“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  ƒискусии  •   ариерна зона  •  —ъбити€
COMPUTERWORLD | Ѕизнес
20 апр
2017
 
 

ќбщи€т обем на » “ пазара в “урци€ за 2015 г. е $30,4 млрд.

1427 прочитани€, 0 коментара

 онстанца  адънкова

Ќаселението на “урци€ към 31.12.2016 г. набро€ва 79 814 871 души, а по площ държавата е 7 пъти по-гол€ма от Ѕългари€ (783 356 кв. км.). Ѕрутни€т вътрешен продукт, изчислен по паритет на покупателната способност по прогнозни данни за 2017 г. налижава 1,8 трилиона щатски долара. “урската икономика отбел€за ръст от 2,9 % през 2016 г., което беше под поставената цел от 5%. Ѕ¬ѕ на глава от населението отбел€зва значително нарастване през последните десет години. ѕрез 2016 г. достигна 9 243 USD, но по паритет на покупателната способност е около 20 хил. USD, т.е. като стандарт на живот “урци€ е много по-напред от Ѕългари€, каза ƒимитър Ќедков, ръководител на —лужбата по търговско-икономическите въпроси към ѕосолството на –епублика Ѕългари€ в град јнкара, “урци€. “ой беше сред гост-лекторите на шестото издание на годишната кръгла маса Bulgarian ICT Watch, ко€то се състо€ на 13 април 2017 г. под наслов „» “ секторът – експортно ориентиран и генератор на работни места с висока добавена стойност“.

ƒимитър Ќедков

ѕрочетете още: ќбемът на »“ индустри€та в ”крайна за 2015 г. е $2,5 млрд.

—ъбитието беше организирано от ICT Media и Ѕългарска асоциаци€ на софтуерните компании (Ѕј— ќћ), със съдействието на ћинистерство на икономиката на –епублика Ѕългари€, Ѕългарска агенци€ за инвестиции (Ѕј»), »зпълнителна агенци€ за насърчаване на малките и средните предпри€ти€ (»јЌћ—ѕ), Ѕългарска асоциаци€ по информационни технологии (Ѕј»“), Ѕългарска аутсорсинг асоциаци€ (Ѕјј) и любезното домакинство на ѕредставителството на ≈вропейската комиси€ в Ѕългари€. ѕартньори на конференци€та са „ƒатекс“ (Datecs) и „»ё  онсулт“ (EU Consult). 

–аботната сила възлиза на над 30 млн. души, като заетите са 27,205 млн. “радиционен проблем за “урци€ е ниската заетост при жените, като малко над 30% са работещите жени, т.е. има гол€м потенциал, посочи Ќедков. 

Ќаселението на “урци€ е много младо – почти 80 милиона, от които половината са на възраст под 31 години. 

¬ регион »змир в кра€ на 2016 г. в сектора на услугите заетите са 885 хил€ди души. ƒелът на услугите в региона възлиза на 56,5%. —ледва да се отчита, че заетостта в сферата на услугите се формира основно от финансово-банкови€, застрахователни€ и туристически€ сектор. 

ƒинамика на вътрешни€ пазар на “урци€ 

ѕо официални данни, приходите за 2016 г. в сектор електронни комуникации възлизат на 45,41 млрд. турски лири, което е ръст от почти 15% спр€мо стойностите за предходната година, а инвестициите в сектор електронни комуникации – на 7,43 млрд. турски лири, показвайки спад от 57% на годишна база. јбонатите на фиксирани мрежи към 2016 г. са над 11 милиона, а тези на мобилните мрежи надвишават 75 милиона. јбонатите на широколентов интернет са надхвърл€т 62 милиона. “рафикът през широколентов интернет към 2016 г. е достигнал почти 9 милиона терабайта, което е ръст от почти 33% спр€мо данните за предходната година.

» “ пазарът в “урци€

ќбщи€т обем на » “ пазара в “урци€ за 2015 г. е 30,4 милиарда щатски долара, от които 10 милиарда щатски долара се генерират от »“, и 20,4 милиарда щатски долара – от комуникационни технологии. «аетите в този сектор са 113 хил€ди души, по данни от местната асоциаци€ на »“ индустри€та TUBİSAD.

¬ обема на »“ пазара 4,8 милиарда щатски долара постъпват от хардуер, 3,5 милиарда щатски долара – от софтуер и 1,7 милиарда щатски долара – от услуги.

ѕазарът на комуникационни технологии се генерира от 5,9 милиарда щатски долара от хардуер и 14,5 милиарда щатски долара от електроника. 

¬ “урци€ има над 40 технопарка (на м€сто ги наричат техноградове), като всеки от т€х е свързан с университетите и предостав€ преференциални услови€, вкл. данъчни отстъпки, на завършващи студенти, за да откриват »“ фирми и да се занимават с научно-развойна дейност в технопарковете.

ѕрез 2015 г. е отчетен значителен ръст на софтуерната разработка и се очаква тази тенденци€ да се запази в следващите години, посочи Ќедков. ќгромната част от софтуера в “урци€ се разработва от местни компании, едва 16% е внос. ѕри хардуера в »“ и комуникационните технологии ситуаци€та е обратната – там се разчита основно на внос. 

—поред очаквани€та, с между 20 и 30% тр€бваше да нарастне износа на » “ сектора в “урци€ от стойностите през 2016 г. спр€мо 2015 г. 

«а 2015 г. общи€т » “ износ от “урци€ възлиза на 2,198 милиарда турски лири, по данни на TUBİSAD. »зносът на софтуерна разработка се извършва от 106 местни фирми и достига 1,360 милиарда турски лири, или около 60% от общи€ » “ износ.

»зносът на хардуер в »“ сектора за 2015 г. възлиза на 229 милиона турски лири, а на услуги в »“ сектора – на 198 милиона турски лири. »зносът на хардуер в сектора на комуникационните технологии за 2015 г. е 411 милиона турски лири. 

„Ќай-рационални€т начин за навлизане на турски€ пазар, в т.ч. и за привличане на кадри за български€ пазар, е да бъдат осъществ€вани институционални контакти от български асоциации в сектора с турските сродни асоциации, които впоследствие биха могли да прераснат в ползотворно сътрудничество на ниво отделни компании“, посъветва ƒимитър Ќедков.

 ато едно от най-значимите » “ изложени€ в “урци€ той посочи CeBIT Bilişim Eurasia, което ще се проведе в периода 14 - 16 декември 2017 г. в »станбул, “урци€. 

ѕотенциал за развитие:

  • ќчаквани€ за нарастване на търсенето на високотехнологични телекомуникационни услуги, свързани с увеличаващото се турско население, развитието на икономиката и нарастването на стандарта на живот;

  • ≈жегодно нарастване на инвестираните средства в » “ сектора, както и на обема на пазара;

  • –азработване на дългосрочни стратегии за стратегическо развитие на сектора на държавно и местно равнище.

Ќј…-Ќќ¬» Ќј…-„≈“≈Ќ» ѕ–≈ѕќ–Џ„јЌ»
“ќѕ100 Ќј “≈’ЌќЋќ√»„Ќ»“≈  ќћѕјЌ»»


—лайдшоу
»Ќ“≈–¬ё
—тандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOM—тандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOM

–азговор с –осен “ончев, нови€т директор на дирекци€ Д»нформационни технологииУ на телекомуникационни€ оператор.

ѕ–»Ћќ∆≈Ќ»я
јЌ ≈“ј

 акво мислите за FireFox OS?

»нформаци€ за ¬ас