Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Перспективи
бр. 45, 2007

30 ное
2007
 
 

Център за управление на бедствия стартира до средата на 2008 г.

Българо-френската инициатива BulgaRisk е разработила пилотни проекти в 3 региона, предупреждаващи при 3 вида бедствия

6207 прочитания

Интегрирането на спътникови изображения и нови ИКТ решения при разработването на национални бази данни за управление на бедствия е целта на съвместната българо-френска инициатива BulgaRisk, осъществявана на базата на публично-частно партньорство. Бенефициенти на проекта са Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и Агенцията за устойчиво развитие и евроинтеграция, но ползата е за всички граждани, тъй като системата ще спомага за управление на риска от природни бедствия като наводнения, земетресения, горски пожари и др. заяви Пламен Вачков, председател на ДАИТС, която е и координатор на тази инициатива. Това стана ясно по време на семинара „Спътниковите изображения в подкрепа на управлението на риска в България". Партньорите от френска страна са компаниите Spot Image, Infoterra, Boost Technologies, както и организациите SERTIT (Служба за дистанционни изследвания и обработка на изображения) и DDSC - Френската дирекция „Гражданска защита и сигурност". Основен партньор от българска страна е Центърът за приложение на спътникови изображения (ReSAC), но в него са поканени също СУ „Кл. Охридски", редица министерства и агенции, вкл. Национална служба за пожарна безопасност и защита на населението (НСПБЗН) към МВР, Държавна агенция по горите, НС „Гражданска защита" при Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА), Министерство на държавната администрация и административната реформа, Национален институт по метеорология и хидрология при БАН, Институт по океанология - БАН и др., допълни Вачков при откриването на семинара.

Той допълни, че България трябва е в крачка с изискванията на ЕС, включително по отношение на приетата наскоро директива на Европейския парламент относно оценката и управлението на риска от наводнения. Новата разпоредба задължава държавите - членки на ЕС да направят оценка на риска от водните си басейни до 2011 г. и да издадат карти на най-опасните зони до 2013 г. Това е и една от целите на българо-френския проект, заяви Вачков. Освен това до средата на 2008 г. в България ще бъде открит

национален информационен център за управление на бедствия

и за интегрирането на спътникови изображения и новите информационни и комуникационни технологии при разработването на национални бази данни за управление на бедствия. Тази дейност ще бъде и в подкрепа на държавните структури, които отговарят за действия при бедствия и аварии, както и на структури от гражданския и научния сектор, каза още председателят на ДАИТС. Този център е част от мерките, които правителството е предприело с цел подобряване на пълния цикъл на управление на риска.

През последните няколко години България бе засегната от многобройни природни бедствия и аварии - горски пожари, земетресения, свлачища, наводнения, снегонавявания, нефтени замърсявания, които причиняват човешки жертви и материални щети. В тази връзка е стартиран и проектът BulgaRisk, подкрепен финансово от френското Министерство на икономиката и финансите, обясниха от SPOT Image, ръководител на тази инициатива. Френската компания е сред лидерите в доставката на географска информация, извлечена от спътникови изображения, както и на географски информационни продукти и услуги, получени от наблюдаващите Земята спътници на Spot. Тя е сред основните доставчици на информация от сателити в рамките на международната харта „Космос и стихийни бедствия" (вж. карето).

Инициативата BulgaRiks съдържа редица стъпки и действия. Първо е направен анализ на нуждите от данни за управление на риска в България чрез технически дискусии със съответните български власти, последвани от редица срещи и работни семинари. Важен етап от инициативата е разработването на прототипи на БД за управление на риска и обучение на българските специалисти. „Лицата, които вземат решение, и техническите лица често не са запознати със спътниковите изследвания. Целта на обучението е да им дадем „ключовете" за начина на интегриране на спътниковите данни в процесите за управление на риска", обяснява Флоранс Баярин от SPOT Image. Според нея снимките от Космоса се използват в няколко направления:

  • Исторически карти на минали наводнения;
  • Базови и референтни картографски продукти с цел разпознаване на планиметрични елементи, полезни за наземния екип, оборудван с GPS.
  • Карти на земеползването като основа за оценка на икономическата и и човешката уязвимост.
  • Цифрови модели на релефа и 3D изгледи.
  • Картиране за оценка на щетите чрез сравняване на изображения, получени преди и след събитието.

Първите 4 компонента са част от предкризисната база данни, а последният - в следкризисната БД, обясни Баярин.

По проекта BulgaRisk у нас са създадени 3 прототипни бази данни

в три пилотни региона,

които ще предоставят спътникови изображения при оценка на бедствията в три рискови области - наводнения, горски пожари и морски замърсявания. Следващата стъпка е да се интегрират тези снимки в оперативните процедури за управление на риска в България, каза още Баярин. Пилотните райони могат да са и повече от 3, съобразно капацитета на българския партньор ReSAC (www.resac-bg.org).

И досега Центърът за приложение на спътниковите снимки (ReSAC) е участвал в разработването на редица методологии и проекти, свързани с управление на риска от природни бедствия. По значимите от тях са изготвяне на продукти чрез бързо картиране на наводненията в България през 2005 и 2006 г., участие в хартата „Космос и стихийни бедствия" за изготвяне на карти при нефтения разлив в р. Дунав през октомври 2006 г., бързо картиране на горските пожари у нас през юли и август т.г., както и при оценка на сеизмичния риск, съвместна с кадастралните планове в ГИС среда за градовете Русе, Враца и София.

В Закона за управление при кризи от 2005 г. са разписани структурата и функциите на органите за управление, центровете за управление, комуникационно информационната система и силите за реагиране, обясни Георги Гатев, началник служба в НСПБЗН. Новият Закон за защита при бедствия предвижда създаване на Единна спасителна система 112, обвързваща НСПБЗН (към МВР), Гражданска защита (към ведомството на министър Емел Етем), центровете за бърза медицинска помощ, действащи на териториален принцип.

По проект на програма ФАР се изгражда национална TETRA мрежа с 28 базови станции, които обслужват трасетата на европейските инфраструктурни коридори. „Тази мрежа ще бъде интегрирана към бъдещата единна ИС 112 за обслужване и реакция на спешни повиквания", добави Гатев.

Останалите участници

Френската агенция DDSC е ангажирана в европейски програми, насочени към развитие и използване на ГИС и космически технологии за гражданска защита. DDSC е упълномощен за Франция потребител на резултатите от международната харта „Космос и стихийни бедствия" и може да активира хартата за други държави в рамките на двустранно сътрудничество.

SERTIT е Служба за дистанционни изследвания и обработка на изображения, която е технически координатор на BulgaRisk. Infotera е доставчик на геоинформация и услуги за управление на развитието, околната среда и сигурността, a Boost Technologies е частна научноизследователска фирма, работеща в областта на дистанционните изследвания на крайбрежната морска и брегова околна среда, включително чрез радари със синтезирана апертура.

Хартата „Космос и стихийни бедствия"

В края на 90-те г. бяхме свидетели на редица бедствия навсякъде по света - земетресения, наводнения, горски пожари, петролни разливи, каза Клер Ковалевски, от френската дирекция „Гражданска защита" DDSC. За по-ефективна превенция на щетите от тези катаклизми и по-бързо справяне със последствията от тях 3 агенции създават международна харта - Европейската космическа агенция (ESA), френският национален космически и проучвателен център CNES и канадската космическа агенция CSA. Хартата става оперативна от ноември 2000 г., а по-късно към нея се присъединяват индийската организация ISRO, щатски, аржентински и др. ведомства. Целта на тази харта е ефективна употреба на разработената единна система за набавяне и разпространение на спътникови данни. Това става от упълномощени потребители на местата, засегнати от природните бедствия, като всяка агенция членка заделя ресурси и спомага за минимизиране на последствията от бедствията върху хората и собствеността. Процедурата за искане на помощ е следната:

Оторизиран потребител, най-често гражданска защита, спасителни служби и органи за сигурност в дадена държава, се обажда (по уникален таен телефонен номер) на дежурен оператор за получаване на снимки при бедствие. Операторът проверява самоличността на потребителя и предава искането на дежурен офицер (служител), отговарящ за спешните случаи. Той прави план за придобиване на данните от различни сателитни оператори и общува с проектния мениджър и необходимите членове. Проектният мениджър следи дали данните са придобити и доставени на крайния потребител. Всички снимки и анализирани данни достигат до агенцията, която има нужда от тях, в рамките на 24 часа, каза Ковалевски. Досега хартата е била задействана над 140 пъти.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Иван Георгиев, Kaufland Service: Развитието е ключово за бизнеса ниИван Георгиев, Kaufland Service: Развитието е ключово за бизнеса ни

Марката Кауфланд е позната у нас с веригата си от хипермаркети. Малцина обаче знаят, че от България се поддържат някои от нейните ключови системи, както и че тук се разработват перспективни технологии, които тепърва ще бъдат внедрявани в...

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас