Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Бизнес
24 апр
2017
 
 

Директивата за платежните услуги - катализатор или заплаха за банките?

Strategy& представя стратегическите последици от въвеждане на директивата PSD2 за банките в Европа

1974 прочитания, 0 коментара

Приемането на ревизираната Директива за платежните услуги (PSD2) подготви сцената за отворено банкиране в Европа. Осигурявайки стандартизиран достъп до данните на потребителите и банковата инфраструктура, PSD2 ще намали бариерите за навлизане на доставчици от трети страни и на компании доставчици на финансови технологии (FinTechs), както и ще стимулира развитието на нови бизнес модели и ще разшири обхвата на новите банкови услуги. По този начин, PSD2 ще бъде катализатор както за сътресение, така и за стратегическо обновление на банковите пазари в Европа. Това разкриват част от изводите от резюмето на подробен анализ посветен на новата директива, изготвен в първото тримесечие на 2016 г. след приемането на PSD2 от Strategy&, част от PwC (PricewaterhouseCoopers). 

Европейските потребители са започнали да възприемат различните видове услуги и компании, които PSD2 ще насърчават. По данни от изследването на Strategy&, 88 процента от потребителите използват доставчици от трети страни за онлайн плащания, което е знак, че има огромна база от потенциални клиенти на други дигитални банкови услуги. 

Въпреки това, според Strategy&, реакцията на европейските банкери спрямо директивата PSD2 говори за несигурност: почти 68% от банкерите се страхуват, че PSD2 ще им причини загуба на контрол върху клиентския интерфейс, много от тях остават несигурни как ще отговорят на новата директива. В резултат, те възприемат защитна позиция от типа „чакаме и гледаме“, с което те са склонни да поемат риск. 

Прочетете още: Дигитализацията е сфера за иновации и технологично развитие на банките

В противовес на мнозинството банкови организации, има и малцина банки, както и повече доставчици от трети страни и доставчици на финансови технологии – които възприемат възможностите на отвореното банкиране и следват стратегии, които имат за цел да им спечелят водеща роля в бъдеще. Те не чакат влизането в сила на PSD2, за да предприемат съответните действия. 

В доклада на Strategy& се отбелязва, че с въвеждането на новите изисквания на PSD2, неотменимата промяна към отворено банкиране в Европа е станала неизбежна. Банките в Europe не могат да си позволят да чакат официалното влизане в действие на PSD2 през 2018 г., за да формулират стратегически отговор. 

Правила за отворено банкиране в Европа 

На 8 октомври 2015 г. Европейският парламент одобри ревизираната Директива за платежните услуги (PSD2). Пълното име на новата регулация е Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО. 

Директивата изисква от банките в Европа да предложат по-голям достъп на доставчиците от трети страни до потребителските данни и платежна инфраструктура, и дава на банките време до 2018 г. да отговорят на новите правила. В зависимост от това как банките ще изберат да реагират, новата директива може да бъде или катализатор за скок в развитието на ценни нови бизнес модели, или заплаха, която ще роди сериозни конкурентни предизвикателства. 

Европейският парламент прие PSD2, за да направи по-лесно, бързо и по-малко скъпо за потребителите да плащат за стоки и услуги, като насърчи иновациите (особено тези от доставчици от трети страни), повиши сигурността на плащанията и стандартизира платежните системи в Европа. PSD2 използва три механизма, за да постигне това:

- първо, директивата разширява регулаторния обхват на ЕС, за да включва нови видове доставчици, каквито са инициирането на плащане и услугите за предоставяне на информация за банкова сметка;

- второ, тя налага ограничения върху таксите върху транзакции и по-стриктни правила върху рефинансирането, за да се понижат транзакционните разходи за потребители;

- трето, и най-смущаващо, е изискването европейските банки да отворят техните платежни инфраструктури и потребителски данни към външни доставчици на финансови услуги. 

Въпреки че техническите детайли в PSD2 все още не са напълно конкретизирани, банките ще трябва да използват т. нар. приложни програмни интерфейси (API), за да осигурят достъп до доставчици от трети страни. Тези стандартизирани интерфейси са мощни фасилитатори и двигатели за дигиталните бизнеси – отвъд тяхната употреба при обмена на данни, API позволяват на компаниите да въведат модулен подход за бързо и разходо-ефективно създаване и надграждане на нови бизнеси. По тази причина, темпът, с който се развива и използва API, се ускорява в много индустрии. 

До скоро, използването на API и обменът на данни в банковия сектор беше ограничено. Това беше отчасти заради изискванията на регулациите и сигурността, и отчасти защото банките се колебаеха дали да разхлабят хватката от потребителските данни и инфраструктура. Но приемането на PSD2 създава ново „игрално поле“. 

Сигурността и удобството ще движат приемането на промените от потребителите 

Изследването на Strategy& потвърждава, че използването на доставчици от трети страни за дигитални разплащания вече е стандартно поведение сред европейските потребители. Нещо повече, това предполага, че потребителите ще подкрепят доставчици от трети страни, които използват PSD2, за да разширят съществуващите бизнеси в сферата на платежните услуги (като се има предвид и че обемът на дигиталните транзакции ще продължава да расте в близките години) и да отправят нови дигитални предложения в нови пазари, каквато е управлението на личните финанси. 

88% от анкетираните в проучването на Strategy& вече използват дигитални платежни услуги от трети страни, като PayPal и Sofort, и близо 3/4 от тях знаят, че тези услуги не са свързани с техните банки. В допълнение, 85 на сто от респондентите оценяват сигурността на тези алтернативни платежни услуги като “високи” или “много високи”, и 82 процента са “съгласни” или “силно съгласни”, че компании като PayPal и Amazon могат да управляват трансферите на парични преводи толкова надеждно и сигурно, колкото и техните банки. Накратко, платежните услугите на доставчици от трети страни са спечелили потребителското доверие. 

Степента, в която доставчиците от трети страни могат да капитализират такова високо ниво на доверие в техните платежни услуги ще бъде важен фактор за разрешаване на конкурентните заплахи, които те представляват за банките. Ако те могат да комбинират високи нива на доверие с притежаваните данни за потребителското поведение и предпочитания, доставчиците от трети страни биха могли да създадат стабилна основа за разрастване отвъд плащанията в други услуги, каквито са мониторинга на банковите сметки и управлението на личните финанси, които банките предлагат по традиция. 

Текущите потребителски нагласи и поведение с отношение към дигиталните банкови услуги отвъд плащанията са по-нюансирани. Първо, много по-малко потребители използват не-платежни приложения - само 32 процента от анкетираните в проучването на Strategy& използват приложения, осигурени от техните банки, и едва 11% използват небанкови приложения. Опасенията относно сигурността са основната причина за ниските нива на приемане на тези дигитални банкови услуги - 34 процента от респондентите, които не използват финансови приложения твърдят, че “със сигурност биха” или “вероятно биха” ги възприели, ако техните притеснения относно сигурността отпаднат. 

На второ място, въпреки значителното водачество, на което се радват банките при неплатежните приложения спрямо доставчиците от трети страни, те не трябва да се успокояват – проучването на Strategy& разкрива също, че потребителите на приложения от трети страни са склонни да ги използват за дейности с повече добавена стойност, отколкото потребителите на банкови приложения. Причините за това от гледна точка на потребителя са, че приложенията на доставчици от трети страни предлагат изкущаващо потребителско изживяване (лесна навигация, малко „клавиши“, автоматизация, и кратко време за реакция), и че те са удобни и позволяват на клиента да управлява сметки в различни банки от една точка за достъп с минимум ръчни въвеждания. 

Повечето банкери реагират със защитна стратегия 

СХЕМА: Оценка на ефекта от PSD2 върху банките. Източник: Strategy&

Интервютата със старши ръководители в 30 водещи банки в Европа разкриват смесено, но основно негативно, възприятие спрямо PSD2. Мнозинството от 88 процента от анкетираните ръководители в проучването на Strategy& вярват, че PSD2 ще засегне техните бизнеси, но те не са толкова сигурни относно конкретните последици от влизане в сила на директивата PSD2 или за това какъв трябва да бъде техният отговор на директивата.

Много банкери са настроени спрямо смущенията в техния сектор. Малко повече от половината от висшите мениджъри заявяват, че техните банки вече са започнали или скоро ще започнат стратегически инициативи. 

И все пак значително по-малко от тях имат ясна представа за това каква роля PSD2 би могла или би трябвало да играе в тези инициативи, и как тя може да подкрепи нови бизнес модели, които правят възможни подобрените връзки с клиентите, сътрудничеството с партньори в и извън иновациите в индустрията, продуктите и услугите, и/или конкурентните ценови стратегии (вж схемата).  

По темата работи Констанца Кадънкова

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ТОП100 НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ КОМПАНИИ


Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас