Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Хардуер
29 май
2017
 
 

Литиево-йонни или оловно-киселинни акумулатори в центъра за данни

2546 прочитания, 0 коментара
Страница 1 от 2

Литиево-йонните акумулатори се използват в промишлеността над 20 г. Защо обаче те не се използват масово в непрекъсваеми токозахранващи устройства (UPS) в центровете за данни? Проблемът е, че доскоро тези елементи не можеха да осигурят необходимия баланс между цената, специфичната енергия, мощността, безопасността и надеждността. През последните години обаче, благодарение на прогреса, постигнат в областта на литево-йонната химия и на появата на нови технологии, разработчиците на UPS постигнаха онова, което им е необходимо. Интересно е да се отбележи, че стимул за работата в тази насока дадоха акумулаторите за електрически автомобили.

Преимуществата на литиево-йонните акумулатори пред оловно-киселинните с регулиращ клапан (Valve-Regulated Lead-Acid, VRLA) се състоят в:

  • по-малко нужда от замяна на акумулатора в течение на експлоатационния срок на токозахранващото устройство;
  • 3 пъти по-ниско тегло при идентичен запас на енергия;
  • до 10 пъти повече цикли на зареждане-разреждане в зависимост от химията, използваната технология, температурата и т.н.;
  • около 4 пъти по-нисък саморазряд;
  • около 4 пъти по-бързо зареждане.

Прочетете още: От литево-йонни към твърдотелни батерии

Все пак литиево-йонните акумулатори имат и два основни недостатъка спрямо „класическите“ си оловни събратя:

  • капиталовите разходи за еднакво количество съхранявана енергия са два-три пъти по-високи заради по-високите производствени цени, както и необходимостта от специални системи за управление;
  • по-стриктни изисквания при транспортиране.

Преоборудване и нови UPS

При избора на литиево-йонни акумулатори за статични токозахранващи устройства трябва да се отчитат различни фактори в зависимост от това дали става дума за купуване на нов продукт или замяна на батериите във вече наличен. Обикновено се предполага, че животът на един UPS е 10-15 г., докато ресурсът на VLRA е 3-6 г., а на литиво-йонните елементи – 10 и повече години.

При замяна на акумулатора в началото на експлоатационния срок на токозахранващото оборудване (през първите 5 г.) преминаването към литиево-йонен модел има смисъл, тъй като неговият прогнозиран период на служба ще съвпадне с края на живота на целия UPS.

В средата на експлоатационния срок (между 5 и 10 г.) по-удачен вариант е да бъдат купени нови оловно-киселинни акумулатори. Замяната им с литиево-йонни може да е неизгодна, тъй като може да се окаже, че в края на живота на UPS оборудването тези по-скъпи решения ще се окажат в средата на обичайния експлоатационен срок.

Следва: Влияние на температурата

1 2
НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ТОП100 НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ КОМПАНИИ

Фирмите представят
Успешни внедрявания в малки и средни компании

Успешни внедрявания в малки и средни компании

Практически опит от ERP проекта в „ЕрДжи Консулт“ ЕООД

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас