Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Е-администрация
24 апр
2017
 
 

До 5-6 години - реална дигитална трансформация на администрацията

2049 прочитания, 0 коментара

Поетапно във времето и с реализацията на функционално зависими процеси, проекти и резултати, към 2022-2023 година трябва да стигнем до реална дигитална трансформация на администрацията и цялостната й цифровизация и това е ангажимент на всички публични институции. Това заяви председателят на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) Росен Желязков, който даде начало в София на кръгла маса за националните приоритети в развитието на е-управлението в България. На българските граждани и на бизнеса ще бъде гарантиран достъпът до електронни административни услуги чрез повсеместна свързаност, съвместимост, сигурност и устойчивост на инфраструктурата и системите и пълно реализиране на политиката за отворени данни. Гражданите и бизнесът трябва да притежават електронна идентичност, да ползват услуги и да упражняват гражданските си права по електронен път, включително като гласуват електронно от дистанция при строги изисквания за сигурност, посочи още Росен Желязков. 

Председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) Росен Желязков. Фотограф: Александър Главчев

Събитието беше организирано в съответствие с целите, поставени в Стратегията  за развитие на електронното управление в Република България  в периода 2014 – 2020 г., приета с Решение № 163 от 21.03.2014 г. на МС и в изпълнение на Пътната карта за развитието и, приета на заседание на МС от март 2016 г., под егидата на евродепутати от групата на ЕНП в ЕП, от Държавна агенция “Електронно управление”, Българска академия на науките, Клъстер „Информационни и комуникационни технологии“ и Клъстер „Информационни и комуникационни технологии – Благоевград“. 

Прочетете още: ДАЕУ въвежда правила за съгласуване със ЗЕУ на проекти и дейности

Желязков очерта  трите основни направления, в които ДАЕУ работи:

-         Оценка на наличните ресурси на е-управлението към момента и оценка на необходимите ресурси на е-управлението за в бъдеще;

-         Процесите по контрол и публичност, не само на проектите и дейностите , но и на бюджетите, както и на хоризонталните политики спрямо всички администрации, а по-нататък – и спрямо лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги;  

-         Подготовка и реализация на ключовите информационни системи, регистрите и оперативната съвместимост.

Желязков посочи, че по оценки на Европейската комисия в определени сфери на е-управлението, България се движи добре, като например при политиките на отворени данни, предоставяне на информацията в машинно-четим формат, възможността информацията да бъде многократно използвана. В други сфери държавата е на средно или по-ниско от средното равнище, съпоставена с останалите държавни-членки на ЕС.  

Пред представители на академичните среди, на бизнеса и експерти председателят на ДАЕУ открои основните насоки в работата на Агенцията за електронно управление, както и водещите национални приоритети за развитие на е-управлението. 

Фокус върху потребителя на административните услуги и преминаване към услуги тип „Епизоди от живота“ и „Бизнес събития“, като започване на нов бизнес, покупка на автомобил, смяна на работното място, предвижда един от стратегическите приоритети в областта на електронното управление, който ще бъде осъществяван през следващите пет години. „Гражданите и бизнесът трябва да престанат да се занимават с удостоверителни услуги и да бъдат куриери между администрациите и това е първи приоритет в развитието на електронното управление“, заяви председателят на агенцията. 

Росен Желязков подчерта, че всички услуги трябва да се създават като електронни услуги по подразбиране, а не да се електронизират процеси. В момента зад всяка предоставяна от администрациите услуга съществуват множество процеси и всеки процес се дигитализира. Това обаче „дигитализира“ и административната тежест, отбеляза Росен Желязков. Той даде пример с електронизираната услуга по регистриране на пътно превозно средство с животинска тяга, при която не става ясно кой е потребителят на тази електронна административна услуга. 

Въвеждането на принципа за еднократно събиране и многократно използване на данни е основен принцип, който изисква и промени в няколко специални закони и това е третият стратегически приоритет пред е-управлението в България, посочи председателят на ДАЕУ. „Докато продължава изискването на данни при всяка услуга, административната тежест се запазва”, добави той. Желязков даде пример с услугата по подновяване на стикера за ползване на „Зелена зона” за паркиране по местоживеене в столицата, която той неотдавна заявил за четвърти пореден път, при което Центърът за градска мобилност отново изискал от него да представи нотариален акт за собственост върху имота, вместо да провери нужните данни в информационните масиви на Службата по вписвания. 

Стандартизацията и отворените данни и координацията и контролът са другите стратегически направления, в които ще се развива електронното управление в България. 

Стандартизацията и отворени и машинно-четими формати на данни за работа и обмен на документи ще позволи автоматичен обмен на данни между администрациите, след като бъдат надградени ключови регистри в МРРБ и в МВР. По този начин значително ще бъде ограничена необходимостта от ползването на удостоверителни услуги. 

Законодателството предвижда също така Държавната агенция „Електронно управление“ да упражнява контрол върху бюджетните разходи за ИКТ-активи, както и контрол върху проектните предложения и техническите спецификации за обществените поръчки на всички администрации за придобиване на активи в областта на информационните и комуникационните технологии. Тези функции вече се изпълняват от ДАЕУ. 

Друга стратегическа насока в областта на е-управлението е развитието и надграждането на споделените ресурси на електронното управление – Единната електронна съобщителна мрежа и изграждането на Държавния хибриден частен облак. „Наричаме тези активи споделени, не защото всички администрации трябва да се ползват от това благо, а защото трябва да споделят отговорността, включително чрез бюджетите си, за реализацията на този приоритет - заяви председателят на ДАЕУ - Заедно с осъществявания бюджетен контрол от страна на държавната агенция, споделянето на ресурсите на е-управлението ще доведе до значителни икономии от мащаб и ресурси“, изтъкна Росен Желязков пред участниците в дискусията. 

Председателят на ДАЕУ открои и част от все още съществуващите основни предизвикателства пред електронното управление в България. Сред тях е наличието на „хартиени“ процеси в законодателството. „Наличието на специални закони не оправдава администрацията за неизпълнението на основни принципи, заложени със Закона за електронното управление. Такива са принципите за еднократно събиране на данни и за електронизация на приоритетни услуги“, посочи Росен Желязков. 

Проблемни области остават липсата на координация при изграждането на информационни системи в отделните администрации; липса на национална схема за електронна идентификация, както и недостатъчните дигитални умения на администрацията. 

„Ролята на Държавна агенция „Електронно управление“ не е да въведе електронното управление. Тази роля е в ръцете на всяка административна структура, на всяко лице с публични функции и на всяка организация, която предоставя обществени услуги“, изтъкна Росен Желязков.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ

Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Тод Англин, Progress:  София има страхотна общност от софтуерни разработчициТод Англин, Progress: София има страхотна общност от софтуерни разработчици

Конференцията DevReach се завръща в София, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главният евангелист на Progress.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас