Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Предприемачество | Образование
05 мар
2015
 
 

Държавата да обяви ИКТ сектора за стратегически за България

5945 прочитания

Анна-Мари Виламовска (на снимката) е секретар на Президента на Република България, отговарящ за работата на институцията в ресорите здравеопазване и иновации, благотворителната инициатива на Президента „Българската Коледа“ и президентските награди „Джон Атанасов“ за перспективни млади изследователи в сферата на информационните технологии.

Анна-Мари Виламовска. СНИМКА: Александър Главчев. Всички права запазени!

Анна-Мари Виламовска. СНИМКА: Александър Главчев. Всички права запазени!

  • По какъв начин в България се стимулира изграждането на екосистема, мрежа от учени и изследователи и връзката им с бизнеса и предприемаческите среди?

Процесът на изграждане на национална научно-изследователска екосистема, която да е сегмент от регионалната, в това число и иновационна (т.е. такава ориентирана към технологичен трансфер), се засили осезаемо през последните няколко години. Вече се виждат и първите реални резултати: София Тех Парк, обединяващ под един покрив учени, изследователи и представители на бизнеса набира сила, фондовете за финансиране на стартиращи компании са реалност и работят активно, ползват се механизми включващи менторски школи, клубове на младите предприемачи, провеждане на конкурси и състезания за млади изследователи (само няколко примера - Клуб „Млади таланти“; състезанието на Майкрософт; традиционни са състезанията по роботика). Те са част от работеща иновационна система, включваща университетите и БАН, финансиращите организации, предприемачите.

За всички, мисля, вече е ясно и друго – имайки в предвид икономическото развитие на страната ни и потенциала ни за растеж – единствения ни шанс за ускорено наваксване на натрупаното през последните две години изоставане, и не само, е ефективната координация на политиките по отношение на МСП, конкурентоспособност, наука, извеждане на малък броя ясни и мотивирани приоритети, и концентрирана работа по тях разбира се. Огромна роля тук ще имат двете оперативни програми – ОПИК и ОПНОИР, по които България може да реализира проекти в размер на около 2 млрд. евро, общо за двете програми.

Бюджетът на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност" е 1,39 млрд. евро. Очакваме програмата да бъде одобрена до края на март. В тази връзка предстоят промени в Закона за насърчаване на инвестициите, като се отчитат спецификите на отделните сектори - особено при информационните технологии. Обмисля се също насърчаване на частните инвестиции в иновативни предприятия чрез Националния иновационен фонд. Предвидена е и възможност за електронно подаване на документи до етап оценка на проекти, кандидатстващи за финансиране.

За първи път в България ще действа ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Тя ще насочи над 701 млн. евро за решаване на най-наболелите проблеми в българското образование и наука. Инвестициите в тази програма ще бъдат съсредоточени в повишаване качеството на българското образование, съобразено с нуждите на бизнеса от квалифицирани кадри. Приоритет на програмата е модернизация и подобряване на условията в образователните и научни заведения, както и развитието на потенциала за разработване на научни изследвания и иновации, насочени към областите на специализация по Стратегията за интелигентна специализация.

В рамките на ОПИК са предвидени дейности, които да подкрепят иновационната активност и да повишат конкурентоспособността на българските предприятия. По този начин ОП НОИР ще финансира дейности, поставящи необходимата стабилна кадрова и научно-приложна основа за развитие на иновационната дейност на българските предприятия, тъй като качеството на научно-изследователската инфраструктура, създаването на ново поколение учени и съответно, повишаване на нивото на образованието и научно –изследователската дейност са в основата на иновационния капацитет на всяка страна. От своя страна фокусът на ОПИК ще е върху стимулиране на бизнеса за използване на резултатите от създадените условия за осъществяване на иновационна дейност и трансформирането им в продаваеми продукти и процеси, които създават икономически растеж. ОПИК ще интервенира в инвестиционни разходи за инфраструктура, която не е финансирана по ОПК (конкурентоспособност). Изпълнението на двете оперативни програми и очакваният ефект на допълване следва да има основен принос към постигането на дефинираната национална цел за инвестиции в НИРД в размер на 1,5% от БВП до 2020 г.

В този контекст, подкрепям идеята държавата да обяви сектора на информационните и комуникационни технологии за стратегически за България, защото това е единствената ни индустрия, разкрила 35 000 работни места за последните 10 години и създала четири пъти по-висока добавена стойност от всички останали сектори на икономиката. В момента ИТ секторът е един от приоритетните в Националната стратегия за интелигентна специализация на България. Важно е да посочим какви са възможностите за финансиране именно на ИТ компании и ИТ разработки по новите национални оперативни програми през програмния период 2014-2020 и по европейски програми начело с „Хоризонт 2020“. Само „Хоризонт 2020“ има бюджет от 80 милиарда насочен към научни изследвания.

Създаваните научно-изследователски и развойните звена в голямата си част включват различни по големина и ръст на печалба компании, университети, институти на БАН. В допълнение, към момента, изграждането на иновативната екосистема у нас е финансирана с 350 млн. евро от фонда JEREMIE. Сума, която може да се увеличи с още 400 млн. евро в рамките на настоящия финансов период.

Силен пример за директните икономически дивиденти, които могат да се генерират от подобни пълнокръвни екосистеми е българското участие в Центърът за разработване на нови технологии, продукти, услуги и идеи към ЦЕРН, който е структура на всички колективни научни постижения в Европа и е свързан с бизнеса. Възложител е на много обществени поръчки за доставка на стоки и услуги, голяма част от които се изпълняват от фирми, работещи в България. До 2014 г. българското участие в експериментите в ЦЕРН е отразено в над 170 научни публикации в реномирани международни списания, цитирани над 5900 пъти, като стойността на поръчките, изпълнени от български фирми е 14 000 000 шв. франка. Имаме принос в построяването на ускорителя, в производството и подготовката на различни детектори в CMS експеримента - адронния и електромагнитния калориметри, производството, тестването и инсталирането на камери със съпротивителни плоскости (RPC) за мюонната система, работи свързани с окабеляването и охладителната система на експеримента.

Има доста други примери за различни успешни инициативи в подкрепа на иновационната екосистема в България. Положително впечатление прави фактът, че се създават все повече менторски школи, организират се състезания по роботика, т.е. насърчава се кариерното ориентиране на младите към технологични и инженерни професии. Например: IT-седмицата в Техническия университет - София, стартирала през 2012 г., която събира представителите на технологичния бранш с преподаватели и студент, за да представи последните тенденции в разработването и прилагането на иновативни технологични продукти, научни разработки на студенти и пост-докторанти и тяхната реализация в бизнеса.

Предстои да се изгради картата на националната научна инфраструктура, за да имаме конкурентоспособна наука, която да създава практически ориентирани и полезни за бизнеса продукти и услуги, които да се патентоват и внедрят, давайки висок принос за развитието на цялата икономика.

За целта е нужна изградена и действаща инфраструктура, т.е. лаборатории. Не по-малко важен е въпросът с екипите им. И двете пера могат да бъдат финансирани хибридно – чрез национално и европейско финансиране. Второто включва Хоризонт 2020, EU Research Council, националните фондове за наука и иновации.

Трябва да се създадат национални звена за подпомагане и реализация на онези екипи/проекти с голям потенциал, които не са получили финансиране по европейските програми, но са в топ 20% на коловете например на ERC. По този начин ще изградим база, за да сме още по-конкурентноспособни в европейски мащаб.

  • Според най-новото издание на доклада Innovation Union Scoreboard (IUS) 2014 на Европейската комисия от март т.г., България отново е на опашката по иновации в ЕС. В годишника на световната конкурентоспособност за 2014 г. на Швейцарския институт за развитие на управлението, България заема 56-а позиция от 60 включени държави, което е един пункт повече от най-слабото й представяне през 2013 г., откакто е включена в изследването през 2006 г., когато удари 57-о място. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в България продължават да са под 1% от БВП. По какъв начин според Вас България може да навакса изоставането в областта на науката, изследователската дейност и иновациите, и да се превърне във водеща икономика на картата на ЕС?

Иновациите, науката и бизнесът са истински успешни, само ако са позиционирани в контекста на европейската и световната екосистема, а не се капсуловат на национално равнище. В тези сфери истинските успехи са наднационалните.

Един от ключовите проблеми пред българския бизнес и развитието на предприемачеството, който се адресира от ОПИК е осигуряването на необходимия инвестиционен и оборотен капитал, като се предвижда изпълнение на финансови инструменти в областта на иновациите съгласно предварителната оценка на финансовите инструменти.

Погледната по-мащабно обаче, програмата ще интервенира в подкрепа за извършване на приложни изследвания и иновации с цел създаване или усъвършенстване на конкретни продукти и услуги в предприятията и тяхната комерсиализация. ОПИК залага на използването на изградения капацитет и резултатите от приложни изследвания в рамките на центровете за компетентност и за върхови постижения, висшите училища и научни организации.

Друг елемент, на който залагаме е Националния иновационен фонд (НИФ) към Министерство на икономиката. Фондът цели да подкрепи създаването на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, да засили икономическата ефективност, повиши иновативния потенциал и технологичното равнище на предприятията, да увеличи частните инвестиции за тях, повиши динамиката на иновационните процеси. НИФ, управляван от ИАНМСП, за 2014 г. разполага с 10 млн. лева от централния бюджет, в т. ч. за 7-ма конкурсна сесия. Като приоритетни сектори и области на индустриалните изследвания и на експерименталното развитие, които са субсидирани от НИФ в рамките на седмата конкурсна сесия са: машиностроене, електроника и електротехника, хранително-вкусова промишленост, ИКТ в сферата на предприятията, творчески индустрии.

Разговора води Констанца Григорова

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят
ИНТЕРВЮ
Мартин Райхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решенияМартин Райхле: R&M развива бизнеса си с иновативни и качествени решения

2018 г. е най-добрата година за бизнеса на компанията, разработваща и произвеждаща системи с швейцарско качество вече 55 години, заяви Мартин Райхле, един от съсобствениците на Reichle& De-Massari (R&M)


Слайдшоу

В НОВИЯ БРОЙ

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас