“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах
IDG  •  PC World  •  Computerworld  •  CIO  •  CFO  •  Networkworld  •  ƒискусии  •   ариерна зона  •  —ъбити€
COMPUTERWORLD | »нтернет на нещата
04 апр
2017
 
 

Ѕългари€ да се позиционира като регионален център за »ндустри€ 4.0

16 мерки на ≈вропейски€ съюз ще стимулират трите стълба на »ндустри€ 4.0 - цифровата инфраструктура, приложени€та и работните места.

1989 прочитани€, 0 коментара

¬ладимир ¬ладков

 онцепци€та за »ндустри€ 4.0 не е нова, но бързото развитие на технологиите за връзка, широката употреба на облачните приложени€ и огромни€т обем данни, генерирани от устройствата тип IoT (»нтернет на нещата), изискват засилен фокус върху тази тенденци€ от страна на индустри€та, инвеститорите, държавните и европейски институции. „»ндустри€ 4.0 води до невиждано доскоро равноправно сътрудничество на големи корпорации и стартиращи фирми.  ласическите предпри€ти€ ще внедр€т все повече IoT, а стартиращите фирми ще предложат свои решени€, които да бъдат интегрирани в работещи производства и процеси“, за€ви ћалина  румова, служебен вицепремиер по европейските фондове на ћеждународната конференци€ на тема „»ндустри€ 4.0“, организирана от ћинистерството на икономиката съвместно с »зпълнителната агенци€ за насърчаване на малки и средни предпри€ти€ (»јЌћ—ѕ).

„“ази концепци€ постав€ не само предизвикателства пред традиционни€ бизнес, но и отвар€ нови възможности за връзка между хората и машините, развитие на нови начини за правене на нещата, за опрост€ване на процесите, за създаване на по-продуктивни индустрии. Ќеобходима е последователна систематична дигитализаци€ на процесите, давайки възможности за реализиране на различни идеи“, добави т€. —поред не€ това означава и въвеждане на е-управление за различните сектори, но и адаптиране на индустри€та към промените. „— четвъртата индустриална революци€ ще изчезнат професии, технологии, неща, с които традиционно се занимаваме, но и се откриват нови възможности за бизнеса, нова креативност с практическа насока, създават се нови професии. »два ново поколение български предприемачи, ориентирани към международна реализаци€, предостав€щи решени€ и стойностни услуги, които намират връзки между различните индустрии“, допълни  румова.

ѕрочетете още: 4-тата индустриална революци€ ще преобрази заводите през идните 10 г.

»менно затова ћинистерството на икономиката разработва стратеги€ за развитието на »ндустри€ 4.0 в Ѕългари€. „ѕоехме инициативата да излезем на европейската карта на »ндустри€ 4.0“, за€ви служебни€т министър на икономиката “еодор —едларски. “ой допълни, че Ѕългари€ се е включила в ѕлатформата на платформите, об€вена от ≈вропейската комиси€. „” нас са представени големите европейски фирми, които са стартирали инициативи в областта на »ндустри€ 4.0, тук са българските стартъпи, известни в цели€ св€т, академичните среди също работ€т по темата, публикуват концепциите си за »ндустри€ 4.0 във водещи научни издан舓, каза —едларски.

служебни€т министър на икономиката “еодор —едларски

ƒигитализаци€та е свързана с редица предизвикателства, с изчезване на работни места, но заедно със синдикатите тр€бва да намерим начин да смекчим негативните последици, допълни той. „ лючът към успеха е да не се страхуваме от пром€ната. ƒа не се фокусираме върху това, което губим, а върху онова, което можем да спечелим. Ќужни са нови умени€, преквалифициране според новите услови€. Ѕизнесът тр€бва да казва от какви специалисти има нужда, а държавата да създава услови€ за развитие на такива кадри“, добави той.

 алил –уана, директор дирекци€ „÷ифрова индустр舓 към ≈вропейската комиси€

÷ифрова инфраструктура, приложени€ и работни места са трите стълба, върху които стъпва ≈вропейската комиси€ при развитие на общо 16 мерки за изграждане на по-конкурентоспособна цифрова икономика в ≈вропа, за€ви  алил –уана, директор дирекци€ „÷ифрова индустр舓 към ≈вропейската комиси€. ќт една страна, ≈— се стреми да осигури подход€щата законодателна рамка за единни€ цифров пазар, като за нуждите на индустри€та са стартирани н€колко инициативи, включително свободно движение на данни в рамките на ≈—, така че вс€ка фирма да има достъп до т€х и да работи с т€х за създаване на нови услуги. ¬ същото време се регулира отговорността, тъй като нарастващата автономизаци€ на обектите и данни тр€бва да е €сно кой е отговорен при възникване на проблем. “ретата област е кибер сигурност, като държавите членки имат около година за сертифициране и хармонизиране на практиките в тази област.

«а стимулиране на иновациите ≈  е предвидила поне два механизма – центрове по компетентност (Digital Innovation Hub) в ц€ла ≈вропа и свързването им в мрежа, като бюджетът за тази цел е 500 млн. евро, осигурени през програма ’оризонт 2020. ¬тори€т стълб на иновациите е партньорство на иновативната общност с индустриите в отделните страни членки, разполагащи с нужната инфраструктура, и провеждане на съвместни експерименти.

≈вропа все още е първа, но R&D инвестициите изостават

≈вропейската индустри€ все още е водеща в света, като през последната година са създадени 5 млн. нови места и 23 000 нови фирми, добави ¬иктори€ ѕетрова, съветник в ƒирекци€ за индустриална трансформаци€ към √ƒ „¬ътрешен пазар, индустри€, предприемачество и ћ—ѕ“ на ≈вропейската комиси€. „¬ъншнотърговски€т баланс на ≈— е положителен, като общи€т обем на сделките е 269 млрд. евро, т.е. около 735 млн. евро на ден се генерират от европейската индустри€ във външнотърговски връзки“, каза т€.

Ќо тенденци€та за преминаване на кръговата нисковъглеродна икономика, цифровата трансформаци€ зас€га начина, по който фирмите развиват бизнеса си. √раницата между производството и услугите е размита, в промишленото производство навлизат все повече услуги, включително средства за обработка на √олеми данни, генерирани от хил€ди IoT сензори.

—ъщевременно ≈  отчита, че страните от ќбщността не инвестират достатъчно в нови машини и оборудване. „«адълбочава се пропастта между високотехнологичните и „обикновените“ фирми, работещи всеки ден с гражданите“, за€ви ѕетрова. Ќедостигът на инвестиции в иновации се изчисл€ва на 400 млрд. евро, като европейските фирми влагат общо в научноизследователска и развойна дейност само 40% от сумата, инвестирана в —јў. —поред проучване на дирекци€та, почти половината производствени фирми в ≈— не възнамер€ват да използват през тази година върхови нови технологии и автоматизаци€.

„»менно в тази насока са конкретните планове и платформи на ≈врокомиси€та, стимулирайки цифрова трансформаци€ от промишлеността, об€сни ѕетрова. - »нвестиционни€т план на ≈вропа (познат и като ѕланът на ёнкер) ни позвол€ва да привлечем и публични, и частни средства, като общи€т обем на „мобилизиран舓 в иновации капитал да достигне 500 млрд. евро до 2020 г.“ ѕланът включва още законодателни стимули за интелигентна, чиста и иновативна промишленост, засилване рол€та на градовете в цифровата трансформаци€, като местната власт тр€бва да стимулира развитието на компетентна работна сила.

јвтоматизаци€та и изкуствени€т интелект, нано- и микроелектрониката, новите материали, биотехнологии и фотоника са сред основните теми в стратеги€та за ћ—ѕ в Ѕългари€, коментира ѕетрова. - —ъщевременно само 20% от производствените фирми у нас използват напреднали технологии. „Ѕъдещото председателство на ≈— е много важно за бъдещето и на Ѕългари€, и на ≈—. »кономически€т и политически€т пейзаж се измен€т много бързо, така че стратеги€та с хоризонт 7 години тр€бва да се допълва с краткосрочни и гъвкави механизми, които да позвол€ват на ћ—ѕ да не изостават от конкурентите си от  итай, —јў и други региони“, добав€ т€.

Ѕългари€ тр€бва да навакса

 онкуренци€та с глобалните играчи обаче не е единственото предизвикателство. √олемите разлики се наблюдават и в отделните региони на ≈—. „¬ ƒани€ 55% от фирмите са въвели в производството си поне 7 от 12 модерни технологии, докато Ѕългари€ е на други€ край на графиката, коментира –осица √еоргиева от ƒирекци€ „÷ифрова индустр舓 (DG Connect) в ≈вропейска комиси€. - —тартираме инициативата късно, но е важно да получим опит от страните, които са започнали по-рано и да се предпазим от грешки.“

—илните страни на европейската индустри€

„÷ифровата трансформаци€ н€ма да чака никого. —ъщевременно ≈  допълва, но не замества националните усили€, комиси€та не може да свърши работата на държавите, предупреди √еоргиева. - –ол€та на страните членки е да създават и да подсилват националните и регионални структури за центрове за експертиза. ¬ техни ръце са различни механизми – оперативни програми, структурни фондове“, добав€ т€.

–осица √еоргиева от ƒирекци€ „÷ифрова индустр舓 (DG Connect) в ≈вропейска комиси€.

√еоргиева даде пример за 2 действащи инициативи. ≈дната „Smart Anything Everywhere“ (SAE) е финансирала с 32 млн. евро от ≈— 7 проекта, по които са създадени 93 центрове за компетентности в 19 страни членки. ¬ т€х са проведени 160 експеримента от 183 партньори, като 155 от т€х са от индустри€та. »нициативата I4MS (» “ иновации за производствените ћ—ѕ) с бюджет 110 млн. евро вече включва 11 големи проекта, по които са създадени 70 компетентностни центрове с фокус в различни нови технологии, включително моделиране, роботика, смарт сензори, кибер физични системи и »нтернет на нещата. ¬ над 280 експеримента са участвали 480 партньори, като 70% са малки и средни фирми.

ѕри един от проектите малка фирма от »зточна ≈вропа, специализирала се в дизайн на спортни коли, е усп€ла чрез координираните дейности в тези центрове да намал€т необходимите ресурси с 60% и да пуснат колата на пазара с една трета по-бързо. –азработени са и редица индустриални платформи, включително вертикални (RAMI) и комерсиални, но с отворен интерфейс.

√ермани€ е водеща по отношение на »ндустри€ 4.0

ћного от споменатите в европейските инициативи и индустриални, и академични партньори идват от √ермани€, страната, в ко€то концепци€та за »ндустри€ 4.0 се развива отдавна. —амо до 2020 г. по различни федерални програми са планирани 40 млрд. евро, за€ви ’елге “олксдорф, директор на дирекци€ „–азшир€ване на ≈—, ёгоизточна ≈вропа и “урц舓 във ‘едералното министерство на икономиката и енергетиката на √ермани€. 20% от компаниите в автомобилната индустри€ на страната (един от най-важните сектори за √ермани€) вече са внедрили фундаменталните автоматизирани системи. 40% от компаниите в √ермани€ планират да внедр€т технологии за 3D печат през тази и следващата година. ќчаквани€т допълнителен ръст от инвестициите в »ндустри€ 4.0 до 2020 г. е над 158 млрд. евро. „–оботите ще станат колеги като всички останали, ще се развиват нови услуги. јко ме питат в какво да си вложат парите, ще кажа -не в акции, а в роботи, които ще поемат поддръжката на вече създадените автоматизирани системи за производство“, добави “олксдорф.

’елге “олксдорф, директор на дирекци€ „–азшир€ване на ≈—, ёгоизточна ≈вропа и “урц舓 във ‘едералното министерство на икономиката и енергетиката на √ермани€.

Ќј…-Ќќ¬» Ќј…-„≈“≈Ќ» ѕ–≈ѕќ–Џ„јЌ»
‘ирмите представ€т

—лайдшоу
»Ќ“≈–¬ё
“од јнглин, Progress:  —офи€ има страхотна общност от софтуерни разработчици“од јнглин, Progress: —офи€ има страхотна общност от софтуерни разработчици

 онференци€та DevReach се завръща в —офи€, има месец до събитието, а всички билети вече са разпродадени, коментира главни€т евангелист на Progress.

ѕ–»Ћќ∆≈Ќ»я
јЌ ≈“ј

 акво мислите за FireFox OS?

»нформаци€ за ¬ас