технологични гиганта – Alcatel-Lucent, Hewlett-Packard, Cisco Systems, Microsoft и SAP, които са подкрепили

Европейския кодекс на най-добрите практики за жените в ИКТ

подписаха документа като символ за ангажимента си по изпълнение на заложените в него принципи и в България.

представители на българските офиси на пет световни технологични гиганта – Alcatel-Lucent, Hewlett-Packard, Cisco Systems, Microsoft и SAP, които са подкрепили  Европейския кодекс на най-добрите практики за жените в ИКТ  подписаха документа като символ за ангажимента си по изпълнение на заложените в него принципи и в България.

„Убеден съм, че фирмите, които ние представляваме, имат много добри практики и дългосрочна стратегия как да привличат повече жени не само в състава на фирмите, но и в ръководния екип. Мисля, че Саша е един много добър пример за България в това отношение. В Microsoft България 44% от управленския екип са дами, на които аз много разчитам и именно на разнообразието от интелект, креативност, иновации, ни помага да бъдем успешни.“, заяви Георги Ранделов, генерален директор на Microsoft България при подписването на Европейския кодекс на най-добрите практики за жените в ИКТ.

На 20 септември, представители на Българския център запознаха вицепрезидента на Европейската комисия и комисар по дигиталната политика Нели Крус с приоритетите в дейността на организацията и възможностите за активното включване на Центъра в европейските инициативи за жените в ИКТ.



Слайдшоу

HR на месеца

Петя Костова, старши бизнес партньор „Човешки ресурси“ VMware за България и за регион EMEA

Петя Костова, старши бизнес партньор „Човешки ресурси“ VMware за България и за регион EMEA

“ Петя Костова, старши бизнес партньор „Човешки ресурси“ VMware за България и за регион EMEA, е лице на рубриката HR of the Month („ЧР на месеца“) през февруари. Инициативата се... ” вижте още »

IT сертификати