Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  Дискусии  •  Кариерна зона  •  Събития
COMPUTERWORLD | Вести
13 апр
2017
 
 

България има потенциал за дигитален хъб, но конкуренцията е голяма

Оперативните програми, законодателството и държавната политика трябва да стимулират научно-развойната дейност, създаваща добавена стойност.

1980 прочитания, 0 коментара

Владимир Владков

Българският ИКТ и аутсорсинг сектор имат потенциал да се развиват с изпреварващ темп (поне двуцифрен) и да допринасят за увеличаване на БВП на страната, но е нужна последователна политика на държавата за привличане на чуждестранни специалисти извън ЕС, стимулиране на научно-развойната дейност, създаваща добавена стойност, включително в интелектуална собственост, както и подпомагане на българските фирми при излизането им на международните пазари.

6-ата годишна кръгла маса Bulgarian ICT Watch, проведена на 13 април 2017 г. под наслов „ИКТ секторът – експортно ориентиран и генератор на работни места с висока добавена стойност“.

Прочетете още: ИТ и аутсорсинг браншът и държавата в диалог за решаване на проблемите

Това са част от изводите от 6-ата годишна кръгла маса Bulgarian ICT Watch, проведена на 13 април 2017 г. под наслов „ИКТ секторът – експортно ориентиран и генератор на работни места с висока добавена стойност“. Събитието е организирано от ICT Media и Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) със съдействието на Министерство на икономиката на Р.България, Българска агенция за инвестиции (БАИ), Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска аутсорсинг асоциация (БАА) и любезното домакинство на Представителството на Европейската комисия в България. Конференцията се провежда в партньорство с Датекс (Datecs) и ИЮ Консулт (EU Consult).

Стамен Кочков, БАСКОМ, министърът на икономиката Теодор Седларски, и Любомир Ганчев, зам.-министър на икономиката

„През последните месеци България неколкократно и ясно заяви пред своите партньори амбицията си да бъде дигитален хъб на Балканите, подчертавайки нашия потенциал да се развиваме именно в тази насока, заяви министърът на икономиката Теодор Седларски. - Традиционните ни предимства в областта на ИТ бяха развити успешно през последните години, включително от експортно ориентираните фирми в сектора на софтуера и аутсорсинг услугите. В тези фирми над 70% от заетите са хора под 40 г.“, подчерта той. Седларски посочи още, че в две от най-новите класации на американска компания за недвижими имоти Cushman & Wakefield, България е посочена като перспективна дестинация за аутсорсинг. В едната страната ни е на 7-о място в света и на второ в ЕС след Литва за 2016 г. В другата подобна класация на същата компания (BPO and Shared Services Location Index) България е поставен на 12-о място в света, като пред нас е само Полша, допълни Седларски.

Плащането на осигуровките

на наети в ИТ сектора лица е една от най-използваните насърчителни мерки, като за 2016 г. размерът на този тип държавна помощ е около 1,5 млн. лв., заяви Стамен Янев, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции. „Това може би не е достатъчно, но насърчаваме такива проекти с приоритети клас Б или А. За периода 2015 – 2017 г. са финансирани общо 20 проекта с над 60 млн. лв., осигурили приблизително 4000 нови работи места“, изтъкна Янев.

Любомир Ганчев, зам.-министър на икономиката, Стамен Янев, БАИ, и Мариета Захариева, ИАНМСП

Той добави, че освен сертифицираните тази седмица два нови проекта, БАИ подготвя още 2, като потенциалът на тези 4 проекта е за откриване на 1400 нови работни места.Мерките, предлагани от БАИ, са в 3 групи – опростяване на административните процедури, придобиване на държавни и общински терени (от което ИТ фирмите не се интересуват много), а третата област е получаване на т.нар. държавна помощ, която включва не само плащане на осигуровки в рамките на 1 г. (понякога и по-кратко заради ограничен бюджет), а и възможност за плащане на обучения.

„Имаме желание за допълнителни данъчни стимули, но това преминава през законодателни промени“, добави Янев. Според него преди ИКТ сектора у нас се отварят по-големи хоризонти, особено във връзка със стремежа на държавата да привлича инвеститори в автомобилната индустрия. „Към 2030 г. поне 50 на сто от стойността на автомобилите ще са високи технологии“, допълни той.

„ИКТ секторът е с най-висока добавена стойност в българската индустрия. В него са заети над 10 000 фирми, повечето са малки и средни предприятия, даващи работа на повече от 40 000 българи. Оборотите им за 2016 г. са за над 1 млрд. евро, а до 2020 г. прогнозите за двоен ръст и на оборота, и на персонала“, заяви Мариета Захариева, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Агенцията предлага традиционните мерки като помощ при представяне на международни изложения (последното е за CEBIT 2017 в Хановер), участие на фестивала Webit 2017 в София. Дългосрочно агенцията ще разчита на новата си дигитална платформа за връзка на българския бизнес с международните пазари. „70% от ИТ фирмите работят за външни пазари и тази платформа е най-добрият начин за представяне на техните добри продукти. Тя ще осигурява и дигитална връзка с нашите търговски представители (СТИВ) по целия свят“, допълни тя.

Стамен Кочков, председател на УС на БАСКОМ и вицепрезидент на SAP Labs България, уточни, че само софтуерният сектор генерира приходи над 2 млрд. лв., а заедно с оборота на аутсорсинг фирмите и телекомуникационния бранш делът на ИКТ индустрията надхвърля 5% от БВП на страната.

Класациите са важни, но каква е тенденцията?

България започва да губи конкурентните си предимства по отношение на страните в Централна и Източна Европа, предупреди Юлиян Михов, директор „Бизнес развитие“ за Югоизточна Европа в ПрайсуотърхаусКупърс. „Специалистите ни са по-добри, затова имат по-големи претенции към възнагражденията и традиционната представа за България като дестинация с евтини и добри кадри вече не е вярна“, каза той. Михов посочи два неуспешни опита на консултантите да привлече през 2016 г. френски конгломерати. В единият случай е предпочетена Полша, която вече е по-популярна аутсорсинг дестинация според цитираната класация, но вторият е спечелен от Белград. – В тази насока автомобилният сектор, подкрепен от БАИ и на дела, работи усилено за създаването на нова законодателна рамка, която да позволи насърчаване на научно-развойната дейност, създаваща добавена стойност, привличаща нови капитали и трупаща интелектуална собственост“, обясни Михов.

Юлиян Михов, директор „Бизнес развитие“ за Югоизточна Европа в ПрайсуотърхаусКупърс, Деница Николова, управляващ партньор в ИЮ Консулт ООД, и Стамен Кочков, БАСКОМ

Голяма част от ИТ експорта на практика е плащане на заплати, а приносът ни може да е много повече, допълни Пламен Цеков, член на БД на Българска аутсорсинг асоциация и изпълнителен директор на ScaleFocus – компанията, която тази седмица получи от БАИ сертификат за инвеститор клас А. Той допълни, че с този сертификат фирмата може да увеличи работните места, използвaни за повече експорт. „Това е добра мярка, но тя е приложима само за компании с бурен растеж, посочи Цеков.- Трябва да се мисли за други мерки, които да помагат на компаниите с оглед натрупване на интелектуална собственост, натрупване на авторски права.“

Сред тях трябва да има експортно ориентирани стимули, включително помощ при създаване на офиси в чужбина. „Посещенията на панаири създават само първоначалните контакти, но стъпването на чужда територия е трудно за повечето фирми. Въпреки това ние със собствени сили успяхме да отворим представителства в чужбина. Но държавата може да предприеме мерки, които бързо ще се „отплатят“ многократно.“

„Новото правителство трябва да внедри мярка като в Румъния – там специалистите, занимаващи се с научно-развойна дейност спряха да плащат лични данъци. Резултатите са впечатляващи, всеки ден изникват нови развойни центрове, каза Юлиян Михов. Huawei например нае цяла нова сграда в Букурещ, наемайки над 1000 човека“, допълни той

„Данъците в България са ниски, но другите страни също не стоят на едно място. Полша е скъпа територия, но инвеститорите се насочват натам. Румъния от години ни е сериозен конкурент. България трябва да привлича чуждестранни таланти, които да плащат данъците си у нас“, допълни и Цеков, повдигайки отново темата за прословутата вече „синя карта“.

Недостигът на квалифицирани кадри

е основен проблем пред нашата индустрия през последните 10 г., коментира и Стамен Кочков. „Това е основна спирачка за развитие на цялата индустрия, не успяваме да наваксаме с изискванията на пазара към нас. Една от краткосрочните мерки е т.нар. „синя карта“, но след първите стъпки за премахване на ИТ професиите от списъка за специална проверка, нещата забуксуваха и процесът по наемане на кадри от страни извън ЕС все още отнема 3-4 месеца, т.е. говорим за привличане на десетки „мозъци“, докато в Германия вече наемат хиляди. А имаме потенциал и ние за хиляди“, изтъкна Кочков.

Пламен Цеков от Scale Focus също сподели, че компанията е успяла да получи разрешение за синя карта след 4 месеца и половина и то след всички приети облекчения. „Освен това проблемът не е само разрешението, привличаме качествени талантливи кадри извън ЕС, а установяването им у нас тежък процес за техните семейства, които идват без здравна осигуровка. В това отношение България не е привлекателно място за привличане на мозъци. А на нашите фирми им е нужно средно управленско ниво, много ИТ фирми блокират заради липсата на такива мениджъри“, изтъкна Цеков.

Стоян Боев, заместник-председател на УС на БАИТ, управител на Интерконсулт България (ICB) също подчерта, че очевидно един от най-големите проблеми пред българските ИТ износители е недостигът на кадри, и то на качество, тъй като качеството става все по-важен компонент в това, което родните компании предлагат.

Министър Седларски посочи, че браншът има пълната подкрепа в лицето на Министерството на икономиката, но по отношение на пазара на труда водещо е Министерството на труда и социалната политика (МТСП). „Разбираме потенциална на ИТ сектора и какво губим, като не привличаме тези кадри. В следващите дни на съвместните работни срещи ще настояваме за по-нататъшно опростяване и нови насърчителни политики“, обеща Седларски.

Ролята на иновациите се променя

- те винаги са били начин за постигане на конкурентоспособност. Иновацията вече не е просто нещо, което човек решава да направи и започва да развива, тя определя и позиционира стабилно и дългосрочно една фирма на пазара. Това променя разбирането за това колко е важна иновационната атмосфера в една страна“, подчерта Стоян Боев. 

Стоян Боев

Боев цитира доклад на PwC, посветен на признаците за зрелост на индустрията, сред които е дигитализацията. „За първи път в човешката история броят потребители вече е директно прибавена стойност на самия продукт, той е част от характеристиката на продукта, и това означава, че срещу такъв продукт много трудно може да има конкуренция“, заяви Боев. 

„За българските фирми е важно да се види какъв е успешният модел, каква е спецификата на конкретния външен пазар и какъв е потенциалът на компаниите. Споделянето на знания и опит между фирмите е важно, ние се опитваме да го правим. Има специфики на правенето на бизнес във всеки регион по света“, каза Боев. 

От гледна точка на това как българските ИТ фирми се позиционират на външни пазари, аз считам, че всяка компания намира все повече своя облик и своя път, посочи Боев. 

Грантовото финансиране по ЕС програми

е основно в подкрепа на производствени предприятия, изтъкна Деница Николова, управляващ партньор в ИЮ Консулт ООД. „При ИТ фирмите основният ресурс е човешкият, така че за тях не са важни инвестициите в активи и сгради. Важен приоритет в новия програмен период е финансирането на иновациите, което се доближава до потребностите на ИКТ сектора“, каза Николова, допълвайки, че вече работят с фирми в областта на телемедицината и аутсорсинга.

В началото на май се очаква да стартира подпомагането на разходите за научно-развойна дейност, включително за хонорари на развойните екипи, като предстои дискутиране на конкретните условия са финансиране. След месец предстоят и процедури за европейско финансиране на оборудване за специалните лаборатории за целите на ИТ бизнеса. Според нея в България ИКТ фирмите трудно намират лаборатория за тестване на приложенията, създадени от тях, като това е сериозен разход за тях. Сега те ще могат да оборудват собствени лаборатории или да стимулират независими подобни центрове.

НАЙ-НОВИ НАЙ-ЧЕТЕНИ ПРЕПОРЪЧАНИ
ТОП100 НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ КОМПАНИИ


Слайдшоу
ИНТЕРВЮ
Стандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOMСтандартизирането към добрите практики на ITIL: приоритет за VIVACOM

Разговор с Росен Тончев, новият директор на дирекция „Информационни технологии“ на телекомуникационния оператор.

ПРИЛОЖЕНИЯ
АНКЕТА

Какво мислите за FireFox OS?

Информация за Вас