Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Е-администрация
18 май
2017
 
 

Е-здравеопазването - добрата трансформираща сила за здравния сектор

1620 прочитания, 0 коментара

Констанца Кадънкова

„Основният фактор, който би бил добрата трансформираща сила в българския здравен сектор, е електронното здравеопазване. То се превърна в мантра, която през годините се повтаряше от всички. Факт е, че поне трима министри през последните 10 години в България обявиха за свой приоритет развитието на е-здравеопазването, и то с всичките му атрибути – е-здравен запис, е-досие, е-здравна карта, е-идентификатор, е-рецепта, е-направление. Аз съм оптимист, че повече от всякога се доближаваме до това да имаме единна информационна система, както и всички атрибути на е-здравеопазването да заработят. И политиците, и експертите, и ръководителите на лечебни заведения вече са убедени, че за да се осъществи истински контрол в здравната система, трябва да се въведе е-здравеопазване; че това е начинът за рационално използване на публичния финансов ресурс и за прозрачност в системата. Ето защо декларирам че Народното събрание ще направи всичко възможно да подкрепи всички законодателни инициативи, както и идеи за развитие и финализиране на този процес“.

Д-р Нигяр Джафер, заместник-председател на 44-ото Народно събрание на Република България

Прочетете още: Електронното управление не е инструмент за самоцелно внедряване на ИКТ

Това заяви д-р Нигяр Джафер, заместник-председател на 44-ото Народно събрание на Република България, която откри 12-ото издание на конференцията по е-здравеопазване „ИКТ - трансформиращата сила в е-здравеопазването“, която беше организирана от ICT Media и Фондация „Електронно здравеопазване – България“ и се състоя на 18 май в „София Хотел Балкан“. Официални партньори на инициативата бяха Amgen, Gamma Consult, Dinova, Rusev & Partners, Софтуерна компания, Smart Software Systems, T-Systems Hungary. Технологичен партньор беше Vivacom. Събитието се проведе с подкрепата на Dicota.

Г-жа Джафер изтъкна, че отделни лечебни заведения и институции са направили през годините възможното да моделират системи, подсистеми и модули, въвели са софтуерни продукти, които за съжаление не говорят помежду си. „Ето защо вярвам, че ще има политическа воля и финансов ресурс, за да се поздравим с единна информационна система, защото това е начинът, по който е-управленците могат да вземат решения въз основа на пълни регистри, на достатъчно статистика, въз основа на широка база данни, каквато база безспорно има“, заключи заместник-председателят на НС.

Д-р Иван Костов, председател на Фондация Електронно здравеопазване България

Д-р Иван Костов, председател на Фондация „Електронно здравеопазване България“ и изпълнителен директор на Университетска акушеро-гинекологична болница “Майчин дом“, посочи, че в началото на мандата на парламента и правителството разчита много на д-р Джафер да бъде промоутър на идеите на неправителствените организации, на бизнеса, на болниците, на НЗОК, така че парламентарната комисия по здравеопазване и Народното събрание да бъде един от основните двигатели за реализацията на ключовите проекти в сферата на е-здравеопазването.

Здравноосигурените лица в центъра на е-здравеопазването 

Здравноосигурените лица - пациентите, трябва да са в центъра на е-здравеопазване, категоричен беше Александър Огнянов, директор на Дирекция „Информационни процеси и сигурност на информацията“ в НЗОК.

Александър Огнянов, директор на Дирекция Информационни процеси и сигурност на информацията в НЗОК

Той отбеляза значителния напредък в нормативната уредба на е-управлението и е-услугите, особено от миналата година насам. Огнянов посочи, че в НЗОК има съществен прогрес по отношение използването на съвременни ИКТ, като касата събира огромна по обем информация за реализираната от изпълнителите на медицинска помощ (ИМП) медицинска дейност по правилата в Националния рамков договор. Всички изпълнители се отчитат по електронен път – ежедневно, на 15 дни, на месечна база, електронните отчетни документи са подписани с електронен подпис, както и известията за одобрените дейности.

„НЗОК обработва огромни обеми от данни от различни системи. Къде остава пациентът? Знаем, че изоставаме в тази насока, макар че сме първата институция, която още в края на 2009 г. на базата на информацията, с която разполага, се опита да сложи пациентите в центъра и оттогава всяко здравноосигурено лице може да провери в ИС за електронно поддържане на здравна информация за пациентите (ПИС) какви процедури са му извършени. Въпреки това от 2010 г. досега само 40 000 души от общо над 5 милиона здравноосигурени лица са си взели код за проверка на извършените услуги, т.е. интересът е много малък. Друг пример за слаб интерес към е-здравните услуги е, че едва 100 пациенти са заявили желание да ползват услугата по известяване с SMS за промени в личното здравно досие“, подчерта Огнянов.

„От втората половина на 2017 г. НЗОК ще предложи възможност за подаване на документи за издаване/заверяване на протокол за предписване на лекарства по електронен път. Отговорността за съдържанието на папките с медицински изследвания вече няма да е на пациента, а на съответното здравно заведение или общопрактикуващ лекар, които да ги предоставят по е-път към касата. Здравноосигуреното лице ще може да следи къде се намира документацията му. С това ще се съкратят сроковете за извършване на експертизи за отпускане на скъпоструващи лекарства и чакането на гражданите в РЗОК“, посочи Огнянов. По тази инициатива са заимствани резултатите от изпълнен проект „Развитие на административното обслужване по електронен път“ по ОПАК, в изпълнение на договор с МТИТС. 

Единна ИС на органите на медицинската експертиза 

Д-р Кънчо Райчев, директор на Националната експертна лекарска комисия представи напредъка по Единната информационна система на органите на медицинската експертиза в Република България (ЕИСМЕ).

Д-р Кънчо Райчев, директор на Националната експертна лекарска комисия

ЕИСМЕ е реализирана с помощта на Европейския социален фонд – ОП „Развитие на човешки ресурси” в периода 2011-2013 г. За целта Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) със съдействието на Министерство на здравеопазването (МЗ) подготви и представи проектно предложение, по което е сключен договор по ОПРЧР.

В резултат от този проект за първи път в практиката е изградена интегрирана информационна система на медицинската експертиза в България, както и централизиран регистър на гражданите, преминали през системата на медицинската експертиза. Този регистър предоставя информация на всички заинтересовани страни – институции и граждани, разбира се, чрез контролиран достъп.

Към момента ЕИСМЕ обхваща, моделира и автоматизира всички основни процеси на дейността на органите на медицинската експертиза, като поддържа актуална информация за всички структури (НЕЛК, ТЕЛК и РКМЕ). ЕИСМЕ е разработена и внедрена като уеб базирано приложение с трислойна архитектура, работещо с централизирана база данни. Системата е независима и преносима по отношение на операционните системи и системите за управление на база данни, като при внедряването е използвана Oracle Database.

Автоматизацията на дейността по самата медицинска експертиза включва два основни процеса - освидетелстване / преосвидетелстване и обжалване на решенията на органите на медицинската експертиза.

Системата реализира значителен обем от дейности по обслужване на потребителите - универсални справки; специализирани, предварително определени справки; статистически данни за различните обекти; разглеждане на данни; запитвания и получаване на структурирани данни за лицата, преминали през органите на медицинската експертиза от страна на заинтересованите институции (НОИ, АХУ, АСП, Националния център по обществено здраве и анализи и др.).

Постигнати са следните практически резултати: общ брой регистрирани хора с увреждания (трайно намалена работоспособност; вид и степен на увреждане и временна неработоспособност) – над 893 989; общ брой на издадени с помощта на ЕИСМЕ ЕР - над 467 000; общ брой на регистрирани в ЕИСМЕ потребители – над 600, като активните потребители, работещи във всеки един момент, са между 250 и 300; обмен на данни в реално време с Агенцията за хора с увреждания. Изпълнени са и стотици разнообразни справки и статистически обработки.

При внедряването и реалната експлоатация на системата са изявени редица допълнителни потребности. Част от тези предложения са реализирани и внедрени текущо от експертите на консорциума Индекс – Лирекс България, изпълнили проекта на ЕИСМЕ. Друга част от предложенията на потребителите, както и такива, получени в резултат от наблюдения върху ежедневното функциониране на системата, са анализирани и обобщени с оглед реализирането им при бъдещо надграждане и усъвършенстване.

По-съществените моменти от доразвитието на ЕИСМЕ включват мигриране на данните за хората с увреждания и за издадените им експертни решения (ЕР) от използваните по-стари и различни системи в органите на медицинската експертиза в новата „Единна информационна система на медицинската експертиза в Р България“. Това е сложен и продължителен процес, тъй като трябва да се извърши за 7 различни стари системи, експлоатирани в различни версии.

Друга новост ще бъде разработка и внедряване на функционални разширения на ЕИСМЕ в редица направления. Сред тях е анализ на разработените технологични процеси с цел преминаване към изцяло безхартиени технологии при освидетелстването и преосвидетелстването на хора с увреждания. Предстои интегриране на ЕИСМЕ с ЕСГРАОН, което ще позволи за идентификация на хората с увреждания да се използва централният автоматизиран регистър ЕСГРАОН, т.е. по зададено ЕГН на лице от ЕСГРАОН ще могат да бъдат извличани предварително определени данни, необходими за автоматизирано създаване на различни документи, изготвяни от органите на медицинската експертиза. Това ще облекчи работата на служителите и ще намали вероятността от допускане на грешки. Ще бъдат разработени алгоритми за идентифициране на евентуални опити за извършване на нарушения.

„ЕИСМЕ е част от електронните системи на националното ни здравеопазване и отговаря на всички изисквания, поставени пред електронното ни правителство съобразно европейското и националното законодателство в тази сфера. Надграждането и усъвършенстване на ЕИСМЕ не е просто само технологична задача с повишена трудност, а е преди всичко отговор на актуалните въпроси и предизвикателства пред системата на медицинската експертиза, респективно и взаимосвързаните институции на държавата, работещи с инвалиди, относно превенцията на злоупотребите с инвалидни пенсии. Това е и пряк наш ангажимент в Националната програма за реформи - Европа 2020“, заяви д-р Кънчо Райчев.

Интегриран модел на спешна медицинска помощ

„Е-здравеопазването и е-спешната помощ са бъдещето, знаейки, че чакаме отваряне на европроекта за спешна медицинска помощ. До 2020 г. в България трябва да има спешна медицинска помощ, съпоставима с европейските модели и съобразена с националните особености. Необходимо е изграждане на интегриран модел за обслужване на спешните пациенти в равнопоставени структури за извънболнична и болнична помощ. За целта трябва да бъдат укрепнати сега съществуващите центрове за спешна медицинска помощ и функционално да бъдат обособени специализирани спешни структури към лечебните заведения за болнична помощ“, заяви проф. д-р Асен Балтов, изпълнителен директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов”, председател на Българската ортопедично-травматологична асоциация.

Проф. д-р Асен Балтов, Асен Балтов, изпълнителен директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов

По думите на д-р Балтов, интегрираната система за спешна медицинска помощ (ИССМП) се състои от две основни части – извънболнична и болнична.

Първата включва центрове за спешна медицинска помощ, техните филиали и мобилни спешни екипи, разположени на определени точки. Тя отговаря на Единния европейски номер за спешни повиквания (ЕЕНСП) 112. „Има няколко модела на реакция. Първият - хората, отговарящи на номер 112, са в контактния център, а всяка от институциите е на различно място и очаква препращане на разговора. Този модел е подходящ при чисто медицински повиквания за спешни случаи като инфаркт или инсулт и в момента действа в България. Вторият модел – напълно интегрирана система за спешна помощ, в момента се внедрява в Румъния. При него полиция, пожарна и спешна помощ са на едно място и взимат общо решение съвместно с противопожарните смесени екипи. Те извършват първия оглед на място и смятаме, че това е изключително подходящо при пътно-транспортни произшествия (ПТП). За съжаление, няма възможност за изграждане в страната на втория тип система, а тя би улеснила и подобрила обслужването, особено на места с усилена концентрация на ПТП, каквито са автомагистралите“, обясни д-р Балтов.

Липсата на единна комуникационна система е основен проблем на интегрираната спешна помощ, категоричен беше ръководителят на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”. Той добави, че навлизането на телемедицината ще даде възможност за по-качествено и по-бързо обслужване на пациентите.

Втората част от интегрираната система за спешна медицинска помощ включва развити структури за спешна медицинска помощ, посочи д-р Балтов. Той не спести и трудностите пред дейността на спешната помощ, като например липсата на ясен регламент за предлаганите услуги в тази сфера.

Спешната медицинска помощ в болнични условия в България се осъществява основно в 37 многопрофилни болници за активно лечение с разкрити спешни отделения в 28-те областни града на страната. Определената щатна численост на системата за спешна медицинска помощ е около 7000 бройки, в рамките на които влизат 357 мобилни екипа. Освен тях функционират и още 167 стационарни екипа. Инфраструктурата и материално-техническата осигуреност на центровете за спешна медицинска помощ със санитарни транспортни средства и медицинска апаратура в настоящия момент не съответства на изискванията за качествено и безопасно медицинско обслужване на пациентите и осигуряване на здравословни и безопасни условия за работещия персонал. В спешните отделения на лечебните заведения за болнична помощ са разкрити частично ремонтирани помещения, които в голямата си част не съответстват като площ, разположение и оборудване.

„Всичко това обуславя необходимостта от осигуряване на значителни инвестиции за адекватна инфраструктура и материално-техническа обезпеченост за извънболнична и болнична медицинска помощ и развитие на информационно-комуникационните системи“, категоричен беше д-р Балтов.

По въпроса с недостига на квалифицирани кадри за спешната помощ в страната, той спомена, че в „Пирогов“ са готови да създадат национален център за обучение и логистичен център.

В момента текат преговори и предстои изграждане и на постоянен телемост между „Пирогов“ и т. нар. Trauma Center на най-голямата болница в Чикаго, който се очаква да стартира до края на годината.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
Фирмите представят

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Техническите комуникатори трябва непрекъснато да трупат познанияТехническите комуникатори трябва непрекъснато да трупат познания

Леа Гурен, експерт с над 30-годишен опит като автор, редактор, мениджър „Техническа документация“, автор на наръчници за онлайн помощ, консултант и обучител, ще открие осмото издание на единствената конференция за техническа комуникация в Югоизточна...

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас