Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Вести
06 юни
2017
 
 

DW: Аудиторията на медиите вече ще изживява новините

Виртуалната реалност ще промени коренно медийното потребление на новини, коментираха Мтел и Deutsche Welle.

1154 прочитания, 0 коментара

Владимир Владков

Новите технологии като излъчвания на живо в социалните мрежи вече изместват традиционните канали за разпространение на информацията от традиционните медии, като все повече издатели поддържат свои профили и в Twitter, и във Facebook, стремейки се да привлекат вниманието на младото „изцяло“ цифрово поколение в развитите страни. Същевременно на много места по света като някои страни от Африка и Азия, в които дори няма нормален достъп до енергийна инфраструктура, единствената връзка с информацията е през социалните мрежи благодарение и на проекти от типа Facebook Zero, обяви Майкъл Куейнтънс (познат под прякора „Кимо“) по време на конференцията Future Media Forum, организирана от Deutsche Welle и Мтел.

Майкъл Куейнтънс на Future Media Forum, организирана от Deutsche Welle и Мтел. Снимка: Мтел

Прочетете още: Мтел навлиза мощно в спортната телевизия с 3 свои канала

Същевременно виртуалната и добавената реалност, дронове заснемащи 360-градусови видео и излъчващи наживо онлайн от най-невероятни места променят начина, по който потребителите възприемат медиите и информацията, тъй като те все повече се превръщат в участници в „новините“, съпреживяващи случващото се заедно с оператора, дори той да е автономен летящ робот.

„Живеем в дигитална ера, която променя живота ни изцяло. Мтел стартира собствени спортни канали, превръщайки се в медия. Това е и сериозно предизвикателство, ускорява неимоверно темпото на работа“, допълни Илияна Захариева, директор „Корпоративни комуникации“ в Мтел.

Репортаж на живо

Майкъл Куейнтънс е работил дълги години в американската телевизия CBS и само преди 10 г. за телевизионен репортаж от дадено събитие е бил нужен специално оборудван микробус за над 300 000 долара, сателитна чиния и VSAT терминал, както е сериозен екип от техници, журналисти, оператори. Днес подобна новина може да се отрази и само със смартфон с добра мобилна интернет свързаност.

Същевременно използването на дрон за около 700$ (като DJI Spark например) осигурява сензори, машинно зрение и 4К камера. Роботизираният летателен апарат може да разпознае лице ви, да го запомни и след това да лети следвайки ви навсякъде или изпълнявайки други по-сложни команди – например да направи обиколка около вас, избягвайки самостоятелно наличните препятствия по маршрута. Някои от тези дейности преди време изискваха хеликоптер за 7 млн. долара, като 1 час полет с него струваше поне $7000, коментира Куейнтънс. Освен това от дрона получавате и различни перспектива към събитието, което не може да се постигне нито от оператор на земята, нито от хеликоптер, каза той, давайки за пример заснет с дрон поток от бежанци в Сърбия отпреди няколко години.

Помним и с телата си

Виртуалната и добавената реалност ще осигурят на зрителите нови възможности за „участие“в в новините“, обогатявайки паметта на потребителите с емоциите. С движение на нашето тяло ние създаваме емоция, която подсилва спомените ни. Хиляди години това е ставало чрез физическо посещение на дадено място, а скоро ще е възможно чрез виртуалната реалност“, обясни Куейнтънс.

В момента използваме технологиите по „първобитен начин“, като само гледаме в екрана, без да ползваме телата си. VR шлемовете позволяват на потребителите да се потопят в дигитална среда и с тялото си да общуват с виртуални предмети и хора, коментира той и даде за пример успешен експеримент на в. New York Times със специално VR приложение. Статия за бежанци, пусната в печатното издание е била забравена от голяма част от читателите след около седмица. Специален VR формат, гледан от потребителите, се помни от тях дори след месец, тъй като те запомнят изживяването си (огромна част от тях са плакали след гледането).

По-достъпната версия на виртуалната реалност - 360-градусовото видео, се превръща в мощен инструмент за генериране на вълнуващи изживявания от недостъпни за повечето хора места като планински върхове или случващи се на живо събития като протести, спортни състезания и др. Но медиите трябва да са наясно, че с достъпността на тези технологии всеки отделен човек може да се превърне в новинарска агенция, в репортер, въпреки че не е журналист.

Истинска или фалшива новина

Ролята на журналистическата професия в днешния свят става много сложна и още по-отговорна. Добрите журналисти трябва не само да проявяват нюх за новината, но и да спазват журналистическата етика, да търсят всички гледни точка, да предложат и анализ към новината, свързаност с други събития. По този начин медиите не само ще набират нова аудитория, която все по-често разчита само на онлайн форматите, но и ще гради доверие чрез проверена информация, допълни Вилфред Рунде, ръководител на екипа за иновации в DW.

Вилфред Рунде, ръководител на екипа за иновации в DW.

Налице е огромен бум от фалшиви новини, включително изваждане от контекста на снимки, видео и друго съдържание, или дори директното им подправяне чрез достъпни софтуерни средства. Всичко това лесно се разпространява чрез социалните мрежи, но замърсява медийната среда и от това страдат и почтени медии и журналисти. Измислените новини, снимки се превърнаха в печеливш бизнес, защото разчитат на емоциите, предизвикани сред широката публика, разчитайки на основателни или не техни страхове, каза той, давайки са пример кампанията за Брекзит. Поддръжниците за излизане на Великобритания от ЕС масово разпространяваха съобщението, че британците плащат всяка седмица по 350 млн. лири на ЕС за здравеопазване, които можели да влязат в националния здравен фонд.

Невярната информация за вноската на Великобритания бе масово разпространявана преди гласуването за Брекзит

„В епохата на пост истината хората не се интересуват от фактите, а от емоциите, които са изпитали от дадена новина“, обясни Рунде.

Говори президентът... или май не

В бъдеще технологиите ще улеснят създаването на още „по-изпипани“ фалшиви новини. Чрез ново приложение на Adobe, наречено Проект VoCo и все още в бета версия, ще може да се насложи говор върху вече заснето видео, като се следва отварянето на устата на говорещия, а актьор произнася със съответния тембър съвсем други думи. Софтуерът вече се определя като Adobe PhotoShop, но за звукови файлове. „Манипулирането на видео вече е нормална практика, стига да имаш ресурсите и времето за това“, каза още Рунде, показвайки майсторски направен скеч, в който папата дръпва като фокусник покривка от масата. И макар че точно това видео е направено за майтап, много от другите подправени видеа генерират желани от някои среди неприятни емоции в хората.

Кадър от

„Освен това основна цел на фалшивите новини е да подбият доверието в традиционните медии“, обяви Рунде. Той добави че, над 140 сайта, бълващи фалшиви новини по време на предизборната кампания за президент на САЩ, са създадени в малкото градче Велес, Македония, което има население от едва 43 хиляди души. Намесени са били и социални роботи, които преразпределяли фалшивите новини в социални мрежи.

Фалшивите новини подронват доверието в традиционните медии

Има ли изход?

Проверката на информацията е трудоемък процес и затова е нужно коопериране. В тази сфера са стартирани няколко проекта, чиято цел е сверяват данните и съдържанието. EU Media Literacy е инициатива на ЕС в тази насока, създадена е коалицията First Draft News, която разчита и на технологии на Google. CrossCheck, дело на тази коалция, е съвместен проект на журналите по повод президентските избори във Франция.

Друг проект в ЕС за проверка на информацията е сайтът Reveal. Truly Media предоставя платформа за проверка на факти и данни, която позволява свързване на различни източници. Набор от различни технологии проверява дали акаунтът в Twitter е истински, дали снимката е направена именно на мястото, за където се твърди че е.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ТОП100 НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ КОМПАНИИ

Фирмите представят

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Стандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOMСтандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOM

Разговор с Росен Тончев, новият директор на дирекция „Информационни технологии“ на телекомуникационния оператор.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас